№ 659
гр. Ловеч, 16.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:ЗОРНИЦА А.А
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500619 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл. 67 от ГПК
Подадена е писмена молба вх. № 3946/03.06.2025 г. от Т. К. и Е. Б. ,чрез
адв. В.А. с искане на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено
определението за възстановяване на срок и да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок не е постъпило становище от В.В. .
Ловешки окръжен съд съобрази представените доказателства,
извършените процесуални действия и намира,че молбата е основателна до
размер на сумата 150 лева.
Пред Ловешки окръжен съд се е развило производство въз основа на
молба №2104/21.03.2025 г. на В. Ф. В. чрез адв. М.Й. за възстановяване на
срока по чл. 63 от ГПК за подаване на касационна жалба против решение
№13/21.01.2025 г. по в.гр.д. № 619 по описа на 2024 г. на ОС-Ловеч. Т.К. и Е.
Б.-Д., чрез адв. В.А. са представили отговор в който посочват , че искането е
неоснователно и молят да бъде оставено без уважение. С определение от
№455/05.05.2025 г. съдът е допуснал възстановяване на срока за подаване на
касационна жалба против решение №13/21.01.2025 г. по гр.д.в.х.№619/2024 г.
на ЛОС.
Настоящата инстанция съобразява с решение на СЕС С-438/22 от 25.01.24
г. по преюдициално запитване, отправено от СРС. В него се установява, че чл.
101, §1 ДФЕС във връзка с чл. 4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
съществува наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната
правна уредба, която противоречи на посочените разпоредби, националният
съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно
която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
1
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието
на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и
че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги.
Предвид значението на решенията на СЕС по преюдициални запитвания,
които са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК може
да се направи извод, че правилото, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от ВАС размер, който е значително по-висок от приложимите
размери, без възможност да прецени вида, количеството и сложността на
извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата
на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява
нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС. Следователно
посочените в Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне на адв.
възнаграждения, но без да са обвързващи съда и подлежат на преценка от съда
с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при
зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
Т. К. и Е. Б. са представлявани в производството по чл. 64 от ГПК от адв.
В. А. при ЛАК въз основа на пълномощно от 02.04.2025 г. за конкретния вид
производство. В договор за правна защита и съдействие №12843/02.04.2025 г.
е договорено и платено в брой адв. възнаграждение възлизащо на 800 лева. На
основание чл. 67 от ГПК съдебните разноски на насрещната страна
произтекли от пропускане на срока и в производстовто по възстановяването
му се понасят от молителя- в казуса В.В.. Настоящата инстанция съобрази
действието на решението на СЕС-438/2022 г. и счита ,че претендираната сума
за адв.възнаграждение в размер на 800 лева е прекомерна и следва да бъде
редуцирана до 150 лева. Производството по възстановяване на срок по чл. 64
от ГПК не е исково, не се характеризира с каквато и да е правна и фактическа
сложност. Процесуалният представител на страните е представил отговор на
молбата за възстановяване на срока №2570/08.04.2025 г. и се е явил в едно
открито съдебно заседание на 22.04.2025 г. пред ЛОС. В съдебно заседание не
са събирани доказателства или извършвани съществени процесуални действия
по допускане и изслушване на свидетели,експертизи. Обемът на извършените
процесуални действия, който не е значителен, както и видът на
производството определят извода на съда, че дължимият размер
адв.възнаграждение от В. на Т. К. и Е. Б. следва да бъде 150 лева. Настоящата
инстанция съобразява и утвърдената съдебна практика, която изцяло споделя-
Определение № 2409 от 14.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3947/2023 г.
Съдът счита,че молбата вх. № 3946/03.06.2025 г. от Т. К. и Е. Б. ,чрез адв.
В.А. с искане, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, да бъде изменено
2
определението за възстановяване на срок и да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 150 лева е основателна и следва да бъде
уважена, а искането до пълния размер на сумата 800 лева да бъде отхвърлено.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, съдебно определение
№455/05.05.2025 г. по гр.д. №619/2024 г. на ЛОС в частта за разноските като:
ОСЪЖДА В. Ф. В., ЕГН ********** с адрес за призоваване: ****,
постоянен адрес **** да заплати на Т. И. К. с ЕГН **********, с адрес: ****
и Е. И. Б. с ЕГН **********, с адрес: ****, сумата 150 лева/сто и петдесет
лева/ -адв.възнаграждение, а искането до пълния претендиран размер на
сумата 800 лева съдебни разноски отхвърля.
Определението е обжалваемо, на основание чл. 248,ал.3 от ГПК ,в
едномесечен срок от съобщение на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3