№ 2677
гр. София, 18.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110120522 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца Е. Д. Д. за изменение на решение № 18666 от
14.11.2023 г. по гр. д. № 20522/2022 г. на СРС, ГО, 48 състав, в частта за разноските.
В молбата са изложени съображения, че при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение на ищеца съдът неправилно е приложил действащата към момента на
договаряне на възнаграждението редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 1, т. 7, а не редакцията, която е била в
сила към момента на извършване на работата от страна на адвоката - след изменението на
наредбата на 04.11.2022 г. На следващо място се твърди, че размерът на адвокатското
възнаграждение не е съобразен с фактическата и правната сложност на делото и с
проведените в същото три открити съдебни заседания. Освен това възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК не било мотивирано. Следвало да се присъди и държавната такса, внесена във
връзка с подадената от ищеца частна жалба в обезпечителното производство. Моли се за
изменение на решението с присъждане на разноските в пълен размер от 1 335 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника - собствениците на
самостоятелни обекти в Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С............., с
доводи за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено от
процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК, при наличието на представен списък за разноски по чл. 80 ГПК, поради което съдът
1
намира, че същото е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е частично основателно.
Видно от данните по делото ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 1 000 лв. на 25.07.2022 г. - с вносна бележка на л. 127 от делото, като в споразумение за
адвокатско възнаграждение от 24.01.2023 г. изрично е признат този факт. На първо място, не
е необходимо възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде мотивирано, за да бъде съобразено
от съда, а на следващо място трайната съдебна практика приема, че размерът на
възнаграждението се определя въз основа на разпоредбите на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, действали към момента на уговаряне на
възнаграждението (в случая към 25.07.2022 г. в редакцията на наредбата, обн. в ДВ, бр.
68/31.07.2020 г.). Това е така, тъй като разпоредбите на последната имат материалноправен
характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната
инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е
придадено обратното действие - така например определение № 50083 от 07.04.2023 г. по т. д.
№ 1599/2020 г. на ВКС, I т. о., определение № 625 от 03.08.2023 г. по ч. т. д. № 1119/2023 г.
на ВКС, I т. о., определение № 2577 от 18.09.2023 г. по гр. д. № 4560/2022 г. на ВКС, I г. о.,
определение № 230 от 24.06.2020 г. по ч. т. д. № 660/2020 г. на ВКС, II т. о., определение №
3846 от 01.12.2023 г. по гр. д. № 4297/2022 г. на ВКС, II г. о. и др. (доколкото не се касае за
възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗАдв.), която практика е споделена и в
решението, чието изменение в частта за разноските се иска, като в случая възнаграждението
е определено и над минимума от 600 лв., а именно в размер на 650 лв. – съобразно
сложността на делото и извършените в хода на производството процесуални действия –
разпит на свидетел.
Съдът намира обаче, че в полза на ищеца следва да се присъди допълнително сумата
от 100 лв., тъй като съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредбата, в приложимата редакция, при защита
по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв., а в случая са проведени три открити съдебни заседания, каквито
доводи се съдържат в молбата по чл. 248 ГПК.
Относно разноските за обезпечителното производство съдът е изложил мотиви в
решението си, като не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение № 18666 от 14.11.2023 г. по гр. д. №
20522/2022 г. на СРС, ГО, 48 състав, в частта за разноските като:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, етажните собственици на сграда в режим
на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. С............. да заплатят на Е. Д. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Доспат“ № 36, ет. 1, допълнително сумата от
2
100 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 356065/11.12.2023 г. на ищеца Е. Д. Д. в
останалата част - за изменение на решение № 18666 от 14.11.2023 г. по гр. д. № 20522/2022
г. на СРС, ГО, 48 състав, в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение
над присъденото от 750 лв. до претендираното от 1 000 лв. и за присъждане на разноски за
обезпечителното производство в размер на 15 лв.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3