Присъда по дело №46/2016 на Окръжен съд - Добрич

 

 М    О    Т    И     В     И

 

По присъда №15/09.03.2016г.  по  н.о.х.д. №46/2016г. по описа

на Окръжен  съд-гр.Д..

 

 

 

            Д.ката окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Н.И.С.,***, с ЕГН **********  

по чл.343 ал.І б.”в” предл.“първо“ във вр. с чл.342 ал.І от  НК.

 

 

            Преди даване ход на делото е постъпила молба от подс.Н.И.С., чрез защитника му адв.Й.Д., производството  пред  първата  инстанция  да  бъде  проведено  по  реда  на  глава  27  от  НПК като  съкратено  съдебно  следствие, а по-точно  по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като признавал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт срещу него.Съдът  прецени, че  са  налице  условията  за  разглеждане  на  делото  по  реда  на чл.371  т.2 и следващите от  НПК, поради което  разпореди  освобождаването  на  свидетелите  и  вещите  лица  от  явяване и участие в съдебно заседание с изключение на наследниците на пострадалия. В  съдебно  заседание отново бе направено изрично искане от подс.Н.И.С. и неговият защитник, производството  пред  първата  инстанция  да  бъде  проведено  като  съкратено  съдебно  следствие  по реда на чл.370 и сл. от НПК, тъй като подсъдимия признавал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт срещу него.

Прокурорът не взе становище по искането за провеждане на производството по реда на  глава  27  от  НПК.

Съдът, като прецени, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, т.е. налице  са условията  за  разглеждане  на  делото  по  реда  на чл.373  ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с  чл.371  т.2  от  НПК, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и допусна  провеждането  на  производството  по  реда  на  глава  27  от  НПК.  

В  съдебно  заседание бе направено изрично искане от Г.М.Г., с ЕГН **********, П.М.Я., с  ЕГН ********** и М.Г.К., с ЕГН **********,***, лично и чрез техния общ процесуален представител – адв.М.Я. ***, с  което  се  отправя  искане  да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители в процеса, както и нежеланието им да предявяват граждански искове срещу подсъдимия, респ. да бъдат конституирани като граждански ищци по делото. Навеждат се доводи, че същите са наследници на пострадалия от престъплението – М. Г. Колев /техен баща и съпруг/, което се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници. Съдът прие, че са налице обстоятелствата за това и конституира Г.М.Г., П.М.Я. и М.Г.К., като  частни  обвинители в наказателния процес, а адв.М.Я. ***, като техен повереник.

Представителят на Д.ка окръжна прокуратура поддържа изцяло така  предявеното  обвинение по чл.343 ал.І б.”в” предл.“първо“ във вр. с чл.342 ал.І от НК, твърдейки, че същото  се  доказва  по  безспорен и категоричен начин от събраните както на предварителното разследване, така и по време на съдебното следствие доказателства.Отчитайки квалификацията на извършеното престъпление и всички  доказателства  по  делото отправя  предложение,  при  определяне  на наказанието  съдът да  се  съобрази  с  конкретните обстоятелства  и  да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок над минимума, предвиден в закона, към което наказание следва да бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК, т.е. да бъде редуцирано с 1/3, като окончателното наказание е „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години.Предвид данните за личността на подсъдимия предлага да се отложи изтърпяването на това наказание, на основание чл.66 ал.І от НК, с изпитателен срок от 5/пет/ години.

Иска се на основание чл.343г от НК същият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 3/три/ години.По този начин се счита, че  ще  бъдат постигнати  целите  на  превъзпитанието.

Повереникът на частните обвинители Г.М.Г., П.М.Я. и М.Г.К. - адв.М.Я. споделя становището на  представителя  на ДОП и се придържа към казаното от него, като пледира на подсъдимия да бъде наложено минималното предвидено от законодателя наказание от вида „лишаване от свобода“, но счита, че не следва да се прилага института на условното осъждане, не поради лично отношение към подсъдимия, а поради факта, че е крайно време генералната превенция да вземе превес при този вид деяния, поради тяхната масовост.

Претендира се, на основание чл.343г от НК подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС, като отново се придържа към исканото от прокурора наказание.

Частните обвинители, единодушно подкрепиха изказаното от техния повереник становище по отношение на исканото наказание.

Защитникът на подсъдимия – адв.Й.Д. *** изразява становище, че  действително  и  категорично  се  доказва  авторството  на  деянието  от  страна  на  неговия подзащитен.Навежда доводи, че исканото от представителя на ДОП наказание е несъразмерно високо, тъй като подсъдимият е млад човек, от датата на събитието до момента няма други висящи производства, не е извършвал други деяния, почти няма нарушения по ЗДвП, липсва алкохол в кръвта му, разбрал  е  грешката  си, както  и  съжалява  за  извършеното  от  него.Предвид факта, че от субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината непредпазливост, моли съда да се съобрази и му наложи предвиденото минимално наказание, което е от 3-10 години.Спрямо това наказание иска да бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК, т.е. да бъде редуцирано с 1/3, като изтърпяването на окончателното наказание, на основание чл.66 ал.І от НК, да се отложи с изпитателен срок от 3/три/ години.

Сочи, че макар и да съществува причинноследствена връзка между нарушението, което подсъдимия е допуснал и смъртта на лицето, тази връзка не е пряка, а опосредена, защото от фактологията по делото и от заключението на АТЕ, било видно, че противоправното му поведение не е в пряка причинноследствена връзка с крайния резултат.Твърди, че нарушаването правилата за движение, от страна на подс.С. не е умишлено, а по скоро се дължи на невнимание от негова стран и заслепяване от слънцето.Подзащитният му бил нарушил правилата за движение по пътищата спрямо водача на другия автомобил, а не спрямо загиналия пешеходец, което според него не го оправдавало и той следва да носи наказателна отговорност, но следвало да се прецени и това много важно обстоятелство, досежно степента на обществена опасност на деянието.Претендира да се направи разлика, между извършеното от подзащитния му по невнимание нарушение на правилата на движение по пътищата и едно навлизане в насрещното движение съвсем съзнателно или едно шофиране със скорост максимално превишаваща разрешената.Моли да се имат предвид и други смекчаващи отговорността му обстоятелства - оказване помощ на пострадалия незабавно след ПТП, малкия брой нарушения, които е допуснал на ЗДвП и ППЗДвП имайки предвид професията му на снабдител и шофьор, както и много добрите му характеристични данни.

По отношение лишаването от право да управлява МПС се иска то също да е за минимален срок, тъй като деянието е извършено поради заслепяването му от слънцето, моля да се има предвид и обстоятелството, че към момента неговата, макар и не на трудов договор дейност, се свързва с управляване на автомобил, тъй като помага на жената, с която живее при снабдяването на малкото им семейно магазинче.  

При предоставената му последна дума подсъдимият Н.И.С. призна напълно вината си и изказа съболезнования към близките на починалия.

Разпитан  на  предварителното производство и в съдебно заседание  подсъдимият  се признава  за  виновен, но не дава обяснения по  фактите  на  делото, а съжаление  за  извършеното изрази единствено при последната си дума.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира  за  установено  следното:

Подс.Н.И.С. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, безработен, с ЕГН **********.

Подсъдимият Н.С. е правоспособен водач на МПС от 18.09.1991г., категории – B, C, T и М, като притежава свидетелство за управление на МПС №../07.03.2011г., издадено на Н.С., с валидност до 07.03.2021г.

Подсъдимият Н.И.С. не е бил осъждан към момента на извършване на деянието, както и към момента на постановяване на настоящата присъда спрямо него.

Към 01.06.2015г. подс.С. работел като търговски представител в „Експрес Логистика и Дистрибуция“ООД-гр.София и превозвал с МПС - товарен автомобил „Ивеко 35 С 13“ с ДК №СА 41-96 ХВ цигари, които доставял на различни търговски обекти.

