№ 7135
гр. София, 22.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110125677 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 22.03.2022г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 25677/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „...“ ЕАД срещу ЦВ. К. Й., като се твърди, че страните се
намирали в облигационно отношение по Договор за мобилни услуги №
*********/15.02.2016 г. и Договор за лизинг от 15.02.2016 г. Поддържа, че по силата на
сключените договор е предоставил мобилни услуги и устройство Alcatel One Touch Pop Star
Classy. Навежда доводи, че ответника дължал сумата от 99,94 лева, представляващи
незаплатена цена за електронни съобщителни услуги за периода от 15.02.2016 г. до
09.05.2016 г., както и сумата от 151,80 лева, представляващи изискуеми, но незаплатени
лизингови вноски за периода от 10.06.2016 г. до 15.01.2018 г., както и неплатени лизингови
вноски в размер на 22,77 лева – за периода 15.02.2016 г. до 09.05.2016 г. Излага
съображения, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените
искове. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства,
както и за допускане изслушването на заключението на ССчЕ по формулирани в исковата
молба задачи. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните
суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове.
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
1
ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 229 ЗЕС, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Съдът, като извърши служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата
молба, констатира, че настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК,
като в диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
06.03.2018 г. по ч. гр. д. № 2489/2018 г. по описа на СРС, 158-ми състав е допуснатата
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, чиято поправка следва да бъде
допусната, доколкото в т. 9 от заявлението по чл. 410 ГПК ищеца (заявител) е посочил, че
дата на договор за лизинг е 15.02.2016 г., а не посочена в заповедта за изпълнение дата –
11.01.2016 г.
Отделно от горното, съдът констатира, че заповедта за изпълнение инкорпорира
вземане за сумата от 451,88 лева, представляващи неустойка за разваляне на договора,
поради вина на потребителя за периода 30.05.2016 г. до 15.02.2018 г., за което вземане не е
предявен иск в срока по чл. 415, ал. 5 ГПК, поради което в тази част заповедта за изпълнение
следва да бъде обезсилена.
Спорното материално право е обусловено от осъществяване в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валидно възникнало облигационно между страните по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги; 2) ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни
услуги, респ. твърдените устройства; 3) да е налице валидно уговорена неустоечна клауза за
разваляне на договора; 4) ищецът да е упражнил надлежно правото си да развали договора,
поради виновно неизпълнение от страна на ответника.
Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи
пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а
ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.
По отношение договорът за лизинг спорното материално право е обусловено от
проявлението в обективната действително на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на валидно сключен договор за лизинг на мобилно
устройство; 2) ищецът да е предоставил на ответника мобилното устройство за ползване.
Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи
пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а
ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.
Съдът намира, че направените от ищеца доказателствени искания са допустими, а
представените към исковата молба доказателства са относими към решаването на спора,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
По отношение доказателственото искане на ищеца за допускане изслушването на
заключението на ССчЕ по формулирани в исковата молба въпроси, съдът намира, че следва
да се произнесе в първото открито съдебно заседание, след като изслуша становището на
страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.04.2022 г., от 09:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
2
ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.03.2018
г. по ч. гр. д. № 2489/2018 г. по описа на СРС, 158-ми, като вместо НЕПРАВИЛНО
изписаното „договор за лизинг от 11.01.2016 г.“, ДА СЕ ЧЕТЕ ПРАВИЛНО „договор за
лизинг от 15.02.2016 г.“.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 06.03.2018 г. по ч. гр. д. № 2489/2018 г. по описа на СРС, 158-
ми Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.03.2018 г. по ч. гр. д.
№ 2489/2018 г. по описа на СРС, 158-ми състав в частта за сумата от 451,88 лева,
представляващи неустойка за разваляне на договора, поради вина на потребителя за периода
30.05.2016 г. до 15.02.2018 г., като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящето определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния спор,
предмет на делото.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, освен в частта, с
която е обезсилена заповедта за изпълнение, която има характер на разпореждане, което
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Софийски
градски съд.
Препис от настоящето определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3