МОТИВИ по НОХД№588/08г по описа на Плевенски окръжен съд.
Обвинението срещу И.В. В. е по по чл. 116, ал.1, т.1,т.6 и т. 8
във вр. с чл. 115 от НК за това, че на 12.03.2008г., в землището на
гр. Долни Дъбник, Плевенска област умишлено умъртвил П.И.П., ЕГН ********** в качеството му на длъжностно лице –
екоиспектор в Община Долни Дъбник при
изпълнение на службата му, като деянието е извършено по начин и със средства
опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития и с цел да
бъде прикрито друго престъпление и
по чл. 339, ал.1 НК за това, че от неустановен ден до 12.03.2008г. в гр. ***,
Плевенска област придобил и държал огнестрелно оръжие – ловна пушка с надпис „SARALLAR AVTUFEK SANAVII”, № 132, кал.12, самоделен
еднозаряден пистолет, боеприпаси – 16 бр. ловни патрони, 22 бр. бойни патрони
и взривно вещество - тротил и е с тегло
28.601 гр. , без да има за това надлежно разрешение.
Обвинението се поддържа от
представителят на Плевенска окръжна прокуратура така както е повдигнато с
искане да бъде наложено максимално възможното наказание по чл.116 от НК, при условията на чл.55 от НК във вр.с
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане гражданския иск предявен
от Ю.П.П., Т.П.П. и Ц.П.М. за нанесени
неимуществени вреди резултат от деянието, като претенцията е по 100 000лв. за всеки един от ищците,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата 12.03.2008 година, до
окончателното изплащане.
Ю.П.П., Т.П.П. и Ц.П.М. са конституирани в
качеството им на граждански ищци и частни обвинители.
Подсъдимият при условията на чл.371 т.2 от НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитниците на подсъдимия
поддържат същата позиция, като правят възражение по квалификацията на деянието и искат ако бъде постановена осъдителна присъда да се
наложи възможно по-леко наказание на подсъдимия с оглед здравословното му
състояние.
Съдът след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните и пир условията на чл.372 ал.4
във вр.с чл.371 т.2 от НПК приема за установено следното:
Подсъдимият И.В.В. е роден на ***г.
в гр. ***, Плевенска област. Завършил е основно образование. Женен е и живее
със семейството си в гр. ***, Плевенска област с Е.К.. Не работи. Осъждан е три
пъти за извършени престъпления от общ характер.
На 12.03.2008г., сутринта, около 7.00 часа, И.В., съпругата му и синът му Я.В. с
лек автомобил ВАЗ 2105 се придвижили от гр. *** до землището на гр. Долни
Дъбник за да разкопават и откраднат пластмасови тръби, които после да предадат
в пункт за изкупуване. Установили се в местността „И. гроб”, в нива, засята с
технически култури, стопанисвана от Л.В. на основание договор за аренда на
земеделска земя. Освен тях, групата включвала още 11 лица от цигански произход,
които също пристигнали в нивата с автомобили. При тръгването от дома си, В.
взел собствената си ловна пушка „SARALLAR
AVTUFEK SANAVII”,
кал. 12, № 132. След пристигането си на полето, циганите се разпределили по
протежението на канала и започнали да копаят, за да достигнат тръбите от
мелиоративната мрежа.
Около 8.30 часа еко инспекторите П.П.
и М.П. излезли със служебния си автомобил джип УАЗ-469 с ДК№ ЕН 72-45 ВА на
обиколка в района, тъй като служебните им задължения включвали охрана на
полските имоти. По време на обхода в местността „Малката крушка” забелязали в
далечината групата цигани, които
разкопавали ПВЦ тръби. Насочили се към тях. Около 9.00 часа, М.П., който
управлявал джипа се приближил към групата и спрял на около 15 м. от тях. П.П. отворил
вратата си, показал се навън, като бил
извадил и пистолета си и разпоредил на циганите да легнат на земята. Те се
насочили към джипа и тогава П. стрелял два пъти във въздуха. Изстрелите не
спрели нападателите и М.П. се обадил в службата си в Общината, за да уведоми за кражбата и да
поиска съдействие на полицията. В същото време циганите се разделили на две
групи, като едната се насочила към мястото на П.П., а другата – към М.П.. Някои
от циганите извадили ножове, други държали метални тръби. Псували двамата
екоинспектори и се заканвали да ги убият. Опитвали се да отворят вратите на
джипа. М.П. успял да запали двигателя и в този момент забелязал, че един от
циганите от непосредствена близост е насочил пушка към П.П.. Чул и изстрела, и
вика на П., че са го уцелили. Успял да приведе джипа в движение и на заден ход
да се измъкне от нападателите. Придвижил се до гр. Долни Дъбник. По време на
пътуването П. охкал. М.П. се опитвал да разговаря с него, но П.П. не му
отговарял. В един момент казал само „свърших” и след това М.П. не успял да
осъществи контакт с него. М.П. спрял пред поликлиниката в гр. Долни Дъбник,
където дежурният лекар установил, че П.П. е починал.
След случилото се, циганите
натоварили изкопаните тръби в автомобилите си и се прибрали в гр. ***. И.В.
скрил пушката в найлонов чувал, заедно с притежавания от него пистолет,
боеприпаси и взривни вещества и го оставил на съпругата си и майка си с
указание да го укрият. Разпоредил на близките си да демонтират части от лекия
автомобил, за да му придадат вид, че не е в движение и напуснал заедно със сина
си Я.В. ***. С няколко последователни смени на таксиметрови автомобили двамата
се придвижили до българо-гръцката граница.
Деянието било разкрито същия ден
и подсъдимият бил заловен при опит да напусне страната на ГКПП – Кулата в
посока Република Гърция. При извършено
претърсване в дворното място, стопанисвано от В. е иззет полиетиленов чувал,
съдържащ гладкоцевна ловна пушка с надпис „SARALLAR AVTUFEK SANAVII”, № 132, кутия патрони с 16 бр. патрони 12
калибър, вързоп със 24 бр. патрони различен калибър, пистолет с кафяви чирени,
без фабрични номера и обозначения, с патрон в цевта и пакетче с
жълтеникаво-кафяво кристално вещество.
От назначената съдебномедицинска
експертиза е видно следното:
При огледа и аутопсията на трупа
на П. е установено проникващо огнестрелно нараняване в лявата коремна област,
нарушена цялост на тънките черва и лявата илиачна артерия. Причина за смъртта е
острата кръвозагуба, развила се след огнестрелното нараняване в коремната
област и нарушената цялост на тазовата артерия. Изстрелът е причинен от близко
разстояние.
От заключението по назначената
ДНК експертиза на веществени доказателства е видно, че отнетия чрез обтриване
клетъчен материал от грапавата част на ударния лост на гладкоцевната ловна
пушка, обект на изследване се установява смес от клетъчен материал, който
съответства по ДНК профил на профилите на И.В. и на Я.В., а отнетия чрез
обтриване клетъчен материал от лоста на спусъка и лявата част на дървената
полуложа на пушката съответства като ДНК профил на ДНК профила на Я.В..
От заключението по назначената
балистична експертиза е видно, че изследваната пушка „SARALLAR AVTUFEK SANAVII”, № 132 е едноцева, гладкоцевна ловна пушка,
калибър 12. Същата е технически изправна и с нея е произвеждан изстрел.
Иззетата при огледа на местопроизшествието в местността „И. гроб” в землището
на гр. Долни Дъбник е изстреляна с изследваната ловна пушка.
Видно от заключението по
назначената физико-химическа експертиза иззетото жълто кристално вещество е
взривно вещество, съдържащо тринитротолуол, т.н. тротил и е с тегло 28.601 гр.
От заключението по назначената
балистична експертиза е видно, че предоставеното за изследване устройство с
форма на пистолет е самоделно изработен еднозаряден пистолет и като такъв
представлява оръжие по смисъла на чл. 4 от ЗКВВООБ. Пистолетът е технически
изправен и годен да произвежда изстрели с патрони калибър 7.62х25 ТТ.22 бр. от
представените за изследване патрони представляват боеприпаси по смисъла на чл.
6, ал.1 от ЗКВВООБ и са годни да произведат изстрел. Представените 16 бр. ловни
патрони са със сачми № 3 и са годни да произведат изстрел.
От заключението по назначената
химическа експертиза е видно, че с изследвания пистолет е произвеждан изстрел.
Видно от назначената химична
експертиза върху дрехите на пострадалия са установени пробойни върху които се
намират барутни частици, което ги определя като пробойни от близък изстрел.
От заключението по назначената
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е видно, че обв. И.В.
е психично здрав. Към момента на деянието и понастоящем е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Емоционалното му състояние и цялостното му поведение не носят белезите на
физиологичен афект или на някаква късосъединителна реакция.
Видно от приложените длъжностна
характеристика и трудов договор П.П. притежава качеството длъжностно лице и е
бил убит при изпълнение на служебните си задължения, свързани с охрана на
обработваемата селскостопанска земя в землището на гр. Долни Дъбник.
И.В. не притежава разрешително за
носене на оръжие. С деянието си, изразяващо се в придобиването и съхраняването
на описаните по-горе оръжия – пистолет и ловна пушка, боеприпаси за тях – ловни
и бойни патрони и тротил, подсъдимият е осъществил състава на чл. 339, ал.1 НК.
Горната фактическа обстановка при
условията на чл.372 ал.4 ,вр.с чл.373 ал.2 от НПК се установява от следния доказателствен
материал:обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на П.И.Г., В.З.И., П.В.И.,
М. Й. Г., Е. К. П., К.П.К., А.П.П., Н.П.И., Я.И.В., Г.В.Т., Г.З.Б., В.И.И. , С. Н. В., Т. Т. Д., Г. А.Г., М.М.П., заключението на вещото лице д-р П.Д. на лист 96-99 от делото,заключението на
вещото лице Н.Т. на лист 104-108, заключението на вещото лице Г. М. на лист 113-114
от делото от досъдебното производство, заключението на вещото лице Н.М.А. на
лист 118-119 от делото, заключението на вещото лице А.А. К. на лист 123-128 от
досъдебното производство , както и заключението на вещото лице В.С. на лист 131-132 от досъдебното производство,
балестичната експертиза изготвена от вещото лице З.З.,химичната експертиза на
вещото лице В.С. на лист 149-154 от досъдебното производство,както и
изготвеното от същото вещо лице физикохимична експертиза на лист 158-159 от
досъдебното производство, заключението на петорната комплексна съдебно
психиатрична и съдебно психологична експертиза на лист 170 до 191 от
делото, заключението на тройната съдебно
психиатрична и психологична експертиза, фото албума на лист 219 до 223,както и фото албума от лист 224 до
лист 230 и следните писмени доказателства:протоколите за оглед на местопроизшествие, на лист 3 до
л.8, протокол за оглед на местопроизшествие лист 9 до лист 13, протокол за
претърсване от лист 9 до лист 70, протокол
за изземване на лист 83,86,87, свидетелство за съдимост на лист 89 и 91,
протокол за доброволно предаване лист 236, разписки на лист 240 за предаване на
веществени доказателства, разписка на лист 241 за предаване на веществени
доказателства, разписка на лист 242, 243, 244, така също и за предаване на
веществени доказателства, разписка на лист 245, 246, 247, протокол за личен
обиск на лист 254 и 255, разписки за приети
вещи на лист 256, акт за смърт на лист 276, писмо на лист 283 от
Общински съвет с приложена декларация, удостоверение за наследници на лист 288,
писмо от Община Долни Дъбник до РПУ Долни Дъбник на лист 289 и 290,
допълнително споразумение на лист 291, 292, 293.
Във връзка с квалификацията на деянието
се правят следните възражение по приложение на закона от защитата на
подсъдимия:
1.Налице е мнима неизбежна
отбрана при действията на подсъдимия.
2.Налице е неизбежна отбрана при
действието на подсъдимия.
3.Деянието е извършено при
условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на
чл.119 от НК.
4.Подсъдимият е действал при
условията на силно раздразнение по смисъла на чл.118 от НК.
5.Не е налице квалифициращото
обстоятелство по чл.116 ал.1 т.1 от НК, подсъдимият умишлено да е умъртвил
длъжностно лице, при изпълнение на
службата му .
6.Деянието не е извършено по
начин и със средства опасни за живота на мнозина –по чл.116 ал.1 т.6
от НК
7.Деянието не е извършено при условията на чл.116 ал.1
т.6 от НК, по особено мъчителен начин за убития.
8.Деянието не е извършено с цел
да бъде прикрито друго престъпление.
По първите три точки относно
наличието на мнима неизбежна отбрана, неизбежна отбрана и превишаване пределите
на неизбежната отбрана.
За да е налице неизбежна отбрана
е необходимо да е налице нападение от страна на пострадалия. Както е видно от
приетата фактическа обстановка и от доказателствата по делото въобще няма
факти, които да бъдат определени като нападение от страна на П.П. спрямо
подсъдимия или неговите близки, присъствали на деянието. Вярно е, че
пострадалият е стрелял два пъти с пистолета си, но това е било във въздуха и то
след като групата от лица заедно с подсъдимия са се отправили към автомобила на
еко-инспекторите. Не се съдържат обстоятелства, които да сочат, че пострадалия
по някакъв начин е застрашил живота на групата лица. Освен това изстрелът е
произведен от подсъдимия в момент когато двамата екоинспектори са били
обградени от групата и са се опитвали да запалят автомобила и да напуснат
мястото, поради проявената агресивност от страна на групата, разкопаваща
пластмасовите тръби. Няма никакви фактически обстоятелства, които да сочат, че
е налице и мнима неизбежна отбрана/Мнима неизбежна
отбрана има, когато деецът поради грешка относно действителността на
нападението счита, че има нападение, докато обективно то не съществува. - Постановление № 12 от
29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС/, тъй като
непосредствено преди изстрела и в момента на същия екоинспекторите са били
затворили вратите на автомобила, за да се предпазят и да напуснат мястото и
това обстоятелство несъмнено е било възприето от подсъдимия. За да е налице
мнима неизбежна отбрана е необходимо да има фактически обстоятелства, които да
сочат, че подсъдимият е считал, че е налице нападение срещу него и/или негови
близки. Не само, че такива фактическо обстоятелства не са налице, но и са
налице фактически обстоятелства, които сочат, че подсъдимият е бил наясно, че
нападение срещу него и близките му няма.
Относно т.4 от възраженията, че е
налице силно раздразнение по смисъла на чл.118 от НК.
Това възражение по никакъв начин
не се вписва в приетите за установени фактически обстоятелства по обвинителния
акт и приети по-горе във фактическата обстановка. На първо място от
обективна страна за квалифицирането на деянието по чл.118 от НК е
необходимо да е установено предизвикване от пострадалия по смисъла на същия
текст. Такова предизвикване не е налице, тъй като действията на пострадалия се
свеждат до това, че е разпоредил на извършващите кражбата да легнат и след
заплашителното им отправяне към пострадалия е стрелял във въздуха. Тази стрелба
може единствено да се квалифицира като отбранителна респектираща реакция на
пострадалия с единствената цел да предотврати нападение на групата върху екоинспекторите.
На второ място от субективна страна е видно от приетата за установена
фактическа обстановка, че не е налице силно раздразнение. Този въпрос изрично е
засегнат в обвинителния акт и констатацията е, че няма физиологичен афект. Тук
следва да се отбележи, че признанието на фактите по обвинителния акт по смисъла
на чл.371 т.2 от НПК обхваща както фактите от обективната действителност, така
и фактите от вътрешния мир на подсъдимия. Последните са пряко неосезаеми и за
тях съдим по установените осезаеми факти, когато няма самопризнание. Казано по
друг начин с признанието по чл.371т.2 от НПК подсъдимият признава освен
деянието от обективна страна, но субективната му страна – умисъл,
непредпазливост, наличие или не на силно раздразнение. Вярно е, че умисълът и
непредпазливостта са правни понятия, но те имат легално определение, което
свежда съдържанието им до обикновени факти от вътрешния мир на лицето, посочени
в чл.11 от НК. Така стои и въпросът с
понятието силно раздразнение. Никъде в обстоятелствата на обвинителния акт не
се твърди, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение. Дори
както се посочи по-горе изрично в обвинителния акт е записано, че такова няма.
Силното раздразнение е състояние на дееца което е факт от вътрешния неосезаем мир
на лицето и за него съдим по действията на лицето или по изричните
самопризнания. Освен това изводите, че не е налице силно раздразнение се
установяват с петорната комплексна експертиза, която несъмнено отрича изводите
на тройната такава. Тук следва да се отбележи, че двама от изготвилите тройната
експертиза експерти са участници и в петорната експертиза.
По т.5 от възраженията.
От приетата фактическа обстановка
е видно, че на 12.03.2008г около 8.30 часа еко инспекторите П.П. и М.П. излезли
със служебния си автомобил джип УАЗ-469 с ДК№ ЕН 72-45 ВА на обиколка в района,
тъй като служебните им задължения включвали охрана на полските имоти. От
приложения трудов договор, длъжностна характеристика и допълнителен трудов
договор е видно, че пострадалия е бил на длъжност екоинспектор и в задълженията
му е влизало охрана на полски имоти. Освен това е отговарял и за служебния
автомобил.
Съгласно Тълкувателно решение № 56 от 1.VI.1961 г. по н. д. №
36/61 г., ОСНК, „ще е налице квалифициран случай на
убийство, телесна повреда, обида или клевета, когато деянията са извършени от
длъжностно лице или спрямо него при изпълнение на службата му, независимо че
поводът за извършването на престъплението е вън от службата на съответното
лице. В този смисъл
са и Решение № 88 от 16.V.1995
г. по н. д. № 67/95 г., ВК и Решение № 129 от
5.III.1985 г. по н. д. № 135/85 г., ВК. От цитираната съдебна практика, а и от редакцията на
самия закон е видно, че от значение е дали длъжностното лице в момента на
деянието изпълнява службата си. Без значение е поводът за извършване на
престъплението. Ако деянието е извършено по повод на службата ще е налице и
другия вариант на квалифициращото обстоятелство. Това отграничение се прави с
оглед на конкретното възражение, че не е било в служебните задължения на
пострадалия да охранява обектите от кражба. В този смисъл след като е безспорно
установено, че пострадалият е изпълнявал служебните си задължения към момента
на деянието, то е без значение, че убийството е извършено по друг повод.
От субективна страна този елемент
на състава е несъмнено доказан. Това е така защото няма как подсъдимия да не е
разбрал, че пострадалия е длъжностно лице, тъй като пристига на мястото със
служебен автомобил, на който пише „общинска полиция” и от двете страни/виж сн.1 и 2 от фотоалбума на
л.220 от досъдебното производство/.
По т.6 от възраженията.
Съгласно Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум
на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г. „Под опасност за живота на мнозина се разбира
създадената опасност за живота на повече от едно лице”. Съгласно Решение № 572
от 26.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 290/2007 г., I н. о., „Квалифициращият признак "опасно за живота на
мнозина" е налице, когато е създадена реална, конкретна и непосредствена
опасност да бъдат засегнати и други лица”. В Решение
№ 60 от 22.I.1971 г. по н. д. № 758/70 г., II н. о. е прието конкретно, че ловната
пушка не е средство, опасно за живота на мнозина.
Пушката по принцип не може да
бъде приета като средство опасно за живота на мнозина, освен ако устройството и
не позволява бърза многократна стрелба/създадена да порази мнозина/ или ако с един изстрел е възможно да бъдат
поразени поне двама души/и то не или единия или другия, а и двамата/. В този смисъл би следвало при преценката на
конкретното средство опасно за живота на мнозина да се изходи от възможностите
на съответното оръжие. В случая става въпрос за едноцевна пушка не автоматична
пушка, която не е създадена от производителя да поразява бързо различни обекти
с отделни изтрели. Това е така защото се изисква съществено време/за презареждане – отваряне на
пушката, изваждане на гилзата, поставяне на нов патрон и затваряне/ преди произвеждане на втори
изстрел. От гледна точка на това, че пушката в случая е била заредена с патрон
с множество сачми няма еднозначен отговор на въпроса дали е средство опасно за
живота на мнозина. Това е така защото отварянето на снопа сачми зависи от
разстоянието до обекта на стрелбата. Стрелба на близко разстояние, както е в случая
не я квалифицира като средство опасно за живота на мнозина, тъй като може да
порази само една цел. Ако се стреля на достатъчно голямо разстояние е възможно
да се приеме, че е средство опасно за живота на мнозина. В този смисъл начина
на упортреба на по принцип неопасна за живота на мнозина пушка може да я
превърне в опасна за живота на мнозина. Казано по друг начин при употреба на
ловна пушка, заредена с патрон със сачми, съществен въпрос за определянето й
като средство опасно за живота на мнозина е начина й на употреба. В случая
стрелбата е извършена от непосредствена близост и обективно не е било възможно
да бъде засегнато друго лице, дори и седящия на другата седалка на автомобила
екоинспектор.
Начинът на употреба на пушката
също не сочи за създаване на опасност за живота на мнозина. Както се посочи
по-горе произведен е един изстрел от близко разстояние и той е опасен за живота
само на едно от двете лица в автомобила.
По изложените съображения по-горе
следва подсъдимиьят да бъде оправдан по обвинението, че е извършил деянието по
начин и със средства опасни за живота на мнозина.
По т.7 от възраженията.
Съглосно Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум
на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г. под особено мъчителен начин за убития се
разбира начин, който причинява изключителни страдания на жертвата, като
лишаване от живот чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която
причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и
др. Съгласно Решение № 86 от 11.II.1970 г. по н. д. № 1/70 г., II
н. о. „нещата се разглеждат и преценяват предимно
от страна на убития, а именно дали убийството е извършено по такъв начин, че на
него са причинени повече или обикновени болки и страдания. В случай че се
констатира, че изживените болки и страдания са повече от тези при обикновения
случай на убийство, то престъплението следва да се квалифицира като такова,
извършено по особено мъчителен начин за пострадалия, в противен случай - като
обикновено убийство. Съгласно Решение от 4.04.2005 г. на ВКС по д. № 821/2004 г.,
III н. о., „Под "особено мъчителен начин" се
разбира начин, който причинява изключителни страдания на жертвата, с оръдие,
което причинява особени страдания, с множество удари……... Продължителността по време на претърпените болки и
страдания не е единственият критерий деянието да се квалифицира като убийство,
извършено по "особено мъчителен начин". От особено значение са броят
на нанесените удари, изживените предсмъртни мъки и всички други обстоятелства,
свързани с начина на осъществяване на деянието и настъпилата смърт на
пострадалия.”
На фона на горното и предвид
установените факти, че пострадалия е починал от един изстрел и в кратко време
след нараняването няма основание да се приеме, че е налице убийство, извършено по "особено
мъчителен начин". Данните по делото сочат, че подсъдимият е извършил не повече от
необходимото за да постигне целта си – да умъртви пострадалия. Нараняването не
може да се характеризира различно от минимално необходимото при извършване на
убийство и няма факти, които да сочат за преживени болки и страдания
надхвърлящи необходимото за причиняване на смъртта.
Възражението е основателно и
следва да бъде оправдан подсъдимия да е извършил деянието по особено мъчителен
начин за убития по чл.116 ал.1 т.6 от НК.
По т.8 от възраженията.
Съгласно Решение № 387 от 4.VII.1991 г. по н. д. № 241/91 г., I
н. Другото
престъпление не е елемент от състава на квалифицираното убийство по чл. 116, т.
8 НК и последното не поглъща състава на другото престъпление. Когато то е
извършено, налице е реална съвкупност от престъпления по смисъла на чл. 23, ал.
1 НК деецът отговаря за квалифицирано убийство по чл. 116, т. 8 НК и отделно за
другото престъпление, след което се определя наказанието за изтърпяване………Без значение за квалификацията е и обстоятелството, че
след извършване на убийството деецът се е отказал да извърши другото
престъпление, защото признакът на специалната цел, която мотивира дееца да
извърши убийството и по-късният отказ да я реализира не сочи на отпадането й
към момента на убийството. Квалифицираното убийство по чл. 116, т. 8 НК е
довършено независимо от това дали деецът е успял да постигне своята цел или не.
Другото престъпление може да бъде такова на самия деец или на трето лице, то може
да бъде тежко или по-леко престъпление. Също така съгласно Решение № 363 от 21.IХ.1982 г. по н. д. № 645/81 г., I
н. о. „Извършител на престъплението по чл. 116, т.
8 НК може да бъде всеки, който участвува в убийството, а не само този, който
участвува, за да прикрие извършено от него друго престъпление.”
За по-голяма яснота на това
квалифициращо обстоятелство/убийство с цел да бъде прикрито друго престъпление/ следва да се направи
разграничение от убийство с цел да бъде улеснено друго престъпление. От редакцията
на закона е ясно, че при „цел за улеснение” основния мотив на убийството е
свързан с крайната цел да бъде извършено другото престъпление. Т.е. с това
убийство деецът цели улесняване на извършването на друго престъпление. При
целта за прикриване е налице желание да не стане достояние извършването на това
друго престъпление на обществеността и съответно органите компетентни да
разследват. В първия случай се премахва пречка за извършване на престъплението,
а във втория се премахва фактор създаващ условия за разкриване на това
престъпление.
В приетата фактическа обстановка
е видно, че пострадалият заедно с колегата си е спрял до групата от 14 лица
разкопаващи пластмасови тръби от нива
засята с технически култури, стопанисван от Л.В.. От действията на пострадалия
е станало ясно на подсъдимия и другите извършващи кражбата, че деянието е
разкрито, тъй като пострадалият им е разпоредил да легнат на земята.
Установявайки, че са разкрити лицата предприемат саморазправа с екоинспекторите
при което подсъдимия извършва деянието. Освен това от фактическата обстановка е
видно, че само успешните действия на другия екоинспектор по извеждането на
автомобила от мястото го е спасило от саморазправа и с него. На този фон
единственият извод, който може да се направи е, че подсъдимият е извършил
деянието с цел да прикрие извършващото се престъпление от групата от 14 човека.
Няма друга причина, която да го е мотивирала да извърши деянието. Ако групата
не е заварена на местопрестъплението от екоинспекторите подсъдимият не би
извършил деянието, тъй като няма друга причина в обстоятелствата по делото,
която основателно да го е мотивирала.
Относно направеното възражение от
защитата, че другото престъпление не е установено категорично следва да се има
предвид, че в закона няма изискване другото престъпление да е установено с
влязла в сила присъда. По отношение на това престъпление е възможно да има и
отказ от по-нататъшно извършване, може да има и самоволен отказ от довършване
на престъплението. Същественото в настоящия казус е това, че е безспорно
установено, че групата, в която е бил и подсъдимия са отнемали чужди вещи –
пластмасови тръби от чужд имот. Групата е осъществявала несъмнено от обективна
страна деянието кражба. Няма пречка в настоящото производство това да се
констатира/разбира
се без да се постановява присъда/, тъй като няма ограничение на фактите, които могат да
бъдат установени в наказателното производство. Установяването дали деянието е
извършено, от кого е извършено и кой следва да носи наказателна отговорност
може да се реши в друго наказателно производство. За настоящото производство е
достатъчно установяването на обективната страна/ или част от нея/ от деянието като юридически факт, имащ значение за
квалификацията по чл.116 ал.1 т.8 от НК.
Няма съмнение по делото, че тези тръби не са собственост на никой от
групата и, че никой не им е продавал или подарявал тези тръби. Това категорично
е така от установеното фактическа обстановка. Освен посоченото следва да се има
предвид, че за да е налице квалификацията по чл.116 ал.1 т.8 пр.2 от НК не е
необходимо да е започнало извършването на престъплението. Няма пречка целта да
е да бъде прикрито предстоящо престъпление. В крайна сметка тази квалификация е
свързана единствено със специалната цел, която е мотивирала дееца да извърши
убийството. Тази цел е част от вътрешния мир на дееца и връзката й с
обективната осезаема реалност дава възможност да бъде установена/целта/ на база обективно установените
факти, посочени по-горе. В този смисъл подсъдимия следва да бъде признат за
виновен, че е извършил деянието при наличие на квалифициращото обстоятелство –
с цел да бъде прикрито друго престъпление.
Няма съмнение, че деянието е
извършено от обективна страна. Такива съмнения не са налице и по отношение на
субективната страна, тъй като стрелбата с огнестрелно оръжие в тялото на
пострадалия води единствено до извода за наличие на умисъл и то пряк.
Горното дава основание на
съдебния състав да признае подсъдимия за виновен в извършването на
престъплението по чл.116 ал.1 т.1 и т.8 от НК за това, че на 12.03.2008
година в землището на гр.Долни Дъбник,
Плевенска област умишлено умъртвил П.И.П. в качеството му на длъжностно лице –
Еко инспектор в Община Долни Дъбник, при изпълнение на службата му, с цел да
бъде прикрито друго престъпление и да го оправдае по обвинението по чл.116 ал.1
т.6 от НК, че деянието е извършено по начин и със средства опасни за живота на
мнозина и по- особено мъчителен начин за
убития.
Предвиденото
наказание по чл.116 ал.1 от НК е от 15-20 години лишаване от свобода или
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. С оглед на проведената
процедура по чл.370 и сл. от НПК следва да се приложи чл.55 от НК и без да са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съществена
при това положение се явява преценката дали и най-лекото предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко. Това е така защото чл.373 ал.2 от НПК
изисква приложението на чл.55 от НК и без да са налице съответните смекчаващи
вината обстоятелства, но съгласно чл.55 ал.1 от НК за приложението му е
необходима и преценката за несъразмерна тежест на най-лекото предвидено
наказание. В този смисъл при преценката дали е налице несъразмерна тежест на
най-лекото предвидено в закона наказание следва да се имат предвид смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства. Настоящия състав приема, че с оглед
здравословното състояние на подсъдимия отразено подробно в медицинската
експертиза на л.18 от делото, която определя заболяванията му като рискови за
живота е налице съществена несъразмерност с най-лекото, предвидено наказание –
15 години лишаване от свобода. В този смисъл следва да се приеме, че са налице
условията за приложение на чл.55 от НК. От друга страна с оглед на предишните
осъждания на подсъдимия, безкомпромисния начин на извършване на деянието,
обстановката при извършването му, значителния обществен отзвук/декларация на ОбС
Долни Дъбник и обявяване на 14.03.08г за дена на траур в община Долни Дъбник/ дават основание на
съдебния състав да индивидуализира наказанието в рамките на 14 години и 11
месеца лишаване от свобода. Следва да се отбележи, че представената
характеристика на подсъдимия от Кмета на гр.*** не може да се приеме като
смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство. Характеристиката представлява
представяне на родословното дърво на подсъдимия и едно заключение на
длъжностното лице, че се ползва с добро име в квартала. За да се ползва като
смекчаващо вината обстоятелство една характеристика следва да съдържа факти/а не умозаключения/ относно досегашния
жизнен път на лицето, от които да се направи извод дали това деяние е
отклонение от иначе добре сложен в обществото и семейството индивид или е
продължение на досегашното му поведение. Като се има предвид свидетелството за
съдимост на подсъдимия е очевидно, че това е поредното деяние, с което не се
зачита не само правовия ред, но и длъжностните лица и живота на останалите
граждани на държавата.
Относно деянието по
чл.339 ал.1 от НК.
От приетата
фактическа обстановка е видно, че ловна пушка „SARALLAR AVTUFEK SANAVII” №132, калибър 12, самоделен еднозаряден
пистолет, боеприпаси 16 бр.ловни патрони, 22 бр.бойни патрони, взривно
вещество-тротил с тегло -28.601
грама са иззети от дома на подсъдимия. Освен това по
делото се установява, че подсъдимия въобще не притежава разрешение за
притежание или носене на оръжие, боеприпаси и взривни вещества. В този смисъл
деянието по чл.339ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин и подсъдимия следва
да бъде признат за виновен по това обвинение. При определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК съдът взема предвид предходните осъждания, броя и
разнообразието на оръжието и боеприпасите и фактът, че оръжието е употребено.
Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете влошеното здравословно
състояние на подсъдимия. На този фон съдът приема, че на подсъдимия следва да
се наложи наказание на осн.чл.339 ал.1, във вр.с чл.55, ал.1, т.,2, буква”б” от НК,във вр. с чл.373 ал.2 от НПК ПРОБАЦИЯ, във вр. с чл.42А, ал.2, т.1,
т.2 и т.6 от НК, при следните пробационни мерки:ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩЕ АДРЕС; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ и
двете за срок от ДВЕ ГОДИНИ и БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО в
размер на 320 часа в рамките на ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.23 от НК следва да се наложи по тежкото наказание от двете определени, а именно 14
години и 11 месеца лишаване от свобода.
На основание
чл.59ал.1 от НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил с
мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 13.03.2008г.
На основание чл.47
ал.1 б.”а” от ЗИН на подсъдимия следва да се определи първоначален строг режим.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ
ИСКОВЕ.
Приети са в наказателния процес
граждански искове от Ю.П.П., Т.П.П. и Ц.П.М.
за нанесени неимуществени вреди резултат от деянието, като претенцията е по 100 000лв. за всеки един от ищците,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата 12.03.2008 година, до
окончателното изплащане.
Видно е от удостоверението за
наследници на убития П.Т.П., че същият е оставил наследници Ю.П.П. – съпруга и
син Т.П.П. и дъщеря Ц.П.М.. Във връзка с предявеният граждански иск бяха
разпитани свидетелите Х.И.Я. и Я.Т.К.. От показанията на тези свидетели се
установява, че отношенията в семейството на П.П. са били изключително близки
както със съпругата, така и с двете деца. П.П. е бил опората не семейството и
неговата смърт е довела до пълна промяна в съпругата му и двете му деца.
Очевидно е от свидетелските показания, че смъртта на П.П. е била силен удар
върху семейството, както от емоционална страна, така и от гледна точка начина
на живот. Освен това следва да се вземе предвид, че начина на причиняване на
смъртта допълнително е допринесъл за мъката по загубения близък. При това
състояние на нещата съдът приема, че гражданските искове са основателни до
размера на 80 000лв за всеки един от ищците и в този размер следва да се
уважи в едно със законната лихва върху сумата от датата 12.03.2008г до
окончателното изплащане, като в останалата част претенцията се отхвърли като
неоснователна за всеки един от исковете до размера на 100 000лв.
На осн.чл.53 ал.1
буква”а” и ал.2 буква”а” от НК следва да бъдат отнети в полза на държавата
ловна пушка „SARALLAR AVTUFEK SANAVII” №132, калибър 12,
самоделен еднозаряден пистолет, боеприпаси 16 бр.ловни патрони, 22 бр.бойни
патрони, взривно вещество-тротил с тегло -28.601 грама.
При този изход на
делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
уважението претенции – 4% в размер на 9600лв в полза на ПОС, както и разноски
на досъдебното производство в полза на ОД на МВР – Плевен в размер на
3850,99лв.
Видно е от договора
за правна помощ, че пострадалите са направили разноски в размер на 1500лв,
които следва да бъдат присъдени, като подсъдимия бъде осъден да ги заплати.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН: