ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 12.08.2020 г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА
ЛАЗАРОВА
след като разгледа докладваното
от съдия Костова ВНЧД № 396 по описа на АСНС за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.345 вр. с чл.270, ал.4 от от НПК.
С протоколно определение от 27.07.2020
г. по НОХД № 939/2020 г. Специализираният наказателен съд, в производството по
чл. 270 от НПК е оставил без уважение исканията за изменение на мерките за
неотклонение на подсъдимите А. А. П., В.Ц.П., В.В.П.-Д. и Г.Д.В. „Задържане под стража“ в по-леки, като е
приел, че срокът на задържане, съпоставен с извършваните процесуални действия и
с полаганите от съда усилия за регулярното им осъществяване, макар
продължителен, се явява разумен. Също така съдът е счел, че не са налице нови
обстоятелства, извън претендирания от защитниците на подсъдимите срок на
задържане, които да обосновават изменение на изпълняваната по отношение на дейците
процесуална принуда.
Срещу определението на СНС е постъпила
частна жалба от подсъдимите А.П., В.П. и В.П.-Д., чрез техния общ защитник адв.Ю.Д.,
в която се иска отмяна на определението на първостепенния съд като неправилно и
незаконосъобразно и постановяване на ново, с което мерките за неотклонение на подзащитните
му да бъдат изменени. В жалбата се сочи, че на етапа, на който се намира
наказателното производство не може да се изведе обосновано предположение, че
тримата са съпричастни към дейността на ОПГ и че са извършвали вторична
престъпна дейност. Излага се още, че не са налице опасностите от укриване и от
извършване на престъпление, както и че цитираните подсъдими са неосъждани,
поради което не може да бъде формулиран реален риск от извършване на престъпление.
Защитата настоява, че целите по чл.57 от НПК могат да бъдат постигнати и с
по-леки мерки за неотклонение, включително с „Домашен арест“.
Срещу определението е депозирана жалба и
от подсъдимия Г.В. чрез неговия защитник адв. К.Е., отново с оплаквания за
неправилност и искане процесуалното положение на В. да бъде облекчено, чрез
определяне на по-лека мярка „Домашен арест“ или „Гаранция“. Твърди се, че с
приключване на досъдебното производство и внасяне на обвинителен акт в съда е
отпаднала реалната опасност подсъдимия да извърши престъпление, особено такова,
което би затруднило хода на делото и би повлияло отрицателно на събраните
доказателства поради това, че в досъдебната фаза са разпитани всички свидетели,
чиито показания по преценка на обвинението имат отношение към предмета на
доказване. Акцентира се, че В. не е личност със завишена обществена опасност,
че му е повдигнато само едно обвинение по чл.321 от НК, че отдавна е
реабилитиран по предишното си осъждане, както и че здравословното му състояние
е влошено.
АСНС намира частните жалби за допустими
като подадени в срок, от процесуално легитимирани страни и срещу подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт. Разгледани по същество, частните жалби се явяват неоснователни
по следните съображения:
С внесения на 04.03.2020
г. обвинителен акт, на подсъдимата А.П. са повдигнати обвинения за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК – за участие в
организирана престъпна група, с двама ръководители, създадена с користна цел и
с цел извършване на престъпления по чл. 209, чл. 210 и чл. 211 от НК и отделно за
престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за
осъществяване при условията на продължавано престъпление, състоящо се от пет отделни
деяния, на квалифицирана измама, като паричната равностойност на предмета на
престъпно посегателство е в общ размер на 1 071 709,30 лева; на подсъдимия В.П. са повдигнати обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.
2, т.2, вр. ал. 2 от НК – за участие в същата организирана престъпна група и за
престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за осъществяване при
условията на продължавано престъпление, състоящо се от шест отделни деяния, на
квалифицирана измама, с парична равностойност на предмета на престъпно
посегателство 1 073 587,72 лева; на подсъдимата В.П.-Д. са повдигнати обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3,
пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК – за участие в същата организирана престъпна група
и за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за
осъществяване при условията на продължавано престъпление, състоящо се от две
отделни деяния, на квалифицирана измама, като паричната равностойност на
предмета на престъпно посегателство е в общ размер на 150 930 лева; на подсъдимия Г.В. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.
2, т. 2, вр. ал. 2 от НК – за участие в същата организирана престъпна група.
Гореупоменатите жалбоподатели са
задържани за срок от 24 часа със заповеди за задържане от 18.04.2019 г. и за
срок от 72 часа с постановления на прокурор при СП от 18.04.2019 г. Спрямо тях е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с Определение на СНС от 21.04.2019
г. по НЧД 1579/2019 г. по описа на СНС, 6 състав. Периодът на изпълнение на
най-тежката процесуална рестрикция към настоящия момент се явява около година и четири месеца.
Първата предпоставка, която следва да е
налична за продължаване действието на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“, е обвинение за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго
по-тежко наказание. Тази предпоставка, видно от приложения по делото
обвинителен акт, е налична за всеки от жалбоподателите.
Втората изискуема предпоставка, а именно
обосновано предположение за съпричастност към вменените деяния, налага изследване
на доказателствената съвкупност единствено за нуждите на процедурата по чл.270
от НПК, без задълбочен анализ, с оглед спазване на презумпцията за невинност.
Въззивният съд намира, че обоснованото предположение продължава да съществува
за всяко от престъпленията, за които подсъдимите са привлечени към отговорност,
като не може да се счита нито за отпаднало, нито за сериозно разколебано за
момента.
Разисквайки третата предпоставка, трябва
да се изтъкне, че наказателното производство е в своята централна фаза –
съдебно разглеждане пред първа инстанция, досъдебната фаза е приключила и
прокурорът е упражнил правомощието си по привличане към наказателна отговорност
на лица с внасяне на обвинителен акт в СНС. Въззивният съдебен състав преценява,
че опасността от укриване, счетена изначално за съществуваща и реална (предвид множеството
задгранични пътувания на жалбоподателите в посока Румъния, както и
трансграничния характер на вероятната им престъпна деятелност), предвид
изминалия период на задържане, е намаляла.
Не така стоят нещата обаче, с риска от
криминогенно поведение, който все още е наличен и високо интензивен. Последният
се обуславя от естеството на инкриминираните противоправни прояви и техните
конкретни специфики – касае се за предполагаемо престъпно сдружение наброяващо
общо единадесет лица, с очертан период на действие повече от две години, поставило
си за цел реализиране на т.нар. „телефонни измами“, отличаващо се с
трансграничен елемент за затрудняване разкриваемостта на същото и на
предполагаемите вторични деяния, включени в предмета му на дейност. Касае се още
за вероятно насочване на усилията по неправомерно придобиване на доходи към
социално уязвими слоеве, което повишава обществената опасност и моралната
укоримост. Няма как да бъде пренебрегнат и инкриминирания значителен вредоносен
резултат от вторичните престъпления, вменени на подсъдимите А.П., В.П. и В.П.-Д..
От данните по делото може разумно да се подозира, че разследваното поведение е
съставлявало преимуществен източник на доходи за четиримата жалбоподатели,
поради което все още е мъчно отстоима тезата, че при облекчаване на
процесуалното им положение, те биха се въздържали от криминална активност, а
чистото съдебно минало (с отчитане и на настъпила реалилитация), не е фактор
налагащ автоматично извод за отсъствие на коментираната опасност.
Съгласно нормата на чл. 270, ал. 1, изр. 2 от НПК ново искане за
изменение на мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави
при промяна на обстоятелствата. В частните жалби като новонастъпило
обстоятелство се изтъква единствено изминалия срок на задържане на лицата,
който правилно е счетен от СНС за разумен, на фона на фактическата и правна
сложност на делото (обвинение е повдигнато на общо деветима подсъдими, на по-голямата
част от които и за вторични престъпления, осъществени при условията на чл. 26
от НК), неговия обем и необходимите за установяването на обективната истина
процесуално-следствени действия.
В жалбата на подсъдимия В., защитата му се позовава и на влошено
здравословно състояние, но не се представят никакви доказателства, навеждащи на
възникване на такива усложнения в здравословния статус, които на собствено
основание да налагат ревизия в становището за пропорционалната мярка. Досежно
възражението, че с приключване на досъдебното производство и внасяне на
обвинителен акт в съда е отпаднала реалната опасност подсъдимият да извърши
престъпление, свързано с повлияване на събраните доказателства, АСНС отбелязва,
че рискът по чл.63, ал.1 от НПК в обсъжданата хипотеза не се съотнася към
подобни евентуални действия.
Ето защо, жалбите като неоснователни, следва да бъдат оставени без
уважение, а атакуваното с тях определение, като законосъобразно и обосновано да
бъде потвърдено.
Предвид изложеното Апелативният
специализиран наказателен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение от 27.07.2020 г., по НОХД № 939/2020 г. на СНС, 16 състав, с което са
оставени без уважение исканията на подсъдимите А. А. П., В.Ц.П., В.В.П.-Д. и Г.Д.В.
и на тяхната защита за изменение на изпълняваната спрямо всеки от тези
подсъдими мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: