РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 22.06.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР Г.
при
участието на секретаря Р.Р. сложи за разглеждане гр. дело №3291 по описа за
2015 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.153 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79 и сл. и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано
е по искова
молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. С., ул...., представлявано от
изпълнителния директор Г. Х. Б., чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.Х.П.,
срещу Р.Н.Г. с ЕГН ********** *** (при участието на ....ЕООД с ЕИК ....., седалище и адрес
на управление гр. С., район ....., представлявано от управителя М. П. С.,
като трето лице – помагач на страната на страната на ищеца) по чл.153 от Закона за енергетиката във връзка с
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаване за установено
по отношение на ищеца, че ответникът има следните неплатени парични задължения
към него: 1) 2004.35 лева (две хиляди и четири лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за обект, намиращ
се в гр. С.,...., с абонатен №....., за периода от месец април 2012 г. до месец април
2014 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК (15.05.2015 г.) до окончателното плащане. 2)
332.50 лева (триста тридесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща
законната лихва за забава върху просрочената главница по т.1 за периода от
31.05.2012 г. до 28.04.2015 г., както и за направените съдебно-деловодни
разноски. В исковата молба е посочено, че ответникът в
качеството си на собственик на имот е клиент на топлинна енергия на ищцовото
дружество по смисъла на чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката, според който
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия; ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна
енергия и въпреки отправените покани за доброволно изпълнение на задълженията
не ги е погасил; сумите за топлинна енергия са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия на базата на реален
отчет на уредите в съответствие с наредбите за топлоснабдяването; настоява се
за уважаването на предявените искове и присъждането на направените разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения
едномесечен срок е получен отговор от ответника, в който се сочи, че
предявените искове са допустими, но неоснователни, тъй като ответникът не е
страна по договор за доставка на топлинна енергия и не е абонат на ищцовото
дружество; освен това през процесния период не е доставяна топлинна енергия в
посоченото количество; липсва доставена топлинна енергия, която да е точно
определена по качество и количество; в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е бил уведомяван надлежно за задълженията му, което не е направено,
поради което и претенцията за мораторна лихва
е неоснователна; начинът на натрупване на претендираното от ищеца задължение е
в пълно нарушение на изискванията на чл.13 на Директивата на ЕС относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги (2006/32/ЕО), където се изисква в сметките да се включва само реално
потребеното и отчетено количество енергия;
настоява се за отхвърлянето на
предявените
искове и присъждането на направените разноски.
В последното
съдебно заседание ответникът е заявил, че процесният имот не е използван за
живеене от него или друго лице; имотът е получен непригоден за живеене, със
спряно топлоподаване, свалени радиатори, затапени изводи на топлата и студената
вода, както и повредена от наводнение ел. инсталация; той никога не е бил
регистриран в домовата книга на този адрес, никога не е бил ползвател на
топлинна енергия, не е бил титуляр на партида на „ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД – гр. С. и
не е подавал молба за смяна на партида; за свалянето на радиаторите и
затапянето на изводите за топла и студена вода техническата процедура изисква
техническо лице да отключи абонатната станция и да спре цялото топлоподаване и
водоподаване, да се източат тръбите и накрая да се затапят изводите, като тези
действия не могат да се извършат от собственика на имота или друго лице без
знанието на домоуправителя, който съхранява ключовете; техническата схема на
топлоснабдяването на имота включва доставката на топлинна енергия до блока и
абонатната станция, доставката по тръби на етажите и до имота, както и
нагряването на отоплителните тела и подаването на топла вода; към молба с вх.
рег. №4839/16.03.2016 г. в ДРС са внесени 3 броя изравнителни сметки от „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ЕООД – гр. С. за процесния период, но в тези сметки след текста
„неосигурили достъп абонати и абонати с неотчетени водомери“ няма запис за
абонатния номер на процесния имот 123938; фирмата за метрологичен контрол „АКВАБИЛДИНГ“
е неоторизирана и не може да извършва нужните измервания с издаден лиценз за
проверка на средствата за измерване; настоява за отхвърлянето на предявените
искове.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са частично основателни.
Между
страните не се спори, че посочените в исковата молба суми не са заплатени и до
настоящия момент. Съгласно постановените по реда на чл.290 от ГПК и
представляващи задължителна съдебна практика Решение №35/21.02.2014 г. по гр.
дело №3184/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение №221/11.07.2011 г. по търговско
дело №5/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС нормата на чл.153 от Закона за енергетиката
(възпроизвеждаща установената в чл.108 от отменения Закон за енергетиката и
енергийната ефективност) собственикът или титулярът на вещното право на
ползване в имот при режим на етажна собственост по презумпция на закона се
смята за потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела
в общите части на сградата топлинна енергия. С оглед на това между страните е
налице посоченото облигационно отношение по доставката на топлинна енергия и
възраженията на ответника за липсата му са неоснователни. Безспорно установено
е обстоятелството, че с договор за дарение от 18.07.2005 г. (представен на лист
23 от делото от ищцовото дружество и на лист 63 от делото от ответника) Р.Н.Г.
е придобил собствеността върху процесния имот от своя брат и е негов собственик
към настоящия момент. Ответникът е представил достатъчно доказателства, че през
процесния период от април 2012 г. до април 2014 г. никой не е обитавал имота,
респективно не е ползвал топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване – от
намиращите се на лист 92 и лист 94 удостоверения за подадени декларации по
чл.27 от Закона за местните данъци и такси се установява, че през целия период Р.Н.Г.
е ползвал правото си на освобождаване от заплащане на дължимите местни данъци и
такси, тъй като имотът не е ползван от никого; в този смисъл са и намиращото се
на лист 354 нотариално заверено заявление – декларация от неговия брат, както и
констативен протокол на етажната собственост (на лист 332); удостоверение за
постоянен и настоящ адрес *** и не са променяни от 2000 г.; снимков материал
(на лист 97 – 101 от делото); фактури за потребена електроенергия (на лист 349
– 352), от които е видно, че месечното потребление на електроенергия в имота е
било в рамките от 1 до 9 киловатчаса (за монтираната охранителна система). При
изслушването му в съдебното заседание на 21.04.2016 г. вещото лице К.Б. е
посочило, че при липсата на обитатели/ползватели в имота в съответствие с
нормативните изисквания топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не би
следвало да се заплаща. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в
Решение №1153/26.05.2009 г. по гр. дело №4942/2007 г. на ІІ г.о. на ВКС и
Определение №407/25.06.2010 г. по търговско дело №529/2010 г. на ІІ т.о. на
ВКС. Затова посочената в заключението на вещото лице по изслушаната съдебно –
техническа експертиза сума за подгряване на вода в размер на 584.13 лева е
недължима. Ответникът е представил достатъчно доказателства, че монтираните в
имота отоплителни уреди са били надлежно демонтирани значително време преди
процесния период от април 2012 г. до април 2014 г. – в този смисъл са
намиращото се на лист 354 от делото нотариално заверено заявление – декларация
от неговия брат, както и нотариално заверен констативен протокол на етажната собственост
(на лист 332); снимков материал (на лист 97 – 101); квитанция за пломбиране на радиатори от
07.10.1998 г. (на лист 333); декларация до ТР“С. І ИЗТОК“ от 06.11.1998 г. (на
лист 333); приложение към протокол от общо събрание на етажните собственици от
20.08.2002 г. (на лист 334 – 343), от
който е видно, че в процесния апартамент още преди 14 години не е имало
радиатори, разпределители и термостатни вентили. При изслушването му в съдебното заседание на
21.04.2016 г. вещото лице К.Б. е посочило, че при липсата на отоплителни уреди
в имота в съответствие с нормативните изисквания топлинна енергия за отопление
не би следвало да се заплаща. Затова посочената в заключението на вещото лице
по изслушаната съдебно – техническа експертиза сума за отопление на имота в
размер на 1059.37 лева е недължима (на лист 308 от заключението си вещото лице
е записало, че с акт от 11.01.2003 г. е изключено отоплението в общите части
(стълбището) на процесния вход 1; при изслушването му в съдебното заседание на 21.04.2016
г. отново е заявило, че в случая не е разпределяна топлоенергия за общите части
и тя има нулева стойност). В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в
Решение №1153/26.05.2009 г. по гр. дело №4942/2007 г. на ІІ г.о. на ВКС и
Определение №407/25.06.2010 г. по търговско дело №529/2010 г. на ІІ т.о. на
ВКС. В тези съдебни актове на най-висшата съдебна инстанция се констатира, че в
идентични на настоящия случай дължими са единствено сумите за топлинна енергия
за сградната инсталация и за отоплението на общите части (последното по делото има
нулева стойност). Затова ответникът Р.Н.Г. в качеството си на собственик на
имота дължи сумата за топлоенергия за сградната инсталация, която според
заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза е в размер на
253.59 лева (при изслушването му в съдебното заседание на 21.04.2016 г. другото
вещо лице по съдебно – техническата експертиза също е посочило, че тази сума се
дължи независимо дали имотът има обитатели и независимо дали отоплителните
уреди в него са демонтирани). Предявеният иск е основателен за сумата от 253.59
лева и трябва да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 2004.35 лева (в нея освен отразените по-горе суми от 584.13 лева за
подгряване на вода и 1059.37 лева за отопление на имота са включени изравнителни
сметки за подгряване на вода и за отопление, като е допусната и грешка в
счетоводството на ищцовото дружество при първоначалното изчисляване на
задължението при подаването на заявлението).
На
лист 228 – 229 от делото се намира таблицата, в която вещото лице по изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза е посочило изчисленията на дължимите законни
лихви по издадените от ищцовото дружество фактури до подаването на заявлението.
