№ 410
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. С.а
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100500301 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул. „Г. М. Д.“
№ 1, срещу Решение №4483/11.12.2024г., постановено по гр.д.№5547/2024г. на
Районен съд Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на М. Д. К., ЕГН
**********, сумата от 100.00 лева, частичен иск от общо 3 000.00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на задна дясна врата, дръжка на задна дясна
врата, предна дясна врата, заден десен калник и заден десен стоп, на
собствения му лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с peг. № ******, причинени
в резултат на реализирано на 07.03.2024 г. ПТП, в гр. Варна по вина на водача
на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № ******, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 09.05.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, с твърдения, че в частта относно механизма на ПТП и причинната
връзка с вредите същото почива на предположения, а на ответника е
възложена тежестта да доказва отрицателния факт на липсата на този
механизъм. Извършеното доброволно плащане неправилно е преценено като
признание на предпоставките на отговорността. Първоинстанционният съд не
е обсъдил възраженията на ответника, че един увреждащ елемент не би могъл
да нанесе увреждания на различна височина, независимо, че според вещото
1
лице част от уврежданията не биха могли да настъпят при описания от ищеца
механизъм, както и че по част от увредените детайли се наблюдават следи от
мазилка или друг абразивен елемент, което не съответства на твърдяното
събитие. Твърди се, че свидетелските показания са противоречиви и допълват
възникналите съмнения за опит за застрахователна измама, като са изложени
подробни съображения за тяхната недостоверност. В случай, че механизмът и
причинната връзка се приемат за доказани, се оспорва размерът на
претенцията с твърдения, че когато автомобилът е възстановен, се дължи
действителната, а не хипотетична стойност, каквото се явява пазарната
стойност. С отказа си да представи автомобила за оглед ищецът възпрепятства
доказването на действителния размер на щетата. Възразява се срещу
възприетия от първоинстанционния съд размер на действителната стойност на
автомобила – 3174 лева, вместо определената на база специални знания и
умения от вещото лице стойност – 2000 лева, с доводи, че този извод е
немотивиран, базиран на неотносими пазарни аналози с друг вид двигател от
справка от mobile.bg и несъобразен със състоянието на процесния автомобил
(в частност с наличието на корозия) и с флуктационните изменения при
търсенето и предлагането на автомобили. Твърди се, че ако избраният от съда
подход се приложи и по отношение на възстановителната стойност, същата би
била в размер на 1870,36 лева, поради което в този случай не би била налице
тотална щета, след като действителната стойност според съда възлиза на 3174
лева. Поддържа се, че обезщетението следва да бъде определено в размер на
възстановителната стойност от 1870,36 лева, а в условията на евентуалност, в
случай, че се приеме, че е налице тотална щета – в размер на действителната
стойност от 2000 лева, след приспадане на стойността на запазените части 720
лева и доброволно изплатеното обезщетение от 500 лева. Твърди, че законната
лихва следва да бъде присъдена от момента на представяне на доказателства
за дерегистрация на автомобила.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия е депозиран отговор на
въззивната жалба, с който поддържа становище за нейната неоснователност.
Оспорва твърденията, че щетите не съответстват на декларирания механизъм,
като голословни и недоказани. Счита за ирелевантно дали е било увредено
дясно огледало или не, тъй като ищецът никога не е твърдял, че то е увредено
от процесното ПТП. Ирелевантно е също дали виновният водач е бил назначен
на трудов договор или не, тъй като това не е необходимо, за да се управлява
дадено МПС, още повече, че свидетелят е заявил, че за няколко дни е бил на
пробен период, но не е започнал работа. Счита за правилно решението
досежно начина на определяне размера на обезщетението и началния момент
на законната лихва.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Д. К. срещу
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ за присъждане на сумата от 100.00 лева, частичен иск от общо 3 000.00
лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди nа собствения му лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с peг. № ******,
причинени в резултат на реализирано на 07.03.2024 г. ПТП, в гр. Варна по
вина на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № ******,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 09.05.2024 г. до
2
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.03.2024 г. около 12:10 часа, в
гр. Варна, ул. „Русе“, посока бул. „Бачо Киро“, управлявайки собствения си
л.а. „БМВ 320 Д“, с peг. № ******, бил блъснат от товарен автомобил марка
„Мерцедес“ с peг. № ******, управляван от Т. И.. За възникналото ПТП бил
подписан двустранен констативен протокол за ПТП, предвид липсата на спор
между участниците в ПТП, за това, че виновен е водачът на товарния
автомобил. Последният е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника. На 07.03.2024 г. ищецът уведомил застрахователя
на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал, съставил Опис – заключение на
щетите и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 500 лв., което
ищецът счита за недостатъчно.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск по
основание и по размер. Оспорва изключителната вина на застрахования при
него водач, както и стойността на твърдените от ищеца имуществени щети.
Твърди, че виновен за инцидента е ищецът, тъй като е бил на нерегулирано
кръстовище, движел се е със скорост над разрешена максимална за пътния
участък и не е спазил разпоредбите на чл. 47 и чл. 48 от ЗДвП, както и същият
бил без включени фарове, с технически неизправно МПС. Излага, че по
отношение на л.а. „БМВ“, модел „320 Д“, peг. № ****** е налице тотална
щета. Прави искане за отхвърляне на иска, а евентуално за съобразяване
размера на обезщетението с направените възражения за прекомерност и за
съпричиняване с правно основание по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на предявения иск срещу застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство,
е да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено
от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди.
Основният спорен въпрос в производството е относно механизма на
ПТП и причинната връзка с твърдяните щети.
3
За да се произнесе по този въпрос, съдът кредитира заключението на
приетата в първата инстанция САТЕ, която изразява конкретни резерви
относно настъпилите увреждания на процесния автомобил спрямо механизма
на декларираното ПТП. Експертът е посочил, че за точното изясняване на
настъпилите щети е необходимо да се измерят височината на получените
увреждания на лекия автомобил и височината на задната част на товарния
автомобил, след което да се съпоставят височините и ако те кореспондират
помежду си, да се даде съответно заключение. Според вещото лице
определяне на стойността на ремонта зависи от това на колко години е
техническият обект, колко е остатъчният експлоатационен срок и след
завършване на ремонта стойността на МПС да не се е повишила от средната
пазарна стойност на МПС. Експертът изразява становище, че средната пазарна
цена е имагинерна стойност, която няма връзка със стойността на ремонта.
Реалната стойност на ремонта става известна едва след неговото завършване.
В конкретния случай автомобилът е на 25 години. Пазарната му стойност е
2000 лева. Цената на ремонта с нови части при средни пазарни цени между
сервизи със и без сертификат ISO е 3526,18 лева, а с части втора употреба –
1934,42 лева. По цени на сервизи без сертификат ISO и различни от
официалния на марката стойността на ремонта е 2730,42 лева с нови части и
1214,66 лева с употребявани. Остойностен по Методиката по Наредба 24 за
ЗЗ, ремонтът възлиза на 1010,31 лева. Всички посочени варианти според
вещото лице са хипотетични. Точен размер може да се определи едва след
като автомобилът бъде реално отремонтиран.
В случая ищецът, без да сочи основателна причина, е отказал да
предостави на вещото лице автомобила за оглед, извършването на какъвто
изрично е било разпоредено от съда в поставената задача. По този начин е
възпрепятствана както възможността да се извърши съпоставка на височината
на уврежданията, така и да се констатира дали автомобилът е отремонтиран,
респективно да се определи точният размер на извършения ремонт. След като
автомобилът не е бил предоставен за оглед, не може да се формира
категоричен извод за достоверност на ангажираните гласни доказателства
досежно настъпилия пътен инцидент и произтеклите от него вреди. Още
повече, че застрахованият водач в качеството си на свидетел възпроизвежда
впечатления за наличие и на други щети (напр. огледало за задно виждане),
различни от процесните и от тези, описани в подписания от самия него
двустранен протокол за ПТП от 07.03.2024г. Изложеното разколебава
доказателствената стойност на посочения документ като годно писмено
доказателство. Това несъответствие допълнително затруднява преценката
дали всички предявени увреждания са резултат именно от процесното ПТП
или част от тях се дължат на предходно такова.
Налага се изводът, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на твърдяния механизъм на ПТП, произтеклите от него вреди и причинната
връзка между тях.
Следва да се съобрази, че част от определените от вещото лице
хипотетични стойности обуславят тотална щета. При възприемане на този
вариант би възникнала необходимостта от остойностяване и на запазените
части, което обаче според вещото лице също е невъзможно без оглед. Това би
се оказало пречка да се избегне евентуалното неоснователно обогатяване.
По изложените съображения съдът намира, че искът се явява недоказан
по своето основание.
4
Формираният извод не се разколебава от безспорния факт на извършено
от застрахователя извънсъдебно плащане по предявена от ищеца
извънсъдебна застрахователна претенция. В съдебната практика плащането
действително се тълкува като признание на дълга. По аргумент от чл. 175 от
ГПК обаче признанието на факти не обвързват съда безусловно, а се
преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В конкретния случай
събраните доказателства не кореспондират с доказателственото значение на
извършеното плащане.
Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора в полза на въззивника се следват сторените в
производството разноски в размер на 325 лева съобразно представен списък
по чл.80 от ГПК, представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4483/11.12.2024г., постановено по гр.д.
№5547/2024г. на Районен съд Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. К., ЕГН **********, срещу „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул.
„Г. М. Д.“ № 1, иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 100.00 лева, частичен иск от общо 3 000.00
лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на задна дясна врата, дръжка на задна дясна
врата, предна дясна врата, заден десен калник и заден десен стоп, на
собствения му лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с peг. № ******, причинени
в резултат на реализирано на 07.03.2024 г. ПТП, в гр. Варна по вина на водача
на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № ******, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 09.05.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********, да заплати на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД ЕИК *********, със седалище: гр. София, бул. „Г. М. Д.“
№ 1, сумата от 325 лева, представляваща сторени във производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6