РЕШЕНИЕ
№ 12113
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110145650 по описа за 2022 година
кумулативно и обективно предявени искове с пр.осн. чл. 344, ал. 1, т. 1-3 и чл. 225 от
КТ:
Ищецът – Г. Т. В., в исковата си молба и уточнение на същата от 02.09.2022г.,
твърди, че на 24.06.2022г. ѝ били връчени Заповед № 210/23.06.2022г., с която ѝ се налагало
дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл.
195 ал. 1 от КТ, както и Заповед № 1952/23.06.2022г., с която трудовият договор, сключен с
ответника - ... се прекратявал считано от 25.06.2022г. Уволнението било незаконосъобразно.
Съображенията му са следните:
- на 17.05.2022г. променила час на манипулация по уважителни причини. За това
била дисциплинарно наказана, но заповедта била незаконосъобразна (тази заповед обаче не
е атакувана с тази искова молба); и
- на 06.06.2022г. направила забележка на колега, за да защити друга такава.
Не била спазена нормата на чл. 193 от КТ, а заповедтта за уволнение не била
мотивирана. Нямало системност. Била нарушена и нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ.
С оглед изложеното, ищцата моли:
- да се признае за незаконосъобразно извършеното уволнение и да се отмени същото;
- да се възстанови на заеманата длъжност „медицинска сестра“; и
- да се осъди ответникът да ѝ заплати сумата от 2 000 лева, обезщетение за оставане
1
без работа, които представляват:
1500 лева, представляващи обезщетение за времето, през което останала без
работа поради уволнението, на основание чл. 225 ал. 1 от КТ за период от 25.06.2022г. до
18.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до
окончателното му изплащане;
500 лева, представляващи обезщетение в размер на разликата между заплатите
на основание чл. 225 ал. 2 от КТ за периода от 18.07.2022г., до 25.12.2022г., ведно със
законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното му изплащане
Ответникът – ..., оспорва иска – уволнението било извършено законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че ищецът е работил при ответника като „медицинска сестра“, като с
първата, цитирана в исковата молба, заповед правоотношението е било прекратено поради
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Втората има констативен ефект и е
предназначена за ТРЗ служителя. Тя е ирелевантна.
Мотивацията на работодателя е следната:
По безспорен начин и в съответствие с изискванията на Кодекса на труда, беше
констатирано неспазване на трудовата дисциплина:
На 07.06.2022г., в деловодството на ..., е депозиран Рапорт № 29021854 от ... на
длъжност „Здравен асистент“, в Клиника по Съдова хирургия, с изложени в него
конкретни твърдения за нарушаване на трудовата дисциплина от медицинска сестра Г.
В., а именно същата ѝ пречи да изпълнява трудовите си задължения, като се държи с
нея непрофесионално.
На 09.06.2022г., в деловодството на ..., е депозиран Доклад № 29021896 от проф. д-
р ... - Завеждащ Клиника по съдова хирургия, с искане за отстраняване на медицинска сестра
Г. Т. В., поради системно негативно и деструктивно поведение към средния и висш
медицински персонал.
На 09.06.2022г. в деловодството на ... е депозиран Доклад № 29021897 от старша
мед. сестра на КССАНЛ - Съдова реанимация ..., в който се потвърждава изложеното от ... и
проф. д-р ....
Изпълнителният директор на ..., със Заповед № 204/14.06.2022г., на основание чл.
193, ал. 1 от КТ, е открил дисциплинарно производство против Г. Т. В., като и е дадена
възможност да представи писмени обяснения във връзка с изложеното в Доклад №
29021896/09.06.2022г. на проф. д-р ...-Завеждащ Клиника по съдова хирургия, Доклад №
29021897/09.06.2022г. на старша мед. сестра на КССАИЛ-Съдова реанимация ... и Рапорт №
29021854/09.06.2022г. от ... „Здравен асистент“, в Клиника по Съдова хирургия,
2
Заповедта е връчена на Г. Т. В. на 14.06.2022г. в присъствието на двама свидетели
при отказ.
На 16.06.2022г. в деловодството на ... с вх. № 2902-1994 е постъпил писмен
отговор от Г. Т. В., във връзка с образуваното дисциплинарно производство на основание
чл. 193, ал. 1 от КТ.
Мотивите за налагана на наказанието са:
Г. Т. В. е дългогодишен служител на .... Работи в ... от 17.02.2011 година. Известни
ѝ са правилата на работа в болницата.
Многократно са и отправяни забележки, с искане да прекрати негативно и
деструктивно поведение към средния и висш медицински персонал в Клиника по съдова
хирургия, където работи.