Тъй като тези законни лихви са изчислени върху всички претендирани задължения
общо, а не поотделно за подгряване на вода, за отопление и за сградна
инсталация, то законните лихви върху единствено присъдените суми за сградна
инсталация трябва да бъдат изчислени по
следния начин – сумите за сградна инсталация са посочени с настъпването на
момента на тяхната изискуемост в колона 4 на таблица №5 на лист 226 от делото
конкретно по фактури; в същото време законните лихви са изчислени върху общите
суми по всяка фактура в таблицата на лист 228 – 229 от делото; затова реално
дължимата законна лихва върху сумата за сградна инсталация по всяка фактура се
получава чрез разделянето на посочената в колона 4 на таблица 5 сума за сградна
инсталация на общата сума по тази фактура и така определеното частно се умножава
с посочената на лист 228 – 229 обща законна лихва; след това се сборуват
сумите, получени като законни лихви върху всяка от фактурите в частта за
сградна инсталация и този сбор представлява действително дължимата законна
лихва върху присъдените суми за сградна инсталация; този сбор е в общ размер на
42.61 лева. Затова акцесорният иск по чл.86 от Закона за задълженията и договорите
следва да бъде уважен за сумата от 42.61 лева и отхвърлен за разликата до
първоначалния предявен размер от 332.50 лева.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати разноските по частно
гр. дело №2556/2015 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете,
т.е. в размер на 43.95 лева (от 46.74 лева
внесена държавна такса в заповедното производство и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение).
На основание на чл.78 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени заплатените и поискани от него разноски в настоящото
производство съобразно уважената част от установителните искове, т.е. в размер
на 136.06 лева (от 83.43 лева внесена държавна
такса в установителното производство, 300 лева юрисконсултско възнаграждение,
120 лева внесен депозит за съдебно – счетоводната експертиза, 300 лева внесен
депозит за съдебно – техническата експертиза и 270 лева довнесен депозит за
съдебно – техническата експертиза). Съразмерно на
отхвърлената част от исковете на ответника трябва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски в размер на 261.97 лева (от 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с
чл.153 от Законите за енергетиката във връзка с чл.79 и сл. и чл.86 от Закона
за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
по делото, че Р.Н.Г. с ЕГН ********** *** има неплатено
парично задължение към ....С.”ЕАД с ЕИК ....., седалище и адрес
на управление гр. С......, представлявано от
изпълнителния директор Г. Х. Б., (за което
е издадена Заповед за изпълнение №252/16.07.2015 г. по частно гр. дело №2556/2015
г. по описа на ДРС) в размер на 253.59 лева (двеста петдесет и три лева и петдесет и девет стотинки), представляваща
неплатена цена за доставена топлинна енергия за обект, намиращ се в гр. С., ...., с абонатен №....., за периода от
месец април 2012 г. до месец април 2014 г., заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (15.05.2015 г.) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 253.59 лева до
първоначалния предявен размер от 2004.35 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Р.Н.Г. с ЕГН ********** *** има неплатено парично задължение към .....ЕАД с ЕИК ........, седалище и адрес на управление гр. С., ......., представлявано от изпълнителния директор Г. Х. Б., (за което е издадена Заповед за изпълнение
№252/16.07.2015 г. по частно гр. дело №2556/2015 г. по описа на ДРС) в размер
на 42.61
лева (четиридесет и два лева и шестдесет
и една стотинки), представляваща законната лихва за забава върху сумата от 253.59 лева за периода от датата на изтичането на срока за плащане по всяка от
издадените фактури (първоначалната дата по първата фактура е 01.06.2012 г.) до 28.04.2015 г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата от 42.61 лева до първоначалния предявен размер от 332.50 лева.
ОСЪЖДА Р.Н.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на .......ЕАД с ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр. С., ул......., представлявано от изпълнителния директор Г. Х. Б., съобразно уважената част от установителните искове направените
разноски по гр. дело №3291/2015 г. по описа на ДРС в размер на 136.06 лева (сто
тридесет и шест лева и шест стотинки), както и направените разноски по частно
гр. дело №2556/2015 г. по описа на ДРС в размер на 43.95 лева (четиридесет и
три лева и деветдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА ......ЕАД с ЕИК ....., седалище и адрес
на управление гр. С.,...., представлявано от
изпълнителния директор Г. Х. Б., да заплати на Р.Н.Г. с ЕГН ********** *** направените разноски по гр. дело №3291/2015 г. по
описа на ДРС съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 261.97 лева (двеста шестдесет и един лева и деветдесет
и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО по гр.
дело №3291/2015 г. по описа на ДРС е постановено при участието на .....ЕООД с ЕИК ...., седалище и адрес
на управление гр. С., район ....., представлявано от
управителя М. П. С., като трето лице – помагач на страната на страната на ищеца ......ЕАД с ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр. С., ......, представлявано от изпълнителния директор Г. Х. Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: