Присъда по дело №2002/2018 на Софийски градски съд

Мотиви към Присъда  от 05.11.2018г. постановена по ВНЧХД №2002/2018г. по описа на Софийски Градски Съд, НО, 4 въззивен състав.

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда от 22.11.2017г. по НЧХД № 12684/2015г. по описа на СРС, НО, 107 състав, подс. С.Д.Б., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че в периода 16-17.04.2015г. в гр. София, в статия, публикувана във в. „Сега“, е разгласил позорни обстоятелства за С.А.С., а именно – „Изнесени са от банда доносници в България, предвождани от С.. Самият той е платен от международната федерация FIDE  и конкретно от Русия“, като клеветата е нанесена публично и е разпространена чрез печатно произведение – престъпление по чл. 148, ал.2, пр. 1, вр. ал.1, т.1 и т.2 НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, като на основание чл. 304 от НПК  е оправдан за това в периода 16-17.04.2015г. в гр. София, в същата статия, публикувана във вестник „Сега“, да е разгласил позорно обстоятелство за С.А.С., а именно – „Всички изнесени данни са измислици и клевети“.

С присъдата съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимия С.Б. да заплати на С.А.С. 12лв. разноски по делото държавна такса, както и 5лв. такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия, депозирана чрез защитника му адв.Т.Д. с искане за отмяна на същата, в частта, в която подсъдимият е признат за виновен и е осъден да заплати на С.А. разноски по делото. Претендира се, че в обжалваната  част присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени процесуални нарушения. Конкретно се излагат съображения, че съдът е игнорирал обстоятелството, че в случая се касае не за авторска статия на подсъдимия, а авторска статия на журналиста –Я.Е., който е интерпретирал думите на подсъдимия от водения между двамата разговор два-три дни преди това. Посочва се, че единственото доказателство, на което съдът е основал изводите си за авторството на процесните три изречения са показанията на журналиста –автор на статията, в която тези три изречения се съдържат. Твърди се, че съдът е придал на инкриминираните изречения смисъл, който те обективно нямат, тълкувайки ги превратно, което е в противоречие на практиката на ВКС. Наред с това в жалбата се посочва, че в нарушение на принципа на пълно и всестранно изследване на обстоятелствата и фактите по делото, съдът не е обсъдил детайлно и в тяхната цялост всички относими доказателства. В подкрепа на това си становище защитата излага доводи, че съдът не е положил усилия да изследва твърденията в представените „сигнали, жалби и други донесения“ до всякакви институции, а ако го бил направил, щял да установи, че целта им е накърняване на репутацията на С.Д. и ръководството на „Българска федерация по шахмат“. Според защитата именно тези доказателства сочат, че тъжителят С., заедно с 4-5 лица от шахматните среди е подал много на брой сигнали, жалби и молби в които директно е приписал на С.Д. престъпления от общ характер, квалифицирал го е по обиден и унизителен начин, злепоставил го е пред различни институции. В този смисъл се заявява, че на свой ред подсъдимият има право на защита срещу тези посегателства. Поради изложеното се твърди, че съдът е допуснал многобройни нарушения на процесуалните правила и принципи – на принципа на разкриването на обективната истина, на формиране на вътрешното убеждение на съда по правилата на чл. 14 от НПК и нарушаване принципа на защита на подсъдимия. Наред с това се твърди, че законът е нарушен, тъй като същият е приложен неправилно и С.Д. е признат за виновен за деяние, което не е осъществил от обективна и субективна страна. В този смисъл се излагат съображения, че инкриминираните твърдения не са обективно клеветнически и не изпълват изискванията чрез тях да са разпространени конкретни позорни обстоятелства. В първото твърдение: „Изнесени са от банда доносници в България, предвождани от С.“ според защитата не се съдържа никаква конкретна информация за факти, нито се възпроизвеждат такива, като не е налице конкретен позорящ факт, чиято истинност би могла да бъде проверена в хода на процеса. За второто твърдение в публикацията: „ Самият той е платен от международната федерация FIDE и конкретно от Русия“ се заявява, че също не се съдържат конкретни позорни обстоятелства, а това е мнение, субективна оценка и извод, предаден от автора на статията. В подкрепа на тези си твърдения се посочва, че съгласно практиката на ВКС позорните и неистински обстоятелства следва да бъдат обективно твърдени, а не да се подразбират и да са резултат от субективни интерпретации. От обхвата на клеветата са изключени общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи  и деяния на дадено лице. От изложеното се претендира извод, че горните твърдения не са клевети и те не могат да осъществят състава на престъплението клевета. Поради изложеното се иска от въззивният съд отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която осъдения подсъдим да бъде оправдан.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага свидетели и вещи лица пред въззивния съд, но се налага разпит на подсъдимото лице.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител  С.С. – адв. Н. моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Според него в хода на въззивното съдебно следствие са се събрали две доказателства, които допълнително доказват основателността на тъжбата, а именно – представеното арбитражно решение на Спортния арбитражен съд в Лозана и обясненията на подсъдимия, въз основа, на които се доказва, че телефонният разговор на журналиста от вестник „Сега“ с подсъдимия Д. действително е бил проведен. Намира, че в останалата част обясненията, в които подсъдимият отрича да е изрекъл цитираните изрази представляват защитна версия на подсъдимия, докато показанията на св. Е. според повереника са безпристрастни и обективни и моли съдът да кредитира тях, доколкото отговарят на обективната истина. Счита, че изнесените във вестника думи изпълват състава на престъплението „клевета“, тъй като думата доносник според тълковния речник означава човек, който прави донос, а донос е синоним на клевета, хула и злословие. Предвид всичко изложено иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Защитата на подсъдимия – адв. Д. моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Посочва, че журналистът написал статията не е водил записки, няма записи от телефония разговор, нито текстове и бележки. В този смисъл се претендира, че същият няма как след три години да помни точния телефонен разговор и какви думи са били употребени, още повече, че подсъдимият отрича да е използвал този език, който е употребен в статията.

В правото си на лична защита подсъдимият иска да бъде оправдан.

В правото си на последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд,след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното отменяване, поради следните съображения:

Според въззивната инстанция, първостепенният съд е приел неправилни фактически обстоятелства, тъй като същите не намират опора в събрания по делото доказателствен материал пред първата и въззивната, който е относим към изясняване на съществени факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, поради което след като прецени самостоятелно събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.Д.Б. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неосъждан, адрес – гр. София, ж.к. „*******вх. **, ЕГН **********.

Свидетелят Я.Е. е спортен журналист във в. „Сега“ от 01.12.2004г. като познавал подсъдимия С.Б.. На 16.04.2015г. св. Е. позвънил по телефона на подс. С.Б., тогавашен председател на БФШ и го попитал дали ще даде отговор във връзка с отправени срещу него публични обвинения от предишния ръководите на БФШ С.С. за непрозрачно управление и финансови машинации, като С.Д. се съгласил. По време на интервюто св. Е. не използвал аудиозапис, а си водел единствено бележки. По време на разговора, подс. Д. заявил, че обвиненията срещу него са от група, ръководена от тъжителя С., която води агресивна клеветническа кампания срещу него и срещу Българската федерация по шахмат и пише сигнали и доноси до всички български институции. Подс.Д. в телефонния разговор посочил, че  тази група е подкрепяна от Международната федерация и от Русия.

На 17.04. 2015г. в броя на в. „Сега“ от същата дата на стр. 22 била публикувана статия с автор Я.Е. и заглавие: „Д.: FIDE иска да ме елиминира чрез банда доносници от България.“ В статията се съдържали още и следните изречения: „Всички изнесени данни са измислици и клевети. Изнесени са от банда доносници в България, предвождани от С.. Самият той е платен от международната федерация FIDE и конкретно от Русия“, които били посочени като цитат на подс. Д..

След публикуване на вестника, подсъдимият  се запознал със статията. Същият споделил със секретаря на БФШ- св. К.Л., че в публикацията думите му са интерпретирани и не са предадени дословно, че това е типично журналистическо заглавие, с което да се хвърли „бомба“ за да го прочетат повече хора.

Подсъдимият С.Д.Б. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Така изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе на базата на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Я.Е., св. Л./частично/,обясненията на подсъдимия Д., заведено копие на стр. 22 от в. Сега от 17.04.2015г., отговор на главния редактор на в. „Сега“ до С.С. /л.12 от делото/, справка за съдимост.

Правилно районният съд е отбелязал, че посочената доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и безпротиворечива по отношение на факта, че на процесната дата на стр. 22 от в. „Сега“ от 17.04.2015г.е публикувана статия със заглавие: „Д.: FIDE иска да ме елиминира чрез банда доносници от България, в която статия се съдържат всички инкриминирани изречения. Няма спор между страните, че тази статия е публикувана въз основа на изготвения от св. Е. материал на базата на проведен телефонен разговор между него и подс. Б..

Спорният въпрос се концентрира върху обстоятелството дали отразените в процесната статия изречения: „Всички изнесени данни са измислици и клевети. Изнесени са от банда доносници в България, предвождани от С.. Самият той е платен от международната федерация FIDE и конкретно Русия“ в действителност отразяват дословно цитирани думи на подсъдимия или не.

Именно за това обстоятелство са налице противоречиви твърдения между депозираното от св. Е. и подс. Б.. Противно на становището на районният съд, въззивният състав не преценява свидетелстването на Я.Е. като достоверно, в частта, в която заявява че процесните изрази са дословно цитирани и съставляват реално отразеното изказване на подс. Б..  В своите показания св. Е. разяснява, че не е правил запис на разговора, а единствено водил записки, като част от нещата, които са му съобщени са предадени по смисъл. Така например, той споделя, че заглавието на статията /л. 11 от съдебното дело/ не е цитат, а са перифразирани думи на подсъдимия, интерпретация на самия журналист. Видно, от публикувания материал, обаче, заглавието, което се явява отражение на инкриминираните изрази е представено като изречено от Д., което поставя под съмнение версията на свидетеля, че е цитирал точно подсъдимото лице. Наред с това е нужно да се отбележи, че при разпита си в съда св. Е. заявява, че си е водил бележки, но тези бележки не са пазени от него, тъй като не е намерил необходимост да ги съхранява, при което няма как да се установи с категоричност дали написаното от него действително е цитат на подс. С.Б..  При това положение въпреки категоричността, с която заявява, че е предал дословно думите на подс. С.Б. настоящият съдебен състав не възприе като достоверни показанията му в тази им част.

При съпоставяне на депозираната от Е.  и подс.Б. информация, въззивният съд дава вяра на изнесеното от подсъдимия като взе предвид и показанията на св. Л., пред който подсъдимият е споделил, че думите му са били интерпретирани от журналиста и са предадени неточно. Вярно е, че показанията на този свидетел пресъздават споделеното от подс. С.Б., т.е. в конкретният случай се явяват производни гласни доказателствени средства. Няма пречка, обаче, те да се ползват за проверка на достоверността на казаното от подсъдимото лице, по отношение на подлежащи на доказване факти, а именно-  дали думите на С.Д. са били коректно и точно цитирани или не. Не е за пренебрегване обстоятелство, че подсъдимият в своите обяснения потвърждава, че е провел телефон разговор със св.Е., като не отрича да е  заявил, че обвиненията срещу него са от група, ръководена от тъжителя С., която води агресивна клеветническа кампания срещу него и срещу Българската федерация по шахмат и пише сигнали и доноси до всички български институции, както и че  тази група е подкрепяна от Международната федерация и от Русия. Обстоятелството обаче,  че е заявил именно по този начин цитираните в статията изречения, не може да се установи по безспорен и категоричен начин. Именно съпоставяйки информацията, черпена от показанията на св.Е. и тази, съдържаща се в обясненията на подсъдимия, въззивната инстанция подходи с доверия към последните, доколкото от една страна същите не са изолирани, доколкото намират подкрепа в данните, черпени от показанията на св.Л., а от друга страна са логически издържани и звучат правдиво. За тази преценка спомага и обстоятелството, че от показанията на св.Е. се установява, че заглавието е интерпретирано от журналиста, но всъщност начинът по който граматически е написано, с използваните препинателни знаци предпоставя извод, че представлява реплика на подсъдимия. Достоверността на показанията на св.Е. се разколебава и от факта, че би компрометирал себе си, ако посочи, че думите на подсъдимия са интерпретирани в известен смисъл в публикуваната статия. В този смисъл неправилно първата инстанция е кредитирала показанията на св.Е. , надценявайки тяхната обективност и достоверност в частта относно това дали подсъдимият е цитиран точно в инкриминираната статия.

Обосновано първата инстанция е счела, че показанията на свидетелите М.С.не допринасят за изясняване на фактическата обстановка Този свидетел изнася принципни данни за проблемите, които съществуват в шахматната федерация и твърдения за злоупотреби в БФШ, поради което и този състав счете, че същите са неотносими към делото.

Настоящият съдебен състав се довери на показанията на св. Л., в които съобщава, че подсъдимият е споделил пред него своето възмущение от това, че в публикацията във вестник „Сега“ думите му не са предадени коректно и всичко е направено с цел статията да бъде прочетена от повече хора. В тази им част показанията на този свидетел намират своето потвърждение в обясненията на подсъдимото лице, което съобщава, че след като е прочел процесната публикация е споделил със св. Л., както и  с други лица, че не е казал това, което е отразено. СГС не обсъжда показанията на този свидетел в останалата им част, доколкото подобно на тези на св. С. не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, а изнасят данни за съществуващите проблеми във БФШ.

Настоящата съдебна инстанция възприема обясненията на подсъдимия, депозирани пред въззивния съд, ръководейки се от принципното правило, че освен средство за защита, същите са и доказателствено средство. Като такова, те не следва да бъдат дискредитирани a priori, а съпоставени с останалите доказателства, като именно чрез съвкупния им анализ да се прави преценка дали да бъдат кредитирани или не. В този смисъл въззивната инстанция намира, че обясненията му следва да бъдат кредитирани, тъй като същият напълно еднопосочно, последователно и логично възпроизвежда непосредствените си възприятия от проведеното интервю по телефона. Обясненията му, в които отрича да е изрекъл именно инкриминираните изрази се подкрепят от тези на св. Л., който свидетелства, че подсъдимият е споделил пред него възмущението си от това, че не е цитиран точно и че написаните в статия негови думи са възпроизведени по смисъл от журналиста, написал статията.  На следващо място при преценка достоверността на изнесената от подс. Б. информация следва да бъде отчетено, че единствения свидетел, който заявява, че подсъдимият е автор на инкриминираните думи сам признава, че с оглед времето вече не си спомня значителна част от разговора в това интервю, както и че не е запазил записките си от него. Несъмнено съдът се довери и на заявеното от подсъдимия, че начинът, по който са възпроизведени думите му не е неговият стил на изразяване, както и че заглавието е поставено по начин за да предизвика интерес към статията. Този си извод съдът подкрепи и въз основа съдържащите се в статията цитати, като прие за цитат и заглавието, изхождайки от неговото съдържание, като за заглавието сам св. Е. свидетелства, че съставлява негова интерпретация на база чутото от подсъдимия в проведения телефонен разговор помежду им.  

Съдържанието на статията, респ. инкриминираните изрази се установява еднозначно и безспорно от приложеното по делото заверено копие на л.22 от вестник Сега /л.11 от делото/.

И настоящият съдебен състав подобно на районният съд прецени, че приложените останали многобройни писмени доказателства по делото са ирелевантни и неотносими към предмета на доказване и не допринасят за установяване на фактите от значение за правилното решаване на делото по същество.

С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна подсъдимият С.Д.Б. не е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 148, ал.2, пр. 1, вр. ал1, т.1 и т.2, вр. чл. 147, ал.1 от НК .

Съдът с оглед събраните по делото доказателства прецени, че инкриминираните изрази: „Изнесени са от банда доносници в България, предвождани от С.. Самият той е платен от международната федерация FIDE и конкретно Русия“ не са действително казани от подсъдимия Б., защото автор на статията е журналист от вестник "Сега" – свидетелят Я.Е., който е пресъздал в нея съдържанието на проведен телефонен разговор с подсъдимия, който телефонен разговор  не е записан. Е.  твърди, че е цитирал точно думите на подсъдимия, но признава, че не си спомня с точност текстовете от това интервю, нито пък отправените реплики от подсъдимия, не е изготвил запис на разговора, нито пък пази бележките от него. От момента на вземане на интервюто по телефона до снемане на показанията му пред съда са изминали над две години, при което е невъзможно свидетелят конкретно  да помни точния телефонен разговор и какви думи са били употребени, а от друга страна подсъдимият отрича да използва точно този език, който е бил отразен като негово изказване. Съдът прие обясненията на подсъдимия, в които е категоричен, че още с прочитането на статията е изпитал силно възмущение, поради това, че макар и думите да са му предадени по смисъл, не е цитиран точно, като последното намира потвърждение в показанията на св. Л., пред когото подс. Б. е споделил своето разочарование от статията във вестник „Сега“.

В този смисъл след като съдът на базата на събраният по делото доказателствен материал прецени,  че подсъдимият не е бил цитиран дословно в процесната публикация, където се съдържат инкриминираните изрази, единствено възможния извод, че същият не може да бъде отговорен за съдържанието на авторски материал, написан от друго лице и осъден по обвинението внесено за разглеждане в съда.

По отношение на присъдата, в частта, в която подсъдимият е оправдан, то същата следва да бъде потвърдена. Настоящият съдебен състав намира, че инкриминираното изречение: „всички изнесени данни са измислици и клевети“ се доказва, че не е било конкретно изречено от подсъдимото лице, доколкото същото представлява интерпретация по смисъл на св. Я.Е., за което подсъдимият не може и не следва да носи отговорност.

Независимо от горното за пълнота е нужно да се отбележи, че процесното изречение: „Всички изнесени данни са измислици и клевети“ както правилно е отбелязал районният съд не разгласява позорни обстоятелства и не осъществява от обективна страна състава на престъплението „клевета“. Действително авторът на това изречение съобщава информация, която информация нито е позорна, нито укорима и не е отнесена към конкретно физическо лице, а отразява единствено мнението на автора му, без да съдържа твърдения за факти от действителността, свързани с личността на определено лице.

С оглед изхода на делото съдът отмени присъдата в частта, в която подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя С.А.С. разноските по делото.

Предвид гореизложеното, СГС намери подадената от подсъдимия Б. жалба за основателна и я уважи, като отмени присъдата на СРС и постанови нова такава. С оглед липсата на извършено престъпление от частен характер по чл. 148, ал.2 вр.ал.1, т.1 и т.2  чл. 147, ал.1 пр.1 НК от страна на Б. съдът го призна за невиновен и оправда по повдигнатото с тъжбата обвинение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                                    2.