На 06.06.2022г. и е връчена Заповед № 197/01.06.2022г. на Изпълнителния
директор на ..., с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, на основание чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 126, т.13, чл. 187, ал. 1, т. 10 и чл. 188, т. 2
от КТ, поради промяна на лекарство предписание, а именно същата без основание е
променила час определен от лекуващ лекар за извършване на манипулация на пациент.
Приемам, че Г. Т. В., въпреки провежданите с нея многобройни разговори от проф.
д-р ...-Завеждащ Клиника по съдова хирургия, както и наложеното й дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ не престанала да нарушава трудовата
дисциплина, а именно: нарушила е разпоредбата на чл. 126, т. 10 предложение трето: „да не
пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения“ от КТ.
С действията и поведението си Г. Т. В. нарушава трудовата дисциплина, пречи на
работата на средния и висш медицински персонал на Клиника по съдова хирургия и създава
предпоставки за нарушаване на лечебния процес, което може да доведе до неблагоприятни
последици за пациентите лекувани в Клиника по съдова хирургия. Това би било
недопустимо за лечебното заведение.
Изложеното по-горе, както ѝ поведението на Г. Т. В. мотивират и обосновават
налагането на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда
дисциплинарно наказание „Уволнение” на Г. Т. В., ЕГН **********, на длъжност
„Медицинска сестра ” в „Стационарен блок-Клиника по съдова хирургия“, при ..., код по
НКПД 22216001, съгласно допълнително споразумение № 700/24.03.2020година, към трудов
договор № 411/17.02.2011 година, поради това, че същата системно с поведението си пречи
на работата на средния и висш медицински персонал на Клиника по съдова хирургия и
създава предпоставки за нарушаване на лечебния процес, което може да доведе до
неблагоприятни последици за пациентите лекувани в Клиника съдова хирургия.
При определяне на вида и квалификацията на наказанието, както и в съответствие
с разпоредбите на чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда, взех предвид факта, че с поведението
си служителката пречи на работата на средния и висш медицински персонал на Клиника по
съдова хирургия и създава предпоставки за нарушаване на лечебния процес, което би могло
3
да доведе до неблагоприятни последици за пациентите лекувани в Клиника по съдова
хирургия, което е недопустимо за лечебното заведение.
Доклад № 2902725/28.02.22г. е писмото на болната, съобразно изложеното в
следващия абзац, входирано на 25.02.2022г.
Доклад от № 9400707/25.02.2022г. (л. 38, горе дясно) представлява всъщност писмо
на съпруга на болната жена, на която ищцата обяснила, че за нея няма лечение.
На 14.03.2022г. на ищцата са поискани обяснения във връзка с два доклада и един
рапорт. Такива са дадени на същата дата.
Вторият доклад от 18.05.2022г. е на д-р .... и се отнася до инцидента с хепарина. На
ищцата ѝ е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Заповед №
197/01.06.2022г., с която е наложено това дисциплинарно наказание, е връчена на
06.06.2022г. Последното обстоятелство не е спорно.
Съображенията на съда са следните: заповедта е описана в мотивационната част на
иска, но не е предмет на петитума и не е приложена като доказателство от ищеца. Въпросът
изрично е поставен в доклада по делото, но страната не реагира, вероятно тъй като искът е
предявен на 24.08.2022г. Т.е., атакуването на този акт би било безуспешно.
С Доклад № 29021854/07.06.2022г. г-жа .... на длъжност „завеждащ асистент“
уведомила проф. Станков, че на 06.06.2022г. ищцата я обидила с изразите „тъпа селянка“,
„дебела, приличаща на гюле“ и др. Не казала на старшата сестра, но последната я
освободила от работа този ден, тъй като не била в състояние да изпълнява задълженията си.
Видно от доклад № 29021897/09.06.2022г. г-жа .... едва на следващия ден уведомила г-жа ....
(единия от двамата разпитани свидетели) за случилото се.
С Доклад № 29021896/09.06.2022г. проф. ....предлага ищцата да бъде отстранена.
Със Заповед № 2-4/14.06.2022г. на ищцата са поискани обяснение във връзка с
Доклад № 29021896/09.06.2022г.; Доклад № 29021897/09.06.2022г. и Доклад №
29021854/07.06.2022г. Обясненията очевидно са свързани с нанесените обиди на нейна
колега. Доводът за неяснота в случая е неоснователен (съгласно Р. № 137 от 01.06.2012г. на
ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 982/2011г.: Обясненията на работника, които работодателят е
длъжен да изиска съгласно чл. 193 КТ трябва да са достигнали до субекта на
дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарно наказание, … Достатъчно е по
разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовото
дисциплина се изискват обясненията /решение № 220 от 26.04.2011 г./, а и цитираната по-
долу практика относно препращането). Г-жа В. отказала да я получи, като отказът е оформен
с подписите на двама свидетели. Все пак обяснения са дадени – вх. № 2902-
1994/16.06.2022г., в смисъл, че нямала юридически познания, но не можела да промени
хората да чувстват и да се разстройват. Разсъждава се относно телесната маса на засегналата
се нейна колега (чл. 175 от ГПК). Излагат се и други разсъждения, които, според решаващия
орган, са ирелевантни, като все пак се оспорва да е обидила г-жа .....
4
Трудовото възнаграждение на ищеца не е спорно (става въпрос за това, получавано
при ответника).
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. .... и ...., като показанията им са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са служители на болничното заведение. От
показанията на първия от тях се установява фактологията относно обидите по отношение на
г-жа ..... Не става въпрос за пряко наблюдение, но ГПК не изисква такова, още повече, че в
обясннеията си ищцата почти повтаря репликите си относно точно тази нейна колега и
теглото ѝ. Останалата част от показанията на г-жа .... и тези на г-н .... (изцяло) са
ирелевантни предвид общата (за изключението е взето отношение по-долу) немотивираност
и неясност на уволнителната заповед.
В о.с.з. е извършена констатация на трудовата книжка на ищеца, от която е
установено, че работникът е започнал да престира труда си по ново правоотношение,
считано от 18.07.2022г. при възнаграждение от 1 150 лева, което все още не е прекратено.
Доводът за обратното, изложено в писмените бележки на ответника, е неоснователен.
от правна страна:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение.
С атакуваната Заповед работодателят е упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил
на работника дисциплинирано наказание “уволнение” и е прекратил трудовото
правоотношение.
Доказателствената тежест да се установи, че уволнението е законно лежи върху
ответника (Решение № 432 от 20.04.2000г. по гр. д. № 1358/1999г., 3 г.о.) – чл. 154, ал. 1 от
ГПК. На преценка обаче подлежат само въведените от ищеца основания (Р. № 149 от
13.06.2012г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 475/2011г.: в производството по иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца доводи
за незаконност на уволнението ... в нарушение на съдопроизводствените правила,
въззивният съд е уважил предявения отрицателен иск въз основа на факт, който опорочава
оспорваното потестативно право, без този факт да е въведен от ищеца - принципът на
диспозитивното начало действа и в трудовите спорове; също Решение № 1640 от
28.01.2008г. по гр.д. № 350/2007г. на ВКС; Решение № 459 от 27.10.2011г. по гр.д. №
1532/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС; решение № 665/01.11.2010г. по гр. д. № 242/2009г. на ВКС,
ІV г.о., ГК).
Изложеното на още по-голямо основание (a fortiori) се отнася и до ответника. Той не
може да разширява предмета на заповедта, с която работникът е наказан, или да изяснява
съдържанието ѝ.
Съгласно нормата на чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Това са
задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
5
последващо уточняване/саниране е недопустимо (Нарушенията на трудовата дисциплина, с
техните обективни и субективни признаци, очертават рамката на спора. Само при
конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно уволнение съдът може да извърши
проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата
по наказване (изслушване или приемане на обяснения и преклузивни срокове), както и тази
по същество налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки
отделен случай и правилно ли са приложени критериите, за определяне на наказанието -
Решение № 1624 от 28.10.2002г. по гр. д. № 242/2002г., III г. о. на ВКС).
Нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение, което се характеризира с три
основни белега: човешко деяние, което е противоправно и е извършено виновно. В тежест
на работодателя е да установи посочените три характеристики на нарушението (ако се
установят първите две, третата се предполага).
Според Решение № 722 от 03.01.2011г. по гр.д. № 518/2009г., г.к., ІV г.о. на ВКС: нито в
искането на обяснения, нито заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането
на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин.
В конкретната заповед се препраща към три доклада, които, видно от обясненията на
работника, са ѝ известни (така: Решение № 363 от 10.01.2012г. по гр.д. № 354/2011г., г.к., ІІІ
г.о. на ВКС: Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена
заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща
заповедта и който е бил известен на работника или служителя).
При абстрахиране от доклада на г-жа ...., заповедта, с която е наложено наказанието е
изключително лошо мотивирана. В нея се сочи, че ищцата имала „деструктивно
поведение“, а това е ценностна квалификация, която не съдържа факти. Същото се отнася до
„преченето“ на останалите служители, тъй като не е ясно нито с какво, нито кога. Съответно
не би могъл да се направи правен или логически извод, че конкретно описано поведение
може да се приравни/определи на/като „пречене“. Мотивираната част е само по отношение
на факта наказаност и споменатия по-горе доклад. В него вече са изложени конкретни
факти. Те не са пречене в смисъл на въпрепятстване, а деликтно поведение – обидни
квалификации, несъвместими с нормалното предполагаемо поведение на медицински
служител в болнично заведение по отношение на колега или когото и да е. Това вече може
да доведе и до проблемност на трудовата престация от страна на обидения служител, който
е принуден да търпи подобно отношение на работното си място. Като цяло нещата приличат
до коректно изложена фактология и неточна правна (да се разбира тълковна) квалификация
– нещо което е ирелевантно, тъй като се преценява служебно от съда (Р. № 644 от
12.10.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 1269/2009г.; Р. на ВКС, ТК ІІ г.о. № 51 от
07.04.2009г. по гр.д. № 623/2008г.).
Очевидно, че работодателят възприема обидите и грубостите като пречене. Стриктно
6
погледнато това не е точно така, но това е фактът описан в заповедта, и който се установява
от събраната доказателствена маса.
Уволнителната заповед действително е доста по-обемна (словесният баласт е огромен) от
тази за исканите обяснения, но първата обхваща и разсъжденията на болничното заведение
относно общото поведение на работника, за които бе взето отношение. И двете заповеди има
за основен предмет обидите, изложени в доклад № 29021897/09.06.2022г.
Ищцата, макари да твърди друго в исковата си молба, е дисциплинарно наказана.
Дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им (чл.
197, ал. 1 от КТ). Т.е., тя е в хипотеза на наказаност (в този смисъл са напр.: Определение №
1037 от 23.10.2013г. по гр.д. № 3729/2013г. на ВКС, III г.о., Определение № 100 от
20.01.2014г. по гр.д. № 3722/2013г. на ВКС, III г.о.). Това означава, че е уязвима, тъй като и
за най-малкото последващо нарушение може да бъде санкционирана законосъобразно и
много по-тежко отколкото нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ по принцип допуска (само
относно конкретната простъпка).
Оспорването на влязлата в сила заповед, като мотивация, е юридически безпредметно.
Всевъзможната фактология, изложена от свидетелите и в писмените бележки на болничното
заведение, извън два конкретни факта, с оглед посоченото по-долу, е ирелевантна. Тя не е
включена коректно в атакуваната заповед – конкретен факт (поведение на ищцата) с
уточнение и кога се е случил. Не е налице системност, тъй като това предполага поне 3
деяния. Налице са две – това, за което работникът вече е наказан и последвалите обиди към
нейна колега.
Не е ясно какви точно последици следва допълнително да настъпят (довод л. 6) извън
засегнатостта на колегата на ищцата.
Нарушението никак не е леко и, според решаващия орган, самостоятелно би било повод за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, а би могло и да се
разсъждава дори и за по-тежкото (зависи от обстановката, в която са нанесени обидите – в
случая липсва достатъчна конкретика – но само от тази гледна точка). В комбинация с
предходното наказание, болничното заведение е имало право да уволни ищцата.
Съобразно изложеното, първата претенция е неоснователна, а такива са и обусловените от
нея искове.
по разноските:
Ответникът не претендира разноски.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Т. В., ЕГН **********, гр. София, ...., съд.адр.: гр. София,
...., електронна поща:......, чрез адв. В. Н., САК, срещу ..., ЕИК .... със седалище и адрес на
управление: гр. София, ....в, съд.адр.: гр. София, ... чрез адв. Г., искове с пр.осн. чл. 344, ал.
1, т. 1-3 и чл. 225 от КТ, да се признае за незаконно извършеното със Заповед №
210/23.06.2022г. уволнение, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„медицинска сестра“; и да се осъди ответникът да му заплати сумата от 2 000 (две хиляди)
лева, обезщетение за оставане без работа и по-ниско платена такава (1500 лева,
представляващи обезщетение оставане без работа, на основание чл. 225 ал. 1 от КТ за
период от 25.06.2022г. до 18.07.2022г., и 500 лева, представляващи обезщетение в размер на
разликата между заплатите, на основание чл. 225 ал. 2 от КТ за периода от 18.07.2022г., до
25.12.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ
Решението може да се обжалва пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от 07.11.2022г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8