Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. Пазарджик, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х
състав в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова АНД № ********* г. по описа на РС- Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от арх. Д.Г.Д., с адрес ***,
против Наказателно постановление № Пз-8 от 08.07.2019 г. издадено от Началник
на РДНСК гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.232 ал.1 т.10 от ЗУТ във вр.
с чл.177 ар.1 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 1 000 лева.
Релевираните в жалбата обобщено
оплаквания се свеждат до незаконосъобразност на НП, издадено в нарушение на
материалния, поради което се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно
призован не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище за
незаконосъобразност на НП с искане същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който оспорва
жалбата и счита постановлението за законосъобразно, като иска то да бъде
потвърдено, излагайки подробни доводи.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните
и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на длъжностно
лице- главен архитект на Община Б., бил издал Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 2 на 18.03.2019 г. за строеж „Магазин за промишлени стоки”, с
местонахождение УПИ XV-813, ЖС, кв.35 по плана на гр.Б., общ. Б.. обл.
Пазарджик, обект пета категория, по повод искане и внесено досие в Община Б. с
вх. № УТ-215 от 26.02.2019 г. и от възложителя Д.С.Ш., след изтичане на
законово определения срок.
Със Заповед № ДК-14-ЮЦР-29/10.04.2019 г. на Началник РДНСК-ЮЦР била
наредена проверка на дейността на Община Б. по отношение спазване разпоредбите
на ЗУТ. Проверката била възложена на служители на РОНСК Пазарджик (сега РДНСК
Пазарджик) и била извършена на 18.04.2019 г. В хода проверката контролните
органи установили нарушение на законоустановения срок за издаване на цитираното
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на посочения строеж.
Заявлението с искане за издаване на Удостоверение на въпросния строеж било
депозирано от Д.С.Ш. *** на 26.02.2019 г. и било входирано под № УТ-
215/26.02.2019 г. Съгласно чл.177 ал.3 от ЗУТ удостоверението следвало да се
издаде в 7-дневен срок от постъпване на заявлението. В случая срокът за
издаване е бил до 05.03.2019 г., като същият не бил спазен.
За извършената проверка и резултатите от същата бил съставен Констативен
протокол от 18.04.2019 г., екземпляр от който входиран в Община Б. с вх.№УТ-433
/18.04.2019 г.
Нарушението било извършено от жалбоподателя на 06.03.2019 г. в канцеларията
на главния архитект намираща се на адреса на Община Б.-гр.Б.,
на ул. „***“ №4а.
С писмо с изх.№ДК-25-00-180 /22.04.2019г. на Началника на РОНСК Пазарджик (РДНСК)
била изпратена покана до арх. Д.Д. да се яви в тридневен срок от получаване на
писмото в РОНСК (РДНСК) Пазарджик за съставяне на АУАН във връзка с
констатираните нарушения по повод извършената проверка. Поканата не била
получена от жалбоподателя, поради което по-късно на 24.04.2019 г. му била
връчена лично срещу подпис.
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № Пз-7/13.05.2019
г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу
подпис. В акта жалбоподателят вписал собственоръчни възражения, като посочил че
възложителят е платил таксата на 28.02.10`9 г., но е забравил да му я
представи. След разговор по телефона на 18.03.2019 г., я представил и същият
ден било издадено Удостоверение №2 за въвеждане в експлоатация.
В законоустановения 3-дневен срок, съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу АУАН
не постъпили писмени възражения, за което бил съставен и Констативен протокол №
528/17.05.2019 г.
Въз основа на АУАН на
08.07.2019 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на
жалбоподателя на 10.07.2019 г., видно от разписката към същото. Жалбата против
НП била подадена лично от санкционираното лице чрез АНО, като била входирана на
17.07.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и показанията на актосъставителя- св. Н.П. и св. Д.Ш..
Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са
достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
Предвид
изложеното, като съобрази доводите изложени в жалбата и становищата на
въззивника и на въззиваемата страна, но и като е задължен да извърши цялостна
служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното
наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
При разглеждане на дела
по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество, имайки предвид
разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, по аргумент на чл.314
ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи. На
следващо място проведеното против жалбоподателя административнонаказателно
производство е започнало със съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите на
ЗАНН. Вярно е, че акта не е бил съставен на датата на констатиране на
нарушението, но това се е случило след надлежна покана на лицето-нарушител,
макар и не на указаната в същата дата, а по-късно, но в негово присъствие и в
срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН. По нататък в АУАН и в НП е дадено ясно и точно
описание на нарушението. Посочена е дата и място на извършването му- 06.03.2019
г., канцеларията на гл. архитект в Община Б. на ул. „***“ № 4а. Посочени са и
всички останали съставомерни обстоятелства, както и начина на реализиране на
изпълнителното деяние на нарушението- чрез бездействие в установения в закона
срок. В този смисъл АУАН и НП са съобразени с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. НП
също, както и АУАН, е издадено в законоустановения срок. С оглед на изложеното
съдът намира, че в хода на АНП не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
Съдът обаче намира, че наведените от жалбоподателя и процесуалният му
представител доводи за допуснато нарушение на материалния закон, са
основателни.
Не се спори по делото, че
жалбоподателят е имал качеството на длъжностно лице с оглед заемата длъжност-
главен архитект на Община Б., макар че доказателства в тази насока по АНП не са
ангажирани от наказващия орган. Не е спорно също, че в това си качество, гл.
архитект е задължен в 7-дневен срок от депозиране на заявлението на възложителя
св. Ш. да издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесния строеж,
доколкото същият представлява пета категория (обстоятелства по които също не се
спори). Няма спор, че заявлението е подадено на 26.02.2019 г. и че
законоустановеният срок за издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строежа е изтекъл на 05.03.2019 г. Безспорно е също, че в този
срок удостоверението не е издадено, а че това се е случило 13 дни по-късно- на
18.03.2019 г.
Съгласно разпоредбата на
чл.177 ал.3 изр.2 от ЗУТ удостоверението се издава след проверка на
комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в
експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на
място. Тоест за да се издаде процесният документ е необходимо да са налице
определени предпоставки, а именно положителен извод (налице са условията да се
издаде този документ) за наличието на условия за въвеждането в експлоатация.
Освен това е необходимо при проверка комплектоваността на преписката всички
необходими документи да са представени от възложителя. Както се установи от
показанията на св. Ш. (възложителят) той е заплатил определената такса в размер
на 215 лева, за което е получил документ, но не е представил същия по преписката
пред главния архитект за издаване на удостоверението. този документ не е бил
представен до изтичане на срока за издаване на удостоверението. поради тази
причина и поради липса на доказателство, че възложителят е заплатил дължимата
такса, жалбоподателят не е издал искания документ в срок. Установи се, че е
предприел действия да се свърже със св. Ш., което е станало на 18.03.2019 г.,
когато последният е предоставил разписката за платена такса и удостоверението е
било издадено.
Така изнесените твърдения
на жалбоподателя в направеното възражение в АУАН и в жалбата се подкрепиха от
показанията на св. Ш. и не се обориха от нито едно от останалите доказателства
по делото. С оглед на така установеното жалбоподателят е бил в обективна
невъзможност да издаде Удостоверение за въвеждане в експлоатация в 7-дневния
срок. От друга страна липсата на изискуем документ по преписката води до
невъзможност обектът да бъде въведен в експлоатация. Извън предмета на делото
остава въпроса, какво следва да е правомерното поведение на длъжностното лице
(в случая жалбоподателя) при така установените факти, съответно правилно ли е
действало като не се е произнесло в срок и е предприело действия по
установяване и свързване с възложителя и изискване от негова страна да плати
дължимата такса и представи документ за това или е следвало да реализира
произнасяне като откаже да издаде поисканото удостоверение. Ако жалбоподателят
се беше произнесъл в 7-дневен срок с отказ да издаде удостоверение, то този
отказ щеше да бъде незаконосъобразен, с оглед на това, че всички предпоставки
за издаването на документа принципно са били налице, тъй като реално
възложителят е заплатил дължимата такса и то още на 28.02.2019 г., макар че
длъжностното лице не е разполагало с документа за това. С оглед на това
правилно е действал жалбоподателят, като не е отказал издаването на
удостоверението за въвеждане в експлоатация. Подкрепа за правилността на този
извод се извлича и от самата разпоредба на чл.177 ал.3 от ЗУТ, доколкото същата
не предвижда задължение за произнасяне по принцип, а конкретно задължение за
осъществяване на правомощията по въвеждане в експлоатация на обекта при наличие
на условията за това. Посоченият извод следва от логическото и граматическо
тълкуване на нормата, която е призвана да гарантира правата на лицата, ползващи
се от издаваните строителни книжа, от незаконосъобразни действия, респ.
забавяне на компетентните длъжностни лица.
В случая забавянето по
издаване на удостоверението е станало не по вина на длъжностното лице, а на
възложителя, като жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да издаде
процесния документ. При това положение съдът намира, че извършеното от
жалбоподателя не съставлява нарушение.
Но дори и хипотетично да
се приеме, че жалбоподателят е действал умишлено, какъвто извод в случая не
може да бъде направен, съгласно събраните доказателства, то извършеното от него
само формално осъществява състава на нарушението по чл.232 ал.1 т.10 във вр. с
чл.177 ал.3 от ЗУТ. Като се има предвид изложеното по-горе, че са били налице
обективни причини, които са възпрепятствали издаването на удостоверението в
срок, факта че нарушението е извършено за първи път, доколкото не се твърди
обратното от наказващия орган и не са представени доказателства за противното,
също така обстоятелството че забавянето в издаването на удостоверението е само
няколко дни и не се отразило негативно за възложителя, доколкото не са
ангажирани доказателства за противното. Липсват данни за други нарушения по
издаването или одобрението на строителните книжа и въобще по изпълнение на
задълженията на жалбоподателя по ЗУТ. Всичко това прави случая маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Поради това и АНО като е бил задължен да направи
преценка в тази насока, не е сторил това е издал едно неправилно НП, като
необосновано е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Следва да се посочи, че наказващият орган дори не е изложил аргументи защо не приема, че извършеното нарушение не
съставлява маловажен случай.
Така мотивиран и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № Пз-8 от 08.07.2019 г. издадено от Началник на РДНСК гр. Пазарджик, с което на арх. Д.Г.Д., ЕГН
**********, с адрес ***, за нарушение на чл.232 ал.1 т.10 от ЗУТ във вр. с
чл.177 ар.1 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 1 000 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: