МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 3 / 06.02.2017г. по НОХД № 629 / 2016г. на СлОС
Окръжна
прокуратура - Сливен е внесла
обвинителен акт против подс. А.Я.И. за
престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК,
затова че на 12.08.2016г., в гр. Нова Загора, в условията на продължавано
престъпление, използвал платежен инструмент - дебитна карта № 4390 5800 6546 30
45, издадена от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД на името на Й.Б.Д. ***,
без съгласието на титуляра, като от ATM-устройство № 01064101, находящо се на пл. "Свобода" №
13, извършил успешни операции „теглене" на сумите от 300 лв. и 400 лв.,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Преди
започване на съдебното следствие Й.Б.Д. предяви граждански иск против подс. И. за
сумата 700 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2016г.
до окончателното изплащане на сумата. Предвид своевременното предявяване на
гражданския иск и неговата връзка с предмета на наказателното дело, съдът го
прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес и конституира Й.Б.Д.
като граждански ищец по делото.
В хода на съдебните прения, представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и пледира
същият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 249,
ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Моли
съда да наложи на подсъдимия и предвиденото наказание глоба, която да бъде в
размер на изтеглената сума от 700 лв. По
отношение на гражданския иск – счита, че същият е своевременно предявен,
свързан с предмета на делото и следва да бъде уважен в пълен размер.
Гражданският
ищец Д. в с.з. лично моли за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.
Разпитан в с.з. подс. И. се признава за виновен в
извършването на престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Не
дава обяснения. Заявява, че е съгласен с предложеното от прокурора наказание и
че ще върне на гражданския ищец изтеглените
от дебитната му карта пари.
След като прецени събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подс.
И. е на 28 години, български гражданин, с основно образование, не е женен, има
дъщеря на 6 години работи, неосъждан /реабилитиран по право/.
Свид. Й.Б.Д. от близо десет години живеел със съпругата си в гр.
Нова Загора. Притежавал банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк"
АД, за която през м. юни 2016г. му издали дебитна карта с № 4390 5800 6546 30
45. По същата банкова сметка ***. Дебитната карта, заедно с лист, на който бил
изписан ПИН-кода за нея, свид. Д. съхранявал в портфейла си. Една вечер, на
неустановена дата в началото на м. август 2016г., свид. Д. заедно със свои
колеги и познати от гр. Нова Загора, между които и подс. И., били в питейно
заведение „Денис" в гр. Нова Загора. Всички употребили значително
количество алкохол. Около полунощ от компанията останали само подсъдимият и
свид. Д., който под влияние на алкохола, заспал на масата. Възползвайки се от
това и тъй като знаел, че свид. Д. получава голяма заплата, подс. И. решил да
открадне пари от портфейла му. Докато свид. Д. спял, подс. И. отворил ръчната
му чантичка, видял там портфейла и го отворил, но тъй като вътре нямало пари,
взел дебитната карта с изписания ПИН-код за достъп до нея, след което оставил
портфейла и чантичката на предишното им място. Свид. Д. не разбрал за случилото
се.
Още същата нощ подс. И. проверил каква е наличността по картовата
сметка и след като разбрал че няма пари, решил да я задържи, за да изтегли
пари, когато постъпят суми по нея.
Няколко дни по-късно, на 12.08.2016г., около 18:00 часа, подс. И.
*** и решил да използва дебитната карта на свид. Д.. Той поставил картата в ATM-устройство с № 01064101, намиращо се на пл. „Свобода" №
13, в близост до сградата на полицията и набрал ПИН-кода, като първоначално
проверил наличността на паричните средства в картата. След като установил, че в
сметката има парични средства, за времето от 18:11 часа до 18:14 часа, той
изтеглил общо 700 лв., като извършил на два пъти успешни операции
„теглене" на сумите от 300 лв. и 400 лв.
По
същото време свид. Д. получил SMS-известие, от което узнал, че в момента от неговата дебитна
карта се извършва транзакция на сумата първо от 400 лв., а след това на 300 лв.
от банкомат на „Експресбанк", находящ
се в гр. Нова Загора. В получените SMS-и се съдържала информация и за номера на ATM-устройството, от което били извършени тегленията без негово
съгласие. Тогава свид. Д. потърсил дебитната си карта и установил, че същата
заедно с листа за ПИН-кода, ги няма. Той незабавно позвънил по телефона на
служител на „Експресбанк" в София, за да блокират дебитната му карта и да
преустановят тегленията.
От
заключението на назначената на досъдебното производство фотопортретна
експертиза, което вещото лице в съдебно заседание поддържа, се установява, че на
видеозаписите от камерите на ATM-устройство № 01064101 за времето от 18:11 часа до 18:14 часа на
12.08.2016г. и снимките от освидетелстване
на подс. И. от 14.11.2016г. е заснето едно и също лице.
След
като подс. И. е разкрит като извършител на инкриминираното деяние, с протокол
за доброволно предаване от 03.10.2016г. той предоставил на разследващия орган
дебитната карта с № 4390 5800 6546 30 45, издадена от „Сосиете Женерал
Експресбанк" АД на името на Й.Б.Д., която е приобщена като веществено
доказателство по делото.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Съдът я прие за установена по безспорен и
категоричен начин в резултат на извършения анализ на всички събрани и проверени
в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, ценени
както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Съдът
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Д., които заедно с
писмените доказателства: банково извлечение от „Сосиете Женерал Експресбанк“
клон Сливен, протокол за доброволно предаване, протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лицето, ведно с
фотоалбум, всичките събрани на досъдебното производство, предявени на страните
по съответния процесуален ред и неоспорени от тях, както и заключението на изготвената фотопортретна
експертиза установяват
по категоричен начин механизма на осъществената от подсъдимия престъпна
дейност. Приетото заключение на
фотопортретната експертиза
съдът кредитира изцяло. То е изготвено от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и
професионализъм съдът няма основания да се съмнява, не е оспорено от страните и
в голяма степен допринася за изясняването на съществените обстоятелства,
включени в предмета на доказване.
Съдът
съобрази справката за съдимост на подсъдимия, характеристичните му данни и
декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние. По делото като
веществено доказателство е приложена и процесната дебитна карта.
Въз основа на
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието от описаната фактическа обстановка подс. А.Я.И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, тъй като на 12.08.2016
г., в гр. Нова Загора, в условията на продължавано престъпление, използвал
платежен инструмент – дебитна карта № 4390580065463045, издадена от „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД на името на Й.Б.Д. ***, без съгласието на титуляра,
като от АТМ-устройство № 01064101, находящо се на пл. „Свобода“ № 13, извършил
успешни операции „теглене“ на сумите от 300,00 лв. и 400,00 лв., като деянието
не съставлява по-тежко престъпление.
Безспорно
е авторството на деянието. Престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК е извършено
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК,
доколкото отделните две тегления на парични суми от дебитната карта на свид. Д.
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление - това по чл.249
ал.1 от НК и същите са извършени през непродължителни периоди от време /за
времето от 18:11 до 18:14 часа/, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
Поведението
на подс. И. е виновно. Деянието си е извършил с пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК – той е съзнавал неговия обществено опасен характер, предвиждал
е и е искал настъпването на обществено опасните последици от него. Фактическите
данни по настоящото дело несъмнено сочат, че подс. И. с оглед неговата възраст,
житейски опит, физическо и психическо развитие и съдебно минало е разбирал, че
извършва нещо нередно, недопустимо и непозволено от закона.
При
индивидуализацията на наложените на подс. И. наказания, съдът се съобрази с
принципите за тяхната законоустановеност и индивидуализация. За да определи
вида и размера на наказанията, които следва да наложи на подс. И., съдът
прецени възрастта му, общия размер на изтеглената парична сума, смекчаващите и
отегчаващи вината му обстоятелства, неговата и на деянието степен на обществена
опасност и съотношението между тях. Като смекчаващи вината на подс. И. обстоятелства съдът прецени чистото
му съдебно минало /реабилитиран по право/, младата възраст и добрите
характеристични данни. Не бяла констатирани
отегчаващи отговорността му обстоятелства. Наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства характеризира подс. И. като личност с ниска степен
на обществена опасност. Обществената
опасност на извършеното деяние не е по - висока от характерната за този вид
престъпления.
Съдът
определи на подс. И. наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК, като при
конкретизиране на размера му в границите между две и осем години съобрази
изложеното по – горе относно индивидуализацията на наказанието и съблюдавайки
целите на специалната и генералната превенция прецени за справедлив размер на
наказанието лишаване от свобода срокът от две години, което е в минималния,
предвиден в закона размер.
Като
взе предвид, че подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието
и че за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и преди
всичко за поправянето и превъзпитанието му не е наложително той ефективно да изтърпи определеното му
наказание от две години лишаване от свобода, съдът приложи института на
условното осъждане, регламентиран в чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Решаващият съд прецени за
законосъобразно и уместно да отложи изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода на подсъдимия, за да му осигури възможност през един сравнително дълъг
период от време да се поправи, да коригира своето поведение, да изгради у себе
си необходимите морално-волеви задръжки, без да напуска нормалната среда, в
която живее и без да бъде изолиран от обществото.
Съдът
наложи на подс. И. и кумулативно предвиденото наказание глоба, като определи
нейния размер също в минималния, предвиден в закона, а именно100 лв.
Съдът
намира, че така наложените наказания са справедливи, съответстват на
обществената опасност на деянието и на дееца, и чрез тях ще бъдат постигнати
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът
постанови след влизане в сила на присъдата вещественото доказателствопо делото -
дебитна карта с № 4390 5800 6546 30 45, издадена от „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД на името на Й.Б.Д. ***, поставена в прозрачен полиетиленов
плик, залепен със стикер с № А1794/03.10.2016 г. на ОД на МВР – Сливен да се върне на издателя „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД за унищожаване.
По
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При
предвидените за това условия в НПК и по надлежния ред Й.Б.Д. беше конституиран като граждански ищец по делото и съдът прие за
съвместно разглеждане в процеса предявения от него против подс. И. граждански
иск за сумата 700 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от непозволеното увреждане. Искът
е предявен ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Отговорността за обезвреда възниква при наличието на причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В случая са налице условията на тази правна
норма, които ангажират гражданската отговорност на подс. И. да заплати на
гражданския ищец Д. обезщетение за имуществени вреди, които са настъпили
вследствие на престъплението, извършено от него.
Съдът
се съобрази със събраните по делото доказателства и с разпоредбите на чл. 45 и
сл. от ЗЗД и стигна до извода, че предявения от гражданския ищец Д. против
подс. И. граждански иск за имуществени вреди в резултат на престъплението му е
основателен.
Общата
стойност на изтеглените от подсъдимия пари от процесната дебитна карта на свид.
Д. е 700 лв. и тази сума не е
възстановена. Поради това съдът осъди
подс. И. да заплати на гражданския ищец Д. сумата 700 лева.
Основателността на главния иск обуславя основателността
на акцесорната претенция за обезщетение за забава върху присъдената сума в
размер на законната лихва. Задължението за лихва беше присъдено от датата на
увреждането – 12.08.2016г. до окончателното
й изплащане.
Съгласно
правилата на процеса – чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. И. беше осъден да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на СлОС направените
по делото разноски в размер на 16 лв. /пътни разходи за явяване на вещото лице
в съдебно заседание/ и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
50 лв.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 21.02.2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: