№ 6921
гр. Бургас, 13.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20242120102988 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по иск ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на
жилищна сграда - ***, против Н. Ж. П. с ЕГН ********** от гр.Бургас.
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК –
за установяване съществуването на следните паричните задължения, за които
е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 626/ 2024г.
по описа на Районен съд – Бургас : 847,36 лв. - сбор от неплатени месечни
такси за поддържане общите части на етажната собственост, дължими за
периода юни - ноември 2023г.; 60 лв. - сбор от неплатени вноски към фонд
„Ремонт и обновяване“ за същия период; 26,12 лв. - припадаща се част от
стойността на ел. енергия за общи части на етажната собственост за същия
период; и 52,97 лв. - припадаща се част от разходи за поливна система за сезон
2022/ 2023г.; ведно със законната лихва върху главниците от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 24.11.2024г. до
окончателното й изплащане.
При преценка редовността и допустимостта на исковата молба по реда
на чл.140 от ГПК съдът установи следното :
Приложимият Закон за управление на етажната собственост /ЗУЕС/
установява особена правосубектност на етажната собственост /собствениците
на имоти в режим на етажна собственост/, като постановява, че
1
представителството пред съд се осъществява от управителя /чл.41 от ЗУЕС/.
Законът урежда изчерпателно хипотезите на предявяване на претенции пред
съд от управителя срещу собственик на самостоятелен обект в етажната
собственост : чл.23, ал.4, изр.1, предл.2 от ЗУЕС – иск срещу собственик,
който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този
закон; чл.38, ал.2 от ЗУЕС - заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу собственик, който не изпълни решение на общото
събрание в определения срок по чл.38, ал.1. Цитираните норми по същество
установяват две хипотези на недобросъвестно поведение на собственик,
срещу което етажната собственост може да търси защита по съдебен ред : 1.
неизпълнение на решение на общото събрание, за което императивната норма
на чл.38, ал.1 от ЗУЕС постановява, че следва да се изпълнява в определените
срокове; 2. неизпълнение на заК.и задължения на собственика в сградата
етажна собственост. В първата хипотеза /неизпълнено решение на общото
събрание/ защитата може да се осъществи както чрез предявяване на иск, така
и чрез заявление за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК /чл.23, ал.4, изр.1
и чл.38, ал.2 от ЗУЕС/, докато във втората хипотеза /неизпълнение на заК.о
задължение/ – защитата на етажната собственост се осъществява само по
исков ред /чл.23, ал.4, изр.1 от ЗУЕС/.
Предявените в настоящото производство парични претенции на
етажната собственост срещу ответника – собственик на самостоятелен обект
са за изпълнение на задълженията му за заплащане на : месечни такси за
поддържане общите части; вноски към фонд „Ремонт и обновяване“;
припадащите се части от стойността на изразходвА. за общите части ел.
енергия; припадащи се части от разходи за поливна система. Както в
обстоятелствата, на които се основава подаденото заявление по чл.410 от
ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е въвел
твърдения, че първите две задължения /такси за поддържане на общи части и
вноски за фонда/ произтичали от решение на общото събрание на етажната
собственост на 19.05.2022г., актуализирано с решение от 30.05.2023г., като с
решение от 25.10.2022г. на общото събрание на управителя бил даден мандат
да предприеме действия за събиране по съдебен ред на задължения на
собственици за дължими три и повече вноски. За остА.лите две задължения
/за припадащи се части от разходи за ел. енергия и за поливна система/
подобни твърдения не са въведени. Ищецът сочи, че претендира всички
2
парични задължения на основание чл.6, ал.1, т.9 и 10 от ЗУЕС. Тези норми
установяват задължението на собствениците да заплащат разходите за
ремонти, обновяване на общи части на сградата, включително и вноските за
фонд „Ремонт и обновяване“, както и разходите за управление и за
поддържане на общите части на сградата.
Видно от приложените протоколи от така посочените от ищеца общи
събрания, взетите решения по т.1 и т.4 на 19.05.2022г. са за определяне на нов
метод на разпределение на месечните такси, респективно на размера на
месечните вноски, и за определяне на месечна вноска за фонд „Ремонт и
обновление“, като на 30.05.2023г. по т.2 е взето решение за увеличение на
месечните такси.
При тези твърдения на ищеца съдът приема, че не е налице хипотезата
на чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗУЕС – неизпълнение от ответника на решение на
общото събрание в определения срок. Всички претендирани от ищеца
задължения са установени от закона чл.6, ал.1, т.9 и 10 от ЗУЕС. Действително
размерите на първите две задължения са определени с решение на общото
събрание на ЕС, но тези задължения са периодични поради което не може да
се приеме, че е налице неизпълнение по смисъла на чл.38, ал.2 вр. ал.1 от
ЗУЕС. В посоченото от ищеца решение на общото събрание от 25.10.2022г. по
т.1 се съдържа подобно решение – на друг собственик е предоставен
определен срок за изпълнение на дължимо парично задължение в определен
размер. По отношение на ответницата подобно решение с предоставен срок за
изпълнение не се твърди и не се установява. Поради това по отношение на нея
не е налице хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗУЕС, в която изпълнение на
дължимото може да се търси чрез заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Изложеното обосновава извод за липса на абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на настоящото производство, поради което
същото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 394/ 02.02.2024г., постановена по ч.гр.д. № 626/ 2024г. по описа на
Районен съд – Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила препис от определението ДА СЕ ДОКЛАДВА по ч.гр.д.
№ 626/ 2024г. по описа на Районен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4