Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение
На десети октомври Две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
Секретар: ТЕОДОРА
И.
разгледа
докладваното от съдия Савакова
ВНЧХД № 886 по
описа за 2019 г.
Въззивното производство е
образувано по въззивна жалба на И.Г.С. частен тъжител ,чрез поверениците си адв.Е.Д.
и Р.Х. - срещу присъда ,постановена по НЧХД № 1273/2019 година на ВРС 13-ти
състав ,с която подс.Й.И.С. е била призната за
невиновна и оправдана по повдигнато от частния тъжител И.Г.С. престъпление по чл. 209 ал.1 от НК:
За
това, че на 19.02.2013г. в гр.Варна при условие на продължавано
престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала
заблуждение у И.Г.С., че полагайки палец върху пълномощно с peг. № 2429 и peг.
№ 2430, том 1, № 79 в кантората на нотариус К. И. - peг. № 572 в Нотариалната
камара е упълномощил дъщеря си Й.С. да го представлява по действия свързани със
осъществяване на сделка по дарение на нея и И. И. С. на собствения му недвижим
имот, находящ се в гр. Бяла, общ. Бяла, обл. Варна, ул. „*** *** **" № 5,
целият с площ от 1100 /хиляда и сто квадратни метра/ по документ за
собственост, а по скица с площ от 1169/ хиляда сто шестдесет и девет/ кв. м.
съставляващ имот с идентификатор № ******по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД - 18-47/18.08.2006г. на изп. директор на
АГКК, идентичен на номер по предходен план: парцел № XVII - 985 в кв. 84, ведно
с построената в същото място еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
07598.304.246.1, със застроена жилищна площ от 86 кв. м.
И на 04.03.2013г. в кантората на нотариус Р. К. с цел да набави за себе
си имотна облага въвела в заблуждение И.С., че полагайки палец върху Декларация
по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и декларация, с
която е декларирал, че със съпругата си И. И. С. е във фактическа раздяла от
месец октомври 2006г. и че същата не живее на адреса посочен, като постоянно
местоживеене в личната и карта, както и че имота предмет на продажбата не е СИО
е извършил обективни действия по даряване на недвижимия ми имот, находящ се в
гр. Бяла, общ. Бяла, обл. Варна, ул. „*** *** **" № 5, целият с площ от
1100 /хиляда и сто квадратни метра/ по документ за собственост, а по скица с
площ от 1169/ хиляда сто шестдесет и девет/ кв. м. съставляващ имот с
идентификатор № ******по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД - 18-47/18.08.2006г. на изп. директор на АГКК, идентичен на
номер по предходен план: парцел № XVII - 985 в кв. 84, ведно с построената в
същото място еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 07598.304.246.1, със
застроена жилищна площ от 86 кв. м. на децата ми Й.И.С. и сина ми И. И. С. и с
това му е причинила имотна вреда и в размер на 36 753,65 лева, продавайки
го на купувача В. И. С. - престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.
С присъдата е отхвърлен изцяло предявения
граждански иск в посочения размер като неоснователен и недоказан-за имуществени
вреди в резултат от престъплението по чл. 209 ал.1 от НК в размер на 36 753,65 лева.
С въззивната жалба ,инициирала настоящето производство се твърди ,че така постановената присъда е необоснова и неправилна ,като молят въззивния съд да я отмени и да постанови друга – осъдителна присъда,като уважи и гражданския иск.
По делото са постъпили и писмени възражения от името на подс.С. и защитниците й адв.В.В. и адв.М.В. ,с която молят съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и поради законосъобразността на присъдата и да я потвърди в наказателната и гражданската й част.
В допълнение към въззивната жалба на адв. Р.Х. се твърди ,че съдът не е обсъдил част от доказателствата ,които е събрал,поради което и присъдата страда от липса на мотиви ,представляващо съществено процесуално нарушение,поради което и в условията на алтернативност молят за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция.
В допълнение към писмените възражения на адв.Х. се депозирани и такива от адв. В.В. и В.В. като защитници на оправданата подсъдима,намират твърденията в допълнението към жалбата за неоснователни поради пълнотата на съдебния акт и обстоятелството, че съдът правилно е отчел относимите по делото факти и в частност присъствието на ч.т. и при подписване на пълномощното и при извършване на сделката.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят И.Г.С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р.Х. и адв. Е.Д., от преди.
Подсъдимата Й.И.С., редовно призована, явява се лично и с адв. В.В. и адв. М.В., от преди.
По съществото на делото адв.Х. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея като основателна и то на посочените доводи изнесени в писменото изложение.Счита ,че е налице и едно обстоятелство, което се явява отново съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, а именно с разпореждане от 29.03.2018 г. по НЧХД № 1273/2018 г. на Варненски районен съд, са конкретизирали доказателствени искания, а именно, че с оглед нормата на чл.209, индивидуализираща признаците на осъществен състав на това престъпление, следва да се назначи счетоводна експертиза.Твърдят ,че е било направено в съд.зала ,но игнорирано и неотразено . Счита, че това процесуално действие е от особено и важно значение за установяване на обективния състав на деянието. От друга страна счита, че са безспорно налице доказателствата за извършването му на престъплението .Сочи на убеденост ,че присъдата и мотивите към нея са незаконосъобразни и са постановени въз основа на допуснати съществени процесуални нарушения и за това моли за уважаване на въззивната жалба като основателна,или да отмени постановения първоинстанционен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Алтенативно моли съдът да приеме, че е налице извършено деяние от обективна и субективна страна от подсъдимата и да я признаете за виновна.
Адв. Д.: Подкрепя казаното от адв. Х. изцяло.Желае да заостри вниманието на съда към показанията на нотариус К., които противоречат на всички писмени доказателства. Счита изводите на първата инстанция относно кредитиране на същите като достоверни и пълни, което е абсолютен отказ от това да се види истината в очите,и се кредитират без да кореспондират със събраните факти.
Адв. В.: Счита, че жалбата е неоснователна и не са налице сочените от жалбоподателите съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на атакувания съдебен акт, за което са изложили съображения в писмен вид. Заявява ,че на подс. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 НК, чиито фактически състав изисква деецът да възбуди и поддържа заблуждение у пострадалия с користна цел, като престъплението е резултатно и настъпва с причиняването на вредата. Доводите и съждения във въззивната жалба са свързани с фактическия състав на престъплението по чл.209 НК, очертано в ал.2 на цитираната правна норма, което е съвършено различно престъпление и обвинение, за което няма повдигнато обвинение. За това подс. не се е защитавала по този състав, очертан в специалната част на НК и е недопустимо нови обстоятелства, извън молбата по чл.81 да бъдат предявявани и заявявани, т.к. по този начин се препятства възможността да организира адекватно защитата си, което е нарушение и то съществено, на правото на защита. За първи път се заявява с въззивната жалба, че пострадалото лице С. е неграмотен. По това обстоятелство твърденията на процесуалния представители непрекъснато варират защо е положен отпечатък от десен палец, а не подпис, което също затруднява и то съществено защитата ни и за което счита, че пред първата инстанция, а и до настоящия момент не са ангажирани доказателства, т.к. единствено по този въпрос свидетелства разследващия полицай в град Бяла. Но аз считам, че грамотността би следвало да се установи с удостоверение от учебно заведение, издадено по съответния надлежен ред от компетентен държавен орган. Не е в компетентността на разследващ полицай да установява грамотността на лице. Освен това има и съдебна практика, която недвусмислено установява, че ниската степен на интелигентност и грамотност не е равнозначна на абсолютна неграмотност. Категорията на интелигентност не се припокрива с категорията за невменяемост и не е правен термин, с който НК борави. Това е като възражения по допълнението към въззивната жалба. Счита, че съдебният акт, постановен от Варненски районен съд, е мотивиран, правилен и законосъобразен, защото той отговаря на всички релевантни въпроси, включени в предмета на доказване в настоящото производство, а това, че са събрани други доказателства, които не са включени в предметите на чл.209, ал.1 НК не опорочава съдебния акт, предмет на проверка в настоящото производство. Допълва, че пред първата инстанция наред с възражението е предявен граждански иск, който е неоснователен, т.к. е акцесорен и ние сме направили и възражение, че искът е предявен след изтичането на 5-годишния преклузивен срок по смисъла на чл.111 вр. чл.114 от ЗЗД и в този смисъл има трайна и установена съдебна практика, а именно Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС и Тълкувателно решение № 5/2006 г. на ВКС. С оглед на изложеното, ако въпреки възражението съдът постанови самостоятелен съдебен акт, с който реши спора по същество, моли на това основание да бъде отхвърлен и гражданския иск, предявен от частния тъжител.
Адв. В.: Поддържа възраженията, които сме депозирали и моли да се отхвърли жалбата на частния тъжител по настоящия процес.Акцентира върху следното : В жалбата и допълненията на частния тъжител се използва термин „незнайно защо съдът навлиза в дебрите на гражданското право“. Това съдът го прави, защото това е осъществен гражданско-правен акт, въз основа на който черпят информация, за да заведат наказателно-правен такъв. Спомена се няколко пъти фигурата на нотариус К.. По отношение на случилото се там по време на процеса възникнаха няколко важни въпроса. Първо частният тъжител ЧТ е дал мандат на дъщеря си да осъществи дарение. Това е искал, това е целял. Даден мандат, но не му е направило впечатление, че по време на изповядването на акта не присъства сина му. Това е важен акт, за някои хора веднъж в живота се прехвърля имот. Още повече, че същият е получил пари и най-вече всички твърдения, че той не присъствал в кантората, не е знаел, не чул и видял се оспорват от подписаната декларация по чл.26, ал.1 от СК, че същият не живее със съпругата си, т.к. реализира сделка за единствено жилище, което макар и несемейно, би лишило семейството от такова. Подписвайки тази декларация той също осъществява състав от НК. И ако не я бе подписал тази декларация тази сделка нямаше да се осъществи. От това е видно, че той е желал, целял настъпването на този резултат безспорно. По отношение на свидетелката Б. и служителката в кантората на нотариуса - техническият сътрудник, ще кажа, че два пъти е бил четен проектът, още повече, че при запознаване с проекта на молителите, които са пожелали тази услуга, нотариусът по смисъла на Закона за нотариусите и нотариалната дейност осъществява процесуална субсумация, т.е. той трябва напълно да си изясни, че пред него стои правоспособно или дееспособно лице. И всички останали твърдения на частния тъжител, че го боляла ръката, била превързана и т.н. са правно ирелевантни. Още повече, както твърдим в допълнителните си възражения, положеният палец дава безспорна яснота за това, че този акт е подписан и заверен от това лице. Повторната графологическа експертиза потвърждава това. Частният тъжител се е обогатил със средствата, като е получил първия транш от парите и няколко дни след това на няколко транша получава останалите пари. Малко странно звучи твърдението за инициатива и подмолни действия от страна на С., че тя водила баща си от един нотариус до друг, т.е. да разбираме, че тя е искала да го обърка. Нотариусите вършат една и съща дейност и при който и нотариус да отиде ефектът ще бъде един и същ, при условие, че документите са еднакви сделката ще се осъществи. По делото се събраха и други доказателства, че не тя е инициирала ходенето пред нотариус, а нейният баща я е водил. Моли да потвърдите решението на Варненски районен съд като правилно и законосъобразно, и да оправдаете напълно моята подзащитна по повдигнатите обвинения. Искам да допълня, че по отношение на Варненска районна прокуратура, че видите ли частният тъжител не е обжалвал акта на Варненска районна прокуратура и решението е влязло в сила. Естествено е, че няма да го обжалва, защото е безсмислено. А те са инициирали досъдебно производство, за да могат да съберат допълнителна информация, по която да оформят частната си тъжба и по която да следват процеса.
Адв. В.: Допълва, че влизането в сила на постановлението е предпоставка от категорията абсолютните за допустимост на производството от частен характер. Счита за несъстоятелно твърдението, че изводът на първоинстанционния съд е неясно. Относно показанията на свидетелката К. считам, че същите са в унисон с писмените доказателства по делото, т.к. колегите осъществявайки защитата на частния тъжител изискаха извлечение от регистъра на нотариуса, от който се установява, че на същата дата свидетелят С. е правил пълномощно на доверителката ни за разпореждане със земеделски имоти, подписвал е и съпътстващите документи. Така че не отговаря на истината заявеното от свидетеля В. С., който е купувач на спорния имот, че пред нотариуса са били само той и доверителката ми. При внимателен прочит на показанията на свидетеля В. С. и неговия син се установява, че изгодните за тях обстоятелства свидетелстват, но за неизгодните нямат спомен. Заявеното от свидетелката К. се подкрепя и от показанията на свидетеля О. Р., които са ценени частично, поради заинтересоваността му.
Адв. В.: Още повече, че свидетелката К. заяви, че няма как да не удостовери присъствието на частния тъжител, т.к. му задава въпроси – това единствено жилище ли е на семейството и той е заявил, че не е, и се легитимира.
Адв. Х. (реплика): Искам да стане ясно на съда, че ние това дело с адв. Д. го гледаме „pro bono“ от самото начало. Тук не става въпрос за средства и за работа, с която си изкарваш пари, а за една въпиюща несправедливост, извършена чрез престъпно деяние. Доводите, съображенията, които изказаха пред Вас защитата считам, че са изключително противоречиви и вътрешно, освен с доказателствата. Жилището, което е продадено е семейна имуществена общност. Защо след, като И.С., както се твърди е в кантората на нотариус К. и има пълномощно трябва да подпише тези декларации за гражданско състояние и уверение, че е разделен с жена си, за да може жилището да остане негово. От разпита на нотариус К., моите извинения към нейния професионализъм и възрастта, но тя много добре го каза - защото не може да се продава, ако е семейно жилище. Нима това е начина, това не го прави несемейно. Доводите и съображенията от призмата на защитата са изключително необосновани, противоречат със събраните доказателства по делото и моля да обърнете внимание и да отмените присъдата и да върнете делото за ново разглеждане. Въпиющи са допуснатите съществени процесуални нарушения. Те действително са от категорията на съществените, които опорочават тотално този съдебен акт и такива, които винаги са основание за отмяна на същия.
Адв. В. (дуплика): Имотът, предмет на разпоредителната сделка, не е съпружеска общност. Наследствен е и съпругата му няма отношение.
Адв. В. (дуплика): Не е от задължителните доказателства в това производство, но на предварителната проверка доверителката ни, когато за първи път е давала обяснения, е заявила: „Баща ми заложи имота.“ Брат ѝ, когато за него е изгодно не знае нищо, бащата я обвинява и тук е налице уговор доверителката ни да поеме вината, което е недопустимо по закон.
Адв. В. (дуплика): Както и някои нюанси за това, че купувачът е безработен. Отделно от това имотът е закупен без оглед. Останах с убеждение, че предполагам това са нерегламентирани структури, които се занимават с издирване на имоти на слабо грамотни хора, обещавайки им парична компенсация и обещавайки им да живеят за в бъдеще там, а думата „прехвърлям“ е равнозначна на всичко.
Подс. С. в последната си дума моли да бъде оправдана ,несе счита за виновна ,като сочи ,че не знае къде са отишли парите ,а баща й постоянно викал „дай, дай“.
Съдът като взе предвид всички относими доказателства към така възведеното обвинение по чл.206 ал.1 от НК намери за установено от фактическа страна :
Жалбоподателят И.С. притежавал къща с двор, находящи се в гр.
Бяла, обл. Варна, ул. „*** *** **" № 5. Имотът придобил по силата на
завещание. В него живеел със съпругата си И. С.. Те имали две деца - дъщеря подс.Й.С. и син - И. С.. Подс.С. живеела в къщата на
родителите си до 2013г. заедно със свид.Р., с когото живеела на семейни начала и детето им. Те се
изнесли от къщата, поради неразбирателство с родителите и. Подс.С. и свид.Р.
заедно с детето си се изместили да живеят в гр.Варна.
След проведени разговори по телефон /чрез телефон на свид.Р./,тъй като С.
няма собствен такъв / баща и дъщеря С. се уговорили да срещнат в гр.Варна при
нотариус.
В изпълнение на уговореното на 19.02.2013г. подс.С. и ч.т. С. посетили кантората на нотариус К.
И., peг. №572 на Нотариалната камара. Там, двамата
обяснили на свид. Т. Б. -
помощник нотариус и на свид.А., че желаят ч.т. С. да упълномощи подс. С. да се разпореди с имота му. Били
изготвени и декларации по чл. 264 ал. 1 от ДОПК и чл. 25 ал. 8 от ЗННД. След изготвяне на
документите от свид.А.а, те били предадени на свид.Б. помощник нотариус в
посочената нотариална кантора за валидиране. По искане на ч.т.С. изготвеното пълномощно му било прочетено от свид.Б..След
изчитането му частния тъжител се съгласил със съдържанието на документа и се
пристъпило към подписването му. Тъй като ръката му треперила и не могъл да се
подпише и изпише имената си свид.Б. преценила, че следва да се постави
отпечатък от десен палец, като вместо подпис и на трите документа бил положен
отпечатък от палеца на дясната ръка на св. С.. Правното основание и причината
за полагането на пръстов отпечатък било чл. 589 ал. 2, вр. чл. 579 ал. 2, вр. чл. 189 ал. 1 от ГПК, поради недъгавост.
След полагане на пръстовия отпечатък свид.Б. с оглед служебните си
задължения заверила и вписала в регистъра пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №
2429 от 19.02.2013 г. и на съдържанието рег. № 2430 от 19.02.2013 г., т. 1, №
79, двете заверени от помощник-нотариус Т. Б. за нотариус № 572 – К. И., чрез
което частния тъжител е упълномощил дъщеря си подс.С. да го представлява пред
нотариус, физически и юридически лица, като се разпореди чрез способ по своя
преценка, включително да дари, замени, ипотекира, прехвърли срещу задължение за
издръжка и гледане, извърши делба, продаде на когото намери за добре, при цена
и условия, каквито договори, включително да договаря със себе си и с трети
лица, които също представлява, описания в исковата молба имот.
По силата на това пълномощно дъщерята на ч.т. С. придобила пълни права
за разпореждане с имота на баща си изцяло по нейна преценка, да получи
продажната цена от имота, да въведе купувача във владение и други.
На 01.03.2013
г., по молба на подс. С.,***- Бяла било издадено Удостоверение за
данъчна оценка №177/01.03.2013г.,
отнасящо се до горепосочения имот, като към молбата било приложено копие от
изготвеното пълномощно. Удостоверението било получено лично от подс. С., за
което същата се подписала. Същата заплатила и за услугата.
Междувременно към имота проявил интерес свид.В. И. С., като поискал да
го купи. Той бил насочен към къщата на С.
от неустановено лице, което му казало, че този имот се продава. Свид.С.
заедно със синът си свид. Д.С. огледали имота само отвън и провел разговори с
подс. С. за покупката на имота.
След като имала всички необходими документи на 04.03.2013
г. подс.С. заедно с баща си ч.т. С.
и купувача С. посетили кантората на нотариус Р. К., за да бъде извършена
покупко-продажбата на имота. След като били представени нужните документи за
извършване на сделката било установено от служителите в кантората, че не е
извършено плащане, като страните били насочени към банка за да се осъществи
банков превод на продажната цена. С. заедно с купувачите посетили банка, в
която тя разкрила банкова сметка ***азмер
на 36 753,65
лв.
Сумата, представляваща цената на
имота била преведена на 04.03.2013
г. от свид. С. по банкова сметка *** „ЦКБ" АД открита на 01.03.2013 г. и с титуляр подс. Й. С.. След това
с документа за банковия превод се върнали в кантората на нотариус Р. К.. При
преглед на документите било установено, че имота
на С. е единствен за семейството и
за неговата продажба се искало съгласието на съпругата му свид.И.С.. По
неясни причини той декларирал, че
със съпругата си И. С. са във фактическа раздяла и последната не живее на
адреса в гр. Бяла и че имота не е семейна имуществена собственост. Отново при
подписване на този документ бил положен отпечатък
от десен палец със забележка, че поради невъзможност да положи подпис и да
изпише трите си имена декларатора полага пръстов отпечатък. След като нямало
пречки и всички документи били редовни нотариус Р. К. се убедила в
представителната власт на подс.С. посредством проверка в регистъра на
пълномощното за продажба на имота била изповядана сделката. Бил съставен
нотариален акт, със страни - продавач Й.С., в качеството си на
пълномощник на ч.т. И.С. и купувач - свид. В. И. С.. Продажната цена на
имота била 36 753,65
лева. При съставянето на акта били представени необходимите документи,
удостоверяващи собствеността на имота, скици, данъчни оценки, горепосоченото
пълномощно и декларациите по чл. 264 ал. 1 от ДОПК и чл. 25 ал. 8 от ЗННД и декларация от ч.т. С., с която декларирал, че със съпругата си И. С.
са във фактическа раздяла и последната не живее на адреса в гр. Бяла и че имота
не е семейна имуществена собственост.
В началото на месец април 2013 г. ч.т. С. разбрал, че имота му е
продаден на други хора - В.
С. и поради това потърсил намеса на органите на полицията и прокуратура.
При извършената проверка по жалба
на ч.т.С. –в продължение на цели три години ВРП се произнесла с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство ,като последвали
отменителни постановления на ВОП, ВАпП и ВКП с подробни указания за провеждане
на разследване и назначаване на съответни експертизи не само по отношение на
положения десен палец на жалбоп.С. ,а и
с оглед на действителната воля на жалбоп. С.,както и за установяване на
съпричастността и евентуална съучастническа дейност на други лица в така
извършената сделка.При извършените недостатъчни следствени действия не била
назначена съдебно психиатрична експертиза нито на жалбоп. С. нито на подс.С.,а
извършената съдебно графологична експертиза не дала позитивен резултат/поради
невъзможност да се справи със задачата си /. При това незадълбочено разследване
ВРП е приела производството и се е произнесла с постановление за прекратяване
на същото като е дала възможност на страните да го обжалват .В същото
постановление е било прието ,че извършеното престъпление осъществява признаците
на престъпление от частен характер в
хипотезата на чл.209 ал.1 и чл.218в т.2 от НК с извършител подс.С. като
дъщеря на жалбоп.С..
Защитата
на жалбоп. С. не е подала жалба срещу това постановление и същото е влязло в
законна сила.
Настоящата съдебна инстанция счете,че именно
тогава по ДП са останали непопълнени доказателствени празноти ,но въпреки тях
престъплението би могло да бъде квалифицирано като такова по чл.209 ал.2 и при
наличието на щета в големи размери и / или особено големи размери,като изобщо
не е била изследвана евентуалната съучастническа дейност на други лица,въпреки
данните по делото за наличието на неграмотност и/или относително ниска степен
на интелигентност на страните и в частност на жалбоподателя С. и подс.С..Този
факт обаче е извън предмета на частната тъжба.
В хода на съд. производство на НЧХД е назначена тройна съдебно
графологична експертиза, която по несъмнен начин потвърждава , че всички
документи по делото, на които е положен отпечатък от десен палец на С. са
идентични с пръстовия отпечатък на ч.т.С..
При преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при решаване на
въпросите по чл.304 от НПК съдът е достигнал до следните правни изводи:
В частната жалба, с която съдът е бил сезиран от И.С. е посочено следното - „
моля, да ни призовете на съд и след като докажем твърденията си, да постановите
присъда, с която да признаете за виновна Й.С. за престъпление по смисъла на
чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, като и наложите наказание съответно на това
престъпление от Наказателният кодекс .
Съгласно изискванията на чл. 81 НПК в тъжбата си частният тъжител следва да изложи всички обстоятелства
относно престъплението, т.е. да опише фактическата обстановка, при която
твърди, че е било извършено престъплението - неговия автор, дата и място на
извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и в какво се е изразило
същото. На практика обвинението в производството от наказателно-частен характер
се формира въз основа на тъжбата съдържаща описание на фактите. По този начин
от една страна е очертан предмета на
доказване в бъдещото съдебно производство (което е от съществено значение както
за подсъдимия, така и за частния тъжител), като същевременно бъде гарантирана
възможността за ефективно реализиране на правото на защита на подсъдимия.
Тъй като основна гаранция за реализиране на
това право е на подсъдимия да бъде предявено ясно и точно обвинение и същия да
има възможност да се защити както по фактите, така и по квалификацията, то на
практика закона е създал по особен (смесен ) характер за начина на
формулирането на обвинението от фактическа и правна страна в производството от
наказателно частен характер.
Фактическите предели на обвинението
се определят от частната тъжба. Именно чрез въведените в тъжбата твърдения за
осъществяването на определени факти и обстоятелства се очертава фактическата
картина на деянието, за което с тъжбата се повдига конкретно обвинение срещу конкретен
субект. По тази причина частната тъжба определя и доказателственият предмет. В
хода на съдебното следствие подлежат на разкриване и установяване именно
твърденията, изнесени в частната тъжба на тъжителя. Други посочени факти в хода
на делото не могат да променят предмета на доказване дори и да осъществяват
състав на престъпление, щом те не са описани в частната тъжба.
Очертаният от частната тъжба
предмет на доказване включва следното: –
„На 19.02.2013г. Дъщеря ми Й. и О. Р. ме
закараха с кола до гр. Варна с намерението да прехвърля къщата на децата си - Й.
и И.. Нотариусът, при
когото ме закараха не го познавах. За целта в нотариалната кантора нотариус К.
И., с peг. № 572 в
Нотариалната Камара се състави документ - пълномощно с peг. № 2429 е peг. № 2430, том
1, №79 под, който ме накараха да сложа палеца си, т. к. съм неграмотен - не
мога да чета, но мога да се подписвам. Дъщеря ми ми каза, че това е пълномощно
за дарение на къщата така, както сме се разбрали. На 04.03.2013г. бях закаран
при нотариус Р. К. със знанието, че ще дарявам имота да двете си деца -Й. и И..
В кантората ме накараха да положа палеца си върху две декларации - по чл.25,
ал.8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и декларация, с която съм декларирал, че със съпругата ми И. И. С. сме във
фактическа раздяла от месец октомври 2006г. и че същата не живее на адреса
посочен, като постоянно местоживеене в личната и карта, както и че имота
предмет на продажбата не е СИО и аз мога да се разпореждам с него лично или
чрез пълномощник. Този ден не ми бе прочетено абсолютно нищо върху, което
положих палеца си. Не ми е четен нотариален акт. Останах с категоричното
впечатление, че съм дарил къщата си на децата си.“
С
частната тъжба тъжителят е формулирал фактическото и юридическото обвинение за
престъплението измама. При така формулираното с тъжбата обвинение, предмет на
доказване по делото са измамливите действия на С. така, както са описани в
частната тъжба и тежестта за доказването им пада върху частното обвинение.
В настоящият казус това, за
което е подадена частната тъжба определило и предмета на доказване е
твърдението, че действията извършени от частния тъжител С. посредством, които
се е разпоредил със своя недвижим имот са в следствие на измамливите действия
на дъщеря му.
По отношение на всички други лица свързани по
някакъв начин с осъществяване на сделката и упълномощаването на С. от частния
тъжител, наказателното производството е
прекратено , и съответно съдът не би могъл да анализира дали стореното от тях осъществява
състав на престъпление. Постановлението на прокурора не е обжалвано от страните
и съдът правилно е приел , че те напълно са се съгласили с изводите на
прокурора. Поради това и предмет на разглеждане по настоящото дело са само и единствено действията
на подсъдимата С., а и действия на други лица не
са релевирани ,а не са релевантни за делото.
Доколкото частната тъжба е определила
предмета на доказване в нея не са посочени обстойно конкретните действия на С.
посредством, които е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.209 от НK, то съдът правилно е разгледал и двете правни действия осъществени от С. довели до разпореждане с имота.
Първият акт, с който е започнато производството по продажба на имота е
подписването на пълномощното, с което ч.т.С. дава права на дъщеря си подс.С. да се разпорежда
с имота, както намери за добре, включително да го продаде, дари и да се
разпореди с него в нейна полза.
Пълномощното подписано от С. дава неограничени права на дъщеря му да се
разпорежда с имота и в него няма клаузи, с които тя следва да се съобразява при
извършване на разпоредителни действия с имота и при получаване на продажната му
цена.
От представеният документи по делото се установява, че е било издадено пълномощно нот. заверка на подписа рег. № 2429 от 19.02.2013 г. и на съдържанието рег. № 2430 от 19.02.2013 г., т. 1, № 79, двете от помощник-нотариус Т. Б. за нотариус № 572, т.е. третото лице, чрез което частния тъжител е упълномощил дъщеря си подс.С. да го представлява пред нотариус, физически и юридически лица, като се разпореди чрез способ по своя преценка, включително да дари, замени, ипотекира, прехвърли срещу задължение за издръжка и гледане, извърши делба, продаде на когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори, включително да договаря със себе си и с трети лица, които също представлява, описания в исковата молба имот. Пълномощникът има още право да получи продажната цена и да въведе купувача във владение. Върху пълномощното е поставен отпечатък от палеца на дясната ръка на С., поради недъгавост,а назначената съдебно-графологическа експертиза, която несъмнено установява, че положения отпечатък в пълномощното е на частния тъжител,а от съдържанието на пълномощното няма правни ограничения за С. при извършване на разпоредителни действия.
В жалбата е посочено, че на частния тъжител не е било прочетено нищо и е бил накаран да положи отпечатък от палеца си. Отишъл е при нотариуса с убеждението и желанието да дари къщата на децата си Й. и И.. Безспорно по делото е, че пълномощното е издадено от посочения в него издател. Тук съдът правилно анализира обстоятелството дали частния тъжител е разбирал какво подписва.
Съгласно приобщените по делото гласни доказателства той е влязъл при нотариуса с дъщеря си и заедно с нея са обяснили какъв документ желаят да им бъде подготвен. Няма данни, а и твърдения, че частния тъжител е бил принудително заведен при нотариуса или там е имало предварително подготвен документ, който той е следвало да разпише или друго лице да е давало указания за издадения документ. По делото не са ангажирани безспорни доказателства за причината, поради която частния тъжител е посетил нотариалната кантора с дъщеря си и какви са им били предварителните договорки.
Разпитаните по делото служители в нотариалната кантора на нотариус К. И., свид. Б. и свид. А.а сочат, че подписания документ е бил прочетен и на двамата – баща и дъщеря. Първоначално в кантората разговор със С. е провела свид.А.а, която е оформила съдържанието на искания от тях документ – пълномощно. Свидетелката не си спомня с конкретика случилото се, поради изминалия продължителен период от време повече от 5 години. Тъй като тази свидетелка е била назначена на длъжност юрисконсулт в кантората е имала само правото да изготви текста на искания документ но не и да го валидира, като заверката е правена от помощник нотариуса или нотариуса в зависимост от искането на клиента или естеството на заверявания документ. Първият разговор със С. – баща и дъщеря е проведен от тази свидетелка, която спрямо обясненото от тях е подготвила пълномощното. Начинът, по които е изготвено пълномощното и какво и е било съобщено от страните свидетелката не си спомня поради изминалия дълъг период от време.
Помощник нотариус свид. Б. обаче си спомня случая и в съдебно заседание заявява, че С. баща и дъщеря са пристигнали в кантората с конкретно искане – да се изготви пълномощно за имот. Спомня си, че колежката и е обсъждала с тях детайли по пълномощното. Те са обяснили с „прости думи какво искат“. По тяхно искане в пълномощното били включени всички способи за разпореждане с имота. Идването им в кантората на нотариуса е било с конкретно искане и изградено желание да се разпоредят с имота. Свидетелката е категорична, че упълномощителят я е помолил да прочете пълномощното на глас. След прочитането му С. се е съгласил с него и са преминали към подписването му. Свидетелката е категорична, че не е имало напрежение или протест по съдържанието на пълномощното. Също така и упълномощителят С. е прочел пълномощното, тя е говорила и с двамата и е останала с впечатление, че разбират казаното от нея и са грамотни. Провела е разговор с двете лица и те са били наясно със случващото се. Категорична в показанията си е за причината да не се разпише пълномощното от С., а да се положи пръстов отпечатък. Това се е наложило, тъй като ръката му е треперила и не е могъл да изпише имената си. В случаят е трябвало да се изпишат имената на упълномощителят, както на пълномощното, така и на декларациите и това е нямало как бъде осъществено поради треперенето на ръцете на С.. Поради това свид.Б. е взела решение да се положи пръстов отпечатък на документите. Според свидетелката двете лица са били наясно какво представлява продажба на имот и какво е дарение на имот.
Изводът, който може да се изведе от показанията на тази свидетелка е, че двамата С. при посещението си в нотариалната кантора са имали предварително взето решение какви документи са искали да им бъдат изготвени, между тях не е имало спор или несъгласие по отношение на текста на пълномощното. Освен това съдът правилно е отбелязал , че по никакъв начин не е било поискано да се изпише името на сина на С. - И., и частния тъжител не е направил искане той да фигурира в подписваните от него документи.
Неизяснен остава въпроса защо и с какви мотиви ч.т.С. е посетил и двата пъти нотариус само с дъщеря си дори без да уведоми за това синът си. Предварително не са били взети неговите лични данни, за да бъде вписан в документите. Баща и дъщеря С. са посетили през непродължителни периоди от време две нотариални кантори, в които по заявеното то тях желание са били изготвени и заверени документи и е била реализирана продажбата на недвижимия имот. Прави впечатление, че изрично е било посочено в пълномощното, че С. има право да получи продажната цена за имота. Разпитаните по делото свидетели не сочат колебливо поведение от страна на С., нежелание да се извърши прехвърлянето на имота или каквото и да е друго притеснение от негова страна при подписване на документите. Прави впечатление, че И. С. не е бил уведомен за нито едно от посещенията при нотариус от баща си.
Според показанията на свид.Б. баща
и дъщеря С. са били наясно със подписваните документи, разбирали са
извършваните правни действия. Не и е направило впечатление лицата да не
разбират значението на документите или на прочетеното от нея съдържание на
пълномощното. Факта, че двамата са посетили нотариус със конкретно искане и
пълномощното е подготвено в присъствието и на частния тъжител, след което
изрично по негово искане му е било прочетено от помощник нотариуса извежда
извод, че С. е бил напълно наясно със случващото се и никой спрямо него не е
извършил измамливи действия при
подписване на пълномощното даващо права за разпореждане с имота му.
Съдът е анализирал и показанията на свид.Р., който към момента на деянието е живеел на семейни начала с подс.С. и двамата имат дете. През призмата на тези факти следва да бъдат ценени неговите показания по делото. Свид.Р. е категоричен, че инициатор за срещите е бил ч.т.С., който се е свързал през неговия мобилен телефон с дъщеря си. С. е присъствал лично и при двете посещения при нотариус. Свидетелят е възприел лично как С. получава пари от купувача. Според него подс.С. не е разбрала, че продава къщата. Това негово твърдение противоречи на обясненията на подсъдимата, тъй като тя напълно ясно съзнава и знае за стореното от нея по продажбата на имота. Съдът напълно кредитира показанията му, че и при двете посещения в нотариални кантори ч.т. е С. е присъствал, тъй като това е безспорно установено по делото.
В практиката се приема, че невярната представа, че пълномощно
за продажба няма да бъде използвано за това правно действие, представлява
измама, когато са водени преговори за прехвърляне на имота срещу задължение за
издръжка и гледане или дарение.
В случая обаче няма ангажирани доказателства
за водените преговори и поетите ангажименти от страна на С. преди подписване на
пълномощното.
В практиката се приема, че невярната представа, че едната или двете страни ще
направят или няма да направят нещо след сключването на сделката или че
отношенията между тях ще се запазят такива, каквито са били преди сключването
на сделката, не представляват измама.
В процесния случай волята на
частния тъжител да упълномощи за продажба не е изразена привидно, т. е. не е овластяване с уговорка представителната власт да не
бъде упражнявана – виж решение № 113 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1677/2010 г., IV г. о., ГК). Няма причина за
привидност.
Тук следва да бъде обърнато
внимание, че С. вероятно са били предварително консултирани за начина и
стъпките при прехвърляне на недвижим имот, но данни за това не са обективирани по делото. Макар да не са наведени твърдения и съответно да не са събрани доказателства за
това до подписването на пълномощно вероятно се е стигнало за да може подс.С. ***
издаването на скица и данъчна оценка за имота, документи без който сделката не
би могла да се осъществи.
От представените по делото документи се установява, че на 04.03.2013 г. В кантората на нотариус Р. К. е сключен договор с нот. акт № 55, том I, peг. № 3015, дело № 44 по описа за 2013 г. на ВН peг. № 212, вписан в СВ Варна вх. рег. № 4143/05.03.2013 год., акт № 29, т. ХІ, дело № 2089, чрез който И.С., чрез пълномощника си подс.С. е прехвърлил на купувач процесния имота за сумата 36 753.65 лв., равна на данъчната оценка и изплатена от купувача по банков път. Договорът не е нищожен и не е бил обявен за такъв по съдебен ред.
В случая следва да бъда отчетено, че при продажбата на имота ч.т.С. също е бил в кантората на нотариуса и тази сделка не е била крита от него.
Отново няма наведени данни кой или кои е посъветвал лицата да изповядат сделката при този нотариус, както и се е ангажирал с предварително подготвените документи нужни за продажбата на имота.
Твърдението на С., че документите, които е подписал не са му били прочетени не се подкрепя по делото с доказателства. В тази посока следва да се посочи, че при изповядване на сделката за продажба на имота му той е бил в кантората и тези факти са се обсъждали в негово присъствие, както включително и забавяне на сделката за да се преведе по банков път сумата за покупка на имота. Всичко случило се е било публично и в негово присъствие, която още веднъж извежда издвод, че ч.т. е бил наясно с действията по продажбата на имота.
Прави се оспорване, че пълномощните и декларациите не са подписани от С., а с положен пръстов отпечатък. Този факт сам по себе си не води до нищожност на сделките и не води до извод за осъществен състав на престъпление по чл. 209 от НК. В практиката се приема, че полагането на отпечатък от палеца дава дори по-голяма сигурност за автентичността на направеното изявление (решение № 187 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 633/2008 г., I г. о., ГК.
Законът дава възможност, когато болестното нарушение на двигателната способност на ръката не е пълно, в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето, както и че нечетливият подпис не е неидентифицируем, нито ниската степен на грамотност е равнозначна на неграмотност (решение № 621 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1195/2009 г., I г. о., ГК).
Безспорно установен по делото факт е, че С. при посещението си двамата нотариуси е положил отпечатък от десен палец, а не подпис т.е. нееднократно е преценено, че той не може да се подпише. Тези действия по подписването на документа посредством полагане на пръстов отпечатък не водят до извод за извършено деяние по чл. 209 от НК.
За намерението на лицата каква сделка искат да се осъществи следва да се
съди от изготвеното пълномощно. В него са посочени всички елементи на
постигнатото съгласие между тях. С. не е излязла извън рамките на пълномощията си. Дали обаче стореното от нея
е в рамките на постигната лична договорка не се установи по безспорен начин по делото. Не е установен и
свидетел, който да е присъствал на договорките между дъщеря и баща.
Причината, поради която ч.т. е присъствал на сделката не е установена по делото, но в тази посока съдът
е ценил приобщените гласни
доказателства, че преди време брата на подс.С. – И. и жена му са продали имот
на семейството, а на нея не са дали полагащата и се част от продажната цена.
Съдът е ценил формираното съзнание на подс.С. при разпита и в съдебно
заседание е, че щом брат и е продал наследствените ниви, то тя има право да
продаде наследствената къща. Това е нейната логика и усещане за справедливост.
Дали пълномощните са дадени с цел обезпечаване на дъщерята по идентичен начин
като сина със имот може да посочи единствено частния тъжител.
И тъй като в това производство могат да
бъдат разглеждани само действията на подс.С. ,то не са установени конкретните нейни
действия или обещания, които С. е извършила по отношение на частния тъжител, за
да го въведе в заблуждение,такива не са
посочени изчерпателно още в частната тъжба, а и в хода на съдебното дирене не са
установени такива.
По делото е назначена и изготвена
СППЕ на подс.С.,като съгласно нейното
заключение тя може да разбира свойството и значението на извършеното, налице е
лека умствена изостаналост и Епилептична болест, които я правят зависима от
околните и лесно внушаема , както и липсата на достатъчни социални умения и
опит. С. е с нарушени задръжки и импулсивно поведение, така, че лесно може да
бъде манипулирана нейната воля. При изслушване на вещите лица в съдебно
заседание те излагат становището си, че С. трудно прави разликата между
продажба и пълномощно, на нея тези правни действия следва да се обясняват с
прости думи, например на въпрос баща ви упълномощили ви тя отговаря“той ми даде
документ“, това тя е възприела при упълномощаването. Според вещите лица щом
баща и е бил с нея и в двата случая тя не е съзнавала, че прави нещо нередно.
Спазена е процедурата по упълномощаване и
прехвърляне на недвижимия имот. По делото не са ангажирани доказателства за
влязло в сила съдебно решение с което да е обявена за нищожна сделката по
прехвърляне на недвижимия имот. Установено
е, че е реализиран въвод във владение в процесния имот и към момента С. не
живее в него.
По направеното възражение, че ч.т.
С. е неграмотен и не е разбирал извършваните нотариални действия съдът не
приема, тъй като закона не е възвел това като основание за ограничаване на
дееспособността да дадено лице. Липсват данни по делото С. да е с ограничена
дееспособност.
Въззивният съд счете ,че така
постановения съдебен акт е правилен и обоснован ,а възраженията срещу него –
неоснователни.
По възраженията на защитата на
частния тъжител : От една страна същите касаят оценката на съда за фактите.
В тази и част тя е неоснователна
,тъй като съдът е отделил подробно и
обосновано всички онези факти относими към съдържанието на тъжбата и въз основа
на установеното по делото е приел определени фактически положения изложени по –
горе.
Действително по делото са налице
много въпросителни ,касаещи по скоро морални въпроси ,но не и факти върху които
да се защитава подс.С..
Така например въззивния съд счете ,че с
оглед установеното по делото за относително ниската грамотност и интелигентност
на ч.т. и подс. е възможно да се касае и за друг вид престъпление – такова по
чл.209 ал.2 от Нк ,но такова обвинение няма възведено и такова не е било
предмет на настоящето дело.
От
друга страна очевидно е ,че в конкретния случай има намеса на трети лица ,извън
кръга на ч.т. и подс.С. ,за да бъдат извършени всички тези правни действия и те
да се съгласят с тях,но тъй като те не са установени нито от прокуратурата,
нито в рамките на частната тъжба ,то съдът не би могъл неограничено -да
разширява предмета на същата.
- Отделно от това защитата на ч.т.
твърди ,че са направили искане за назначаване на оценителна експертиза на имота
,но същото не било отразено в съдебния протокол ,а е продаден на цена по
данъчна оценка на трети лица ,а не по пазарна такава.Настоящата инстанция не би
могла да провери подобно възражение ,тъй като същото не е отразено в протокола ,а страните са имали възможност да
поискат вписването му в същия-за поправки и допълнения по реда на чл.312 от НПК
,което очевидно не е строено.
Поради изложеното и жалбата срещу
съдебния акт е неоснователна ,а обвинението недоказано по безспорен начин
,поради което и присъдата е правилна и законосъобразна.
При ясно установените факти присъдата е правилна, справедлива и законосъобразна. Поради това и въззивният съд счита ,че така постановения съдебен акт не е необоснован ,тъй като възприетите фактически положения се подкрепят от доказателствата по делото ,както и че не е нарушен реда на събирането на доказателствата,а съдът не е допуснал подценяване или надценяване на някои от доказателствата ,както и неправилни правни изводи в оценъчната си дейност.
Поради това и възраженията за неправилност съдът намира същите за несъстоятелни ,защото съдът е обсъдил възраженията на защитата по доказателствата и е дал ясен и категоричен отговор кои от тях възприема и кои – не и защо ги отхвърля.
Поради изложеното и решението на първоинстанционния съд не е нито необосновано ,нито несправедливо ,нито неправилно ,и следва да се потвърди ,а жалбата като неснователна да се отхвърли.
Водим от горното и на осн чл. 338 от НПК , съставът Варненския окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ВРС, постановена по НЧХД№ 1273/2018 година на 08.05.2019година от 13ти състав на ВРС .
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.