РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 02.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при
секретаря Татяна Тотева, и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №266 по описа за
Производството
е по чл.284 от ЗИНЗС.
Производството
е образувано въз основа на искова молба с вх.№2137/19.07.2017 г. подадена от Д.С.С.,
лишен от свобода Затвора Ловеч, І гр., с ЕГН**********, против ГД”ИН” гр.София,
с която се иска да е осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер
на 6000 /шест хиляди/ лв. за претърпените от ищеца в периода от 06.06.2017 г.
до 09.06.2017 г. и от 04.07.2017 г. до 07.07.2017 г. нематериални вреди,
причинени от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснати чрез действия и бездействия
на служители на административния орган – ответник по иска, в Следствен арест
гр. Стара Загора – липса на достатъчно жилищна площ в килия №16 /с оглед
направеното уточнение в о.с.з на 25.01.2018 г. лист 78, гръб, от делото/ и №12,
липса на дневна светлина, липса на санитарен възел и ползване на кофа, липса на
осигурен достъп до санитарен възел освен два пъти по 10 мин. дневно, липса на
одеала и спално бельо, липса на баня, липса на престой на открито, липса на
медицинско обслужване освен от 8,30 до 9 ч. през деня, ограничения при
ползването на телефон за връзка с близките в присъствие на лице от
надзорно-охранителния състав и др.
Ищецът
моли да се уважат исканията му. В открито съдебно заседание ищецът редовно
призован, се явява лично. Поддържа иска.
Ответникът,
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт Г., ангажира становище за неоснователност на иска,
прави се искане за възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура –Ловеч изразява становище за частична основателност на
предявените искове.
Всеки
дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму.
Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От
твърденията в исковата молба се установява, че искането се основава на вреди,
причинени от поставяне в неблагоприятни условия при престой в Следствен арест
гр.Стара Загора в периодите 06.06.2017 г. до 09.06.2017 г. и от 04.07.2017 г.
до 07.07.2017 г.
За
да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284 във вр. с чл. 3,
ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се
установят елементите от фактическия състав на посочената разпоредба –
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода или задържане под стража, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка
между поставянето в неблагоприятни условия и вредите.
За
да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
правната сфера на ищеца, която включва реално причинени нематериални вреди, поставяне
в неблагоприятни условия по време на лишаване от свобода или задържане под
стража, като вредите трябва да са настъпили в резултат на тези неблагоприятни
условия, и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между тях и
настъпилите вреди, т.е. причина за настъпването на вредите да са
неблагоприятните условия и тези вреди да са закономерно настъпваща последица от
него. Съдът следва да съобрази и презумпцията въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Вредата представлява накърняване на имуществото на правните субекти или
на техните неимуществени блага. Неимуществените вреди представляват сериозно
засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в
претърпени болки и преживени страдания.
Искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. Съгласно чл. 12 ал.1 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". Във връзка с разпоредбата на чл. 153,
ал. 3 от АПК компетентният административен орган, който следва да бъде ответник
по оспорването на бездействието, а от там и по предявените искове за
обезщетение, е ГД”ИН” гр.София, която е компетентното юридическо лице към
датата на предявяване на иска.
Предметът
на делото се определя от правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата
молба. Съдът е обвързан от тези твърдения при определяне предмета на делото.
Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното
решение. Съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното
от фактическа страна по конкретния спор:
Отговорността
по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е обективна,
т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от задържането под стража в
неблагоприятни условия, независимо дали е налице виновно действие или
бездействие на конкретно длъжностно лице.
От
представената по делото справка от Районна служба „Изпълнение на наказанията”
гр.Стара Загора /лист 33 и 34/ е видно, че ищецът е пребивавал в Арест гр.Стара
Загора от 14.20 ч. на 06.06.2017 г., до 10.15 ч. на 08.06.2017 г. , и от 12.50
ч. на 04.07.2017 г. до 08.45 ч. на 07.07.2017 г. /лист 33 и 40/. Т.е. не е
доказано твърдението, че ищецът е пребивавал в ареста и на 09.06.2017 г.
По делото е безспорно доказано, че в
периодите от 06.06.2017 г. до 08.06.2017 г. и от 04.07.2017 г. до 07.07.2017 г.
ищецът е пребивавал в Следствен арест гр.Стара Загора. Представена е писмена справка
за престоя на ищеца в Следствен арест гр.Стара Загора, за условията в
помещенията, време за престой на открито, медицинското обслужване и др. /лист
33 - 44/.
Разпитан
е един свидетел И.З., лишен от свобода Затвора Пловдив, който е пребивавал
заедно с ищеца в помещение № 16 в Следствен арест гр.Стара Загора в периода
06.06.2017 г. до 08.06.2017 г. /лист 38/.
След
анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът счита, че безспорно е доказан по основание искът за обезщетение за
неимуществени вреди претърпени от лошите битови условия за периода 06.06.2017
г. до 08.06.2017 г., когато ищецът е пребивавал в килия №16 в Следствен арест
гр.Стара Загора, без пряка слънчева светлина, без постоянен достъп до течаща
вода и до санитарен възел. Поставянето на химическа тоалетна в помещението, в
което пребивават поне двама души, не е осигуряване на подходящи условия за
ползване на санитарен възел, тъй като от свидетелските показания безспорно се
доказа, че на ищеца не е било осигурено отделно помещение в килия №16, в което
да ползва химическата тоалетна, а тя е съхранявана под легло или в шкаф в същото
помещение. Трябва да се отбележи, че предоставянето на химическа тоалетна за
ползване в общо помещение не се различава съществено от известната практика да
се предоставя обикновена кофа със същата цел!
За
този период се събраха достатъчно по делото писмени и гласни доказателства, от
които е видно, че условията в това помещение са били крайно неблагоприятни –
без пряка слънчева светлина /осветлението се осъществявало посредством
изкуствено осветление и прозорци, гледащи към коридор /лист 101/, с минимално време за престой на открито
– реално престоят е бил 15 мин., видно от показанията на свидетеля, въпреки
отбелязването в Дневния лист за престой на открито от един час /лист 38 и лист
101/, без осигурен непрекъснат достъп до течаща вода /по няколко минути сутрин
и вечер лист 101/ и до санитарен възел. Съдът намира иска за обезщетение за
вредите, понесени от поставянето в неблагоприятни условия на задържане за този
период, за доказан по основание.
Относно
втория период – от 04.07.2017 г. до 07.07.2017 г., съдът намира иска също за
доказан. По делото са представени писмени доказателства за условията в килия №
12. От представената справка е видно, че условията в това помещение в процесния
период са били идентични с тези, в помещение №16 – изкуствено осветление, липса
на обособено помещение за ползване на предоставената химическа тоалетна, от
представения Седмичен график на лист 39 се установява, че редът за предоставяне
на достъп до течаща вода, баня и санитарен възел е бил идентичен за двете
помещения и в двата периода.
По
делото не се представиха доказателства ищецът да е бил лишен от достатъчно
жизнена площ, завивки и одеяло /предоставени му срещу подпис и при двете
пребивавания в следствения арест лист 35 и 42/, от медицинско обслужване или
достъп до телефон по одобрения график.
Следователно
предявеният иск е доказан като основание за двата посочени периода, но е и по
отношение на целия претендиран размер на обезщетението.
Исканото
обезщетение в размер на 6000 /шест хиляди/ лв. за морални вреди, причинени от
поставянето в неблагоприятни условия, не е доказано изцяло. Не е доказана част
от твърденията за поставяне в неблагоприятни условия:
–
не
се доказа липса на одеяла и спално бельо /лист 35 и 42/,
–
не
се доказа пълна липса на престой на открито /лист 38 и 43/,
–
не
се доказа липса на достатъчно жизнена площ /помещенията са били с площ от 6,60
кв.м. и от 9,60 кв.м., като трябва да се отчита това, че най-много по двама
души са настанявани в помещение, както и краткия престой в тях – ищецът е
постъпвал на 06.06.2017 г. и на 04.07.2017 г., и е напускал съответно на 08.06.2017
г. и на 07.07.2017 г., т.е. реално е пребивавал две непълни денонощия при
първия престой /от 14,20 ч. на 06.06.2017 г. до 10,15 ч. на 08.06.2017 г./ и
три непълни денонощия при втория престой /от 12,50 ч. на 04.07.2017 г. до 8,45
ч. на 07.07.2017 г./, като е бил извеждан за извършване на следствени действия
по време на престоя,
–
не
се доказа и липса на медицинско обслужване /лист 36 и 41/.
Искът
се явява недоказан в пълен размер, в тази част е неоснователен и следва да се
отхвърли.
При
липса на уточнение каква част от обезщетението се претендира за всеки елемент
от поставянето в неблагоприятни условия, съдът счита, че се претендира
причиняване на морални вреди в еднаква степен от всяко нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Претендираният размер на обезщетението от 6000 /шест хиляди/ лв., с
оглед доказаните неблагоприятни условия и продължителността на престоя на ищеца
в ареста, съдът намира за твърде висок, при съпоставка с реално претърпените
нематериални вреди /неудобства/ и осигурените условия на пребиваване в
следствения арест.
Причинените
на ищеца неудобства, безспорно надвишаващи присъщите на изтърпяването на
наказание лишаване от свобода и задържане под стража за целите на закона, и
засягането на човешкото достойнство на ищеца обхваща кратки периоди от време -
около шест денонощия и то с прекъсване, през които той е извеждан за извършване
на следствени действия, и без засягане на здравето му, поради което съдът, като
взе предвид кумулативното въздействие върху личността на ищеца на
неблагоприятните условия, в които е бил поставен, счита, че следва да се
определи по справедливост обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Съдът намира, че обезщетението следва да е съобразено с размера на минималната
работна заплата за периода. Минимална работна заплата
Обезщетение
в размер на 80 /осемдесет/ лв. за периода от 06.06.2017 г. до 08.06.2017 г., и
обезщетение в размер на 120 /сто и двадесет/ лв. за периода от 04.07.2017 г. до
07.07.2017 г., се явява справедливо и съответства на претърпените нематериални
вреди от поставянето в неблагоприятни условия в Следствен арест гр.Стара Загора
в процесните периоди.
В
останалата част за разликата от 5800 лв. /пет хиляди и осемстотин лв./ до 6000
лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Разпоредбата
на чл. 286, ал. 3
от ЗИНЗС, която е идентична на
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съдържа
специални правила относно разноските при изцяло или частично уважен иск, поради
което общите разпоредби на ГПК не намират приложение и юрисконсултско
възнаграждение при частично отхвърляне на иска не следва да се присъжда.
Воден
от горното и на основание чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК във вр.с
чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 172 от АПК
Ловешкият административен съд, шести административен състав,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София, представлявана
от главен директор, да заплати на Д.С.С., лишен от свобода Затвора Ловеч, І
гр., с ЕГН********** сумата от общо 200 /двеста/ лв., включваща обезщетение от
80 /осемдесет/ лв. за периода от 06.06.2017 г. до 08.06.2017 г., и обезщетение
от 120 /сто и двадесет/ лв. за периода от 04.07.2017 г. до 07.07.2017 г.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
причинени от поставянето в неблагоприятни условия при пребиваване на ищеца в
Следствен арест гр.Стара Загора в посочените периоди, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, причинени от поставянето в неблагоприятни условия при
пребиваване в Следствен арест гр. Стара Загора в периода 06.06.2017 г. до
09.06.2017 г., и в периода от 04.07.2017 г. до 07.07.2017 г., за разликата от 5800
лв. /пет хиляди и осемстотин лв./ до предявения размер от 6000 /шест хиляди/лв.
като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез АдмСЛ пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Да
се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.
Административен
съдия: