РЕШЕНИЕ
№ 1229
гр. Бургас , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
Секретар:КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20202120203757 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от С. И. Г. , ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 20-0769-002467/04.08.2020 г., издадено от началник група
към сектор ПП към ОДМВР – Бургас, с което за нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП, на
основание чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“
в размер на 1000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, за
нарушение по чл. 41, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лева, както и за нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т 1, предл. 2 ЗДвП, му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.А., който
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. По
делото е изразено становище за потвърждаване на наказателното постановление.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314
1
НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.06.2020 г., около 19:00 часа, община Бургас, на път - автомагистрала „Тракия“,
на 345 км, в посока към гр. Бургас, жалбоподателят С. И. Г. управлявал лек автомобил -
БМВ 530 Д Х Драйв, с рег. № ********. Същият се движел в лентата за принудително
спиране без да е налице повреда на МПС и без наличие на здравословни проблеми на водача
или пътниците. По същото време, движейки се в лентата за принудително спиране, водачът
предприел и изпреварване от дясната страна на л.а. Форд, с рег. № ********, като с
поведението си създал непосредствена опасност за движението. В участъка преди
бензиностанция „Ромпетрол“ жалбоподателят бил спрян от служители на МВР, сред които и
св. Х., като за по-голяма безопасност проверката била извършена на отбивката на ВХТИ.
При извършена проверка от полицейския служител – св. П.М., жалбоподателят не
представил контролен талон.
Свидетелят М. съставил АУАН, като квалифицирал извършеното от жалбоподателя
като нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП, чл. 41, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него. По
делото са постъпили възражения от жалбоподателя.
При тази фактическа обстановка на 04.08.2020 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършените от жалбоподателя нарушения са му
наложени наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца, „глоба“ в размер на 150 лева и „глоба“ в размер на 10 лв.
Възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на св. П.М., св. К.
Х. и св. И.А., както и от писмените доказателства по аминистративнонаказателната
преписка, приети в съдебното производство. От обстоятелствената част на АУАН, който
като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство за
констатациите в него, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се установява гореописаната
фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на свидетелите, които са
еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник на група към сектор ПП, към ОДМВР - Бургас, а АУАН е
съставен от териториално и материално компетентно лице – младши автоконтрольор към
сектор ПП - Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
2
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. В тази връзка настоящият състав не споделя
изложените възражения за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че му е връчен нечетлив
екземпляр от АУАН. Актът е връчен лично на С. И. Г. на 15.06.2020 г., т.е. самият
жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал
на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. Предявен му е бил напълно четлив
екземпляр на АУАН (на л. 6 от делото), с който той се е запознал. Ето защо той е имал
възможност да се запознае със съдържанието на акта. Впоследствие му е било връчено и
НП, с което е наказан именно за нарушенията, посочени в АУАН. Налага се извод, че
правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал
възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота
защитата си, включително и в съдебното производство.
Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянията и
техните съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и
в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По нарушенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП и чл. 41, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по автомагистрала на
водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при
повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство. А съгласно чл. 41, ал. 1 ЗДвП, пътните превозни средства
се изпреварват от лявата им страна.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставите по чл. 58, т. 3
ЗДвП и чл. 41, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал МПС в лентата за принудително спиране, без
да е налице повреда на управляваното от него МПС и без наличие на здравословни
проблеми на водача или пътниците, като е изпреварил неправилно, от дясната страна, друг
лек автомобил. Управлявайки МПС по този начин, безспорно жалбоподателят е създал
непосредствена опасност за всички участници в движението. Установеното с АУАН се
подкрепя от разпита и на тримата свидетели - П.М., К. Х. и И.А.. Като цяло жалбоподателят
не оспорва, че е изпреварил от дясно, от лентата за принудително спиране, но твърди, че
3
това се наложило защото в двете активни ленти е имало автомобили на МВР. Тези
твърдение на жалбоподателя не се установиха по делото, но дори да се приеме за вярно това
обстоятелство, същото не изключва отговорността на жалбоподателя за извършените
нарушения. Жалбоподателят е нямал право да нарушава закона, освен при наличие на
изключващи отговорността обстоятелства, каквито по делото обаче не се установиха.
За извършеното нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП
предвижда кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок от 3 месеца и глоба от 1000 лв. Тази санкционна норма
правилно е приложена от АНО като относима и на жалбоподателя са наложени именно тези
наказания - глоба от 1000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3
месеца.
За извършеното нарушение по чл. 41, ал. 1 ЗДвП разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5
ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба от 150 лв. Тази санкционна норма правилно е
приложена от АНО като относима и на жалбоподателя е наложено именно това наказания -
глоба 150 лева.
По нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при извършване на
проверката, жалбоподателят не е представил контролния талон от СУМПС. Въпросният
факт не се и оспорва от жалбоподателя. По тази причина правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната му отговорност и правилно е била приложена санкционната
норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 10
лева.
Въпросните нарушения не са маловажни и за тях не е приложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретните деяния не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Отделно от
това, видно от справката за водач/нарушител коментираните нарушения далеч не са първите
такива по отношение на жалбоподателя, поради което и няма как да се приеме, че личната
му обществена опасност е ниска.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложените на водача наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани, поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-002467/04.08.2020 г.,
издадено от началник група към сектор ПП към ОДМВР – Бургас, с което на жалбоподателя
С. И. Г. , ЕГН **********, за нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал. 1 от
ЗДвП, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 41, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лева, както и за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/_
5