№ 475
гр. Варна, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500411 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. П.Б., като
пълномощник на Д. К. МЛ. срещу решение № 1841/29.11.2021г., постановено по гражданско дело
№ 7318 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е уважен иска с правно
основание чл.150 СК, предявен от М. Г. ИВ., действаща като законен представител на Г. Д. К.,
ЕГН 10477078819 и въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето Г. за
разликата над 162,50лв. до присъдения размер от 300лв.
В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, по
подробно изложени в жалбата доводи и съображения. Счита се, че първоинстанционния съд е
достигнал до неправилни и необосновани изводи досежно възможностите на въззивника да
заплаща издръжка в размер от 300лв., като се твърди, че той не разполага с възможност да я
заплаща поради това, че получава доход от трудово възнаграждение в размер на около 550лв.
месечно, не притежава имущество, от което да получава доходи, получаваните допълнителни
възнаграждения към трудовото възнаграждение нямат постоянен и сигурен характер. При
заплащането на издръжка от 300лв. въззивникът ще остане със средства под екзистенс минимума
за съществуване. Посочва също, че ВРС не е отчел обстоятелството, че майката на детето получава
по –високи доходи от тези на бащата, както и месечни помощи за деца, както и стипендия.
Получава също и доход по договори за отдаване под аренда на земеделска земя. Не се установява и
изменение на обстоятелствата, които да налагат увеличаване на средствата за издръжката на
детето. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска с правно основание
чл.150 СК за разликата над 162,50лв. като неоснователен.
В срока по чл.263 ГПК М. Г. ИВ., в качеството и на майка и законен представител на Г.К. е
депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата
да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноските по делото.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба М. Г. ИВ., действаща като законен представител на малолетното дете Г.
1
Д. К.,ЕГН ********** твърди, че с влязло в сила решение №9/09.01.2014г., постановено по гр.д. №
450/2013г. по описа на РС-Д., ответникът Д. К. МЛ., като баща на детето е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 100 лв. Твърди, че с оглед възрастта на детето и нарасналите му
нужди от храна, дрехи, учебни пособия, пътни и заплащане на допълнителни занимания,
плащаната от бащата издръжка следва да се увеличи до размера на 400лв. Твърди, че бащата
разполага с добри материални възможности, които му позволяват да заплаща претендираната
издръжка.
Ответникът Д. К. МЛ. оспорва исковата претенция по размер, като твърди, че е във
възможностите му да заплаща издръжка в размер на 162,50лв. месечно. Оспорва твърденията в
исковата молба, че получава значителен по размер месечен доход, както и, че претендираната сума
е необходима за издръжка на детето. Излага, че живее в дома на дъщеря си, работи и получава
минимална работна заплата и не притежава имущество, от което да получава доходи. Излага
твърдения, че не е било необходимо да се купува техника за обучението на детето, тъй като такава
се получава безплатно при поискване от съответното учебно заведение. Извънкласните форми на
обучение не са задължителни и не могат да служат като основание за претендиране на по-висок
размер на издръжката. Твърди също, че майката разполага с по-високи доходи, притежава
недвижимо имущество и МПС на значителна стойност, както и получава доходи от отдадени под
аренда земеделски земи.
Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна изразява становище
за основателност на предявеният иск като по отношение размера заявява, че следва да се определи
съобразно потребностите на детето и възможностите и доходите на двамата родители.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между по делото, а и от представените писмени доказателства се установява,
че родители на детето Г. Д. К., р. На 07.07.2010г. са страните в производството- М. Г. ИВ. и Д. К.
МЛ..
С влязло в сила решение № №9/09.01.2014г., постановено по гр.д. № 450/2013г. по описа на
РС-Д., ответникът Д. К. МЛ. е осъден да заплаща в полза на детето Г. месечна издръжка в размер
на 100лв., считано от 01.12.2018г.
Видно от служебна бележка №304/21.01.2021г., изд. От ОУ“С.К.“, детето Г. Д. К. е била
ученичка в 4 клас през учебната 2020/2021г.
Видно от представените удостоверение за граждански брак и удостоверения за раждане от
24.02.2016г., 22.11.2013, и 22.11.2018г. М. Г. ИВ. е сключила граждански брак с И.В.И. на
25.05.2013г. и имат родени три малолетни деца.
Съгласно справка от АВ М. Г. ИВ. и И.В.И. притежават в съсобственост поземлени имоти
в с.С.К., община Вълчи дол.
Видно от представеното удостоверение №30/21.10.2021г., издадено от ЗК «Прогрес»,
с.С.К., М.И. е получила трудово възнаграждение в общ размер на 5157,62лв. За периода
м.10.2020г. – м. 09.2021г., т.е. 429,80лв. средно месечно.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че на 27.02.2019г. М.И. и
И.И. са сключили договор за лизинг относно лек автомобил «Тойота», както и, че М.И. е ползвател
на лек автомобил и товарен автомобил.
От представеното удостоверение от 27.10.2021г. се установява, че Д. К. МЛ. е получил
трудово възнаграждение от СУ»Хр.Ботев» в размер на 8917,64лв. за периода м. 10.2020г. –
м.09.2021г., или в размер на 743,14лв. месечно.
Видно от представеното по делото копие от НА от 20.04.1995г. Д.М. е получил като
дарение дворно място, находящо се в с.А., община Д., област М., ведно с построената в него
жилищна сграда, като дарителите са запазили правото си на ползване върху имота. С договор за
дарение, обективиран в НА №100/17.04.2014г. Д.М. е дарил имота на дъщеря си Д.Д. К., като Д.М.
е запазил правото на ползване върху имотите.
Видно от справка с изх.№СД-11005/23.01.2019г. от Община Д., Д.М. е декларирал лек
автомобил.
Пред въззивната инстанция са представени разпореждания с № № 031-00-5831-
2
1/01.12.2021г., 031-00-5831-2/01.12.2021г. и 031-00-5831-3/16.12.2021г. на ТП на НОИ Варна, от
които е видно, че на М. Г. ИВ. от 16.11.2021г. е отпуснато парично обезщетене за безработица в
размер на 18,08 лв. До 15.07.2022г.
Въззиваемата е представила по делото, копие от поръчки по електронен път и фактура за
закупуване на детски дрехи и обувки.
В показанията си разпитаните пред първоинстонционния съд свидетели С.Д. и С.Д.
заявяват, че детето Г. е ученичка в четвърти клас и посещава частни уроци по математика 1-2 пъти
седмично, които се заплащало по 10-15лв. На урок.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда,
че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на
ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на детето Г., поради
нарастване на възрастта му - навършване на 11 години, обучение в редовна форма в основно
училище, закупуване на училищни пособия, заплащане на извънучилищни занимания. Съставът
намира, че посочените основания за изменение на издръжката са налице. Не се спори между
страните, че детето посещава учебно заведение при редовна форма на обучение, учебните пособия
се закупуват от родителите, поради което и изменение в този вид разходи има. Детето е пораснало
с осем години от предходното определяне на издръжката, което обуславя по-високи разходи за
закупуване на облекло, храна, дневни. Затова и съставът приема, че е налице изменение на
потребностите на детето поради неговото израстване.
По делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, установяващи
необходимост и извършване на допълнителни разходи за участието на детето в извънкласни форми
на обучение или обусловени от изключителни способности на детето, или във връзка със
специални потребности.
Предвид горното и изменение на потребностите на детето Г. съставът намира, че е
настъпило само предвид обстоятелството, че е преминало в по-висока възрастова група,
обуславяща по-високи разходи за облекло, храна, пособия, ежедневни нужди.
Съдът намира, че е налице и увеличение на доходите на ответника, въпреки липсата на
данни за размера на получаваните от него доходи към момента на определяне на предходната
издръжка, тъй като е налице нормативно увеличаване на размера на минималната работна заплата
за страната в периода след 2014г. Освен това, от ангажираните по делото доказателства се
установява, че ответникът работи и получава трудово възнаграждение в размер надвишаващ този
на минималната работна заплата. Предвид установеното, настоящият състав на съда приема, че е
налице и трайно изменение във възможностите на задълженото лице. При преценката на
възможностите за даване на издръжка от страна на бащата, следва да се вземе предвид и
обстоятелстовто, че същият не дължи издръжка на друго малолетно дете. Поетите от родителя
задължения към трети лица, възходящи и пълнолетни низходящи, не могат да се противопоставят
на задълженията му за издръжка на непълнолетните децата, които са безусловни. Дори след
изплащане на издръжката на децата, родителят да среща известни материални затруднения, следва
да се даде приоритет на нуждите на децата, защото родителите имат не само правно, но и
нравствено задължение да издържат своите деца. В този смисъл техните затруднения не следва да
се поемат от децата.
Предвид всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите
на издържаното лице, обусловено от възрастта и изменение на обществено-икономическата
обстановка в страната, е настъпило. Настъпило е изменение и във възможностите на лицето, което
дължи издръжка. Същото налага допускане на изменение на размера на определената издръжка
като бащата следва да бъде осъден да заплаща увеличен размер на издръжката – 300 лв. месечно.
Първоинстанционният съд правилно е преценил възможностите за даване на издръжка от страна
на бащата, като е взел предвид фактите, че е в трудоспособна възраст, без данни за здравословни
3
проблеми и е съобразил материалните и финансови възможности на същия, както и
обстоятелството, че няма задължения за издръжка на други непълнолетни деца.
Този извод се налага и като съставът съобрази, че нормативно установеният минимум
съгласно чл.142, ал.2 СК, към настоящият момент е в размер на 177,50лв. Общият размер на
минималната издръжка е в размер на 355лв. месечно. Съобразявайки възрастта на детето 11-12
години, промяната в икономическата обстановка в страната, както и обстоятелства, че издръжката
следва да служи за задоволяване на екзистенц мининума от нужди на детето за храна, дрехи,
битови разходи, но също така и за забавления и занимания на детето, които да осигуряват
възможности то да се развива и задоволява свои емоционални, физически и социални
потребности, съставът намира, че необходимите средства за издръжка на детето са в размер на 500
лв. месечно. От тях 200 лв. Следва да поеме майката, която е и родителят, полагащ преките,
непосредствени и ежедневни грижи за детето. Ответникът следва да заплаща остатъкът от
издръжката от 300лв. Изменение следва да бъде допуснато като определената в размер на 100 лв.
издръжка дължима от ответника, бъде увеличена в посочения размер от 300 лв.
Решението на ВРС в частта, с която искът за изменение на издръжката е уважен за
разликата над 162,50лв. до присъдения размер от 300лв. следва да бъде потвърдено.
Решението в останалите части не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода на спора, въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна сумата от 200лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1841/29.11.2021г., постановено по гражданско дело № 7318
по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, в частта с която е уважен иска с правно основание
чл.150 СК, предявен от М. Г. ИВ., действаща като майка и законен представител на детето Г. Д.
К., за изменение на размера на издръжката в полза на детето Г. Д. К., ЕГН **********, дължима от
ответника Д. К. МЛ., считано от 26.05.2021г., за разликата над 162,50лв. месечно до присъдения
размер от 300лв.
ОСЪЖДА Д. К. МЛ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. ИВ., ЕГН **********,
сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4