Р Е
Ш Е Н И Е
№ 279
гр. Сливен, 14. 12. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 177 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба
от П.П.М. с ЕГН: **********,***, подадена против Решение №
1012-19-36#3 от 11.04.2022 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на
Националния осигурителен институт /НОИ/ – Сливен, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата му срещу Разпореждане № 2113-19-1447#8 от 09.02.2022 г. на Ръководител
“Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ– Сливен, с което е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата си
оспорващият твърди, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са
незаконосъобразни като постановени в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага
съображения, че: административният орган не е изяснил релевантните за спора
обстоятелства; липсата на писмени доказателства, на която се е позовавал
административният орган, е вероятна последица от унищожаването на първична
документация и не може да влече неблагоприятни правни последици за
добросъвестното осигурено лице; административният орган неправилно не е зачел осигурителния
стаж, положен от оспорващия за периода от 28.11.1983 г. до 03.03.1992 г. на д. “ф.“, като стаж от втора категория труд. Позовава
се на т. 20 и т. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране
/ПКТП/- отм. Моли оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да
бъдат отменени.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените
по делото разноски. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа
на твърденията си за незаконосъобразност на оспореното решение.
Административният
орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, поддържа
представения писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена, прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендира присъждане на
направените по делото разноски, включително и на юрисконсултско възнаграждение. В
представена писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорения административен акт.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление – Вх. № 2113-19-1447 от 25.10.2021 г. по
описа на ТП на НОИ – Сливен, оспорващият
М. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 69б от КСО.
Към датата на подаване на заявлението, оспорващият е
на в. ***.
С Разпореждане № 2113-19-1447#8 от 09.02.2022 г. на
Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание
чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-2 от КСО, на оспорващия е отказано отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1
от КСО е приело, че: към датата на заявлението 25.10.2021 г., оспорващият е с
н. в. ***; зачетен е осигурителен стаж към 25.10.2021 г.: 7 години 8 месеца и 3
дни – от II категория труд, и 32 години 1 месец и 5 дни – от III категория труд,
или общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, на основание чл.
104 от КСО, 41 години 8 месеца и 9 дни; към датата на заявлението лицето не отговаря
на условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО- няма 15 години осигурителен стаж от
втора категория труд; не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО -
няма навършена възраст 64 години и 4 месеца.
Разпореждането е обжалвано от М. по административен
ред в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. С Решение № 1012-19-36#3 от 11.04.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО,
жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е и. от С. Д. С. – Н. на О. „А.“
при ТП на НОИ– Сливен, който съгласно Заповед № 1015-19-21 от 27.01.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Сливен, е о. да з. Д. на ТП на НОИ– Сливен, в качеството
му на а. о. при н. о. поради р. п. или н. о., о. при в.
н., к., както и при друга в. н. н. и да п. „За д. на ТП на НОИ – Сливен“
решенията по чл. 117, ал. 3 от КСО. В
административната преписка се съдържа Болничен лист № Е20221206903 от 24.03.2022
г., издаден от А. С. К. УМБАЛ Токуда ЕАД, видно от
който Д. на ТП на НОИ – Сливен– С. А. Р., е в о. за в. н. от 20.03.2022 г. до 23.04.2022
г. За да постанови акта си, административният орган е приел, че: в проведеното
административно производство не са установени данни и документи за П.П.М., регламентиращи задълженията и изискванията за
изпълнение на д. “ф.“ през периода от 28.11.1983 г. до 03.03.1992
г. в КММ ***
г. С. /*****АД- С./, както и за ползване на компенсационните форми за работа при
н. у. на т., които да са отразени в платежната ведомост или в друга форма; от
проверените първични документи на осигурителя *****АД – С.: ведомости за
заплати, трудово досие и други, както и от вписаните данни в трудовата книжка
на оспорващия, няма основание да се приеме, че оспорващият през посочения
период е работил при условията на втора категория труд; при липсата на каквито
и да било други доказателства, противопоставими на данните в трудовата книжка и
първичните документи- ведомости за заплати, няма основание да се приеме, че
трудът, който е упражнявал оспорващият, е от втора категория труд; през
процесния период оспорващият не е работил като р. на п. м. о. на ч. о. по
смисъла на т. 20 от ПКТП /отм./, поради което този труд не може да бъде
категоризиран като такъв от втора категория, както и не са налице основания за
прилагане на чл. 67 и чл. 68 от ПКТП /отм./; правилен е изводът на пенсионния
орган, че положеният от оспорващия труд през периода от 28.11.1983 г. до 03.03.1992 г. не е бил от втора категория, поради което не са
налице основания за отмяна на оспореното разпореждане.
Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ –
Сливен, е съобщено на оспорващия на 14.04.2022 г., а жалбата срещу него е
входирана в деловодството на административния орган на 27.04.2022 г.
С издаденото от пенсионния орган разпореждане, на М. е
зачетен общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО към
трета категория - 41 години 8 месеца и 9
дни, от които: 07 години 8 месеца и 3 дни от втора категория труд и 32 години 1
месец и 5 дни от трета категория труд.
По делото е установено, че осигурителният стаж на
оспорващия за периода от 28.11.1983 г. до 03.03.1992
г. на д. “ф.“ в КММ *** г. С. /*****АД – С./ е в размер на 8 години 3 месеца и
5 дни. Този осигурителен стаж е зачетен от трета категория труд от
административния орган, което е и основният спорен въпрос между страните, а
именно: за каква категория труд – втора или трета категория, следва да се
зачете осигурителният стаж на оспорващия за периода от 28.11.1983 г. до 03.03.1992 г. на д. “ф.“ в КММ *** г. С. /*****АД- С./.
Във връзка с основния спорен въпрос между страните, в
административната преписка се съдържат документи, от които е видно следното: В
Удостоверение Изх. № 66 от 09.10.2020 г. по описа на *** П. АД – г. С. /Обр. УП-3/, е отразено, че П.П.М.
е з. д. “ф.“ в з. за периода от 28.11.1983 г. до 03.03.1992
г. За посочения период за и. от М. д. са представени трудова книжка, заповед за
назначаване, заповеди за преназначаване, карта за оценка на работника, заповеди
за разрешен отпуск, разчетно-платежни ведомости,
заповед за прекратяване на трудов договор. Данните, нанесени в трудовата книжка
и в гореизброените документи, са съответни на удостовереното в Удостоверението Обр. УП-3. В част от документите е посочено, че М. е и. д. “ф.“
в ц. К. на з. В приложените към преписката документи не се съдържат данни за
конкретните задължения и изисквания за изпълнение на з. от оспорващия д. “ф.“,
включително не се съдържат данни за естеството на изпълняваните трудови функции.
В Писмо от 06.11.2020 г. на Изпълнителния директор на *** П. АД – С., е
посочено, че на оспорващия М. не може да бъде издадена длъжностна характеристика
за д. “ф.“, която е з. във ф. от 28.11.1983 г. до 03.03.1992
г., поради това, че първични документи като досиета и картони липсват;
сведенията за УП-2 и УП-3 се извличат от ведомостите.
За изясняване на основния спорен въпрос, по делото са
назначени, изслушани и приети съдебно-икономическа експертиза, изготвена от
вещото лице П.Й.С. с в. и. о., със с. „и. на т.“, и съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице и. Х.С.Б. със с. „ч. м. и л.“,
заключенията по които съдът възприема като изготвени компетентно, обосновано и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
Вещото лице С. дава заключение, че: за оспорващия М. не са налице
данни за начисления за работа при в. у., но лицето е ползвало д. п. г. о. на
основание чл. 156 от Кодекса на труда КТ/; от начисляваните осигурителни
вноски може да се направи извод дали положеният труд на процесната длъжност е
от втора категория, но рекапитулациите към разчетно-платежните
ведомости не са налични; в трудовото досие на оспорващия няма запазена
длъжностна характеристика.
Вещото лице Б. дава заключение, че: *** П. АД, освен с
ц. за м. о. на д., разполагал и с л. ц., в който се л. основно о. от с. ч. за собствени
нужди и за нуждите на *** С.; в процеса на л. т. м. ч. се о. в г. ф., като по
време на к. се образува ж.-с. м., наречена „п.“, която е трудно отделима от м. ч. на о.; този „п.“ е в основата на в. за з.
т. при м. о. на
о., при която с. д. ф. се д. във в. и се в. от о. п., както от о., така и от о.,
и причинява д. п., дори с.; поради тази причина групата работници: ф., ф., с., б., до 31.12.1999 г. са били втора категория труд;
няма никакво значение дали са в о. з. или в о. ц.; в о. к. на ф. се дават за
обработка ч. д. с н. м. п. с включен с. д., което е видно и от приложените по
делото о. к. за м. о. на д.; извършваните о. по м. о. на д. в ц. „К.“ на *** П.
АД се извършват по изработени в м. о. к. о. в о. „Т.“; положеният труд за о. от
с. ч. чрез с.-о. попада в приложното поле на точка 20 от ПКТП, като о. се с. д.
в ц. а. не само о. на м. м., а всички, намиращи се в тази среда.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателства: показанията на свидетелите: М.Г.П. /р. като „Т. к. по к.“ в у. „Т.
м.“ в з. *** от 1979 г. до 1991 г./, С.С.Ч. / р. през ц. си т. с. в з. ***
като „Т.“, „Н. п.“ и „О. на т.“/ и В.Р.Р. /р. в ц. в
з. *** като б. от 1980 г. до 1991 г./. От показанията на тримата свидетели,
които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, се
установява, че: у., в който е р. оспорващият М. като ф. през процесния период, се е наричал „Т. у.“, заради машините в
него- голямогабаритни, предназначени за о. предимно
на ч. д.: п. о. – о., п. на п. с. след о., и впоследствие окончателни размери
и габарити на д.; при тази о., заради големите габарити на машините и на д. /от
50 кг до 3 т единия д./, и начина на с., з. от ч. с. във в. е била о.; в. е. в
у. е бил и о. ш., който се отделял при о.; работещите в този у., заради у. на
т. – г. з. и ш., са получавали б. х., включително к. м., а през л. п. и г. в.,
имали са право и на д. о. за р. във в. у. от *** до ***; в този у. са се о.
само ч. д.; д. са били к., едрогабаритни, тежки до 3
тона.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган. Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 във връзка с
ал. 1 от КСО, по жалбите срещу разпореждания, с които е отказано отпускане на
пенсии, се произнася ръководителят на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт. В разглеждания случай оспореното решение е
и. от Н. на о. в ТП на НОИ – Сливен, при условията на з. По делото са представени
доказателства за о. н. на т. на п. – Д. на ТП на НОИ – Сливен, да и. ф. си /п.
на о. за в. н. през периода, в който е издаден оспореният акт/, и за надлежно
упълномощаване при условията на з. на д. л., п. оспорения акт /изрична писмена
заповед за з./, от което следва че актът е издаден при наличие на
компетентност.
Оспореното решение е издадено при наличие на
компетентност и в установената форма, но е постановено без да са изяснени
всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и в противоречие с относимите
материалноправни разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е
отменително основание по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, въз основа на следните
съображения:
Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО, от 01.01.2021 г. мъжете, които са работили 15 години при
условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при навършена
възраст 58 години и 8 месеца и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Следователно,
посочената норма изисква кумулативно наличието на три предпоставки, като
условие за придобиване на правото на пенсия: 15 години осигурителен стаж от втора категория
труд, минимална възраст – 58 години и 8 месеца, и сбор от осигурителен стаж и
възраст 100.
За оспорващия М. са налице предвидените в чл. 69б, ал.
2 от КСО условия за придобиване на правото на пенсия. Към датата на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия – 25.10.2021 г., М. е на възраст ***, и
следователно има изискуемата от разпоредбата навършена възраст. За оспорващия
са налице и другите две кумулативно предвидени в чл. 69б, ал. 2 от КСО условия:
продължителност от 15 години работа при условията на втора категория труд и
сбор от осигурителен стаж и възраст 100.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец. В разглеждания случай, от данните, отразени в изготвеното
УП-3, не могат да се определят конкретните длъжностни задължения на и. от М. д.
“ф.“ в периода от 28.11.1983 г. до 03.03.1992 г. в КММ *** г. С. /*****АД
– С./. Данни в тази насока не се съдържат, нито в разчетно-платежните
ведомости, нито в трудовата книжка на оспорващия.
Съгласно § 2 от ЗР на Постановление № 75 на МС от
31.03.1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране, приет с Постановление № 60 на МС от 1967 г., трудовият стаж при
пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31.12.1999 г. включително,
се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране. Следователно, за спорния между
страните период: от 28.11.1983 г. до 03.03.1992 г., са
приложими нормите на отменения Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране. В Правилника - в Раздел втори, са изброени длъжностите и
обектите, които са втора категория труд. В т. 20, изр. 3 от Раздел втори на
Правилника са посочени „Р. на п. м. о. на ч. о.“. За спорния период в
приложените по административната преписка документи /Удостоверение Обр. УП-3, трудова
книжка, заповед за назначаване, заповеди за преназначаване, карта за оценка на
работника, заповеди за разрешен отпуск, разчетно-платежни
ведомости, заповед за прекратяване на трудов договор/ е отразено, че П.П.М. е з. д. “ф.“ в ц. в з. Относно естеството на
изпълняваната длъжност, с оглед липсата на длъжностна характеристика за
длъжността, както и липсата на други първични документи, в които да се съдържат
данни за конкретните задължения и изисквания за изпълнение на заеманата
длъжност, от събрания доказателствен материал по делото /заключения на вещи
лица и свидетелски показания/ е установено, че М. е р. на м. м. – ф., с която е
и. п. м. о. на ч. о. /д. с н. м. п. с включен с. д./ – чрез с.-о., с тегло от
50 кг до 3 т единия д., като при о. се е о. в. за з. с. д. Установено е по
делото, че при тази п. м. о. на ч. о., з. от ч. с. във в. е била о., о. е бил и ш., поради което р. в т. у. на т. са п. б. х. От
изложеното следва, че през спорния период оспорващият е р. като р. на п. м. о.
на ч. о., поради което и с оглед разпоредбата на т. 20, изр. 3 от ПКТП /отм./,
положеният от него труд следва да се признае за труд при условията на втора
категория.
Във връзка с изложеното, съдът не споделя възражението
на административния орган, основано на разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО. В чл. 104, ал. 10, изр. 1 от КСО е въведена
забрана за доказване със свидетелски показания на категорията труд и на
дейността по чл. 69 и чл. 69а от КСО. Дейността по чл. 69 и чл. 69а от КСО е неотносима за настоящото производство. А в разглеждания
случай свидетелските показания касаят не категорията труд, а естеството на
изпълняваната работа. Цитираната разпоредба не съдържа забрана за установяване
на естеството на изпълняваните трудови функции, особено когато не се съхраняват
писмени доказателства при осигурителя или на друго регламентирано място, от
които да бъдат установени тези обстоятелства. Съгласно чл. 104, ал. 10, изр. 2
от КСО, за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се
допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства,
които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по
време на полагането му. Но в разглеждания случай по делото са представени
писмени доказателства, издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен
трудът, а именно: удостоверение обр. УП-3, разчетно-платежни ведомости, трудова книжка, като събраните по делото
свидетелски показания не са в противоречие с отразеното в изброените документи,
а допълват липсващи данни в същите. Поради изложеното, съдът счита, че приетите
за установени по делото факти, не са установени в противоречие с разпоредбата
на чл. 104, ал. 10 от КСО.
По изложените съображения, наред със зачетения от
пенсионния орган осигурителен стаж от втора категория труд в размер на 7 години
8 месеца и 3 дни за периодите: от 28.04.1992 г. до 31.12.1996 г., от 01.01.1997 г. до 01.08.1999 г. и от 01.08.1999 г. до
31.12.1999 г., на оспорващия М. следва да бъде зачетен за втора категория труд
и осигурителният стаж, положен в периода от 28.11.1983 г. до 03.03.1992 г. на д. “ф.“ в КММ *** г. С. /*****АД – С./, в
размер на 8 години 3 месеца и 5 дни. В резултат, общата продължителност на
осигурителния стаж на оспорващия от втора категория труд, който следва да бъде
зачетен от пенсионния орган, е 15 години 11 месеца и 8 дни. Поради което
незаконосъобразно с оспорените административни актове е отказано да бъде
зачетен за втора категория труд осигурителният стаж, положен в периода от
28.11.1983 г. до 03.03.1992 г. на д. “ф.“, и
неправилно административният орган е приел, че М. не отговаря на условието на
чл. 69б, ал. 2 от КСО за 15 години осигурителен стаж от втора категория труд.
По изложените съображения, оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане следва да се отменят и делото да се върне като
преписка на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, за
ново произнасяне по заявлението на П.М. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, с оглед мотивите на съда за зачитане
на процесния осигурителен стаж и определяне на правилен размер на общата
продължителност на осигурителния стаж на М..
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна. Общият размер на действително направените от оспорващия
разноски по делото е 710 лева, от които: 360 лева – договорено и платено
адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, и 350 лева – внесен депозит
за вещо лице, поради което ТП на НОИ – Сливен, следва да бъде осъдено да
заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 710
лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-19-36#3 от 11.04.2022 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Сливен, с което е отхвърлена жалбата на П.П.М. с
адрес: ***, срещу Разпореждане № 2113-19-1447#8 от 09.02.2022 г., издадено от Ръководителя
на Пенсионното осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-19-1447#8 от 09.02.2022 г.,
издадено от Ръководител “Пенсионно осигуряване” в Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Сливен, с което е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.П.М.
***.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на
“Пенсионно осигуряване” в Териториално поделение на Националния осигурителен
институт– Сливен, за ново произнасяне по заявление Вх. № 2113-19-1447 от
25.10.2021 г. по описа на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Сливен, подадено от П.П.М. с ЕГН: **********
за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, да
заплати на П.П.М. с ЕГН: **********,***, сумата от
710 /седемстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: