В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря.....................Х.К.…...………………............................като разгледа докладваното от съдията..........................гр.дело №188 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените при условията на евентуалност искове са с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.138 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е бил отпуснат заем на ответника А.М.О. като заемател в размер на *** лева през месец октомври на 2017 г., за срок от 18 месеца, платим до м. април на 2019 г. /вкл./, на равни месечни вноски от по *** лева всяка. Той станал член на касата през м.септември 2017 г. При отпускането на заема поръчителствали ответниците А.А.О. и Т.И.О., които се задължили спрямо касата да отговарят за изпълнението на задължението на заемателя. А.О. внесъл чрез единия поръчител - А.О. /негова дъщеря/ седем погасителни вноски за месеците от м.11.2017 г. до м.05.2018 г. вкл./, а натрупаните му в касата лични вноски възлизали на *** лева. Задължението, по което А.О. е длъжник по отпуснатия от касата заем, след прихващане на натрупаните лични вноски и приспадане на внесените месечни вноски по заема, възлизало на *** лева. Поръчителите с оглед на разпоредбата на чл.147 от ЗЗД и изтичането на преклузивния шестмесечен срок по отношение на неплатената от главния длъжник месечна вноска в размер на *** лева за м.06.2018 г., чийто падеж бил просрочен към 01.07.2018 г., били солидарно отговорни /наред със заемателя/, но за сумата от *** лева, получена след приспадане от задължението на „юнската“ неплатена вноска за 2018г. След м.май 2018 г. макар, че длъжниците били търсени многократно от касиера на посочения от тях адреса, но се установило, че заемателят О. и А.О. са го напуснали - бил е тяхна квартира. Това обуславяло необходимостта от волеизявление на кредитора за настъпила предсрочна изискуемост на заема. Волеизявлението на кредитора, че обявява заема за предсрочно изискуем е стигнало до длъжниците, в този случай следвало да се приеме с връчването на преписите от исковата молба- Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018 г., на ВКС, 1 т.о./. По отношение на поръчителите, с оглед на разпоредбата на чл.147 от ЗЗД и изтичане на преклузивния шестмесечен срок, по отношение на неплатената от главния длъжник месечна вноска от *** лева за м.06.2018 г., чийто падеж бил просрочен към 01.07.2018 г., били солидарно отговорни /наред със заемателя/. Сочи, че ЗПК не се прилагат в случая -чл.4, ал.1, т.13 от ЗПК. Заемателят станал член на касата през м.септември 2017г. В 2 бр.молби за поправка на искова молба ищецът заявява, че с искането се търси на солидарна отговорност от О. като длъжник, а от другите ответници като поръчители. Моли съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от *** лева главница по неиздължен заем и законната лихва върху главницата от *** лева, считано от момента на връчването на преписи от исковата молба, до окончателното изплащане на главницата. Предявява п.условията на евентуалност ответниците А.А.О. и Т.И.О. като поръчители в случай, че искът срещу тях не бъде уважен, да заплатят солидарно на В.к.при Д.С.п. сумата от *** лв. намалена главница с една месечна вноска по неиздължен заем, ведно със законната лихва, считано от момента на връчването им на преписи от исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.

С влязло в сила определение производството по отношение на ответника Т.И.О. е прекратено поради оттегляне на исковете.

В отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, ответниците А.М.О. и А.А.О., считат предявеният иск за недопустим поради липса на юридическа правосубектност на ищеца. Обстоятелството, че ищецът разполагал с банкова сметка, *** правосубектност по смисъла на закона. Представеният Устав за устройството и дейността на ВСК към системата на социални грижи било посочено, че същият „влиза в сила от 10.09.1993г. и приет от Общо делегатско събрание с протокол №2 от 06.12.1993г., а първоначалното вписване в Регистър БУЛСТАТ е под вх.№*** и номер на вписване ***, с датата на подаване на заявлението- 30.03.2017г. Ако вписването на регистър БУЛСТАТ е от 2017г., въз основа на какво следвало да се приеме, че представеният Устав от 1993г. има отношение към регистрацията на субект от 2017г. При липсата на категорични доказателства за юридическа правосубектност и икономическа самостоятелност не можело да се приеме, че е налице активна процесуалноправна легитимация на ищеца да предявява искове пред съд. Исковата молба била подписана от лицето Й.Т., която твърдяла да е председател на УС, но не били представени никакви доказателства за представителната й власт. В исковата молба се търсела солидарна отговорност от „заемополучателя“ и поръчителите, но ищецът не обосновал на какво основание следва да се приеме, че се носи солидарна отговорност, от къде произтича по отношение на ответниците. В случай, че не се уважат тези възражения, заявяват, че оспорват предявения иск по основание и по размер. В исковата молба се твърдяло, че на първия от тях бил отпуснат заем в размер на *** лв. през м. октомври 2017г., но нямало представен договор за заем, от който да се установява какви са условията, п.които бил отпуснат заема, какви са отговорностите на заемополучателя, изискванията за неговата обезпеченост, условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, какъв бил срокът за връщането му. Представената разписка, нямала нито номер, нито дата, т.е. не било ясно кога и от кого е получена сумата. Наред с това от тази разписка не можело да се установи за какво е дадена процесната сума от *** лв. Подписът, положен след реквизита „Длъжник“ не бил положен от първия от тях /О./, за който се твърдяло, че бил заемополучател, поради което оспорва твърдението, че е получил сумата от *** лв. и твърди, че не е подписвал на разписка. Очевадно било, че разписка съдържала записвания с различни почерци. Записаното срещу реквизита „цифром“ - ***лв., както и срещу реквизита „словом“ - две хиляди лева - не било изписано от О.. В представената Молба до Взаимоспомагателната каса при ДСП - К. било посочено, че О. е приет за член, считано от 01.09.2017г., а в същото време била налице молба отново от негово име за отпускане на заем с дата 31.08.2017г. В тази молба било посочено, че е налице протокол №247 от 20.09.2017г. /вероятно за отпускане на заем/. Към молбата за членство във ВКС било посочено „Протокол на управителния съвет №249 /29.09.2017г./ - вероятно за приемането на членството. При това положение как било възможно с протокол №247/20.09.2017г. да се отпусне заем, а с протокол №249 /последващ номер/ от 29.09.2017г. да бъде приет първия от тях за член на ВСК. На следващо място, в представената по делото молба с дата 31.08.2017г. имало записване „Да се отпусне заем две хиляди лева“ и по-долу срещу думата „протокол“ било записано /цифром/ „247“ дата: „20.09.2017г.“. Ищецът не е представил въпросния протокол №247, поради което не било ясно какво е неговото съдържание, кога и за какво бил съставен. Представено било копие на личен картон /партида/, в който фигурирало името на първия от тях преди графа дългосрочни заеми, но никъде нямало положен от него подпис, нямало печат. Ръкописният текст в „личен картон /партида/ също не бил изпълнен от него, поради което оспорва съдържанието на тези две представени писмени доказателства - разписка без номер и дата и личен картон /партида/. В представения личен картон /партида/ имало записване в графата за лични вноски - „06,18 - РКО" и в графа „върнати" била отбелязана сумата „***=.“ Ако ищецът с това записване желаел да установи и докаже, че сумата от *** / вероятно лева/ е била върната на лицето А.М.О., същият следвало да бъде задължен да представи този РКО, тъй като заявява, че той, А.О., не е получавал от ВСК тази сума от *** лв. С исковата молба ищецът представил копие на Устав за устройството и дейността на ВСК към системата на социални грижи. От никъде обаче не можело да се установи по категоричен начин, че това е уставът, по който функционира В.к.при Д. „С.п."***. На второ място в чл.30 т.2 от Устава било посочено, че „ВСК отпуска... Т.2 - дългосрочни заеми със срок на погасяване до 18 месеца в максимален размер ***0.00 лв. при наличие на 1/3 лични средства на члена на ВСК от размера на искания заем." Това би означавало, че при искан заем в размер на *** лв. /по твърдения на ищеца за искан от А.О. заем/, той е следвало да има 1/3 от *** лв. лични средства или това била сумата от ***лв. В представения личен картон / партида/ имало записване в графа „лични вноски - ***" за сума ***", което било далеч по-малко от ***лв. В чл.32 ал.3 от Устава било посочено, че „Дългосрочен заем се отпуска срещу двама поръчители с осигурени доходи, като поне единият е член на касата“, но липсвали доказателства, дали някой от поръчителите е бил член на ВСК и откога. Оспорват предявения иск и по размер. Молят съда да прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с оглед липсата на активна процесуалноправна предпоставка - липса на юридическа правосубектност на ищеца, а при невъзприемане на възражението им молят съда да отхвърли изцяло предявения против тях иск като неоснователен и недоказан. Претендират съдебни разноски.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

