Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Б.С., 07.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 08 май, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 195/2019 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от М.Й.Х. с ЕГН ********** *** против П.Х.Д. с ЕГН ********** ***, с която е поискал съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати исковата сума от 20.00 лв. представляваща имуществени вреди за издаване на медицинско свидетелство, както и исковата сума от 2000.00 лв. представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, срам и унижение сред колегите му и обществеността, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.45 ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД.
Ответника П.Х.Д. в едномесечния срок по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
Същият редовно призован за с.з. не се явява, не се представлява, не е депозирал писмена молба за гледане на делото в негово отсъствие, не е взел становище по и.м. и не е представил доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е НОХД 171/2018г. по описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след
преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Изложени са в исковата молба обстоятелства за нанесен на ищеца във връзка с работата му на полицай /младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Б.С. при ОД на МВР- В./ по повод действия по изпълнение задължението си за връчване на призовка на Д. по ДП № 75/2017г. на ОД на МВР-В., възложено му от Началника на РУ – Б.С./, побой от ответника на 15.11.2017г., в резултат на който му причинил описаните телесни повреди; за наличие на влязло в сила споразумение на наказателния съд във връзка с деянието; за претърпени болки, страдания, унижения като човек и полицай.
Искането на ищеца за обезщетяване на болки и страдания от причинената му лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, срам и унижение сред колегите му и обществеността.
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита посочена в петитума на исковата молба.
Ответника П.Х.Д. в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства и не се явил в съдебно заседание.
От приложено по настоящето гражданско дело, НОХД 171/2018г. по описа на РС-Б.С. е видно, че делото приключило със споразумение от 16.03.2018г., по силата на което съдът признал обвиняемия П.Х.Д., ЕГН ********** ***, за ВИНОВЕН в това, че на 15.11.2017г. в с. Г., обл. В., на ул. Оборище“ № 1 е причинил лека телесна повреда на М.Й.Х. ***, изразяваща се в кръвонасядане на шията и драскотини на лява длан, с което му е причинил болка и страдание, в качеството му на полицейски орган – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Б.С. при ОД на МВР- В., при и по повод изпълнение на служебните му задължения, поради което и на чл.131, ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.55, ал.1, т.2 б. „б” от НК му наложил наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяващо се в посочените в споразумението пробационни мерки.
На 15.11.2017г. в с. Г., обл. В., на ул. Оборище“ №1, е употребил сила /нанесъл удар с ръка в областта на шията и блъскане/ с цел да принуди М.Й.Х. *** в качеството му на орган на властта – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Б.С. при ОД на МВР- В., да пропусне нещо по служба, а именно да не изпълни задължението си за връчване на призовка на Д. по ДП № 75/2017г. на ОД на МВР-В., възложено му от Началника на РУ – Б.С., по искане на разследващ полицай, поради което и на чл.269, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК му наложил наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяващо се в посочените в споразумението пробационни мерки.
На основание чл.23 ал.1 от НК определил на обвиняемия Д. едно общо наказание между наложените по- горе в размер на най – тежкото от тях, а именно „ПРОБАЦИЯ“, изразяващо се в посочените в споразумението пробационни мерки.
Осъдил обвиняемия П.Х.Д. да заплати в полза на ОД на МВР гр.В. разноски в досъдебно производство за експертиза.
На основание чл.382, ал.10 НПК пострадалият М.Й.Х., ЕГН ********** *** е уведомен за правото му да предяви граждански иск срещу обвиняемия П.Х.Д. *** за претърпените от престъплението неимуществени вреди пред граждански съд.
На основание чл.382, ал.7 вр. чл.24, ал.3 от НПК е прекратено наказателното производство по НОХ дело № 171/2018г. по описа на Районен съд гр.Б.С..
Определението е окончателно, съгласно чл.382, ал.9 от НПК.
От така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
I.Относно иска за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на вредите, е необходимо да се установят следните елементи от състава на непозволеното увреждане: противоправно поведение, настъпили вреди, причинна връзка между тях и вина, която съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Предвид постигнатото споразумение, ответникът се е признал за виновен в извършване на престъплението ,при което е причинил лека телесна повреда на ищеца, описана по-горе. Съгласно чл. 383 от НПК, одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда, а според чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При това положение, гражданският съд е обвързан от горепосоченото споразумение по НОХД №171/2018г. на БСлРС.
Това означава, че по настоящото дело съдът е обвързан да приеме за безспорно, без да се доказва допълнително, че ответникът П.Х.Д. виновно е извършил съответното деяние, за което вече е бил осъден.
По приложеното НОХД деянието вече е било квалифицирано като извършено престъпление за лека телесна повреда на М.Й.Х. ***, изразяваща се в кръвонасядане на шията и драскотини на лява длан, с което му е причинил болка и страдание/престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр.чл. 130 ал. 2 от НК/, както е и употребил сила /нанесъл удар с ръка в областта на шията и блъскане/ с цел да принуди Х. *** в качеството му на орган на властта – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Б.С. при ОД на МВР- В., да пропусне нещо по служба, а именно да не изпълни задължението си за връчване на призовка на Д. по ДП №75/2017г. на ОД на МВР-В., възложено му от Началника на РУ – Б.С., по искане на разследващ полицай/престъпление по чл.269, ал.1 от НК/.
При така установената фактическа обстановка, безспорно са ясни авторството и вината на ответника П.Х.Д., както и пряката връзка между деянието и нанесените на ищеца телесни увреждания, поради което и искът по отношение на този ответник се явява доказан по своето основание, като спорен остава само размерът на причинените на пострадалия вреди.
Досежно размера на причинените вреди:
В резултат на причиненото увреждане ищецът несъмнено е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които по принцип се следват от подобен род физически травми. От приложеното по ДП медицинско свидетелство се установява, че Х. е получил хематом, разлят в областта на дясната част на шията, охлузни нарявания на лявата длан с линеарен вид/одрасквания/ с размери 5 см/3 см., което довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Агресивното поведение на Д. спрямо Х., както и цялостното му неуважение към съществуващия правов ред е видно от неговото агресивно поведение спрямо униформен служител на полицията, който изпълнявал служебните си задължения за връчване на призовка по ДП № 75/2017г.
В съответствие с
разпоредбите на чл.52 във връзка с чл.45 от ЗЗД, съдът приема, че ответника П.Д. с виновното си
противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане,
като е причинил на ищеца лека телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/, престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр.чл. 130 ал. 2 от НК/ като между виновното и противоправно поведение
на Д. и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка. По отношение
на този иск за обезщетение на неимуществени вреди, съдът взе предвид: характера
и степента на увреждането причинено на пострадалия, че не се очакват трайни
последици от увреждането, и че увреждането не представлява опасност за живота
на пострадалия.
С оглед на гореизложеното,
настоящата инстанция прие, че иска е основателен, като по справедливост и
съгласно практиката на съда при присъждане на обезщетението за причинени
неимуществени вреди, следва да осъди ответника Д. да заплати на ищеца Х.
обезщетение в размер на 500.00 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 15.11.2017г. до окончателното й изплащане, като отхвърли иска за неимуществени
вреди за сумата над 500.00 лв. до пълния претендиран размер от 2 000,00
лева, като неоснователен и недоказан.
II.Относно иска за имуществени вреди.
Относно иска за имуществени вреди в размер на 20.00 лв. заплатено медицинско у-ние не се представиха от ищеца писмени доказателства, поради което този иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В тази връзка съдът намира, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238,ал.1 от ГПК вр.чл.239,ал.1,т.2 от ГПК, тъй като предявените искове от ищеца са частично основтелни.
III.По отношение на държавната такса:
Предвид изхода на делото, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответника П.Д. следва да заплати в полза на РС-Б.С. дължимата се държавна такса за водене на настоящото съдебно производство върху уважения иск по чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД от 500.00 лв.(неимуществени вреди) в размер на 50.00 лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.45 ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.Х.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.Х. с ЕГН ********** ***, на основание чл.45 ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД сумата от 500.00 лв./Петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на извършено на 15.11.2017г. в с.Г. от ответника престъпление по престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр.чл. 130 ал. 2 от НК и чл.269,ал.1 от НК, за което му е наложено наказание по НОХД 171/2018г. по описа на РС-Б.С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-15.11.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 500.00 лв. до пълния претендиран размер от 2 000.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Й.Х. с ЕГН ********** *** против П.Х.Д. с ЕГН ********** ***, иск за имуществени вреди в размер на 20.00 лв./Двадесет лева/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Х.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Б.С. сумата от 50.00 лв. /Петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса по чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху уваженият размер на иска от 500.00 лв. с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД, както и сумата от 5.00 лв. /Пет лева/, представляваща дължима държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: