Решение по дело №195/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 256 и сл. от АПК и е образувано по искова молба наименована жалба от И. Я. И. срещу бездействие на Национална агенция по приходите във връзка с подаден сигнал относно нарушение на хазартен оператор „MrBit“. Жалбоподателят излага, че сигналът му бил подаден на 21.04.2025г. и регистриран под номер 54-30-3497 на 22.04.2025г. в системата на НАП, а в уведомлението което бил получил бил посочен краен срок за произнасяне 22.05.2025г.

И. И. твърди, че на 23.05.2025г. подал и официално напомняне за отговор, което също било регистрирано под №54-30-3497#2, но към 31.05.2025г. не бил получил отговор по същество от НАП, поради което И. счита, че това представлявало административно бездействие по смисъла на чл. 149 от АПК, тъй като административния орган бил длъжен да се произнесе в законоустановения срок.

Заявява се искане да се установи наличие на административно нарушение, изразяващо се в бездействие от страна на НАП, както и да се постанови задължение към административния орган да се произнесе по подадения сигнал в кратък срок.

В подадения сигнал до НАП И. И. заявява, че настоява за възстановяване на сумата от 1407, 00 лева депозирана в нарушение на законовата му защита, както и за компенсация за нанесени психически вреди, причинени от нарушаване на забраната и достъпа до хазарт, както и за административна проверка и евентуални санкции по чл. 103 от ЗХ.

В съдебно заседание по делото от 17.07.2025г. И. И. заявява, че оспорва единствено административно бездействие от страна на НАП. В този смисъл е и изложеното от И. в подадената до съда жалба.

В съдебно заседание И. И. лично поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Заявява, че бил получил отговор от НАП един месец след посоченото от НАП дата за отговор.

Ответната страна НАП София, се представлява от упълномощен пр. представител- юрисконсулт, който от една страна твърди недопустимост на иска, тъй като действия от ответника били извършени, а по същество оспорва иска.

Твърди, че била извършена административна проверка по подадения сигнал от И. И., като същия бил уведомен за резултата от същата на 04.07.2025г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че И. И. бил подал на 21.04.2025г. на електронната поща на НАП сигнал, който бил регистриран под номер 54-30-3497 на 22.04.2025г. в системата на НАП, а в уведомлението което бил получил бил посочен краен срок за произнасяне 22.05.2025г.

И. И. твърди, че на 23.05.2025г. подал и официално напомняне за отговор, което също било регистрирано под №54-30-3497#2, но към 31.05.2025г. не бил получил отговор по същество от НАП, поради което И. счита, че това представлявало административно бездействие по смисъла на чл. 149 от АПК, тъй като административния орган бил длъжен да се произнесе в законоустановения срок

След като не получил входящ номер и на второто си заявление И. подал искова молба/жалба до съда с правно основание чл. 256 от АПК, за да преодолее бездействието на НАП.

След образуване на делото в структурите на НАП е била извършена проверка досежно изнесените факти и твърдения в сигнала, изискана била информация от дружеството- оператор „Колабиум“ЕООД, като същата завършила със становище от НАП. От становището е видно, че допускайки до участие в хазартни игри, предлагани на интернет страницата www.mrbit.bg, с която оперира дружеството „Колабиум“ЕООД на И. И., въпреки че е вписан в регистъра на уязвимите лица по чл. 10г от Закона за хазарта, е налице извършено нарушение поради което дружеството оператор ще бъде подведено под административно- наказателна отговорност.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи. Подадената искова молба е допустима. Въведеното от ответника възражение в тази насока, съдът намира за неоснователно, тъй като предмета на иска е бездействие на НАП изразяващо се в извършване на проверка подаден сигнал и установяване извършването на нарушение от дружеството- оператор „Колабиум“ЕООД. Нарушението се изразява в това, че допускайки до участие в хазартни игри, предлагани на интернет страницата www.mrbit.bg, с която оперира дружеството „Колабиум“ЕООД на И. И., въпреки че е вписан в регистъра на уязвимите лица по чл. 10г от Закона за хазарта, е налице извършено нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 10г от Закона за хазарта Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3 от ЗХ. Лицата по ал. 2, т. 3 и 4 може да поискат да не бъдат допускани до участие в хазартни игри, организирани от лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4 и 5, и до участие в хазартни игри, организирани онлайн. В чл. 10д от ЗХ е предвидено, че Националната агенция за приходите уведомява организаторите на хазартни игри за лицата, включени в регистъра по чл. 10г, ал. 1.

Организаторите на хазартни игри по ал. 1 са длъжни да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри.

Не се оспорва факта, че И. И. е лице, което попада в категорията „уязвимо лице“ по смисъла на чл. 10в от ЗХ. Като такова лице същият е бил включен в регистъра, воден в НАП на осн. чл. 10г. ЗХ и с оглед разписаните правила Организаторите на хазартни игри по ал. 1 са длъжни да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри.

Видно от представените с подадения сигнал от И. доказателства и установените в хода на проверката обстоятелства, дружеството- оператор „Колабиум“ЕООД, допускайки до участие в хазартни игри, предлагани на интернет страницата www.mrbit.bg, с която оперира дружеството „Колабиум“ЕООД на И. И., въпреки че е вписан в регистъра на уязвимите лица по чл. 10г от Закона за хазарта, е извършило нарушение на разпоредбите на закона за хазарта.

Разгледана по същество исковата претенция се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по чл. 256 и чл. 257 АПК е исково. Развива се при наличие на бездействие на административен орган да изпълни задължение, произтичащо по силата на закона или пряко от нормативен акт. Т. е. в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши действие от кръга на неговата компетентност, тъй като правомощието е едновременно право и задължение. Необходимо е настъпването на юридическите факти, предвидени в хипотезата на правната норма, при които административния орган бездейства, вместо да изпълни правомощието си по закон. При доказване от страна на ищеца в производство по чл. 256 и чл. 257 АПК настъпване на предвидените в хипотезата на правната норма юридически факти, съдът следва да осъди с решението си административния орган да изпълни правомощието си. Разликата в двете хипотези е, че при първата административният орган следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, а при втората хипотеза- задължението произтича пряко от нормативен акт.

В иска се твърди, че ответника е имал задължение произтичащо от чл. 21, ал. 1 и чл. 256 от АПК.

На първо място, сочените от ищеца законови норми са общи. Посочените от ищеца разпоредби уреждат най-общо задължението на НАП да следи за спазване на разписаните условия в закона за хазарта по отношение на регистъра, воден на осн. чл. 10г ЗХ и т.нар. „уязвими лица“.

Видно от представените писмени доказателства НАП е предприела необходимите действия, извършила е проверка, изискала е относимата информация от дружеството оператор на сайт за хазартни игри, при което е установено извършено нарушение от същото, допускайки до участие И. И. в хазартни игри, предлагани от Дружеството. За извършената проверка и предприетите действия по сигнала И. е бил уведомен, макар и по- късно. Факт е, че действията на НАП са инициирани именно от подадения сигнал на И. И. и са започнали непосредствено след него. В този смисъл не е налице твърдяното от И. бездействие от ответника по делото. И. И. не отрича в съдебно заседание по делото, че са извършени действия от страна на НАП, като за извършената проверка и резултата от същата той е бил уведомен по недлежния ред, макар и със закъснение.

Изложените по- горе доводи водят до извод за неоснователност на жалбата, поради което оспорването на И. И. следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да осъди И. И. да заплати в полза на НАП София, сумата от 100 лв.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Я. И. от гр. Севлиево иск/жалба за неоснователно бездействие на НАП София, представляващо непредприемане на необходимите действия във връзка с подаден сигнал относно нарушение на Закона за хазарта.

ОСЪЖДА И. Я. И. от гр. Севлиево да заплати в полза на НАП София, сумата от 100 /сто лева/лв., юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.