Решение по дело №39/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 февруари 2024 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20247180700039
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1992

Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXI Тричленен състав, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

МАРИАНА ШОТЕВА

Членове:

ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ

При секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора ЧАВДАР ПЕТРОВ ГРОШЕВ като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ кнахд № 20247180700039 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.И.Р., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. К.Р., срещу Решение № 1828 от 09.11.2023 г., постановено по АНД № 4327/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХVI н. състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 11-01-29/04.07.2023 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на касатора на основание чл. 253, ал. 1 във връзка с чл. 259 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 лева за извършено нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1-3 от ЗОП и е осъден Р. да заплати на АДФИ сумата от 100 лева разноски по делото.

Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и моли същото да бъде отменено, като вместо това се отмени изцяло издаденото НП. От адв. К.Р. е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като са претендирани такива за двете съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба – Директор на АДФИ, редовно призован, не взема становище по депозираната жалба.

Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така подадената касационна жалба и предлага обжалваното решение да бъде отменено.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на производството пред ПРС е било НП № 11-01-29/04.07.2023 г., издадено от Директор на АДФИ, с което на Р., в качество му на заместник-кмет „Строителство и инвестиции“ и упълномощено лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, съгласно заповед № 20ОА-2396/17.11.2020 г. на зам.-кмета Т.Ч., на основание чл. 253, ал. 1 от ЗОП във връзка с чл. 259 от ЗОП, е наложена глоба в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 – 3 от ЗОП за това, че е издал решение № 20РОП81/17.11.2020 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Проектиране и изпълнение на СМР в рамките на проект „Подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в град Пловдив - I етап“ по 5 (пет) самостоятелно обособени позиции“, е което е одобрил обявлението и документацията за участие в процедурата, съдържаща „Методика за определяне на комплексната оценка на офертите“, в която начинът за определяне на оценката по всеки показател не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, както и не осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Прието е, че деянието е извършено от П.Р. *** и е нарушил чл. 70, ал. 7, т. 1-3 от ЗОП. Като обстоятелства, при които е извършено нарушението, е посочено, че Община Пловдив попада в обхвата на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл. 4, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), тя е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет; юридическо лице е с адрес на управление гр. Пловдив, площад „Стефан Стамболов“ № 1, а Кметът на Община Пловдив е първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на общината, съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), като Община Пловдив се представлява от З.Д.Д. – кмет на общината, той е и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП. Със заповед № 20ОА-2223/26.10.2020 г. кметът на Община Пловдив З.Д. е упълномощил Т.Ч. – заместник-кмет „Транспорт“ да изпълнява функциите на кмет за времето от 27.10.2020 г. до завръщането на титуляря. На 17.11.2020 г. на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, зам.-кметът Т.Ч. със заповед № 20ОА-2396/17.11.2020 г. е упълномощил П.И.Р. *** да организира, проведе, както и да възложи договор за обществена поръчка с предмет: „Проектиране и изпълнение на СМР в рамките на проект „Подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради в град Пловдив – I етап“ по 5 (пет) самостоятелно обособени позиции“. Обект на обществената поръчка е проектиране и изпълнение на строителство, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП с обща прогнозна стойност на поръчката – 2 799 906,60 лв., както следва: обособена позиция № 1 (ОП № 1) – „Многофамилна жилищна сграда с адрес ул. „***, район „Западен“, гр. Пловдив“ – 681 615 лв. без ДДС; обособена позиция № 2 (ОП № 2) – „Многофамилна жилищна сграда с адрес бул. ***, район „Северен“, гр. Пловдив“ – 596 160 лв. без ДДС; обособена позиция № 3 (ОП № 3) – „Многофамилна жилищна сграда с адрес бул. ***, гр. Пловдив“ – 421 336,80 лв. без ДДС; обособена позиция № 4 (ОП № 4) – „Многофамилна жилищна сграда с адрес бул. ***, район „Централен“, гр. Пловдив“ – 785 115,60 лв. без ДДС; обособена позиция № 5 (ОП № 5) – „Многофамилна жилищна сграда с адрес ул. ***, район „Източен“, гр. Пловдив“ – 315 679,20 лв. без ДДС.

За да потвърди НП, ПРС е цитирал посочените като нарушени разпоредби на чл. 70, ал. 7, т. 1 – 3 от ЗОП и е приел, че задълженията в т. 1, т. 2 и т. 3 са относими за една методика, поради което е неоснователно наведеното възражение, че в конкретния случай са извършени отделни нарушения и не е била приложена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Като неоснователно е прието и възражението, че документацията за обществените поръчки се изготвя от екипи, в т.ч. и юрист и възложителят единствено се подписвал, като не знаел върху какво, като е мотивирано, че в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОП изрично е посочено, че административнонаказателната отговорност се носи от възложитея, какъвто не се спори е жалбоподателят. На следващо място е прието, че самият начин на оценяване трябва да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката на всеки показател, както и че са използвани общи термини като необходими ресурси, съществени фактори, технически подходи и т.н. Посочено е, че при направени предложения от участниците, които надграждат минимално изискуемите, имат различно естество и са несъпоставими, като членовете на комисията трябва да извършат преценката субективно и така създадена и действаща методиката според ПРС не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с обществената поръчка, в подкрепа на което се явява обстоятелството, че от 31 кандидата е бил допуснат един. С оглед на това е прието, че Р. е извършил вмененото му нарушение. Като неоснователно е прието възражението за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. И не на последно място е прието, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че правилно е определен размерът на наложената санкция.

Така постановеното решение е неправилно.

Районният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото и е събрал относимите по спора доказателства. Спор между страните, че е открита обществена поръчка с посочения в АУАН и НП предмет, че жалбоподателят притежава качеството възложител по нея и че обществената поръчка следва да се проведе по Методика за комплексна оценка на офертите на участниците, не съществува.

В случая, нормата на чл. 253, ал. 1 (в приложимата редакция - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.) обявява за наказуеми административни наказания, налагани по административен ред (глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5000 лв.), утвърждаването на методика за оценка на офертите в нарушение на чл. 70, ал. 7, 9 или 10 от ЗОП.

В конкретния случай административнонаказващият орган е констатирал извършени нарушения на чл. 70, ал. 7, т. 1 – 3 от ЗОП.

Необходимо обаче е да се констатира, че разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 1 – 3 от ЗОП обемат четири различни правила за поведение, които правните субекти следва да осъществяват, а именно, начинът за определяне на оценка по всеки показател, посочен в методиката за комплексна оценка:

1) да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации;

2) да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите;

3) да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване;

4) да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Казано с други думи, при наличието на фактите, предвидени в хипотезата на последно цитираната материалноправна норма, а именно – при посочване на методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, отделните правила, които следва да осъществи съответният възложител са: първо - начинът за определяне на оценка по всеки показател да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; второ - начинът за определяне на оценка по всеки показател да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; трето - начинът за определяне на оценка по всеки показател да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; четвърто - начинът за определяне на оценка по всеки показател да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Няма никакво съмнение, че нарушението на кое да е от тези четири правила за поведение, съставлява самостоятелно административно нарушение. Тук е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, не предполага извод, че ако един възложител извърши няколко различни нарушения, от категорията на тези посочени в чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2, т. 3, б. „а“ или т. 3, б. „б“ от ЗОП, то това следва да бъде субсумирано като някакво общо или единно нарушение на материалния закон.

В конкретния казус, административнонаказващият орган твърди, че е констатирано нарушение на правилата, предвидени в чл. 70, ал. 7, т. 1 – 3 от ЗОП, сиреч, че са осъществени четири отделни административни нарушения. За тези четири нарушения обаче, е наложено едно единствено административно наказание – глоба в размер на 5000 лв. Повече от ясно е, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, съобразно която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Това императивно изискване на закона не е спазено, което само по себе си е достатъчно оспореното пред ПРС наказателно постановление да бъде отменено. Допуснатото нарушение, не позволява най-малко да се прецени за кое от четирите твърдени административни нарушения е наложено въпросното наказание. Отговорът на този въпрос, не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за кое от административните нарушения е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

Изложеното до тук не е съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен изцяло, като съответно наказателното постановление се отмени.

С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски.

На основание чл. 63д от ЗАНН, чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2а от ДР на същата наредба, АДФИ следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на касатора адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за двете съдебни инстанции общо в размер на 1 920 лв. с ДДС.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1828 от 09.11.2023 г., постановено по АНД № 4327/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХVI н. състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-29/04.07.2023 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на П.И.Р., ЕГН ********** ***, на основание чл. 253, ал. 1 във връзка с чл. 259 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 лева за извършено нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1-3 от ЗОП, както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-29/04.07.2023 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на П.И.Р., ЕГН ********** ***, на основание чл. 253, ал. 1 във връзка с чл. 259 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 лева за извършено нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1-3 от ЗОП.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция - София, ул. „Леге“ № 2, да заплати в полза на адвокат К.П.Р., с личен № ********** със съдебен адрес ***, партер, сумата от 1 920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател:

Членове: