№ 78
гр. Русе, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Търговско дело №
20224500900089 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХХІІ от ГПК „Производство по търговски
спорове“.
„Полис Инженеринг“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от
управителя Р. М. чрез пълномощник адвокат П.Х., предявява осъдителен иск
ответникът „Адис-К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Русе, ул. „Бистрица“ 4, представлявано от управителя К. К.,
да заплати на „Полис Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление село Ценово, Община Ценово, Област Русе, ул. Христо
Ботев 11, представлявано от управителя Р. Д. М., сумите:
110676,02 лв. (сто и десет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и две
стотинки), представляващи дължима цена по Договор за строителство от
07.05.2021 г.;
заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска до окончателното издължаване;
33202,80 лв. (тридесет и три хиляди двеста и два лева и осемдесет стотинки),
представляващи договорна неустойка;
1
7166 лв. (седем хиляди сто шестдесет и шест лева), представляващи разноски
по обезпечаването на иска по ЧТД №79/2022 г. и ИД №233/2022 г.
Ищецът иска присъждане разноски за държавни такси и адвокатско
възнаграждение. Банковата сметка на ищеца, по която ответникът може да
заплати доброволно дължимите суми, е: IBAN: *******
„Обединена българска банка“ АД.
Препис от исковата молба е връчен на ответника „Адис-К.“ ООД на
26.04.2022г. В законния срок същият не е подал отговор на исковата молба.
Преди първото заседание „Адис К.“ ООД ЕИК *********, представлявано от
управителя К. К., е представил писмено становище, че не възразява да се
гледа делото в негово отсъствие. Противопоставя се на неприсъствено
решение поради липса на предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК. По
същество оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Оспорва
претенцията за неустойка като нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Размерът и механизмът на изчисляването й не кореспондира с
присъщите на неустойката обезщетителна и санкционна функции.
Окръжният съд прецени доказателствата по делото и доводите на
страните и прие следното:
На 7 май 2021г. страните сключили договор за строителство, по силата
на който „Адис К.“ ООД възложил на „Полис Инженеринг“ ЕООД
строителство на „Външен канал за дъждовни, битови и промишлени
пречистени производствени води от УПИ ІІ кв. 81 до поземлен имот 000091“.
Стойността на предвидените за изпълнение работи е 152328,70 лв.
Отчитането става по количествени сметки за действително извършени работи.
Предаването на изпълнените СМР и приемането им се извършва чрез
съставяне и подписване от двете страни на протокол обр. 19 и сметка 22.
Изпълнените СМР се заплащат по банков път с количествено-стойностна
сметка и данъчна фактура в срок от 14 работни дни от подписването на акта
от инвеститорския контрол. Срокът за изпълнение на работата е 60
календарни дни, но не по-дълъг от 90 календарни дни. При забава в
плащането на уговореното възнаграждение, възложителят дължи неустойка в
размер на 0,5% от определената стойност на договора за всеки просрочен ден,
но не повече от 30% от същата.
2
На 5.11.2021г. страните подписали протокол за установяване
завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни
работи на стойност с ДДС 110676,02 лв. Същият ден „Полис Инженеринг“
ЕООД съставил фактура за тази стойност 110676,02 лв., подписана от
получател „Адис К.“ ООД, представляван от К. К..
Правната квалификация на иска е чл. 266 от ЗЗД и 92 от ЗЗД. Договорът
между страните е търговска сделка. Извършените строителни работи са
приети с двустранно подписан протокол и остойностени на 110676,02 лв. с
ДДС. Издадена е данъчна фактура на тази стойност, подписана от получателя.
При тези доказателства паричното задължение за главница 110676,02 лв. е
установено по основание и размер и изискуемо.
В чл. 24 от договора страните са уговорили при забава в плащането на
уговореното възнаграждение възложителят да дължи неустойка в размер на
0,5% от определената стойност на договора за всеки просрочен ден, но не
повече от 30% от същата. Съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен
срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-
дневен срок от получаване на фактура или друга покана за плащане.
Уговорката в договора (чл. 2, ал.3) е плащането да се извърши в срок от 14
работни дни от подписването на акта от инвеститорския контрол. Данни за
такова по делото няма. Срокът за плащане следва да се брои 14 дни от датата
на фактурата, подписана от получателя, 5.11.2021г., тоест до 19.01.2021г. От
следващия ден ответникът е изпаднал в забава. До датата на предявяване на
иска 22.03.2022г. забавата е 114 дни. Неустойката по чл. 24 от договора е
уговорена да нараства с 0,5% от стойността на договора за всеки ден забава,
но не повече от 30%. На 60-тия ден забава се достига максималният размер
неустойка 30% от стойността на договора. В случая това е 33202,80 лв. Чл.
309 от Търговския закон постановява, че не може да се намалява поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между
търговци. Неустойката е уговорена за обезщетяване вредите от забава да се
изпълни парично задължение. Лихвата по чл. 86 от ЗЗД обезщетява същите
вреди и се приема, че не надвишава обичайната обезщетителна функция ако е
до трикратния размер на законната лихва. В случая максималният размер на
неустойката е именно в този размер. Ето защо съдът приема, че клаузата за
неустойка не е нищожна.
3
Предявените искове за главница възнаграждение по чл. 266 от ЗЗД и за
неустойка по чл. 92 ЗЗД вр. чл. 309 ТЗ са основателни и доказани по размер,
поради което съдът ги уважава в пълен размер. Присъждат се и разноските за
исковото производство и обезпечителните производства.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Адис-К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Русе, ул. „Бистрица“ 4, представлявано от управителя К. К.,
да ЗАПЛАТИ на „Полис Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление село Ценово, Община Ценово, Област Русе, ул. Христо
Ботев 11, представлявано от управителя Р. Д. М., по банкова сметка IBAN:
******* сумите:
1. 110676,02 лв. (сто и десет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и
две стотинки), представляващи дължима цена по Договор за
строителство от 07.05.2021 г. заедно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска 22.03.2022г. до
окончателното издължаване;
2. 33202,80 лв. (тридесет и три хиляди двеста и два лева и осемдесет
стотинки), представляващи договорна неустойка;
3. 18127,79 лв. (осемнадесет хиляди сто двадесет и седем лева и седемдесет
и девет стотинки), представляващи разноски по делото и за обезпечаване
на иска по списък.
Решението може да се обжалва пред Великотърновския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на всяка страна.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4