№ 189
гр. Сливен, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20242230200534 по описа за 2024 година
Производството е по повод жалба от И. П. И. с ЕГН ********** против
наказателно постановление №24-0804-001234/22.02.2024 година, издадено от
Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, РУ - Сливен, с което е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183,
ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и му са
отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата
и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не
изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 25.01.2024 г. вечерта полицейските служители св.К. Д. и св.Ж. Д.
били на смяна, като изпълнявали служебните си задължения по контрол
спазването правилата за движение по пътищата в гр.Сливен, като били
позиционирани на местостоянка на бул.“Панайот Хитов“. Около21:15 часа
полицаите видели, че срещу тях по бул. „Панайот Хитов“, посока Новоселски
мост се движел лек автомобил „Пежо 207“ с рег.№ СН****ВА, водачът на
който е без поставен обезопасителен колан, осветили го с фенерче, за да видят
по-ясно и поради това до паметника на Панайот Хитов спрели леката кола за
проверка. Контролните органи установили, че водач на МПС е И. П. И., който
1
непосредствено вече си поставил обезопасителен колан, с който МПС било
оборудвано. Водачът показал на полицейските служители, че вече е с колан
по време на проверката.
За извършеното нарушение на И. П. И. на 25.01.2024 г. му бил съставен
АУАН № АД649354 за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил
връчен на жалбоподателя на 25.01.2024 г., като същият не посочил, че има
възражения. Не са представени възражения по него в законоустановения
срок.
Въз основа на АУАН № АД649354 на жалбоподателя било издадено НП
№24-0804-001234/22.02.2024 год. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е
наложено наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, а именно
„Глоба“ в размер на 50 лв. и му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Наказателното постановление е получено лично
на 26.03.2024 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите К. Д. и Ж.
Д.. Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния
процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателят е извършил състава на нарушението по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП. Установено е, че жалбоподателят като водач на лек автомобил
„Пежо 207“ с рег.№ СН****ВА на 25.01.2024 г. около 21:15 часа се е движел
в гр.Сливен по бул. „Панайот Хитов“, посока Новоселски мост без поставен
обезопасителен колан, с който МПС било оборудвано.
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
2
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че няма възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Съдът констатира, че в АУАН като дата на съставянето му е посочена
датата 25.10.2024 г., а от описаната фактическа обстановка става ясно, че
нарушението е било установено на 25.01.2024 г., като това е и датата, която е
като такава на която е връчен съставения АУАН на нарушителя И.. Съдът
намира, че в случая се касае за техническа грешка при изписване на месеца
„10“, вместо правилния „01“, което обстоятелство не оказва влияние на
законосъобразността на самия акт, доколкото този технически пропуск не
променя установената фактическа обстановка, която е безспорно установена
по делото .
От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има
съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на
настоящото производство е видно, че жалбоподателят е осъществил
нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Същото е възпроизведено както
текстово така и като квалификация,поради което съдът счита за
неоснователно възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че в издаденото НП не е посочена изчерпателно фактическата
обстановка, при която е извършено нарушението.
Съгласно посоченото в чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в
МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. В тази връзка не бяха ангажирани писмени или гласни
доказателства, които да опровергаят извършеното нарушение и установената
фактическа обстановка във връзка с него. Не бяха ангажирани и
доказателства, които да обосноват и основателни причини за неизползването
на обезопасителен колан, каквито са законовоустановени в ал.2 на същата
разпоредба. Действително по делото в съдебно заседание са представени
Експертно Решение № 91990 от 20.04.2024 г. от ТЕЛК, според което
жалбоподателят И. И. е със 100 % трайно намалена работоспособност без
чужда помощ и Медицински протокол по ЛКК № 16 от 21.03.2024 г. като от
последния е видно, че лекарската комисия е дала препоръка на
3
жалбоподотеля да не носи предпазен колан при шофиране по чл.137а, т.2-3
ЗДвП, но това обстоятелство не следва да бъде прието като абсолютна
предпоставка за оневиняването му. Съгласно разпоредбата на чл.137А, ал.2,
т.2 от ЗДвП „Могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието
физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. За
физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да
използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при
което поради обективни причини е невъзможно да се постави колан или
поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние“. В
процесния казус липсват категорични доказателства за наличието на
горепосочените обстоятелства доколкото се касае за препоръка, още
повече,че към момента на констатиране на нарушението, а именно 25.01.2024
г. е липсвал какъвто и да било медицински документ, който да установява
такова състояние, за да може да се изключи задължението за поставяне на
колан. Действително в съдебно заседание се твърди,че жалбоподателят е
подал заявление до лекарска комисия за издаването на Решение от ТЕЛК, по
същото е липсвало произнасяне към момента на установяване на
нарушението,поради което съдът не приема това обстоятелство за основание
за оневиняването му.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
В този смисъл жалбоподателят е този, който следва да докаже с
предвидените в НПК способи, че е управлявал с поставен обезопасителен
колан. В настоящия случай констатациите по акта /който е редовен съобразно
изискванията на ЗАНН/ не бяха оборени с каквито и да е писмени или гласни
доказателства. Разпитаните свидетели К. Д. и Ж. Д. са категорични, че
жалбоподателят И. е управлявал без поставен обезопасителен колан. Твърдят
също, че водачът е поставил колана си в момента на подаване на сигнал със
стоп-палка, което е извършил при движението си непосредствено преди
спирането му и допълнително мотивира съдът да приеме,че водачът е бил
напълно наясно с извършването на нарушение по ЗДП, въпреки което и с цел
да избегне административна отговорност и въпреки твърдяната от него
медицинска причина за неносене на колан е сложил същия .
Административнонаказващият орган правилно, след като е установил
всички елементи от хипотезата на правната норма е издал процесното
наказателно постановление и е наложил наказание към законоустановения му
минимум на глобата и срокът на лишаване от право да управлява МПС, като
АНО правилно е посочил основанието за налагането му.
Наложеното с НП наказание съответства по вид и размер на предвиденото от
закона за съответното нарушение наказание като съдът счита, че същото е
определено правилно и законосъобразно, доколкото за извършеното
4
нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от
ЗДП е предвижда „Глоба“ в конкретно определен размер от 50 лв.
По отношение на наложеното отнемане на 10 точки по Наредба № Iз2539 от
17.12.2012 г., съдът счита същото за правилно и законосъобразно, доколкото
констатацията, че е налице нарушение, което следва да се санкционира по
реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДП, обвързва наказващият орган с
налагане на санкция по чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на
извършеното нарушение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0804-001234/22.02.2024 година, издадено от
Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, РУ - Сливен, с което на И. П. И., с
ЕГН **********, с адрес: гр.Сливен, местност „С.ч.“, № 505, на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5