№ 16291
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110166833 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
350345/05.12.2023 г., подадена по пощата на 01.12.2023 г. от Ю. Д. Г. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: Село Лозен. община Столична, ул. ........ 10 и
Г. С. Д. с ЕГН **********, е постоянен адрес: Село Лозен, община Столична,
УЛ......... 10 чрез процесуален представител адв. Е. С. със съдебен адрес: гр.
София. бул. „Симеоновско шосе" 31. ет. 3, оф. 8. оф. 6, тел. 0.........., e-mail:
*******************@**********.*** срещу „с в" АД с ВИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, Бизнес
Центьр Интерпред Цар Борис, ........, представлявано от в б т, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124,
ал.1 ГПК, че ищците не дължат на ответника сумата от 4 117. 34 лева,
представляваща начислено вземане по Фактура № **********, с дата на
издаване 30.08.2023 г., за цена на доставени ВиК услуги с период на
фактуриране от 09.08.2022 г. до 09.08.2023 г., за имот находящ се в село Лозен,
ул. ......., с клиентски номер 10005499771, включително не дължат и лихвите
върху тази сума начислени до датата, до постановяването на влязъл в сила
съдебен акт.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че ответникът е начислил
процесната сума на ищците, на основание незаконно присъединяване към ВиК
1
мрежата, за което било съставена фактура. твърди се, че ищците са
съсобственици на в режим на СИО на ПИ № 1838 от кадастрален лист № Г-11-
10-А по неодобрения план на село Лозен – град София, местност Караджин,
заснет през 1981 г., площ от 620 кв. м., при съседи: ПИ № 1839, ПИ № 1837,
ПИ № 2572, който имот образува ПИ № 3094 по неодобрения кадастрален
план на с. Лозен – гр. София, с площ от 512 кв. м. при съседи: ПИ № 3093, ПИ
№ 1840, ПИ № 1837, ПИ № 2572, ул. „........“. Твърди се, че в имота имало
водопроводна шахта със стар водомер, свързан с разклонение към отдавна
съществуват уличен водопровод, находящ се на ул. „........“. Твърди се, че
ищците предприемат действия по узаконяване на ВиК водопровода, но така и
не го узаконили. Твърди, че на 09.08.2023 г. представители на ответното
дружество извършват проверка в имота, като ги санкционират, че са
незаконно присъединени към същия уличен водопровод. Съставен бил
Контролен лист № 034468, в който е установено, че е открит водомер без
фабричен номер, с направена метрологична проверка от 1995 година и
отчетено количество вода 120 куб. метра. Твърди, че въз основа на издадения
контролен лист издават нов контролен лист № НПРД 035483/27.09.2023 г., в
който било описано, че обектът е посетен за връчване на фактура – с. Лозен,
ул. „........“ № 15. Излага доводи, че била издадена фактура в размер на 4117.34
лева за изразходвано количество вода в размер на 2233.80 куб. метра.
В исковата молба са изложени следните правни аргументи: липса на
вина, ответникът нарочно не присъединил ищците към водопровода, няма
неоснователно обогатяване, ако водопроводът е законен, то ответникът е
следвало да потърси ищците да подадат нови заявления за присъединяване,
липсвало облигационно правоотношение. Не била установено изправността на
водомера. Житейски не било обосновано ищците да са използвали толкова
количество вода. Ищците на се имали партида при ответното дружество.
Ищците не са собственици на ПИ 68134......., за който е издадена фактурата, а
са собственици на ЕПИ – 44063........ Ищците осигурили достъп до имота.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, оспорва изцяло иска. Счита, че ищците са
собственици на процесния имот. Изцяло признава фактите по извършената
проверка, като твърди, че за сградното водопроводно отклонение няма
открита партида, абонатен номер. Твърди, че липсва законоустановено
процедура за присъединяване към водоснабдителната и канализационния
система. Твърди, че процесният имот е бил незаконно свързан към ВиК
мрежата. Изцяло признава факта за съставените протоколи, отправената
среща, отказа на ищците да подпишат документите. Сочи, че процесната сума
е начислена на основание чл.50, ал.1 от ОУ на с в и чл.37, ал.1 от Наредба № 4,
а именно – начисляване на ВиК услуги в едногодишен период от установяване
на незаконното свързване. Позовава се, че процесната сума представлява
служебно начислена сума, съгласно цитираната наредба. Твърди, че уличната
канализационна мрежа е търпим строеж, но ответникът няма право да
присъединява нови потребители, поради несъответствието с нормите на
2
строителство. Твърди, че може да присъдени ищците само ако се проектира,
изгради и въведе в експлоатация уличен водопровод в съответствие с
строителните изисквания. Твърди, че няма изградена ВиК мрежа, съгласно
строителните норми, поради което ищците не са присъединени към мрежата, и
същите са се свързали незаконно към мрежата. Посочва, че отговорността е
обективна и не се изисква установяване на вина. Посочва, че сумата я
претендира на основание нерегламентирано и незаконосъобразно
присъединяване към ВиК мрежата.
Счита иска за неоснователен. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Моли за постановяване
на неприсъствено решение по чл.238 ГПК. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищците редовно призовани се
представляват от адвокат. Поддържа исковата молба. Навеждат доводи, че
няма вина за присъединяването. Претендират разноски. Представят списък.
Представят писмени бележки, като твърди, че ищците нямат вина и
ответникът не я е доказал. Оспорва, че е налице незаконно присъединяване,
като старият водомер е бил от 1995 година, а уличният водопровод е търпим и
е изграден през 1987 година. Оспорва периодът да е три години назад.
Оспорва, че ищците са ползвали вода и ВиК отклонението не е отразено в
ГИС. Твърдят, че са искали от ответника да се присъединят, но ответникът
незаконосъобразно им е отказал.
Ответникът, редовно призован за о.с.з. не се явява и не се представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съгласно задължителните указания в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д.
№ 8/2012 на ОСГТК на ВКС, ищецът следва да установи правен интерес от
воденето на настоящото дело. По делото е приета фактура и кореспонденция
между страните по делото, въз основа на които е исковата претенция. При това
положение, след като ответникът е издал такава фактура, търсимо действие,
то настоящият състав приема, че е налице правен интерес на ищеца
(длъжника) да оспори дължимостта на процесната сума.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
3
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По същество на спора и основателността на иска
С определение № 6952/14.02.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни
факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване,
респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.62-68 от делото).
Основания, на които ответникът претендира сумите:
1. Сумите са начислени, на основание чл.37, ал.1 по реда на чл.35, ал.6 от
Наредба №4 и на основание чл.50, ал.1 от ОУ, поради установено
водопроводно отклонение, без имотът да е присъединен по реда на
предвиден в Наредба № 4 и без за него да е открито партида с клиентски
номер във водоснабдителното дружество. Имотът е присъединен
незаконно към водопреносната мрежа (незаконно присъединяване).
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да
установи всички обстоятелства, въз основа на които претендира сумата (ТР №
8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС):
1. Възникване на качеството потребител между ищеца и ответника, т.е.
задължение на потребителя да плаща претендираната вода – доставка,
отвеждане на вода и пречистване замърсена вода
2. Процесният имот е имал нерегламентиран достъп до ВиК мрежата, т.е. не
е бил включен законно към мрежата
3. Извършена проверка по Наредбата, която да е в съответствие със закона
4. Начислената сума да е съгласно чл.35 – 37 от Наредбата и чл.50, ал.1 ОУ
5. размер на вземането – вземането е изчислено на база доставено
количество вода и цени, установени от КЕВР в процесния период
6. изискуемостта на вземането – датата на падежа за настъпване на
вземането
Между страните не се спорят следните факти и обстоятелства:
Ищците са собственици на процесния имот от декември 2005 (твърдения
на исковата молба, съдебно и извънсъдебно признаване на този факт
л.24,28 от делото; л.11,12 от делото, поради разделяне на ПИ на реални
части. Имотът на ищците е с номер 3094)
Имотът е нямал партида и водомер за процесния период
Имотът е бил свързан към ВиК мрежата – имало е достъп на вода от
изградената мрежа
Извършена проверка от ответника, която е установила нерегламентирано
присъединяване към ВиК мрежата
Ищците са запознати с констативния протокол от извършената проверка
Претендираната сума и количество е сформирана, според определените
цени от КЕВР за просения период и по Наредба № 4
4
Между страните остава спорно дали извършената проверка е съгласно
закона и дали имотът е бил незаконосъобразно свързан към мрежата.
По предмета на делото и размера на вземането
Исковата молба е предявена за недължимост на сума в размер на 4117.34
лева и за лихвите по нея, която сума е начислена по фактура №
**********/30.08.2023 г., краен срок за плащане 29.09.2023 г., с период на
фактуриране 09.08.2022 г. до 09.08.2023 г., както и лихвата за забава върху
тази сума (л.10,23 от делото).
По делото е представен протокол, съгласно който е начислена
процесната сума (л.60 от делото).
Съгласно чл.31, ал.2 от ОУ на ответника, потребителите са длъжни да
заплащат начислените суми в 30-дневен срок, след датата на фактуриране.
При това положение след като фактура **********/30.08.2023 г. е издадена на
30.08.2023 г., то длъжникът изпада в забава на 30.09.2023 г. Следователно
лихвата е от датата на изпадане на забава, на основание чл.86 вр. чл.84, ал.1
ЗЗД - 30.09.2023 г. до датата, преди датата на предявяване на исковата
претенция, на основание чл.115, т. ж ЗЗД – 30.11.2023 г. При служебно
използване на общодостъпни калкулатори за лихва, съдът установи, че
лихвата за забава върху главницата за незаконно присъединяване 4117.34 лева
за периода от 15.07.2021 г. до 09.08.2023 г. е в размер на 93.03 лева.
Видно от контролен лист, ответникът е направил проверка на 09.08.2023
г. на имот с адрес: с. Долни Лозен, ул. ........ № 15, като са записани, че титуляр
на обекта са Г. и Ю. Д.и, а УПИ е 68134....... Съгласно този протокол
проверката е извършена в присъствието на ищеца Ю. Д. и носи нейния
подпис. От протокола се установи, че при проверка на имота – дворно място,
представляващо градина има собствен водоизточник и съществуващо
водопроводно отклонение (СВО) с диаметър 3/4. Тази тръба захранва заден
имот 68134....... Посочено е за ул. ........ № 15 не е открит бизнес номер.
Уговорена била среща с ответника за 23.08.2023 г. В този контролен лист е
посочено, че на обекта има водомер – 1 бр., диаметър 20, без фабричен номер,
последна метрологична проверка 1995 г. и отчет 128. Посочено е, че тръбите
са пластмасови. Разстоянието от уличната регулационна линия до водомера,
дължина на СВО, е в размер на 10 метра (л.21 от делото).
Съставен е втори контролен лист, съгласно който е връчена фактура №
**********/30.08.2023 г. (л.22 от делото)
Видно от представените актове, уличният водопровод за местността е
незаконен и същият е търпим по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и е
изграден преди 1987 г. (л.17-20 от делото).
Видно от представената кореспонденция между ищците и ответното
дружество, както и омбудсмана, същите признават, че са собственици на ПИ,
че в тяхно присъствие е извършена проверка и е установен водомер от 1995 г.
и свързване към уличния водопровод. Признава се изцяло факта, че са
получили процесната фактура. Признават факта, че 18 години водомерът не е
5
отчитал (л.24-30 от делото).
При тези установени факти съдът приема, че възражението на ищците за
неиндивидуализация на имотите е неоснователно. Действително в
представения от тях контролен лист е посочен друг идентификатор и адрес
........ № 15, а не номер 13. На първо, място, в представените от ищците
документи, писма, жалби, които изхождат от тях, изцяло се признава факта на
проверката, т.е. че е осъществен в техния имот, а не в някои друг. Тяхното
извънпроцесуално поведение е такова, че се позовават на тези документи не
като грешка в мястото на проверката, а като липса на незаконно
присъединяване, тъй като водомерът е от 1995 г. и че не е проверен, че същият
отчита правилно. Освен това контролният лист носи подпис на единия от
ищците. Същите оспорват не мястото на проверката, а същността – доколко е
налице незаконно присъединяване. Второ, посочените разминавания са от
техническо естество. Първо не е задължително да е посочен идентификаторът
на имота, а и видно от контролния лист проверката е осъществена в имота на
ищците и в тяхно присъствие. Този лист носи техния подпис. Трето,
действително има разминаване на ул. ........ 13 (по фактура) и 15 (по контролен
лист), но съдът приема, че това е грешка, която не пречи на установяване на
действителното местоположение. Имотът представлява земеделска земя по
КК и КР и не е в регулация, следователно за него няма изградена улична
регулация. По делото не се представиха и данни за план за застрояване.
Представеният контролен лист показва установеното от служителите на
място, следователно написаното представлява установен факта, че на
дворното място се намира табела с номер № 15. Имайки предвид, че имотът е
получен, след като е разделен (л.11-13 от делото), то е логично и житейски
обосновано да има разминаване с един съседен номер. Въпреки това от
контролния лист се установи, че ищците са присъствали на проверката, самите
те се позовават, че са собственици на имот, позовават се на тези проверка и в
документите, изхождащи от тях, не се оспорва, че извършената проверка е на
това място. По делото не се представиха доказателства, че ищците са
собственици на друг ПИ, поради което съдът направи достатъчен извод, че
констатираното от проверката е за имота на ищците, а не за друг. Освен това,
същите не са оспорили материалната и формална доказателствена сила на
контролния лист, поради което съдът го кредитира в съответните части, като
досежно индивидуализацията, с оглед извънпроцесуалното поведение на
ищците, съдът приема, че имотът е правилно индивидуализиран. При това
положение са неоснователни възраженията на ищците, че проверката касае
друг имот, а не техния. След като те се позовават на него в писмата и повдигат
спор дали е налице незаконно присъединяване, а не място на проверка, то
съдът приема, че ответникът доказа връзката между проверявания имот и
собствеността на ищците. Освен това, контролният лист съдържа подпис на
единия от ищците.
С оглед изложеното съдът приема, че извършената проверка е
законосъобразна.
6
По основание на вземането – незаконно присъединяване
Между страните не се спори, че след като са придобили собственост на
процесния имот ищците са подали молби за присъединяване към ВиК
мрежата, но получили два отказа. С първия отказ е посочено, че следва да
представят проект, а с втория – че не могат да бъдат присъединени сега, тъй
като водопроводът е търпим и не подлежи на строителство – пристрояване,
което представлява разширение на мрежата.
По делото са представени документи, видно от които имотът има
собствен водоизточник. Този факт не се оспорва, тъй като в контролния лист
от проверката е установено същото (л.82-83, 21 от делото).
Спорно остава дали ищците са се присъединили към ВиК мрежата
незаконно.
По материалноправния въпрос за правното значение на изграждането
и ползването на незаконно отклонение от водоснабдителната и каналната
мрежа, съдът приема, че изграждането на незаконно отклонение от
водоснабдителната и каналната мрежа може да бъде деликт, ако извършителят
или възложителят на работата по изграждането на незаконното отклонение
имат вина. Ако след изграждането деликвентът или последващ ползвател,
който знае за отклонението го ползват и това е деликт (Решение №
320/12.07.2011 г. по гр. д. № 231/2010 на ВКС).
Съгласно приетото в Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4379/2018 г., III г. о., ГК изграждането на незаконно отклонение от
водоснабдителната и канална мрежа е деликт, ако извършителят или
възложителят на работата по изграждането имат вина. За ангажиране
отговорността на потребителя при констатирани нарушения на
водоснабдяването в имота му не е необходимо да се установи кой и при какви
обстоятелства ги е извършил, защото при спецификата на услугата
потребителят има общото задължение да се грижи и отговаря за правомерното
водоснабдяване на обекта си. Нарушението следва да е извършено виновно/
умишлено или небрежно/, като вината се предполага до доказване на
противното (Решение № 4/04.06.20114 г.. по гр. д. № 3756/2013 г. на ВКС).
В наредбата е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато
поведението на ползвателя е виновно и противоправно - както при отказ на
достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди, така и при
извършването на незаконно присъединяване (Определение № 501 от
22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 803/2018 г., III г. о.), както се твърди в
процесния случай.
По въпроса за субекта, на който може да се търси отговорност на
незаконно присъединяване, е налице установена практика на ВКС (по реда на
чл. 290 ГПК ). Приложима е съдебната практика, обективирана в Решение №
4 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2013 г., III г. о., ГК, според което:
"не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване целостта на
пломбите, физическите въздействия върху водомерите (или е изпълнил
7
незаконното отклонение) и че това е именно потребителят или лица, за които
същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено
нарушението. Отговорността възниква за потребителя при извършена
констатация за такива нарушения, а ответникът има това качество, предвид
законното водоснабдяване на останалите свои обекти в същата сграда, за
които има открита партида и е налице договор при общи условия. Последното
произтича от спецификата на услугата и нейната организация, което от своя
страна е обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и
отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на извършената
консумация на вода. Нарушението следва да е извършено виновно. Относими
са и двете форми на вина - умисъл или небрежност - като вината се
предполага до доказване на противното. Принципът за презюмиране на вината
е общ както за деликтната отговорност, така и за договорната такава. С оглед
на това, в тежест на потребителя е да установи законното присъединяване,
като последното не го освобождава от задължението да уведоми
своевременно ВиК оператора за установените повреди и неизправности. В
този смисъл е и Определение № 501 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. №
803/2018 г., III г. о., ГК.
По сходен случай е постановено Решение № 124 от 09.04.15 г. на ВКС
по гр. д. № 4703/14 г., IV г. о., според което незаконното присъединяване към
водопроводните и канализационни системи може да бъде осъществено както
от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество - тоест,
лице което има качеството на потребител, както е в конкретния случай, така и
от лице, което не е обвързано от договор. Във всеки случай това лице дължи
обезщетение за ползваната вода и канал без измервателен уред.
При незаконно / не по установения в наредбата ред/ присъединяване към
водоснабдителната система на ВиК отношенията между потребителя и
водоснабдителния оператор се уреждат съобр. чл. 37 от наредбата -
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък /в този см.
е р. по гр. д. № 422/13 г. на Добрички ОС, недопуснато до касационно
обжалване с опр. на ВКС, четвърто г. о. по гр. д. № 6736/13 г., р. по гр. д. №
223/10 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 604/10 г. на четвърто г. о. на ВКС и др.
В този смисъл е Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018
г., III г. о., ГК.
Спорен остава въпросът дали е налице отговорността по чл.37, ал.1 по
реда на чл.35, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004 г., т.е налице ли е незаконно
присъединяване и какво представлява незаконно присъединяване.
По този материалноправен въпрос има постоянна практиката на ВКС.
Съгласно решение № 131/04.05.2011 г. по гр. д. № 223/2010 на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, всяко присъединяване към
водоснабдителната мрежа и ползването й, не по нормативно установения ред,
8
е незаконно. Според разпоредбата на чл.12 от Наредба №4/2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, издадена от МРРБ, нови водопроводни отклонения
се изграждат при условията на глава четвърта ЗУТ. Присъединяването към
водоснабдителната система се извършва последователно чрез: предварително
проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване;
сключване на предварителен договор за присъединяване към
водоснабдителната система; изготвяне на инвестиционен проект; сключване
на договор за предоставяне на услугите В и К. Неспазването на тази
процедура за присъединяване и ползване на питейна вода в нарушение на
императивните законови изисквания е на общо основание противоправно
деяние.
Във връзка със спорните моменти са допуснати две експертизи, които
съдът кредитира напълно като обосновани, верни и пълни.
От заключението на комплексната съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза (КСТЕССчЕ) се установи, че имотът е бил водоснабден
към уличния водопровод към датата на проверката, като в него е имало
наличие на водомер с последна метрологична проверка 1995 г. и отчет 128
куб. м. Същото е установено и от вещото лице при посещението на имота.
Посочено е, че към момента на проверка от ответника и при огледа на имота
от вещите лица, пломбата на водомера не е налична. Уличният имот е бил
изграден преди 1987 г. Процесната фактура – **********/30.08.2023 г. е
издадена на основание чл.35 от Наредба № 4 по Протокол КНВ 00017445/2023
г. и е за нерегламентирано присъединяване към мрежата, като е начислена
сумата за една година назад от проверката. Съответните количества са
правилно изчислени въз основа на сечението на тръбата, периода от 1 години
и цените, определени от КЕВР. Имотът няма ВиК проект. При ответника няма
данни да са заплащани услуги по доставка на питейна вода през годините
преди процесния период и няма данни за предишен партиден номер. Няма
данни на какво основание и кога е монтиран водомерът, като само
метрологичната проверка е извършена през 1995 г. и през датата на
проверката не е била валидна. Дължимата сума е 4117.34 лева и по процесната
издадена фактура, по констатираното нарушение и е на основание
нерегламентирано присъединяване към ВиК мрежата (л.92-95 от делото).
В о.с.з., вещото лице В. уточнява, че имотът не е застроен, няма чешма
на двора, има кран, който спира и пуска водата, поради което е написала, че
имотът е водоснабден. Имотът има денивелация. В двора има ВиК шахта, но
няма канализация за отпадни води. Има собствен водоизточник с помпа.
Уточнява, че процесната сума е изчислена въз основа на диаметъра на
тръбата, която влиза в имота, а не въз основа на голямата тръба, която минава
към другите имоти. Сумата е изчислена въз основа на тръбата, която влиза в
имота и която се разделя на две (л.104 от делото).
От заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) се
9
установи, че имотът представлява зеленчукова градина, незастроен терен.
Теренът е стръмен, като изкачването е в посока север – юг, а улица ........ е
разположена западно от имота. При това положение, може да се направи
доказателствен извод, че съседния двор е на по-високо ниво от процесния.
В имота има шахта с размер 1 на 1 метър, с дълбочина 0.60 метра,
покрита с метален капак, която шахта е разположена навътре в имота на 13
метра от началото на двора и е на границата със съседен имот 4406......... г.
Посочено е, че шахтата има водомерен възел с водомер, като същият е
захранен с вода от поцинкована тръба от съседния поземлен имот 4406..........
към улица ........ няма водопроводно отклонение.
Извършен е и оглед на съседния имот 4406......... (на ищците е
44063.6229.3094). Съседният имот е над имота на ищците (на по-голяма
височина). В него има водомерна шахта, разположена на около 1 метър от
улицата, на границата с имота на ищците. Шахтата е с размери 1.50 метра на
1.50 метра и дълбочина 1.40. В шахтата на съседния имот влиза водопроводно
отклонение от ул. ........ с поцинкована тръба, на която е монтиран водомер.
След този водомер, с полипропиленова тръба е захранена къщата в
4406.......... След водомерът поцинковата тръба продължава към дъното на
съседния имот, от където има отклонение за имота на ищците 44063........
Тръбата също е полипропиленова. Ползваната вода от водопровода в имота на
ищците преминава, т.е. идва от съседния имот 4406..........
Няма данни за одобрен проект за улична ВиК мрежа. Няма нанесен
водопровод в специализираните кадастрални карти.
За имота няма одобрени строителни книжа за ВиК отклонение. Имотът
не е урегулиран, а представлява земеделска земя. Няма подземен кадастър за
водопровод (л.112-121 от делото).
Към експертизата има налице фотоалбум. На приложение 1, л.115 от
делото са показани двете шахти (водопроводни), като с шахта номер 1 в двора
на ищците, а шахта № 2 е в съседния двор.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че подземния кадастър не е актуален, тъй
като зависи от това дали съответните експлоатационни дружества са подали
данни на общината и дали същата е подала данни към АГКК. Ето защо е
неоснователно възражението на ищците, че липсата на подземен кадастър е
основание да се приеме, че няма водопровод и няма присъединяване.
Вещото лице уточнява, че на снимка 4, л.117 от делото, се вижда двора
на ищците и шахтата в съседния имот. Уточнява, че на снимка 5 се вижда
шахтата на съседния имот. В тази шахта идва поцинкова тръба от ул. ........ до
водомера. След това тръбата се отклонява като направо продължава до имота
на ищците, а другата тръба, която е на ъгъла на шахтата захранва съседния
имот – двор и къща. Водомерът отчита и двата имота (л.124 от делото).
Видно от снимка № 5, така и от изслушване на вещото лице, тръбите в
шахтата на съседния имот са полипропиленови. Същите са нови, което
означава, че във времевия период от три години са монтирани. Видно от
10
снимка 5, преди водомерът е налицесиня гайка. Като ноторно известен факт е,
че това представлява пломба на ответното дружество, доколкото цяла област
София – град се поддържа от тях и е факт, който се знае от съда и
потребителите на услуги на ответника. При това положение съдът направи
извод, че след като има пломба, съседният имот е присъединен законно към
ВиК мрежата и му се отчита водата. От тази тръба се подава вода както към
ищците, така и към съседния имот.
Съгласно обясненията на представителя на ищците, същите нищо не
заплащат на съседния двор. Имотът на ищците се ползва като градина, т.е.
поливат си зеленчуци и плодове (л.124 от делото)
На снимка 1,2,3 от Приложение № 2 на СТЕ, л.116-117 от делото , се
вижда шахтата на ищците. Видно от снимка 2 се вижда, че има пластмасов
спирателен кран с накрайник за свързване с маркуч. Накрайникът за
свързване с маркуч представлява преходник между водопроводната тръба от
шахтата и маркуча. Това са широкоразпространени части за поливни системи,
които се продават във всяка една железария и големите строителни
хипермаркети. Това е любителки продукт и е широко застъпен на пазара.
Използва се предимно за свързване на маркуч към ВиК системата или на
система за капково поливане към ВиК водопровод. Този накрайник е с обратен
клапан. В хипотезата на директно свързване на маркуч или поливна система
към ВиК тръба е възможно маркучът или системата да се откъснат от тръбата,
ако се прегъне маркуча или се прекъсне отвеждането на водата от него. Това е
така, тъй като налягането в маркуча става голямо. Но при използване на този
накрайник с обратен клапан, както е показано на снимка 2, л.116 от делото,
това не е възможно. В този случай, ако се прегъне маркуча или се прекъсне
отвеждането на водата от него, обратният клапан се задейства и спира
подаването на вода от ВиК мрежата към маркуча или системата. Така не се
увеличава налягането и не може да се откъсне маркучът или системата от
тръбата, защото не се подава вода и няма налягане, което да ги бута. Обратния
клапан компенсира налягането, което е породено от прегъване на маркуча или
затапване на изхода на поливната система. Затова се използва и при капковото
напояване, прие което кранът към ВиК мрежата е постоянно отворен. Освен
това, видно от снимката този накрайник е нов, пластмасов е, не е изгорял или
деформирал. От тези факти може да се направи доказателствен извод, че
накрайникът е поставен сравнително наскоро и се използва. Не е стар, за да се
приеме хипотезата, че е от предишните собственици. Освен това до преди 15
години, такива накрайници не са се продавали за широка употреба на пазара.
Всички тези факти обосновават единственият възможен извод, че ВиК тръбата
и накрайникът, който излиза от нея се използват за поливане. Неоснователно е
възражението на ищците, че ползват вода за поливане от собствен
водоизточник. Следователно по веригата от косвени доказателства се
установи, че се употребява вода от ВиК мрежата реално в двора.
Същото се установява и от снимка 3 – л.117 от делото. Видно от нея,
кранът от ляво идва от тръбата от съседния имот, следва водомер (процесния,
11
който не е минал метрология от 1995 г.) и от там се подава тръба нагоре към
изхода на шахтата. Съпоставяйки снимка 2 и 3, може да се направи
доказателствен извод, че тръбата която излиза нагоре завършва с накрайника с
обратния клапан. Това е така, тъй като накрайникът се намира над шахтата на
снимка 2, а за да излезе от него, следва да има тръба от дъното на шахтата до
нейния изход, което именно съответства на снимка 3.
От снимка 3 се установява, че кранът е пластмасов, нов, а след
водомерът, т.е. по тръбата, която излиза нагоре към повърхността на земята
има вата и син парцал. Фактът, че кранът е пластмасов доказва, че е
сравнително нов и не е от старите медни или железни. Сменянето на нов кран
е доказателства, че се извършва дейност по спиране и пускане на водата в
днешно време. Съпоставяйки тези факти и собствеността на имота, съдът
направи единственият възможен извод, че същото се извършва от
собствениците или с тяхното знание или без противопоставяне, което налага
ангажиране на тяхната отговорност. При стар кран, който не е сменян с
течението на времето, т.е. от преди 1995 г., такъв извод не може да се направи,
защото ще е дефектирал и при работа щеше да остави следи, които липсват.
Смяната на нов кран с пластмасов, а не метален е доказателство, че системата
работи, т.е. тече вода по нея. И тази кран служи за регулиране на дебита на
водата.
На следващо място, отново на същата снимка, синият парцал и бялата
вата са изолационни материали. Същите са поставени в този част, в която
тръбата от долу излиза нагоре, т.е. там където водата и тръбата са податливи
на температура на околната среда, тъй като тръбата излиза на повърхността.
Наличието на тези изолационни материали – син парцал и вата, е
доказателство, че тръбата от ВиК се ползва. Налице е желание да се изолира
от ниските температури през студените месеци и се доказа умисълът за
ползване на вода и незамръзване на системата от студено време. Същите не са
изгнили, което е доказателство, че са нови, т.е. поставени са наскоро, а не от
датата на купуване на имота 2005 г..
Същата ситуацията, както снимка 3, е показана и на л.14 от делото,
която е представена от ищците. На този лист се вижда много по-ясно, че
тръбите, след водомера, които излизат извън шахтата са нови и пластмасови.
Същите са изолирани, освен от вата и син парцал, но и от фолио, което е
обвито със свински опашки. Същото важи и за тръбата преди водомера.
Следователно е налице умисъл да се завият тези тръби, за да не замръзнат.
Това доказва, че тръбата се ползва като източник на вода, т.е. водата се
доставя от уличния водопровод, както и доказва умисъл на ищците да ползват
вода, тъй като полагат грижи за системата, за да не замръзне, защото я
изолират. Видно е че водомерът няма пломба, което потвърждава и
контролния лист на ответното дружество.
Ето защо е неоснователно възражението, че ищците ползват вода само
от собствен източник. Отговорността по чл.35-37 от Наредбата не изисква
12
реално да се ползва вода, а е достатъчно регламентиран достъп – липса на
годен водомер, присъединяване, извън установеното по закон,
нерегламентирани отклонения. Ето защо е без значение дали реално ищците са
ползвали това. Въпреки това, по веригата от косвени доказателства, при
обсъждане на снимките, съдът направи извод, че реално са ползвали, като се
съпостави с факта, че градината следва да бъде полята чрез вода.
В процесния случай незаконното присъединяване се изразява във факта
на присъединяване към вече изграден водопровод. Това е така, тъй като
имотът на ответниците е присъединен към ВиК мрежата на съседния имот,
тъй като след неговия водомер се повяват две тръби – една за ищците и една за
съседния имот. Незаконността се изразява и че се ползва вода чрез водомер,
който не е метрологично годен.
Неоснователно е възражението на ищците, че липсва вина. На първо
място, същите следва да оборят вината. Освен това, както съдът коментира по-
горе, при анализа на снимковия материал, са налице целенасочени действия за
използване на ВиК отклонението – нови тръби, нов накрайник, накрайник за
връзка между тръба и маркуч.
Имайки качеството на собственици същите отговарят за незаконно
присъединяване, независимо дали е извършено от тях, от предишните
собственици или от друго лице. Това е така, тъй като с грижата на добрия
стопанин е следвало веднага да уведомят ответника за нерегламентираната
намеса към ВиК тръбите.,
Неоснователно е възражението, че периодът следва да е по-малък от 1
година. Ищците са собственици на имота от 2005 година, а проверката от 2023
г. Следователно от 2005 година носят отвореност в качеството си на
потребители и носят отговорност. По делото не се установи, периодът да е по-
малък от година, за да се приложи чл. 162 ГПК (Решение № 124 от 09.04.15 г.
на ВКС по гр. д. № 4703/14 г., IV г. о.). Тъй като са от 2005 година
собственици, ищците носят отговорност за 1 година.
На следващо място, в Решение № 42/10.04.2018 г. по гр. д. № 2189/2017
г. на ВКС е отговорено на въпроса: Прилагат ли се разпоредбите на Наредба
№ 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, при откриване на индивидуална партида за присъединяване към
водоснабдителната мрежа на обект в сграда с изградена водопреносна
инсталация преди влизане в сила на наредбата? Отговорено е, че наредбата се
отнася само до хипотези на присъединяване на новоизградени обекти към
водоснабдителната мрежа, респ.обекти, които преди влизане в сила на
наредбата не са били водоснабдени. Разпоредбата на чл.12 урежда изрично
изграждането на нови водопроводни отклонения при условията на Глава ІV от
ЗУТ и присъединяването на обектите към водоснабдителната система.
С оглед факта, че в имота на ищците има водомер, който е минал
метрологична проверка през 1995 г., съдът приема, че не става въпрос за
13
нововъзникнал имот и новоприсъединен. При това положение изискванията
на ответника за присъединяване на имота към ВиК мрежата чрез представяне
на незаконосъобразни.
С възражението, че ответникът незаконосъобразно е отказал да
присъедини ищците към мрежата, ищците се опитват да докажат забава на
ответника по чл.95-96 ЗЗД. Това не е доказано. Първо от 2005 година ищците
са имали качеството на потребител за имота. Следователно още от тогава е
следвало да изисква от ответника да им открие партида. Проблемът е дали
може да ги присъедини, доколко уличният водопровод е незаконен и търпим.
При това положение ищците са имали възможност да предявят негаторен иск
по чл.109 ЗС срещу ответника, който да бъде осъден да им прокара
водопровод (Решение № 42/10.04.2018 г. по гр. д. № 2189/2017 г. на ВКС). В
онова производство следва да се разгледа възражението на ищците дали
ограниченията на ЗУТ, за пристрояване и надграждане на търпими ВиК
строежи, са пропорционални на правото на достъп до вода. Доколкото е
налице ограничението на § 127, ПР на ЗУТ и чл.224, ал.3 ППЗТСУ
съществувало към 2005 г., то ответникът правилно е отказал да присъедини
имота към ВиК мрежата, тъй като не е допустимо да се пристроява незаконен
строеж по тогава и сега действащите закони. Следователно, доколкото няма
уважен иск по чл.109 ЗС, с който се установява неоснователното накърняване
на правото, то отказът на ответникът се явява законосъобразен и не е налице
забава от негова страна. Неоснователно е това възражение на ищците.
Освен това видно от представения нотариален акт, ищците са придобили
собствеността от техния син през 2005 г. Следователно преди 2005 г.,
собственик е бил техния син, поради което е налице свързаност на лицата. По
делото се установи, че имотът е имал водомер от 1995 г. Съпоставяйки тези
два факта, съдът достигна до извод, че преди 2005 г. ищците са знаели, че е
имало водомер, който не е бил годен, с оглед изтеклата метрология. Това
доказва вината им, доказва и периода за който е начислена процесната сума.
С оглед изложеното, се установи, че има законен водопровод към
съседите на ищците с монтиран водомер. След този водомер излизат две
тръби, едната захранва имота на съседите, а едната на ищците.
Съгласно чл. 10, ал.1, т.3 от Наредба № 9 за ползуване на
водоснабдителните и канализационните системи от 1987 г., забраняват се:
вземане вода от водопроводното отклонение между уличния водопровод и
арматурния (водомерния) възел, както и изграждане на отклонение, подаващо
вода от един имот в друг;
При анализа на чл.3, ал.1, т.3, чл.7, ал.1, чл.30, чл.39, ал.10 от сега
действащата Наредба, чл.4, ал.1, чл.9, ал.2 от Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи Издадена от
министъра на териториалното развитие и строителството (обн., ДВ, бр. 77 от
23.09.1994 г.) съдът достигна до извод, че за един имот се създава едно
водопроводно отклонение от уличния водопровод, освен ако в имота има
14
сграда в режим на етажна собственост или няколко сгради в един УПИ, които
не ползват едно отклонение или при разделяне на имот.
В процесния случай имотът е един, поради което е недопустимо да се
присъединява към ВиК отклонението от съседен имот. Въпреки въпросите на
съда (л. 88 от делото) към ищците за историята на имота, същите не
доказаха, че имотът е получен чрез делба от съседния имот 4406........., за да се
приеме, че е допустимо едно отклонение за два различни имота с двама
собственици.
Между ищците и съседите няма договореност за заплащане на сумите
помежду им, не е налице кооперация или лицата да са кооперирани, за да може
няколко имота да бъдат на общ водомер и да разделят пропорционално на
реално отчетеното. Ищците твърдят, че нищо не се плащали. Възниква
обосновано предположение, че ищците са ползвали водата на ответника, който
е заплащал, с оглед пломбирания му водомер. При това положение има налице
нерегламентирано отклонение, което е евентуално наказуемо по 216а, 234в
НК.
С оглед гореизложеното, незаконното присъединяване се изразява в
деянието, че имотът е присъединен без съответното разрешение към съседния
имот, който е свързан към уличния водопровод в едно отклонение. При това
положение се получава, че има едно отклонение от уличния водопровод за два
имота, чиято собственост е различна. Ето защо е налице отговорност по чл.37
от Наредбата.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът успя до докаже
основанието на което е начислил процесната сума, както и нейния размер. Ето
защо следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан,
предявения от Ю. Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: Село Лозен.
община Столична, ул. ........ 10 и Г. С. Д. с ЕГН **********, е постоянен адрес:
Село Лозен, община Столична, УЛ......... 10 срещу „с в" АД с ВИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, Бизнес
Центьр Интерпред Цар Борис, ........, представлявано от в б т, отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, че Ю. Д. Г. с
ЕГН ********** и Г. С. Д. с ЕГН ********** не дължат на ответника сумата
от 4 117. 34 лева, представляваща начислено вземане по Фактура №
**********, с дата на издаване 30.08.2023 г., за цена на доставени ВиК услуги
с период на фактуриране от 09.08.2022 г. до 09.08.2023 г., за имот находящ се в
село Лозен, ул. ......., с клиентски номер 10005499771, както лихвите върху
тази сума начислени до датата на постановяването на влязъл в сила съдебен
акт.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът претендира разноски в размер на
1400.00 лева (л.73 от делото), както и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по дело
15
възнаграждението е в размер от 100 до 360 лева. С оглед факта, че ответникът
е подал само отговор на искова молба, не се е явил в нито едно съдебно
заседание, съдът приема, че следва да се присъди възнаграждение по чл.78,
ал.8 ГПК в минимален размер. При това положение общият разход, който
следва да бъде признат е 1500.00 лева.
Ето защо Ю. Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: Село Лозен.
община Столична, ул. ........ 10 и Г. С. Д. с ЕГН **********, е постоянен адрес:
Село Лозен, община Столична, УЛ......... 10 следва да бъдат осъдени да
заплатят на „с в" АД с ВИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Красно село, Бизнес Центьр Интерпред Цар Борис, ........, сумата
от 1500 лева (хиляда и петстотин лева), представляващи разноски по гр. д. №
66833/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
Ю. Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: Село Лозен. община Столична,
ул. ........ 10 и Г. С. Д. с ЕГН **********, е постоянен адрес: Село Лозен,
община Столична, УЛ......... 10 срещу „с в" АД с ВИК ..........., със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, Бизнес Центьр Интерпред
Цар Борис, ........, представлявано от в б т, отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, че Ю. Д. Г. с ЕГН ********** и Г.
С. Д. с ЕГН ********** не дължат на ответника сумата от 4 117. 34 лева,
представляваща начислено вземане по Фактура № **********, с дата на
издаване 30.08.2023 г., за цена на доставени ВиК услуги с период на
фактуриране от 09.08.2022 г. до 09.08.2023 г., за имот находящ се в село Лозен,
ул. ......., с клиентски номер 10005499771, както лихвите върху тази сума
начислени до датата на постановяването на влязъл в сила съдебен акт.
ОСЪЖДА Ю. Д. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: Село Лозен.
община Столична, ул. ........ 10 и Г. С. Д. с ЕГН **********, е постоянен адрес:
Село Лозен, община Столична, УЛ......... 10 да заплатят на „с в" АД с ВИК
..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
Бизнес Центьр Интерпред Цар Борис, ........, сумата от 1500 лева (хиляда и
петстотин лева), представляващи разноски по гр. д. № 66833/2023 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
16
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17