МОТИВИ
към присъда по НОХД №1021/2016г.
Подсъдимите И.В.М., Р.М.М.
и Б.А.А.,*** са предадени на съд за извършено престъпление по чл.235, ал.1, предл.I, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за първите двама и
по чл. 235, ал.1, предл.V от
НК за третия, подробно описано по време начин и място в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
подсъдимите се признават за виновни, като изцяло признават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт са е съгласни да не се събират
доказателства за тези факти по смисъла на чл.371, т.2 от НПК. Изразяват
съжаление за случилото се. Лично и чрез назначените им служебни защитници
пледират за минимално наказание.
Като прецени събраните
по делото доказателства, съдът приема за установена фактическата обстановка,
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимите се познавали
много добре, предвид обстоятелството, че обитавали едно общо жилище, намиращо
се в с.Перперек, общ.Кърджали.
На 03.01.2016г.
И.М. и Р.М. решили да отидат в намиращия в близост горски масив и отсекат дърва
за огрев. За целта трябвало да се придвижат с автомобил „Опел Астра“, с рег.№Х
26 03 ВТ, собственост на майката на подс.М.. Тъй като двамата не били
правоспособни водачи на МПС, поискали от подс.Б.А., който имал валидно
свидетелство за управление на МПС да ги откара до гората, като обяснили, че ще
събират сухи дърва за огрев. Последният се съгласи, при което тримата се качили
на цитирания лек автомобил, управляван от подс.А., като към тях се присъединил
и св.Х.Ш. и се отправили към центъра на с.Перперек, където свидетелят слязъл,
след което се придвижили до горски масив, намиращ се в близост до съседното
с.Кокиче. М. и М. посочили на Б.А., къде да спре на пътя, след което взели
намиращите се в превозното средство две брадви и навлезли в гората, а А.
останал в автомобила. И.В. и Р.М. започнали да се оглеждат са изкоренени и
прекършени дървета, при което открили 7 /седем/ броя паднали на земята дървета
от дъб. С помощта на носените брадви отсекли стеблата на дърветата и ги насекли
на по-малки парчета, които отнесли до лекия автомобил. Б.А. забелязал, че
дървесината е прясно отсечена, но не реагирал, като натоварил дърветата на
превозното средство, използвайки багажника и пространството на задните седалки,
които свалил предвид дължината на парчетата, но независимо от това част от
парчетата не успели да се съберат в МПС и стърчали от задната част. Отново се
придвижили обратно до с.Перперек, където качили св.Х.Ш. и се отправили към
махала „Дардере“, където се намирало жилището им. Междувременно, по получен
сигнал за незаконна сеч, на служителите на РУ-Кърджали, участък с.Перперек –
свидетелите М.М. и А.М. било указано да извършат проверка на сигнала, при което
двамата установили автомобила, с който се придвижвали подсъдимите в близост до
железопътния прелез в с.Перперек. Спрели превозното средство и извършили
проверка на самоличността на подсъдимите М., М. и А., както и св.Шериф и след
като същите не представили позволително за сеч и превозен билет за намиращите
се в автомобила прясно отсечена дървесина, били откарани в РУ-Кърджали.
Подсъдимите били задържани по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, като
използваните два броя брадви и отсечените дървета били иззети и оставени на
отговорно пазени и съхранение в РУ-Кърджали.
Предвид
обясненията на подсъдимите, св.Р. Ю., изпълняващ длъжността „горски стражар“ в
ТП-ДЛС „Женда“, посетил района на с.Кокиче, където в отдел 603 „о“ от Горския
фонд, констатирал пънове на 7бр. немаркирани дървета от дъб, отсечени с брадва.
Свидетелят възприел множество ясни, пресни следи от стъпки около пъновете в
нападалия сняг. След това посетил РУ-Кърджали, където разгледал намерената в
автомобила, управляван от подс.А., дървесина, която по вид и размери изцяло
отговаряла на прясно отсечената в горе цитирания отдел 603. На следващия ден
служителите на РДГ-Кърджали св.И. Х. и св.М.А., огледали намиращия се
полицейското управление лек автомобил „Опел Астра“, с рег.№Х 26 03 ВТ, като
констатирали, че в превозното средство се са налични дърва от дъб, прясно
отрязани с брадва и немаркирани, с диаметър от 10 до 20 сантиметра, с общо
количество от 1.54 пространствени кубика.
Видно от
изготвената справка от РДГ-Кърджали, на И.В.М., Р.М.М. и Б.А.А.,***, не са
издавани разрешителни за сеч или за извозване/транспортиране на дървесина.
Тази фактическа
обстановка се потвърди и прие от съда на основание чл.373, ал.3 от НПК, с оглед
признанията на подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК, които изцяло се
подкрепят от събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, включ. протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбум към тях, заключението на вещото лице В.Д., показанията на свидетелите
И. Х., М.А., Р. Ю., Х.Ш., М.М. и А.М..
От извършената оценъчна
експертиза се установява, че пазарната стойност на 1.54 пространствени
кубически метра дърва за огрев от дъб е в размер на 46.20лв.
Предвид изложеното съдът
намира за установено по несъмнен начин, че подсъдимият И.В.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав чл.235, ал.6 във вр. с ал.1, предл.I, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК и следва да бъде признат за виновен и осъден за
това, че на 03.01.2016г. в землището на
с.Кокиче, общ.Кърджали, като извършител в съучастие с Р.М.М. ***, без редовно писмено
позволително, отсякъл от отдел 603 “о“ на горския фонд 7бр. дървета / 1.54
пространствени кубически метра/ за огрев от дъб, на стойност 46.20лв., като
бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.235, ал.1, предл.I, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК
Деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е и е целял настъпването на обществено опасните последици. Същото
следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на ал.6 на чл.235 от НК, както предвид личността на дееца, който се ползва с добри характеристични
данни по местоживеене, с чисто съдебно минало, няма констатирани други случаи
на незаконна сеч, респ. нарушения, свързани с неспазване разпоредбите на закона
за горите, за които да му са налагани административни наказания с влезли в сила
наказателни постановления / съществуващите в ДСП данни за АУАН са издадени през
месец декември 2015г. и липсват доказателства за влязло в сила наказателно
постановление/, така и с оглед ниската пазарна стойност на отсечената дървесина
– 46.20лв. Същевременно в конкретния случай не са налице предпоставките на
чл.9, ал.2 от НК, предвид това, че деянието не се отличава с липса на
обществена опасност или явна малозначителност. Доколкото настъпилите от
престъплението вреди не са възстановени, липсват основания за приложението на
чл.78а от НК.
Съдът намира за
безспорно установено по делото, че подсъдимият Р.М.М. е осъществил от
субективна и обективна страна престъпния състав на чл.235, ал.6 във вр. с ал.1,
предл.I, във вр. с чл. 20, ал. 2 и следва да бъде признат за виновен и осъден за това, че на 03.01.2016г.
в землището на с.Кокиче, общ.Кърджали, като извършител в съучастие с И.В.М. ***,
без редовно писмено позволително, отсякъл от отдел 603 “о“ на горския фонд 7бр.
дървета / 1.54 пространствени кубически метра/ за огрев от дъб, на стойност
46.20лв., като бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.235, ал.1, предл.I, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е и е целял настъпването на обществено опасните последици. Същото
следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на ал.6 на чл.235 от НК, както предвид личността на дееца, който се ползва с добри характеристични
данни по местоживеене, с чисто съдебно минало, няма констатирани други случаи
на незаконна сеч, респ. нарушения, свързани с неспазване разпоредбите на закона
за горите, за които да му са налагани административни наказания с влезли в сила
наказателни постановления, така и с оглед ниската пазарна стойност на
отсечената дървесина – 46.20лв. Същевременно в конкретния случай не са налице
предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, предвид това, че деянието не се отличава с
липса на обществена опасност или явна малозначителност. Доколкото настъпилите
от престъплението вреди не са възстановени, липсват основания за приложението
на чл.78а от НК.
Безспорно и по несъмнен
начин се установи, че Б.А. А. е осъществил от субективна и обективна страна
престъпния състав на чл.235, ал.6 във вр. с ал.1, предл.V от НК и
следва да бъде признат за виновен и осъден за това, че на 03.01.2016г. в землището на с.Кокиче,
общ.Кърджали, без редовно писмено позволително, извозил от отдел 603 “о“ на
горския фонд 7бр. дървета / 1.54 пространствени кубически метра/ за огрев от
дъб, на стойност 46.20лв., като бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.235, ал.1, предл.V, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е и е целял настъпването на обществено опасните последици. Същото
следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на ал.6 на чл.235 от НК, както предвид личността на дееца, който се ползва с добри характеристични
данни по местоживеене, с чисто съдебно минало, няма констатирани други случаи
на незаконна сеч, респ. нарушения, свързани с неспазване разпоредбите на закона
за горите, за които да му са налагани административни наказания с влезли в сила
наказателни постановления, така и с оглед ниската пазарна стойност на
отсечената дървесина – 46.20лв. Същевременно в конкретния случай не са налице
предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, предвид това, че деянието не се отличава с
липса на обществена опасност или явна малозначителност. Доколкото настъпилите
от престъплението вреди не са възстановени, липсват основания за приложението
на чл.78а от НК.
При определяне на
наказанието и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата
на чл.54 от НК – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени:
Обществената опасност на
престъплението е ниска, предвид на осъществения престъпен резултат / 46.20 лв./;
Обществената опасност на
подсъдимия М. е ниска с оглед тежкото му материално положение, младата му
възраст, изразеното съжаление за стореното, чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни;
Обществената опасност на
подсъдимия М. е ниска с оглед тежкото му материално положение, младата му
възраст, изразеното съжаление за стореното, чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни;
Обществената опасност на
подсъдимия А. е ниска с оглед тежкото му материално положение, изразеното
съжаление за стореното, чистото му съдебно минало и добрите характеристични
данни.
При тези данни съдът
намира, че на подсъдимия И.М. следва да се наложи наказание при наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства / отчетените по – горе: тежко
материално положение, младата му възраст, изразеното съжаление за стореното,
чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни, както и ниския
размер на причинените от деянието вреди/, при които и най - ниският размер на предвиденото
в разпоредбата на чл.235, ал.6 от НК наказание „лишаване от свобода” би се
оказал несъразмерно тежък в конкретния случай, поради което и на основание чл.55,
ал.1, т.2, б“Б“ от НК, която правна норма се явява по-благоприятна за дееца и
следва да се приложи на основание чл.58а, ал.4 от НК, наказанието „лишаване от
свобода“ следва да бъде заменено с „пробация“.
Следва
на основание чл.42а от НК да бъдат наложени следните пробационни мерки:
“задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година при
периодичност два пъти седмично; „задължителни срещи с пробационен служител“ за
срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ 100 часа
годишно, за срок от една година.
Наказанието на подсъдимия
Р.М. следва да се определи при наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства / отчетените по – горе: тежко материално положение, младата му
възраст, изразеното съжаление за стореното, чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни, както и ниския размер на причинените от деянието вреди/,
при които и най - ниският размер на предвиденото в разпоредбата на чл.235, ал.6
от НК наказание „лишаване от свобода” би се оказал несъразмерно тежък в
конкретния случай, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.2, б“Б“ от НК,
която правна норма се явява по-благоприятна за дееца и следва да се приложи на
основание чл.58а, ал.4 от НК, наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде
заменено с „пробация“.
Следва
на основание чл.42а от НК да бъдат наложени следните пробационни мерки:
“задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година при
периодичност два пъти седмично; „задължителни срещи с пробационен служител“ за
срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ 100 часа
годишно, за срок от една година.
Наказанието на подсъдимия
Б.А. следва да се определи при наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства / отчетените по – горе: тежко материално положение, изразеното
съжаление за стореното, чистото му съдебно минало и добрите характеристични
данни, както и ниския размер на причинените от деянието вреди/, при които и най
- ниският размер на предвиденото в разпоредбата на чл.235, ал.6 от НК наказание
„лишаване от свобода” би се оказал несъразмерно тежък в конкретния случай,
поради което и на основание чл.55, ал.1, т.2, б“Б“ от НК, която правна норма се
явява по-благоприятна за дееца и следва да се приложи на основание чл.58а, ал.4
от НК, наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде заменено с „пробация“.
Следва
на основание чл.42а от НК да бъдат наложени следните пробационни мерки:
“задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година при
периодичност два пъти седмично; „задължителни срещи с пробационен служител“ за
срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ 100 часа
годишно, за срок от една година.
В конкретния случай и по отношение на тримата подсъдими намира приложение
чл.59, ал.1 от НК, като при изпълнение на наказанието „пробация“ се приспадне
времето, през което всеки един от тях е бил задържан за срок от 24 часа по реда
на ЗМВР.
На основание чл.235, ал.7 от НК следва да бъдат отнети
в полза на държавата веществените доказателства 1.54 пространствени кубически
метра дърва от дъб, както и на основание чл.53 от НК да се отнемат в полза на
държавата веществените доказателства 2бр. брадви – съхранявани в РУ-Кърджали.
Следва Б.А.А., И.В.М. и Р.М.М.,***, да бъдат осъдени да
заплатят солидарно по сметка на ОДМВР-Кърджали деловодни разноски в
размер на 49лв.на основание.
Съдът намира, че така
наложените наказания, по вид и размер напълно отговарят на извършеното и ще
осъществят целите на личната и генерална превенция на закона.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
Председател: