№ 4891
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110156893 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ .
Предявен е от Х. Л. З. срещу „З. А. Д. А, АД осъдителен иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът твърди, че на 17.05.2024 г., в срока на застрахователно покритие по
застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корела“,
рама № ****************, сключен с ответното дружество, е настъпило
застрахователно събитие – увреждане на автомобила от засъхнали бетонни петна по
повърхността му, които не могат да се премахнат механично.
Уведомил застрахователя за щетите, като била образувана преписка по щета №
1002403******* и е направен опис на щетите. За отстраняването им била издадена
проформа фактура на стойност 2250,05 лв. Сумата не била заплатена от
застрахователя, поради което предявява иск за заплащане на сумата от 1000 лв.,
предявен като частичен от иск за сумата от 2250,05 лв. по щета № 1002403*******,
ведно със законната лихва от 26.09.2024 г. до окончателното изплащане.
Ответникът в депозирания отговор на исковата молба признава
правопораждащите факти на иска, а в последваща молба от 17.12.2024 г. навежда
твърдение за извършено плащане на сума в общ размер от 3076,55 лв. след завеждане
на делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
1
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
кумулативното наличие на следните предпоставки: настъпването в срока на
застрахователното покритие по процесния договор за имуществено застраховане на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка, с
което са причинени вреди на процесния лек автомобил, както и действителния размер
на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, както и
изпълнение на задълженията си по договора.
При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства – като неоспорени
от ответника и ненуждаещи се от доказване по делото следва да се отделят следните
обстоятелства - наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане „Каско Стандарт“ с предмет – процесния автомобил, с
посочените в договора покрития съгласно ОУ на ответното дружество; реализирано
застрахователно събитие на посочената дата, както и че във връзка с процесното
събитие при ответното дружество е образувана щета № 1002403*******, стойността
на вредите.
Ответникът е представил доказателство за плащане на 10.12.2024 г. на сума в
общ размер от 3076,55 лв., съпроводено с изявление за погасяване на главница в
размер на 2550, 05 лева, законна лихва от 26.09.2024 г. до датата на плащането в
размер на 76,50 лв., 50 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид извършеното признание от ответника на всички правопораждащи
факти и извършеното плащане в хода на производството на цялата претендирана сума,
което не се оспорва от ищеца, то извършеното плащане следва да се съобрази на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК като новонастъпил в хода на производството факт и
искът да се отхвърли поради плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът.
Ищецът претендира разноски, от които 50 лв. платена държавна такса, 755 лева
платено адвокатско възнаграждение. Част от тези разноски вече са платени предвид
изявлението на ответника и доказателството за извършеното плащане, като остава
дължимо вземането за 355 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявения от Х. Л. З., ЕГН ********** срещу „З. А. Д. А, АД, ЕИК
********* осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 1000 лв.,
предявен като частичен от иск за сумата от 2250,05 лв. по щета № 1002403*******,
като погасен чрез плащане в хода на процеса .
2
ОСЪЖДА „З. А. Д. А, АД, ЕИК ********* да заплати на Х. Л. З., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, сумата от 355 лв., представляваща
незаплатен остатък от разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3