П Р О Т О К
ОЛ
11. 02. 2019 год. гр. Чирпан
Районен съд Чирпан, втори състав
На 11. 02. 2019 год.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР КОЛЕВ
СЕКРЕТАР:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи
за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр.
дело номер 793 по описа за 2018 година.
На
именното повикване в 10. 00 часа се явиха:
ИЩЕЦ – С.Д.А. - като майка и законен представител на малолетното дете К. И. З.– уведомена, не се
явява, не се явява и пълномощникът й адв. И.Б.
ОТВЕТНИК – И.Т.З. - редовно призован, не се явява
ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА – Д „ СП „ Чирпан – редовно призовани,
не изпращат представител.
Съдът счита, че няма пречки да бъде даден ход на делото,
поради което и на основание чл. 142 във вр. с чл.127 ал.3 от СК
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД на делото.
СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК: Постъпила е молба от адв.Б. – пълномощник на ищцата в която
заявява, че предвид на това, че е ангажирана по други дела няма да се яви в
с.з. както тя, така и ищцата. Представя писмена защита. Моли, в случай, че
делото бъде отложено, да бъде уведомена.
Съдът счита,че следва да прекрати производството по
настоящото дело, като за целта изложи следните мотиви:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от ищцата С.Д.А. против ответника И.Т.З.,
с която е предявен иск на основание
чл.127 ал.2 от СК – относно определяне
родителски права, местоживеене на малолетното дете, издръжка. Видно от
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба е, че от 11.06.2018г.
ответника и детето К. живеят в Г., където трайно са се установили. Видно е също така, че
ищцата знае къде се намира точното местонахождение на детето и бащата и
посочва конкретно населено място.
При тези твърдения в исковата молба,
съдът намира, че не е компетентен съд за разглеждане на предявените искове.
Компетентността на съдилищата по въпросите, свързани с родителската
отговорност се определя от Регламент
(ЕО) №2201/2003г. на Съвета на Европейския съюз относно подсъдността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, от 27.11.2003г. /Регламент (ЕО)
№2201/2003г./, доколкото се касае за отношения с международноправен елемент на
държави-членки. Регламентът в случая има пряко приложение и дерогира
прилагането на българското законодателство.
Към момента на предявяване на иска, а и много преди това,
детето е с обичайно местопребиваване във
Ф. Г.където се твърди, че живее ответника, който го отглежда. Съдът приема, че
обичайно местопребиваване по смисъла на закона е мястото, където детето
обичайно живее или се е намирало най-малко 3 месеца преди подаване на исковата
молба. Съгласно чл.8.1. от Регламент (ЕО) № 2201/2003г., съдилищата на
държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за
детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по
времето, когато съдът е сезиран. В случая
детето и бащата са се
установили и трайно пребивават в Г.. Следва да се съобрази решение на съда на ЕС /ІІІ състав/ от
02.04.2009 год. по дело С-523/07 по преюдициално запитване, където е посочено,
че понятието „ обичайно местопребиваване” по смисъла на чл.8 §1 от
Регламента2201/2003год. е мястото, свързано с интеграция на детето в социалната
и семейна среда. В такава насока трябва да се прецени продължителността,
редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка,
както и причините за преместване на семейството в тази държава, гражданството
на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания,
както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава.
Позицията на съда на ЕС относно „обичайното местопребиваване в същата насока е утвърдена и с решение С-497/2010 год. - преюдициално запитване по
тълкуването на чл.8 и чл.10 от Регламент № 2201/2003 год. на Съвета. В така
цитирания акт съдът заявява, че понятието „обичайно местопребиваване” се
тълкува като мястото, отразяващо определена интеграция на детето в социална и
семейна среда.
Изложеното в исковата молба
обосновава извод, че не се касае за епизодично и еднократно пътуване на детето
извън пределите на страната, а за създаване на семейна и социална интеграция в Г..
С оглед характера на производството, от значение за определяне на компетентния
съд е обичайно местопребиваване на детето в Г. и нямат релевантно значение
постоянен и настоящ адрес.
Съгласно т.12 от Преамбюла на
Регламент(ЕО) № 2201/2003г., основанията за определяне на компетентността по
делата за родителската отговорност, са оформени в светлината на най-добрия
интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че
компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата-членка на
обичайното пребиваване на детето, освен в някои случаи на промяна на
пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на
родителската отговорност. В случая не се твърди, че такова споразумение между
страните съществува. На основание чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. следва
служебно да се прогласи, че настоящият състав на съда не е компетентен, а
компетентността принадлежи на друг съд във Ф.Г..
Отделно от иска за определяне на
родителската отговорност следва да се разгледа и иска за определяне на
издръжката на детето, като претенцията следва да бъде разгледана при
приложението на Регламент (ЕО) № 4/2009г. на Съвета относно компетентността,
приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и
сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка от 18 декември
2008г. Съгласно разпоредбите на чл.3 от този Регламент, е налице алтернативна
компетентност, като настоящият случай не попада под нито една от хипотезите,
при които българският съд би бил компетентен да разгледа иска за издръжка на
дете с обичайно местопребиваване на територията на Ф.Г. – обичайно
местопребиваване на ответника, на взискателя, при иск за гражданско състояние,
когато искът за издръжка допълва този иск и при компетентност на съда по иск за
родителска отговорност, когато искането за издръжка допълва този иск. В случая
съдът е съобразил, че не е компетентен да разгледа иска за родителската
отговорност, поради което тази алтернатива не е приложима изцяло. В случая
съдът не може да изследва и дадената в чл. 4 възможност за избор на съд от
страните, т.к. този член, съгласно ал.3 не се прилага при спор за издръжка на
ненавършило 18 годишна възраст дете. На основание чл.10 от Регламент (ЕО)
4/2009г., настоящият съд следва служебно да прогласи, че не е компетентен да
разгледа и този иск.
Съдът съобразява също и че
провеждането на производство по предявените в РБългария искове за родителска
отговорност и издръжка, при положение, че съгласно Регламенти (ЕО) №
2201/2003г. и (ЕО) 4/2009г., българският
съд не се явява компетентен да разгледа предявените права, би довело до
постановяване на решение, което не би било признато от съдилищата на друга
държава-членка, като самата ищца не би могла да се ползва от правата, които
съдебното решение биха й предоставили. Това води и до извод, че предявяване на
иска пред съд, който не е компетентен да
разгледа спора се явява и лишено от правен интерес.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА на
основание чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на Съвета относно подсъдността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, от 27.11.2003г., че българският съд – в
случая Районен съд Чирпан, НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН
да разгледа предявения иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК.
ОБЯВАВА на основание чл. 10 от
Регламент (ЕО) № 4/2009г. на Съвета относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси,
свързани със задължения за издръжка от 18 декември 2008г., че българският съд –
в случая Районен съд Чирпан, НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения иск за
определяне на ежемесечна издръжка за малолетното дете К. И. З..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело
№ 793/2018г. по описа на Районен съд Чирпан.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред ОС Стара Загора в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: