О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 27.05.2021 г.
Гр.д. 630/2019
година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Б.И. -
пълномощник на ответника М.И.П. за изменение на решението в частта на
разноските. В молбата се твърди, че наред с иска за делба в производството са
разгледани и искове по сметки, които са уважени частично, поради което
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на тези искове.
В предоставения срок ищците Т.И.Т. и В.Г.Т. вземат становище чрез
процесуалния си представител, в което заявяват, че молбата е частично основателна.
След повторно запознаване с материалите по делото по повод сторените от
страните разноски, съдът установи следното:
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот, в който ответникът се
е представлявал от процесуален представител – адвокат. По делото още във фазата
по допускане на делбата е представен договор за правна помощ, в който е вписано
възнаграждение 600.00 лева (л.40 от делото) и предмет „процесуално
представителство по гр.д.630/2019 на РС Берковица за делба. Във втората фаза на производството спрямо
този ответник са предявени искове по реда на чл.346 ГПК, които съдът е уважил
само частично. По делото е представен списък на разноските по реда на чл.80 ГПК, в който са посочени сумите 600 лева за процесуално представителство и
100.00 лева за възнаграждение на вещо лице.
При тези данни, настоящият състав намира молбата по чл.248 ГПК за
неоснователна.
В производството по делба разноските са в тежест на всяка от страните така
както ги е сторила, освен в случаите, когато се е развил спор по отношение
правото на собственост или са приети за разглеждане и други искове по реда на
чл.346 ГПК. Направените от този ответник разноски за вещо лице касаят
единствено частта от задачите на последното, свързана с прекратяване на
съсобствеността и са съобразени с квотите на ответника. Следователно тези
разноски са изцяло в тежест на П.. От представения договор за правна помощ не
може да бъде изведен извод каква част от договореното между ответника и
процесуалния му представител възнаграждение се отнася до прекратяване на
съсобствеността и каква част за защита по предявените искове по чл.346 ГПК. Към
момента на сключване на договора за правна помощ двамата не са могли и да
предполагат, че такива искове ще бъдат предявени. Представеният списък на
разноските също не дава яснота по този въпрос. Извън правомощията на съда е да
преценява какви са отношенията между доверителя и процесуалния представител, за
да приема хипотетично каква част от договореното между тях възнаграждение се
отнася към защитата по предявените допълнително искове във втората фаза на
процеса. Ето защо и намира молбата по чл.248 ГПК за неоснователна.
По горните съображения
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на адв.Б.И. –
пълномощник на ответника М.П. за
изменение на постановеното от съда решение в частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :