Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262499 Година 15.11.2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
ХІІІ граждански състав
На деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №7818 по описа за
2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК: … със седалище и адрес на управление: град София, район
Лозенец, бул. Никола Вапцаров № 55, ….. представлявана от А...В.А..-
И...д... и М..Т..П...- П…, действащи чрез пълномощника си ю…. Р...А....К..., със съдебен адрес:***, с която се иска от
съда да признае за установено по отношение на Й.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, че има вземане в
размер на:
·
изискуема главница в размер на 1,500.00 лева (хиляда и петстотин лева), ведно със
законна лихва за забава за периода от изпращане на заявлението до
окончателно изплащане на вземането;
·
изискуема редовна лихва в размер на 100.23 лева (сто лева и двадесет и три стотинки),
начислена за периода от … включително;
·
изискуемо обезщетение за забава в размер на 9.24 лева (девет лева и двадесет и четири стотинки),
начислено за периода от … включително;
·
изискуема такса, дължима съгласно чл. 37 и чл. 39 от Договора от 06.07.2018 г. в размер на 37.76
лева (тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки), начислена за
периода от …включително;
·
направените по частното гражданско
дело съдебно - деловодни разноски в размер на: сумата от 32.94
лева (тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки) платена държавна
такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева
(сто и петдесет лева) за защита в производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
При условията на евентуалност, в случай че установителният иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен
частично като неоснователен (т. 1), поради липса на предсрочна изискуемост на
кредита, моли съда, да осъди ответника Й. П…Д., ЕГН **********, да
заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми, представляващи
предсрочно изискуеми вземания по Рамков договор № … за издаване и ползване на
безконтактна к… к….,
и Рамков договор № … за издаване и ползване
на безконтактна к… к….,
а именно: изискуема главница в размер на 1,500.00
лева (хиляда и петстотин лева), ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на настоящата Искова молба до окончателното изплащане
на вземането; изискуема редовна лихва в размер на 100.23 лева (сто
лева и двадесет и три стотинки), начислена за периода от ….включително; изискуемо
обезщетение за забава в размер на 9.24 лева (девет лева и двадесет и
четири стотинки), начислено за периода от …. включително; изискуема такса, дължима
съгласно чл. 37 и чл. 39 от Договора от …в размер на 37.76 лева (тридесет
и седем лева и седемдесет и шест стотинки), начислена за периода от ……
включително;
Претендира всички направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари за
вещи лица), включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв.
(четиристотин и петдесет лева), съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл. 27, раздел IV, от Наредба за заплащането на правната помощ,
ведно с всички направени в производството разноски.
Ищецът твърди,
че след успешно проведено заповедно производство, в полза на
ищеца, в качеството му на кредитор, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, по силата на която длъжникът Й.Д.Д.
е осъден да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД
(Банката) дължимите по Рамков договор …..за
издаване и ползване на безконтактна к……к…, сключени между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Й.Д.Д. суми. Съобщението за издадената
заповед за изпълнение по образуваното ч. гр. дело № … по описа на Районен съд
Пловдив, … е било връчено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Твърди,
че със съобщение от… по описа на
Районен съд Пловдив, … на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
заповедният съД е указал, че в качеството ни на заявител, може да предяви иск
срещу длъжника Й.Д.Д. за
установяването на вземането в едномесечен срок.
Твърди, че правният интерес за предявяване на иска се обуславял от обстоятелството, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е било уважено от
заповедния съд, но поради факта, че заповедтта е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедният състав е указал, че в качеството
ни на заявител, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, може да предяви иск срещу
длъжника Й.Д.Д. за установяването на вземането в едномесечен срок.
ОТВЕТНИКЪТ Й.Д.Д., чрез назначения му о… п…Д.З., с отговора на исковата молба заявява, че
предявените искове са неоснователни и недоказани поради следните съображения:
На
първо място по делото не са представени каквито и да е доказателства
предсрочната изискуемост да е обявена на длъжника, поради което не е доказано
настъпване на предсрочната изискуемост на задължението. Предсрочната
изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията па
една или по-вече погасителни вноски. Наличието на обективната предпоставка е
необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в
предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е
субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали да го
упражни и кога принадлежи изцяло на титуляра на това право.
Ищецът
твърди, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е било направено от
него чрез изпращане на писмо до адреса на длъжника, съвпадащ с този по
постоянния му адрес. Доколкото обратната разписка е била върната в цялост с
отбелязване, че пратката не е потърсена, банката не представя доказателства, с
които да установи именно редовността на това връчване. Правилата изискват да се
остави служебно известие с покана до получателя за явяване, след това второ
такова съобщение, определен времеви интервал между тях, за които обстоятелства
ищецът не представя доказателства тези изисквания да са спазени и по този начин
да докаже редовността на връчването. От друга страна доколкото в договора между
страните не е предвидено изрично, че при връщане пощенска пратка, изпратена на
адреса, но оформена като непотърсена, уведомлението ще се счита за получено,
тогава изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост не може
да се приеме за редовно връчено. В този смисъл счита, че установителния иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на предявения осъдителен иск, при условията на евентуалност, взема
следното становище:
Ищецът
твърди, че в процесния случаи исковата молба има характер на покана за
изпълнение, както и обявяване на кредита за предсрочно изискуем от момента на
предявяване на претенцията, като посочените решения в този смисъл са неотносими
в настоящото производство, тъй като в случая съдебните книжа не са получени
лично от ответника или от негов упълномощен процесуален представител, за когото
връзката с клиента му се предполага, а са получени от особен представител,
назначен от съда по реда на чл.47. ал.6 от ПТК, който може да извършва
съдопроизводствени действия от името па ответника, но не и да получава
материално правни изявления адресирани до същия, каквото изявление представлява
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл не
е налице валидно отправена покана за изпълнение от страна на ищеца и обявяване
на кредита за предсрочно изискуем в хода на исковата производство.
От
друга страна ищецът сочи, че правата му произтичат от Р…. който е изменен и
допълнен с Р…., като твърди, че последния е продължение на предходния, като не
представя доказателства за тези си твърдения/договорът от…да изменя и допълва
договора от …също и да е негово продължение/.
Твърди,
че е нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.6 ЗПК, като не е посочен ясно и
разбираемо срока на договора. На следващо място не става ясно точно за издаване
и ползване на каква б… б…к… е договорът от изброените няколко такива.
Аналогично ответникът е поставен в състояние да отгатва в чл.33 от договора
какъв е размера на годишния лихвен процент, както и в чл.35 какъв е годишния
процент на разходите, как е формиран, какви компоненти включва. По този начин е
нарушено и основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин, което води до недействителност на същия.
Счита, че така предявените претенции са
неоснователни и като погасени по давност.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № ….,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е била връчена по реда на
чл.47 ал.7 от ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, с който да бъде прието за установено, че ответника
дължи на ищеца сума по вземане, произтичащо от Рамков договор № …..,
сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАП и кредитополучателя Й. П…П… (Картодържател), "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД отпуснал на кредитополучателя кредитен лимит в размер на ……Усвояването на суми по кредита е
започнало на …
Договорът е
изменен и допълнен с Рамков договор № ….който е продължение на Договора от …, под същия номер, със същата обслужваща сметка.
Кредитният
лимит се предоставя от Банката и може да бъде използван само посредством
картата, като в рамките на един отчетен период могат да се ползват само
средства до размера на одобрения от Банката кредитен лимит. От посочената
формулировка става ясно, че кредитът е револвиращ,
т. е. това е кредит, позволяващ на кредитополучателя да разполага с
определена сума за срока на Договора, като заплаща лихви и такси върху
използваната от нея част (вноските включват плащане по главница и
възнаградителна лихва). Кредитният лимит възстановява размера си в процеса на неговото погасяване,
като по този начин, погасената част от главницата отново може да бъде
използвана.
Съгласно
чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. В чл. 33 чл. 33
Договора от …. страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия
кредит - редовна лихва.
Съгласно
чл. 34 от Рамков договор № ….., лихвата се начислява върху усвоената част от кредитния
лимит към края на отчетния период за периода от датата на обработка на
съответната операция до пълното погасяване и се събира служебно от Банката от
кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение.
При забава
в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка - обезщетение за забава, чийто
размер се определя в чл. 47 от Договора, а именно 10 % (десет процента) върху
забавената дължима сума. Наказателната лихва се начислява на годишна база върху
просрочената сума за времето на забавата до окончателното й погасяване.
Съгласно чл. 43 и чл. 44 от Рамковия договор,
кредитът следва да бъде погасен на месечни погасителни вноски, като размерът на
минимална погасителна вноска (МПВ) е 5 % (пет процента) от общата
дължима сума, плюс непогасени вноски от предходен период, плюс сумата на
надвишението на кредитния лимит, плюс вноски за разсрочени операции, ако има
такова, но не по-малко от …..
Срокът за
заплащане на дължимите МПВ е …. след края на отчетния период или в следващия
работен ден, в случай, че денят е неработен.
Съгласно
чл. 50 от Договора, срокът на ползване на кредитния лимит съвпада със срока на
действие на договора, но не по-късно от срока на валидност на Картата, а именно
- 3 (три) години, в случай, че няма непогасени задължения към Банката.
Съгласно
чл. 52, буква д) от Договора, непогасяването в срок на задължение, произтичащо
от настоящия договор, предоставя на Банката правото да обяви предсрочна
изискуемост на кредитния лимит съгласно раздел III.5. от договора и
заплащане на обезщетение за забава в размера по чл. 47 от последния. Съгласно
чл. 59, буква а) от Договора, при неизпълнение (неспазване на което и да е
условие от Договора от страна на кредитополучателя), Банката има право
едностранно да обяви всички суми по кредитния лимит за предсрочно изискуеми и незабавно платими.
По делото е
прието като доказателство в заверен препис уведомително писмо до Й.Д.Д./л. 41
от делото/, за обявяване на договора за предсрочно изискуем, но от приложеното
след него известие за доставяне, става ясно, че същото не му е било връчено.
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на една от страните. Датата на настъпването
й играе ролята на падеж, като това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем.
В т. 18 от ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г.,
изрично е дадено разрешение на така повдигнатия спор /относно предсрочната
изискуемост на вземане, произтичащо от договор за банков кредит/. Така
даденото разрешение е задължително за прилагането му от съдилищата, при
разрешаване на конкретните хипотези. Според даденото разрешение, ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост,
не са съществували преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
посоченото основание. В решението са посочени и предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Изложено е, че предсрочната
изискуемост представлява едностранно изменение на договора. Обявяването на
предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения остатък за предсрочно
изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Прави се извод, че предпоставките за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаване на
волеизявлението от длъжника предхожда по времеподаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай е безспорно, че не са налице изложените
предпоставки, за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Това е така, тъй като не се установява към посочения релевантен
момент ищецът да е обявил предсрочна изискуемост на кредита, чрез отправено изявление,
че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. А както се
посочи, предсрочната изискуемост има действие от момента на изявлението.
Ето защо и, съобразявайки и дадените с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК разрешения съдът приема, че в настоящия
случай не е надлежно удостоверено настъпването на предсрочната изискуемост на
вземанията на кредитора, тъй като в конкретния случай, ответникът, не е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК от ищец в съда, поради което и предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се отхвърли като неоснователен.
По
отношение допустимостта на осъдителните искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86
от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност:
Уведомлението на
длъжника, че кредитора прави кредита предсрочно изискуем, направено с връчване
на препис от исковата молба, но направено след издаване на заповедта за
изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но
променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо
чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност.
Евентуалния иск се счита предявен под
условие, като разглеждането му е обусловено от изхода на делото по главния иск.
В случая предвид отхвърляне на главния иск, съдът дължи произнасяне по
основателността на евентуалния осъдителен иск.
В процесния случай разликата между главния и евентуалния иск е само във
вида на търсената защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иска,
а в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо
съединяване
на исковете./Решение
№135/26.09.2018 г.
на ВКС, ТК, ІІ г.о./
Ето защо, настоящата инстанция намира, че
следва да прекрати производството по делото по отношение на предявения
осъдителен иск като недопустимо, като решението в тази му част ще има характер
на определение.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца не следва
да бъдат пресъдени разноски, а ответника не представя доказателства за
направени такива.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА предявеният осъдителен иск на РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК:…със седалище и
адрес на управление: град София, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров № 55, … представлявана от А...В.А..- И...д... и М..Т..П...- П…, действащи чрез
пълномощника си ю.. Р...А....К..., със съдебен адрес:***, с който е поискано да
бъде осъден Й.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения о… п… Д.З., да заплати
следните суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Рамков договор №
…. а именно: изискуема главница в размер на 1,500.00 лева (хиляда
и петстотин лева), ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на настоящата Искова молба до окончателното изплащане на вземането;
изискуема редовна лихва в размер на 100.23 лева (сто лева и двадесет
и три стотинки), начислена за периода от 16.08.2018 г. до 16.11.2018 г.
включително; изискуемо обезщетение за забава в размер на 9.24 лева (девет
лева и двадесет и четири стотинки), начислено за периода от 16.09.2018 г. до
16.11.2018 г. включително; изискуема такса, дължима съгласно чл. 37 и
чл. 39 от Договора от 06.07.2018 г. в размер на 37.76 лева (тридесет и
седем лева и седемдесет и шест стотинки), начислена за периода от 10.08.201 8г.
до 15.12.2019 г. включително, като НЕДОПУСТИМ.
РЕШЕНИЕТО
в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров № 55, … представлявана
от А...В.А..- И...д... и М..Т..П...- П… действащи чрез пълномощника си ю… Р...А....К...,
със съдебен адрес:***, с който се иска
от съда да признае за установено по отношение на Й.Д.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, че има вземане в размер на:
·
изискуема главница в размер на 1,500.00 лева (хиляда и петстотин лева), ведно със
законна лихва за забава за периода от изпращане на заявлението до
окончателно изплащане на вземането;
·
изискуема редовна лихва в размер на 100.23 лева (сто лева и двадесет и три стотинки),
начислена за периода от 16.08.2018 г. до 16.11.2018 г. включително;
·
изискуемо обезщетение за забава в размер на 9.24 лева (девет лева и двадесет и четири стотинки),
начислено за периода от 16.09.2018 г. до 16.11.2018 г. включително;
·
изискуема такса, дължима съгласно чл. 37 и чл. 39 от Договора от 06.07.2018 г. в размер на
37.76 лева (тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки),
начислена за периода от 10.08.2018г. до 15.12.2019 г. включително;
·
направените по частното гражданско дело съдебно -
деловодни разноски в размер на: сумата от 32.94
лева (тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки) платена държавна
такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева
(сто и петдесет лева) за защита в производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно
с оригинала.
М.Х.