Около 06.45ч. на 01.06.2015г., по околовръстния път на гр.Д. в посока от кръговото кръстовище за КК „Албена“ към кръговото кръстовище за гр.Балчик, подсъдимият управлявал описания т.а., собственост на „Афин България“ЕАД-гр.София, ползван от „Табак Маркет“АД-гр.София и предоставено на лизинг на „Експрес Логистика и Дистрибуция“ООД-гр.София.Подс.С. *** към населени места в общ.Генерал Тошево, изпълнявайки служебните си задължения.Управлявайки товарния автомобил, подсъдимият навлязъл в кръговото кръстовище за гр.Балчик, с намерение да продължи по него в посока към гр.Генерал Тошево.По същото време, движейки се по пътя от гр.Балчик в посока гр.Д., в същото кръстовище навлязъл л.а. „Опел Астра“ с ДК №Тх … ХВ, управляван от собственичката си - свид.Х.Б.С. ***.Лекият автомобил „Опел Астра“ се движел по път с предимство. По същото време през кръговото кръстовище преминавал пешеходец - пострадалия М. Г. Колев, с ЕГН **********, който бутайки велосипеда си се придвижвал от гр.Д. към с.Котленци, общ.Д.ка.Там той притежавал и стопанисвал недвижим имот.При достигането му в частта от кръговото кръстовище, където е следвало да даде предимство на идващите от гр.Балчик автомобили, подсъдимият продължил движението на управлявания от него товарен автомобил към гр.Генерал Тошево, като по този начин пресякъл пътя на лекия автомобил, управляван от свид.С..При пресичането на траекториите на движение на двете моторни превозни средства настъпил двукратен удар между тях.Първият сблъсък между двата автомобила бил между дясната част на предната броня и гумата на предното дясно колело на товарния автомобил и предната лява част на лекия автомобил.Непосредствено след него последвал втори удар между двата автомобила в областта на страничния десен панел /зад подвижната врата/ и декоративния тас на задното на задното дясно колело на товарния автомобил и задната лява част на лекия автомобил.След двата удара между двете моторни превозни средства лекият автомобил продължил движението си в посока към изхода от кръговото кръстовище в посока към гр.Генерал Тошево и се установил на място.Товарният автомобил се отклонил наляво спрямо посоката му на движение и се насочил към затревената триъгълна площ, намираща се вдясно от кръговото платно, в посока към околовръстния път за гр.Генерал Тошево.Преди да достигне затревената площ, спомената по-горе, товарният автомобил ударил с предната си лява част средната дясна част на велосипеда и бутащия го М. Г. Колев.А непосредствено след това, товарният автомобил, намиращ се вече върху затревената площ, ударил с предната си дясна част указателен знак с надпис: „В. Шумен“.В резултат на удара, описан по-горе, велосипедът бил изхвърлен няколко метра назад спрямо посоката му на движение, като движението му назад се осъществявало в паднало положение на лявата му страна.Пешеходецът М. Г. Колев вследствие на удара и придадените му инерционни сили паднал по гръб върху твърдата асфалтова настилка.След удара в указателния знак, в М. Г. Колев и във велосипеда, бутан от последния, товарният автомобил продължил движението си върху затревената площ по траектория, определена от дясното му предно колело, навлязъл отново върху пътното платно в частта му за движение на идващите към кръстовището от гр.Генерал Тошево и завиващите в посока към бул.„Добруджа“ в гр.Д. и се установил на място с предната си половина, насочена към околовръстното за КК„Албена“ върху затревената триъгълна площ в тази част на кръстовището.Задната част на товарния автомобил останала върху пътното платно.При описаното пътнотранспортно произшествие, М. Г. Колев получил телесни увреждания, които се оказали несъвместими с живота му и впоследствие довели до неговата кончина.Непосредствено след като управляваният от него товарен автомобил се установил в покой, подсъдимият слязъл и отишъл при лежащия по гръб на асфалта М. Колев за да види какво е състоянието му и с какво може да му помогне.Пострадалият бил в съзнание, бил контактен и дори искал да се изправи, за да си ходи на село.На местопроизшествието се събрали различни лица, повечето от които не били установени в хода на разследването, но една от тях била свид.Х.С.. Подсъдимият се обадил от телефона си на тел.112.След около 10-ина минути пристигнали две линейки, една от които отвела пострадалия М. Колев в МБАЛ-гр.Д..Той постъпил в МБАЛ-гр.Д. в коматозно състояние, а на 07.06.2015г. и починал.След линейките пристигнали и служители на Полицията, които направили огледа на местопроизшествието, сложил началото на настоящото наказателно производство.

            Подсъдимият и свид.С., управлявали автомобилите в момента на ПТП-то, без да са били употребили алкохол и това е станало ясно от заключенията на изготвените при разследването ХЕ за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта – протокол №763/04.06.2015г. за химическа експертиза, изготвен във връзка с изследването на кръвна проба, взета от подс.С., и протокол №764/04.06.2015г. за химическа експертиза, изготвен във връзка с изследването на кръвна проба, която е била взета от свид.С..

            От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото автотехническа експертиза, е видно, че по т.а. „Ивеко 35 С 13“, управляван от подсъдимия и по л.а. „Опел Астра“, управляван от свид.С., не съществували повреди преди пътнотранспортното произшествие, които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.Установените повреди по товарния автомобил и по лекия автомобил били настъпили при пътното транспортно произшествие между двете моторни превозни средства.Деформациите, които били установени по велосипед „Фантази Колорадо“, бутан от пострадалия М. Колев, били следствие от удара с товарния автомобил „Ивеко 35 С 13“.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото оценъчна експертиза е видно, че при пътнотранспортното произшествие, по товарния автомобил „Ивеко“, управляван от подс.С., са били нанесени повреди, които биха могли да бъдат отстранени, ако му се направи ремонт на стойност 3380.13 лева, а по лекия автомобил „Опел Астра“, управляван от свид.С., били нанесени повреди, които не биха могли да бъдат възстановени с цел бъдеща експлоатация по предназначение на това моторно превозно средство, пазарната цена на което към момента на настъпване на произшествието била определена на паричната сума от 2 100.00 лева.Пазарната стойност на велосипеда, бутан от пострадалия М. Г. Колев към момента на произшествието, била определена на паричната сума от 30 лева.

            От заключенията на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото комплексна автотехническа и трасологическа експертиза №59 е видно, че първият удар между моторните превозни средства, участващи в пътнотранспортното произшествие е настъпил между дясната част на предната броня на товарния автомобил и предната лява част на лекия автомобил, вторият удар между двете моторни превозни средства бил в областта на страничния десен панел /зад подвижната врата/ на товарния автомобил и задната лява част на лекия автомобил, както и това, че ударът между товарния автомобил и пешеходеца М. Колев е настъпил непосредствено до десния край на платното от кръговото движение на кръстовището и в близост до повредения указателен знак с надпис: „В.-Шумен“.

            От заключенията на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото автотехническа експертиза, е видно, че непосредствено преди произшествието лекият автомобил „Опел Астра“, управляван от свид.С., се е движел със скорост около 48км.ч. и опасната му зона на спиране е имала дължина около 32м., а товарният автомобил „Ивеко“, управляван от подс.С., се е движел със скорост около 47км.ч. и опасната му зона на спиране е имала дължина около 33м.В момента на удара с пешеходеца М. Колев, товарният автомобил се е движел със скорост около 36км.ч.

            Видно от заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на живо лице №34/2015г., е видно, че при постъпването си в МБАЛ-гр.Д. пострадалият М. Г. Колев е имал травматични увреждания, както следва: контузия на мозъка – тежка степен, кръвоизлив под меките и твърдата мозъчна обвивка, счупване на черепа, кръвонасядане на клепачите на дясното око и буза, разкъсно контузна рана на дясна подбедрица и луксация на лява раменна става.Експертът, изготвил експертизата, е установил, че тежката степен на мозъчна контузия и кръвоизлива под меките мозъчните обвивки са обусловили ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, КАТО ТАЗИ ОПАСНОСТ Е БИЛА СЪВСЕМ РЕАЛНА И БИ МОГЛА ДА ДОВЕДЕ ДО СМЪРТЕН ИЗХОД.

            Видно от заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на труп №80/2015г., е видно, че след смъртта на пострадалия М. Г. Колев /при огледа и аутопсията върху трупа му/ са били установени, както следва: черепно мозъчна травма – счупване на черепни кости вляво тилно и по черепната основа, кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузия на главния и малък мозък, както и остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност – оток на мозъка и белите дробове, остро раздуване на белите дробове, общ кръвен застой на вътрешните органи.Като причина за смъртта на пострадалия Колев била посочена ЧЕРЕПНО МОЗЪЧНА ТРАВМА, ИЗРАЗЕНА СЪС СЧУПВАНЕ НА ЧЕРЕПА И КОНТУЗИЯ НА МОЗЪКА, КОИТО СА ДОВЕЛИ ДО ОСТРА ДИХАТЕЛНА И СЪРДЕЧНО-СЪДОВА НЕДОСТАТЪЧНОСТ ОТ ЦЕНТРАЛЕН ПРОИЗХОД, които са били и непосредствен механизъм на настъпването на смъртта.Установена е била причинноследствена връзка между получените травми и смъртта на М. Колев.

            От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото комплексна съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза е видно, както какъв е механизма на пътното транспортно произшествие, предмет на разследване по настоящото наказателно производство и описан детайлно, така и това, че черепно мозъчната травма, станала причина за смъртта на пострадалия М. Г. Колев, е била резултат от съприкосновението между тилната област на главата на пострадалия и твърд, тъп предмет с широка плоскост, каквато безспорно се явява асфалтовата настилка, където е паднало пострадалото лице вследствие на сблъсъка в него на товарния автомобил, управляван от подс.С..Установена е била причинно-следствена връзка между настъпилото пътно транспортно произшествие и установените по пострадалия увреждания, довели до смъртта му. 

Заключенията на вещите лица по описаните експертизи не бяха оспорени от подс.Н.И.С. и неговият процесуален представител, както и от останалите участници в процеса и се кредитират изцяло  от  настоящата  инстанция, като  изготвени  напълно  безпристрастно от компетентни лица имащи специални знания и в съответствие с  изискванията  в конкретната област.

От изложеното дотук следва, че въпроса  за  вината на водача на т.а. следва да бъде преценявана изключително въз основа на изискуемите от закона  действия, които той е следвало да предприеме в подобна ситуация и съответно извършените от него фактически действия.По отношение на начина и скоростта на движение на автомобила преди инцидента съдът приема, че гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.Н.И.С. е управлявал  процесното  МПС, което е било технически изправно, със скорост около 47км/ч., в рамките на допустимата  за движение в кръгово кръстовище от 50км/ч.Така също скоростта му на движение е била съобразена както с конкретните условия на пътя, така и с неговите възможности като дългогодишен  водач на МПС.Подсъдимият е трябвало да съобрази създадената сравнително сложна пътна ситуация, а именно изгряващото от неговата посока на движение слънце, въз основа на което да предприеме адекватни  действия  по  намаляване  на  скоростта  толкова, доколкото  да  може  да  предотврати  евентуалното настъпване  на  ПТП.Не  е съобразен и факта, че навлиза в кръгово кръстовище, в което няма предимство и следва да пропусне навлезлите в него превозни средства, което  като  последица е  довело, до процесното пътнотранспортно произшествие.

Подс.Н.И.С. е следвало да вземе мерки за обезопасяване  на  движението  /чрез  пропускане на движещите се по пътя с предимство пътни превозни средства/  и  като  не  е  изпълнил  това  си  задължение, той  е  нарушил  предписанието  на  нормата  на  чл.50 ал.1 от ЗДвП, с което сам се е поставил в невъзможност да предотврати  неблагоприятния  резултат  от  възникналия  инцидент.В  тази  връзка  причина за настъпване на произшествието следва да се търси изключително в поведението на водача.От една страна сравнително неблагоприятните метеорологични  условия, а  от  друга  страна  ненавременното предприемане на действия за предотвратяване на произшествието.Несъобразената с пътната обстановка, сравнително висока скорост на движение в кръгово кръстовище също е довела до ненавременното предприемане на действия за предотвратяване на  произшествието.Като не е бил достатъчно концентриран, подсъдимият не е действал своевременно и адекватно спрямо създадената опасност  за  движението  и  по  този  начин, сам  се е поставил в  невъзможност  да  намали  или  спре при  възникналата на  пътя опасност, както и да предотврати  настъпването на произшествието.В случая се касае  за недооценяване на пътната обстановка и прекалено голяма самоувереност демонстрирана от подсъдимия.В потвърждение на този извод е заключението на автотехническата експертиза по делото, а именно, че  скоростта на движение на товарния автомобил непосредствено преди произшествието е била около 47км/ч., а максимално допустимата е 50км/ч.При скорост на движение от 47км/ч опасната му зона за спиране е имала дължина от около 33 метра.Скоростта на движение на товарния автомобил непосредствено преди произшествието и непредприетите своевременно действия от подс.С. за интензивното намаляване на скоростта или спиране на автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на произшествието.

Така описания механизъм на протичане на транспортното произшествие съдът  прие  след  задълбочен  анализ  на всички доказателства по делото: гласни – обясненията на подсъдимия Н.И.С. и показанията на разпитаната свидетелка Хитка Б.С.; писмени – протокол  за оглед на местопроизшествие, както и скица и фотоалбум  към  него, техническите,съдебно-медицински, техническата-фоноскопна, комплексната, оценъчната и  автотехнически  експертизи, които  съдът прие по надлежния ред намирайки, че са изготвени от специалисти  притежаващи  необходимите  умения  и  знания  в  своите области и при използване на съвременни научни методи, както и останалите писмени  доказателства - свидетелство  за  съдимост, характеристика, справки от  КАТ, протоколи  за  химически  експертизи, свидетелства  за  управление  на  МПС и от всички, приобщени към делото писмени, гласни и веществени доказателства.

Съдебният състав  кредитира  обясненията  на  подс.Н.И.С., дотолкова, че възпроизвеждайки отчасти своето поведение внася някаква яснота по повод станалия пътен инцидент.Самопризнанията на  подсъдимия  се  явяват  като  база  за  анализ  и  сравнение  с  извършените по делото оперативни действия и събрани по надлежния ред доказателства, които кореспондират изцяло с направените от подсъдимия самопризнания.Може да се каже, че подс.С. демонстрира лоялно отношение към воденото срещу него наказателно производство, както и че спомага за изясняване на фактическата обстановка и за установяване на обективната действителност по повод на станалото ПТП, като с направеното самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК дава възможност за процесуална икономия и бързина на процеса.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 и чл.18 от НПК съдът прие, че подс.Н.И.С. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението визирано  в  чл.343 ал.І б.”в” предл.“първо“ във вр. с чл.342 ал.І от  НК, наказуемо с “лишаване от свобода” от 2/две/ до 6/шест/ години, като

На 01.06.2015г. в гр.Д. /на кръстовище с кръгово движение, намиращо се на изхода на гр.Д. към гр.Балчик/ при управление на МПС - товарен автомобил „Ивеко 35 С 13“ с ДК №СА … ХВ, нарушил правила за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно

– чл.50 ал.І от Закона за движение по пътищата, съгласно който:

„На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“, и по непредпазливост причинил смъртта на М. Г. Колев, с ЕГН ********** от гр.Д..

         Този резултат е пряка и непосредствена причина от действията на подс.Н.И.С..Същият при управление на товарен автомобил марка „Ивеко 35 С 13“ с ДК №СА … ХВ, при сравнително неблагоприятни атмосферни условия – изгряващо срещу посоката му на движение слънце, навлизайки в кръгово кръстовище  се е движел със скорост от 47 км/ч, което е близко до максимално разрешената от 50км/ч. за този вид кръстовища и вместо да изпълни задълженията си произтичащи от ЗДвП - да даде предимство на идващите от гр.Балчик автомобили /чл.50 ал.І от ЗДвП/, подсъдимият продължил движението на управлявания от него товарен автомобил към гр.Генерал Тошево, като по този начин пресякъл пътя на лекия автомобил, управляван от свид.С..При пресичането на траекториите на движение на двете моторни превозни средства настъпил двукратен удар между тях.Първият сблъсък между двата автомобила бил между дясната част на предната броня и гумата на предното дясно колело на товарния автомобил и предната лява част на лекия автомобил.Непосредствено след него последвал втори удар между двата автомобила в областта на страничния десен панел /зад подвижната врата/ и декоративния тас на задното на задното дясно колело на товарния автомобил и задната лява част на лекия автомобил.След двата удара между двете моторни превозни средства лекият автомобил продължил движението си в посока към изхода от кръговото кръстовище в посока към гр.Генерал Тошево и се установил на място.Товарният автомобил се отклонил наляво спрямо посоката му на движение и се насочил към затревената триъгълна площ, намираща се вдясно от кръговото платно, в посока към околовръстния път за гр.Генерал Тошево.Преди да достигне затревената площ, спомената по-горе, товарният автомобил ударил с предната си лява част средната дясна част на велосипеда и бутащия го М. Г. Колев.А непосредствено след това, товарният автомобил, намиращ се вече върху затревената площ, ударил с предната си дясна част указателен знак с надпис: „В. Шумен“.Вследствие на това пътно-транспортно произшествие М. Г. Колев е получил увреждания несъвместими с живота и довели  до  смъртта  му.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.Обективираните в протокола за оглед на ПТП данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние.Гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.Н.И.С. е управлявал процесното МПС, което е било технически изправно, като при навлизане в кръстовище не е пропуснал пътно превозно средство - л.а. „Опел Астра“ с ДК №Тх … ХВ, движещо се по пътя с предимство.

От обективна страна – установи се по безспорен начин, че подс.Н.С. е нарушил правилото за движение по пътищата, описано подробно по-горе.

 

От  субективна  страна  подс.Н.И.С. е извършил  деянието  при  форма  на  вината – непредпазливост, в нейното проявление “самонадеяност” по  смисъла на чл.11 ал.3 предл.“първо“ от НК – не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.У подс.С. е съществувала една субективната увереност, че контролира автомобила, което според настоящия състав и се явява решаващ мотив за извършване на деянието.По принцип определяща при самонадеяността е необосноваността на тази увереност, дължаща се на непроявена грижа, предвидливост и внимание.   

В хода на съдебно производство не възникнаха съмнения у съдебния състав, изхождайки от поведението на лицето относно възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките и действията си, поради което не е назначавана СПЕ.

Обвинението  е  доказано  по  несъмнен  начин  по  смисъла  на чл.303  ал.II  от  НПК.

Субекти на престъпленията по чл.342 ал.I респ. чл.343 от НК, са всички наказателно отговорни лица, притежаващи или не притежаващи свидетелство за управление, които при управление на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина допуснат нарушение на правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни  последици.Субекти на тези престъпления са и лицата, които не манипулират непосредствено с механизмите и приборите на транспортните средства или машини, но дават задължителни разпореждания по движението им.В  случая, както стана дума по-горе подсъдимият Н.И.С. е водач на МПС от 1991г. и притежава свидетелство за управление. 

Няма  никакво  съмнение, че  допуснатите  нарушения  на правилата за движение са в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат.Деецът  макар  и  да  не  е  предвиждал  обществено  опасните  последици  е  бил  длъжен  и  е  могъл  да  ги  предвиди, след  като се е движил със сравнително висока скорост, на границата на допустимата и не е могъл да наблюдава на безопасно разстояние възникващите опасности за движението, извън възможностите му да ги предотврати.

Съдът установи, че самопризнанията на подс.Н.С. се подкрепят  изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, както и с оглед  процесуална  икономия, то цялото съдебно производство се проведе по реда на глава 27  от НПК.При  това  положение и доколкото подсъдимия С. е признал изцяло  фактите, изложени  в обстоятелствената  част на обвинителния  акт и се е съгласил да не  се събират доказателства за тях, то съдът е задължен безусловно при определяне на наказанието да приложи  нормата  на  чл.58а от НК, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.II от НПК. 