По делото са представени заверени копия на протокол №1 от 10.09.93 г.,Протокол №2 от 06.12.93 г. на общото събрание на ВСК и решение за учредяване, молба изх.№89/28.09.1993 г. до Председателя на Синдикален съвет на КНСБ К. за регистрация на ВСК на работещите в системата на социални грижи, удостоверение №1 от 29.09.1993 г. на Председателя на КНСБ, Общински синдикален съвет-К., протокол №8/31.01.1996 г. за делегатско събрание на ВСК при РЦСГ-гр.К., Протокол от 13.02.1999 г. за отчетно изборно събрание на ВСК към Д“СП“-К., извадка от регистър булстат от 30.03.2017 г., Устав за устройство и дейността на ВСК към системата на социални грижи от 10.09.1993 г.

По делото е представено заверено копие на Молба от А.М.О. ***, с искане за приемането му за член на касата и желание да заплаща по 10 лв. лични вноски. В молбата е отразено, че молителят е приет, считано от 01.09.2017 г., с Протокол на управителния съвет №249/29.09.2017 г., секретар Т.Н. и Председател Й.Т.. Представено е и заверено копие на Молба от А.М.О., с ЕГН-********** ***, с положен подпис и дата 31.09.2017 г. с искане за отпускане на заем в размер на *** лв., на 18 месечно изплащане, необходима за отопление, че заемът „ще бъде с поръчители“, А.А.О. и Т. И.О., срещу които са положени подписи, като в молбата е отразено: решение на Управителния съвет на взаимоспомагателната каса: да се отпусне в размер на две хиляди лева, Протокол №247/20.09.2017 г. с положени подписи на председател и секретар. Прието като доказателство е заверено копие на личен картон /партида/ на А.М.О., съгласно който е събрана встъпителна вноска .. лв. с кв.№4948/10.2017 г., и с отразявания: заем в размер на *** лв., срок 18 м., поръчители А. А.О., Т.И..О., датата на отпуснатите *** лв., датите, на които са погасени 7 бр. вноски, всяка от *** лв., събраните лични вноски и датите на плащанията.

По делото е прието заверено копие на разписка без № и без дата, ръчно попълнена бланка, в която е отрезено, длъжник А.М.О. с ЕГН-**********, със записани № на лична карта и датата на издаването й, адрес и телефон, получих сумата *** лв., сумата да се удържи от заплатата ми на равни месечни вноски до окончателното издължаване на заема, мес.вноска *** лв., поръчители: А.А.О., с ЕГН-********** / с попълнени данни за адреса и № на лична карта и Т.И.О., с ЕГН-********** / с попълнени данни за адреса и № на лична карта/, и с положени подписи срещу реквизит длъжник и след поръчители. В разписката е отразено събрана лихва *** лв. с положен срещу вносител подпис, както и положени подписи срещу реквизити: касиер, счетоводител и Председател на ВСК при ДСП-К.. Разписката е оспорена от ответника А.О.. Във връзка с оспорването в с.з. пълномощникът на ищеца заявява, че „заемът е броен от касиера Б. лично на поръчителя А.О. като е дъщеря на заемополучателя, която се подписала не само в качеството на поръчител в разписката, но и в качеството на длъжник“. Разписката е частен свидетелстващ документ. Свидетелстващите документи са верни, когато отговарят на действителното фактическо положение, което удостоверяват и неверни- когато не отговарят на фактическото положение, което удостоверяват. Предвид оспорването на процесната разписката от ответника О., в отговора на исковата молба и тази връзка поясненията на ищеца в откритото заседание следва извода, че материализираното в разписката изявление за А.М.О., за получаване на сумата *** лв. не е направено от него.

За изясняване на обстоятелството са допуснати гласни доказателства- чрез разпит на св.Ташка Илиева Байкова. В показанията си св.Байкова сочи, от 1995 г. е член и касиер-счетоводител на ВСК при ДСП – К., която била създадена през 1993г. за заеми на работещите в системата на социални грижи. Не познавала физически А.О.. Дъщеря му А.А.О. била насочена да кандидатства за членство в касата от М. Т. И. член на касата. Срещнала се с А.О. ***, където О. работела, разговаряли и тя й казала, че баща й А.М.О. е лежащо болен и, че имала финансово затруднение да осигури отопление за зимата. Управителният съвет взел решение, че може да отпусне този заем и дала на А.О. молби- образец. Всички срещи е О. провеждала в този магазин. О. й донесла попълнени и подписани от А.О. молба от 31.08.2017г. за членство и молба за заем. На молбата за заема, били изписани първите имена на поръчителите и подписите, а на гърба й била разписката, съпътстваща молбата за заем, фигурирали личните данни на А.М.О., както и тези на А.А.О. и на Тина И. Петкова като поръчители, подписани. А.О. и казала, че тя ще се занимава и тя ще получи парите. След като проверила молбите и разписката с попълнените данни ги взела, защото такава била практиката на касата. Всеки месец, около 20-то число, Управителният съвет на касата заседавал и разглеждал всички постъпили в месеца до този момент молби. Молбите за заеми представяла на 20-то число на Управителния съвет и тогава ги входирали. Молбата за членство на А.О. била входирана под №2012 от 20.09.2017г. и молбата за кандидатстване за заем също била с вх.№2012 от същата дата. Всяка молба за членство и молба за заем, се разглеждали от Управителния съвет, който вземал решение за всеки кандидат за членство и за отпускане за заем, което се отразявало в протокол, в който се вписвал и размерът на заема, и периодът, за който ще се изплаща. От създаването на касата формите/ бланки били - молба и разписката, която съпътствала молбата за теглене на заем. След като се набрала сумата, срещнала се с А.О., броила парите на Орешков, която се подписала в разписката на „длъжник“ и в карето „вносител за лихвата“. В горния ляв ъгъл на втората страница на личния картон, пред нея бил положен от А.О. подпис при изплащането на заема. Словесно, А.О. й казала, че ще погасява кредита и от следващия месец, както било по правилата, от м.октомври 2017 г., и през месеците ноември, декември 2017г., януари, февруари, март, април и май 2018г. А.О. редовно внасяла по *** лв., за което подписвала квитанциите, които се отчитали за месеца. О. станала член на касата от м. декември 2017г. била одобрена и теглила заем, който и бил предаден м.януари 2018г. Заемът на О. бил изплащан до м.май 2018 г., включително. Към края на м.юни 2018 г. О. я уведомила по телефона, че е в А., че търси работа и ще изпраща на своя приятелка пари, с които да погасява това, което дължи по месеци.

По делото са представени извлечение от счетоводна книга на ВСК за приходи и разходи от собствени средства, заглавна страница на тетрадка-дневник входяща и изходяща кореспонденция започната на 10.09.1993г., ведно с извлечение списък от 1992 -2021, Протокол за доброволно предаване от 09.05.2019г., 8 бр. квитанции №4948/10.2017 г., №4958/11.2017 г., №5024/12.2017 г., №5087/01.2018 г., №5156/02.2018 г., №5222/03.2018 г., №5287/04.2018 г. и №5347/05.2018 г., Протокол №247 от 20.09.2017г.. С молба №8310 от 19.06.2019г. заверени копия на: Решение, Протокол №1 от 10.09.1993г., Протокол №2 от 06.12.1993г., молба изх.№89 от 28.09.1993г., удостоверение №1 от 29.09.1993г., протокол №8 от 31.01.1996г., протокол от 13.02.1999г., протокол от 1.11.2012г., протокол №25 от 17.01.1999г., както и заверено копие на писмо №1157/19.06.2019г. на РП-К..

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено. Съгласно заключението в приходно-разходната книга на касата е вписан под №719 отпуснат заем от *** лв. през м.10.2017 г. на А.О., като са направени 7 бр. месечни погасителни вноски всяка от *** лв. или общо *** лв., а личните вноски в касата са *** лв. Непогасената част от заема е *** лв., а след приспадане на личните вноски, остават дължими по заема *** лв. В с.з. вещото лице пояснява, че счетоводството на ВСК е водено редовно, налице е съответствие между издадените квитанции и отразяването им в книгата. Квитанцията е първичен счетоводен документ, който се издава на платеца.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Взаимоспомагателната каса е доброволно сдружение на пълнолетни и дееспособни физически лица за финансово подпомагане, кредитиране и защита паричните средства на членовете си. Съгласно чл.1 от Указа за взаимоспомагателните каси и фондове /ДВ, бр.197/1950 г./ неотменен, Взаимноспомагателните каси са юридически личности, а в чл.18 се сочи, че изпълнението на указа се възлага на Министра на труда и социалните грижи. Съгласно чл.3, ал.2 от Типов устав за устройството и дейността на взаимоспомагателните каси при профсъюзните органи и организации /обн., ДВ, бр.95/16.12.1988 г., попр. бр.97/23.12.1988 г., въз основа на типовия устав всяка ВСК приема свой устав за устройството и дейността съобразно специфичните условия, а от чл.8, ал.1, ал.3 и ал.4 на Типовия устав се следва, че Взаимоспомагателните каси се регистрират в общинските съвети на Българските професионални съюзи на чиято територия са учредени, в регистрационна книга, за което издават удостоверение и придобиват качеството на юридическо лице съгласно чл.1, ал.2 от Указа за взаимоспомагателните каси и фондове (ДВ, бр.197/1950 г.), от деня на регистрирането. В действащото законодателство няма специална регулация относно организационната форма и дейността на взаимоспомагателните каси. Правната уредба е фрагментарна и се съдържа в специални закони като Закона за кооперациите, в нормата на чл.36, където е регламентирано, правото членовете на кооперацията да образуват В. к. по решение на общото събрание, след решение на БНБ, но при условия и по ред, уредени в специален закон, какъвто към настоящия момент липсва, както и в чл.4, ал.1, т.3 на ЗКИ, съгласно който разпоредбите на този закон не се прилагат за взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове за сметка на направени от тях и на техен риск вноски. Предвид представените писмени доказателства в т.ч. удостоверения за регистрация и действащата уредба за взаимоспомагателните каси, базираща се на нормативни документи, които не са отменени, следва, че ищецът като юридическо лице, регистрирано по булстат с правна форма „В. к. при ДСП-К.“ притежава процесуална правосубектност.

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем се характеризира като реален, каузален и неформален. Той може да бъде сключен в писмена форма или устно, чрез реално предаване на паричната сума, предмет на договора за заем. За да бъде доказано, сключването на договор за паричен заем за суми над *** лв. е необходима винаги писмена форма- арг. от чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Писмената форма, доколкото същата е форма за доказване съществуването на заемни правоотношения, а не форма за действителност, няма законови изисквания за валидност. Следователно в каквато и да са писмена форма обективирани волеизявленията на страните, щом тези волеизявления са категорични и недвусмислени, същите доказват съществуването на договорни отношения по договор за заем. Доказването на договор за заем се осъществява чрез възпроизвеждане пред съда /пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти/ на изявлението на получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне. В настоящия случай между ищеца и ответника А.О. е постигнато съгласие за предоставяне на заем в размер на *** лв. за срок от 18 месеца. От събраните по делото доказателства не се доказа заемната сумата да е фактически и реално предадена на ответника О., поради което между него и ищеца не е възникнало заемно правоотношение. От показанията на св.Байкова, които съдът кредитира, тъй като са преки и лични, а и не са опровергани от ответната страна, се доказа, че сума от *** лв. е предадена от ищеца и получена от втория ответник А.А.О., с обещание за връщането й на месечни вноски, което обещание се установи по категоричен начин, че е изпълнявала от м.11.2017 г. до м.05.2018 г. вкл., когато е преустановила плащанията. Доколкото в тази връзка ответницата не е въвела и доказала, че е изпълнявала чуждо задължение и не е оспорила обстоятелството, че е получила сумата от *** лв. на това основание, следва да се приеме, че именно А.А.О. се явява заемополучател и в това си качество е изпълнявала задължението към ищеца- заемодател за връщане на заемната сума на месечни вноски.

Основанието на което ищецът претендира солидарната отговорност е „отпуснат заем“ на ответника А.М.О., обезпечен с поръчителството на А.А.О..

Съгласно разпоредбата на чл.138 от ЗЗД „с договор за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като този договор трябва да бъде извършен в писмена форма Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.“. Нормата на чл.140 от ЗЗД сочи, че поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането, а чл.141 от ЗЗД, че поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник и ако неколцина са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му. От цитираните разпоредби може да се направи извода, че поръчителството е каузален договор с основание кредиторът да бъде обезпечен и с основание на поръчителя да обезпечи кредитора. Съществува и форма за действителност на договора за поръчителство, която е писмена. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция на друго, главно правоотношение. Тъй като в случая не се установи да е налице заемно провоотношение между ВСК при ДСП-К. и ответника А.М.О., няма и сключен в писмена форма договор за поръчителство с ответника А.А.О.. Независимо, че кредиторът е считал, че ответницата О. гарантира изпълнението на задължение на А.О., за което обяснява и посредничеството й на поръчител при връщане на част от парите, то с оглед невъзникнало заемно правоотношение между ищеца и О. като заемател, липсва поето с писмен акт задължение за отговорността на О. като поръчител, поради което не може да се ангажира отговорността на ответницата по иска срещу нея като поръчител. По изложените съображения предявения срещу ответниците главен и предявения срещу ответника О. евентуален иск са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на *** лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. к. при Д“СП“ гр.К., с булстат:*** с адрес гр.К., бул.***против А.М.О., с ЕГН-********** *** и А.А.О., с ЕГН-********** *** иск за заплащане солидарно на сумата от *** лв., явяваща се неизплатена главница по договор за заем от м.10.2017 г., сключен с А.М.О., обезпечен с поръчителството на А.А.О. като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. к. при Д“СП“ гр.К., с булстат:*** с адрес гр.К., бул.***против поръчителя А.А.О., с ЕГН-********** *** иск за заплащане на сумата *** лв. явяваща се неизплатена главница по договор за заем от м.10.2017 г., сключен с А.М.О., обезпечен с поръчителството на А.А.О. като неоснователен.

ОСЪЖДА В. к. при Д“СП“ гр.К., с булстат:*** с адрес гр.К., бул.***да заплати на А.М.О., с ЕГН-********** *** и А.А.О., с ЕГН-********** *** , на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:

Номер на акта:	21
Дата:	15 януари 2020 г. (в сила от 1 юни 2020 г.)
Съдия:	Йовка Пудова

Дело:	20195510100188
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	24 януари 2019 г.

Решение по дело №188/2019 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта Свали акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А