Р Е
Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……………….
Гр. София, ……………год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV „в” въззивен състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на седми декември две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Златка Чолева
Розалина Ботева
при участието на секретаря Цветослава
Гулийкова като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 16 026 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК .
Обжалва
се решение под № 196325 от 20.08.2019г., постановено по гр.дело № 6344/2018г.
на СРС, 70 състав, с което са отхвърлени
предявените от „Бул инс“ АД срещу И. С.И. обективно съединени искове, както
следва: 1/ иск с правно основание чл.213,
ал.1 от КЗ /отм./ - за сумата от 5 051,40лв. , претендирана като изплатено
от ищцовото застрахователно дружество обезщетение и ликвидационни разноски в
размер на 15лв. за вреди , причинени на л.а. „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ ВР****АК
в резултат на ПТП настъпило на 22.02.2013г. в с.Търнава, ведно със законната
лихва от 29.01.2018г.- до окончателното изплащане и 2/иск с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 1 537,56лв.- мораторна лихва върху
горепосочената главница , натрупана за периода 29.01.2015г.- 29.01.2018г. Решението се обжалва и в частта , с която ищецът е осъден да заплати
на ответника разноски по делото в размер на 60лв. и на процесуалния
представител на ответника възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска
помощ в размер на 659,45лв.
Срещу
решението е подадена жалба от ищеца „Бул
инс“ АД.
Въззивникът поддържа доводи за постановяване
на обжалваното решение в нарушение на процесуалните правила, както и
съображения за неправилност, произтичаща от неправилната преценка на събраните по
делото доказателства от страна на първоинстанционния съд. Въззивникът-ищец
заявява искане за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него-
постановяването на друг, с който предявените искове да бъдат уважени като
основателни с присъждане на направените по делото разноски.. Заявява искане за присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемият ответник И. С.И. оспорва жалбата като неоснователна . Счита, че
първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на закона и
правилна преценка на събраните по делото доказателства, поради което и следва
да бъде потвърдено. Възразява, че от ищеца в съответствие с носената
доказателствена тежест не е доказано наличието на законоустановените
предпоставки , визирани от нормата на чл.213,ал.1 от КТ /отм./ поради пасивно процесуално поведение.
Подробни съображения в подкрепа на заявеното становище развива в депозирания по
делото писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Претендира
присъждане на направените по делото разноски за въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на
въззивната жалба, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на
чл.269,предл.2 от ГПК.
Предявен
е иск с правно основание чл.213,ал.1, предл.1 от КЗ /отм./ , обективно кумулативно съединен с иск с
правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД. Исковите претенции са отхвърлени с
обжалваното решение като недоказани.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана
основателността на предявения иск, изведени при правилно установена по делото
фактическа обстановка, ето защо и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата
инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият
състав приема следното:
Разпоредбата на чл.213,ал.1, предл.1 от КЗ/отм.,
но приложим към релевантния момент на настъпване на застрахователното събитие-
ПТП/ регламентира правната
възможност застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу прекия причинител на вредата и да иска възстановяване на
платеното обезщетение, както и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
При така заявената претенция по чл.213, ал.1,
предл.1 от КЗ /отм./ , в доказателствена
тежест на ищеца, съгласно нормата на чл.154,ал.1 от ГПК, е установяване
наличието на следните елементи от фактическия състав, закрепени в цитираните
норми: настъпилото пътно-транспортното произшествие, в резултат на което да са
причинени имуществени вреди на застрахования в ищцовото дружество лек
автомобил, виновното и противоправно
поведение на ответника за настъпване на ПТП, наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения
лек автомобил и изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на третото
застраховано лице - за вредите, нанесени в резултат на ПТП.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установява наличието само на част от елементите на горепосочения фактически
състав. А именно- доказано е настъпването на процесното ПТП, в резултат, на
което на застрахования при ищеца по застраховка „Каско“ / със застрахователен
договор с рег.№ ОП-73-Д-179/ 14.11.2012г./ автомобил са причинени имуществени
вреди, както и изплащането на
застрахователното обезщетение в размер на исковата сума и направени от ищеца
ликвидационни разноски в размер на 15,00лв. От представената справка от
Гаранционен фонд /л.44 от делото на СРС/ е видно, че управляваният от ответника
автомобил при настъпването на ПТП няма сключена валидна „Гражданска
отговорност“ към момента на настъпване на произшествието.
Правният спор между страните
е относно наличието или липсата на
противоправно поведение , което да е реализирано от ответника и причинно – следствена връзка между това
поведение на ответника и причинените щети на имуществото на застрахованото лице.
Настоящият съдебен състав
приема, че от ищеца в съответствие с носената от него доказателствена тежест по
чл.154,ал.1 от ГПК, /правилно разпределена от първата инстанция с доклада по
делото/ не е установен механизмът на настъпване
на процесното ПТП и в частност- не е доказан правно-релевантния факт, че
причината за настъпване на ПТП е противоправното поведение на ответника.
Твърдението на ищеца, че настъпването на застрахователното събитие /ПТП/ е в
резултат на противоправното поведение на ответника не е установено както с
ангажираните от ищеца доказателства в рамките на първоинстанционното
производство, така и с тези, които са му допуснати от въззивната инстанция по
реда на чл.266,ал.3 от ГПК, но не са събрани, поради неговото /на ищеца/
пасивно процесуално поведение. В рамките на първоинстанционното производство по
делото е представен Констативен протокол за пострадали лица с рег.№ 5589 от 25.02.2013г., съставен
от органите на РПУ-Бяла Слатина след посещение на място на място. От този
документ се установява единствено фактът, че в ПТП са участвали 4 автомобила,
между които и застрахования при ищеца и управляваният
от ответника, за който е отразено, че е неправоспособен водач. В Констативният
протокол е отбелязано, че причините за настъпване на ПТП са в процес на
изясняване. Т.е., от това ангажирано от ищца доказателство по никакъв начин не
може да се направи извод , че процесното
ПТП е реализирано в резултат на противоправното поведение на ответника като
един от четиримата участника в него. Нещо повече, дори в уведомителното писмо,
изходящо от застрахованото при ищеца трето лице- ОД-МВР- Враца, не е посочено
именно ответникът с противоправно поведение да е реализирал ПТП. В
уведомлението /л.8 от делото на СРС/, отново е описано само участието на 4-те
автомобила, посочени в Констативния протокол, без по никакъв начин да е
уточнено водачът на кой от тях и с какви действия и/или бездействия е причинил
процесното ПТП.
На последно място,
допуснатото на ищеца гласно доказателство в рамките на въззивното производство
по реда на чл.266,ал.3 от ГПК , / след като
е прието за основателно
твърдението на въззивника за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение, свързано с непроизнасянето по искането за събиране на това доказателство
своевременно заявено от ищеца с ИМ/, с което ищецът цели установяване на
механизма на ПТП, не е събрано единствено поради неговото пасивно процесуално
нарушение. Свидетелят е поискан от ищеца с исковата молба при режим на
призоваване , като това искане е уважено от въззивния съд. Доказателството не е
събрано поради невнесен от ищеца депозит за призоваване на свидетеля.
С оглед гореизложените
мотиви, настоящият съдебен състав приема, че от ищеца не е доказан правно –
релевантният факт – противоправно поведение на ответника, което да е в
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП, поради което правилно с
обжалваното решение предявеният иск по чл.213,ал.1,предл.1 от КЗ /отм./ е
отхвърлен като недоказан и като последица от това е отхвърлена като неоснователна
и обусловената претенция за акцесорното вземане за мораторна лихва по
чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Поради пълно съвпадение на изводите на
настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба- оставена без уважение, като неоснователна.
При
този изход на делото и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът- ищец
дължи на въззиваемата страна- ответник направените от нея разноски във
въззивното производство. Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 60,00лв., но доказателства за заплатено такова във въззивното
производство /договор за правна помощ/ не са представени. Ето защо, съдът
приема, че на ответника не се следват разноски за настоящата инстанция.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
под № 196325 от 20.08.2019г., постановено по гр.дело № 6344/2018г. на СРС, 70
състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
1 месечен срок от съобщаването му на страните при наличието на
предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.