№ 23208
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110163699 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.
А. И. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: 2114,64 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „О. К.“, бл. 11, вх. Д, ет. 1, ап. 114, аб. № 29967, ведно със
законната лихва от 12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането; 260,50 лева
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 29.05.2023г.; 42,89 лева, главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със
законната лихва считано от 12.06.2023г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от
9,10 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020г. до 29.05.2023г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.07.2023г. по ч.гр.д. № 32432/2023г. по описа на СРС, 175-
ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
1
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Във
възражението по чл. 414 ГПК М. И. е посочила, че всеки месец внася на „Топлофикация
София“ ЕАД по 200 лева, без да ангажира доказателства за това, нито че с плащанията /ако
има такива/ погасява процесните вземания по заповедта за изпълнение.
С молба от 07.12.2024г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е заявило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за процесния имот и период е извършено законосъобразно.
Съдът, като взе предвид процесуалното поведение на страните и доказателствата по
делото, намира следното.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените
искове, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител на проведеното на
17.12.2024г. открито съдебно заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа
в негово отсъствие. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът също не е навел подлежащи на
разглеждане възражения. На ответника са указани последиците от неспазването на срока за
депозиране на отговор на исковата молба и от неявяването му в открито съдебно заседание с
разпореждането от 22.02.2024г., препис от което му е връчен. Предявените искове не
противоречат на закона и добрите нрави, не са нарушени императивни материалноправни
норми, установени в обществен интерес и при извършената от съда служебна проверка
липсва основание да се приеме, че вземанията по тях произтичат от неравноправни клаузи в
потребителски договор. С оглед приложените към исковата молба и представените от
третото лице – помагач писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно
основателни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1,
вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на
процесуалния представител на ищеца, направено в проведеното на 17.12.2024г. открито
съдебно заседание. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на
спора.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. В заповедното
производство същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 48,54 лева и му се
дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, или общо 98,54 лева, които
следва да му бъдат присъдени. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 87,76 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съдът определи на 100 лева, или общо 187,76 лева, които следва да му бъдат
присъдени.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че М. А. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „О. К.“, бл. 11, вх. Д, ет. 1, ап. 114,
2
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Я“ № 23Б, сумата от 2114,64 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „О.
К.“, бл. 11, вх. Д, ет. 1, ап. 114, аб. № 29967, ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 260,50 лева мораторна лихва за периода
от 15.09.2021г. до 29.05.2023г.; сумата от 42,89 лева, главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва
считано от 12.06.2023г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 9,10 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020г. до 29.05.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 13.07.2023г. по ч.гр.д. № 32432/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА М. А. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „О. К.“, бл. 11, вх. Д,
ет. 1, ап. 114, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 98,54 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 187,76 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3