При  определяне  на наказанието съдът прецени всички правно релевантни  за  това обстоятелства и прие за смекчаващи вината следните от тях – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни по местоживеене, направените пълни самопризнания в хода на досъдебното производство и липсата на неприключили наказателни производства срещу него, а като отежняващи вината обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието, предвид последвалия тежък престъпен резултат, немалкия брой нарушения на ЗДвП и ППЗДвП-4 влезли в сила наказателни постановления и още 4 със съставен фиш, за период от няколко години, както и липсата на критично отношение към извършеното, т.е. при баланс на смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства.В случая не са налице материално-правните предпоставки за прилагането на чл.55 от НК/респ. чл.55 ал.І т.1 от НК/, тъй като деянието е извършено при баланс на смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства.Този правен извод се налага и от факта, че деянието му е инцидентна проява, тъй като подсъдимия няма други осъждания, както и други наказателни дела на производство.След като съобрази императивната разпоредба на чл.373 ал.ІІ от НПК, указваща задължително прилагане на чл.58а от НК, съдът намира, че наказанието следва да бъде от вида “лишаване от свобода”.Изложеното мотивира съда да наложи спрямо подс.Н.С. за конкретното деяние наказание от вида “Лишаване от свобода” прилагайки разпоредбата на чл.58а във вр. с чл.54 ал.І от НК.Съдът определи на подс.Н.С.  наказание “лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години, което на основание чл.58а ал.І от НК намали с 1/3, като наложи на подс.С. наказание „лишаване от свобода”, за срок от 2/две/ години.Съдът констатира, че са налице материално правните предпоставки на чл.66 ал.І от НК и изпълнението на наказанието може да бъде отложено.С оглед събраните доказателства - възраст, семейна среда и данните за  личността  му, за  да  предизвика  съответна  промяна  в  съзнанието  на  дееца, за да го превъзпита към спазване на правилата, свързани с правилното движение по пътищата  съдът намери, че не е наложително той да изтърпи ефективно наложеното наказание, поради което отложи изтърпяването за срок от 4/четири/  години.Цялостната  преценка  на  личността  на подс.Н.С., изразена в най-голяма  степен, но не и единствено чрез осъщественото от него деяние, дава основание да се стигне до горния  извод.Това наказание, съдът счита, че е достатъчно и справедливо да укаже резултатно репресивно, превъзпитателно, предупредително и възпиращо въздействие върху  подсъдимия, а също така и превантивно влияние относно другите членове на обществото.

Разпоредбата на чл.343г от НК, предвижда във всички случаи на извършеното престъпление по чл.343 и 343а от НК, правоспособният водач задължително да се лишава от право да управлява моторно превозно средство.С предписанието "във  всички  случаи"  законът е изключил алтернативата да  не се определя такова наказание, както  в  общата  част е предвидено в чл.55 ал.III от НК.Касае се до едно изключване на предписание от общите разпореждания със специална норма, когато се извърши транспортно престъпление.Предписанието, да  бъде задължително лишен водач от моторно  превозно  средство  при  извършване  на  транспортно  престъпление е продиктувано от необходимостта да  се  осигури  безопасност  на движението, като  задължително  се  отстрани  за  определен срок или завинаги всеки, който е извършил  опасно  нарушение  на  правилата  за  движение.Така, в съответствие с императивната разпоредба на чл.343г от НК и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав постанови по отношение на подс.Н.И.С. и лишаване от правоуправление  на  МПС  за  срок  от 3/три/ години.Началният  срок  започва да тече от датата на влизане в сила на съдебния акт, съгласно  ясното  и категорично предписание на чл.49 ал.III от НК.

Така наложеното наказание съдът счита, че в максимална степен би отговорило на изискванията на закона съгласно чл.36 от НК по отношение както на личната, така и на генералната  превенция.

Възпитателната работа по отношение на подс.Н.И.С. по време на определения изпитателен срок от 4/четири/ години, на основание чл.67 ал.ІІ от НК бе възложен на районен инспектор от ОД на МВР-гр.В., по местоживеене на подсъдимия.

На основание чл.189 ал.III от НПК, подс.Н.И.С., с ЕГН ********** бе осъден да заплати и сторените по делото разноски в размер на 1 493.36 лева по сметка на ОД на МВР-гр.Д., представляващи възнаграждения на вещи лица.

Причини  за  извършване  на  престъплението  са  незачитане  на  установения  правов  ред  в  РБългария, както и неспазване правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП.

На основание чл.309 ал.I във вр. с чл.57 от НПК, съда потвърди мярката за неотклонение наложена на подсъдимия - „Подписка“, до влизане на присъдата в сила.

 

На основание изложените фактически констатации и правни изводи, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: