Решение по дело №16026/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 април 2025 г.
Съдия: Златка Николова Чолева
Дело: 20191100516026
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

                                         №……………….  Гр. София, ……………год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV „в” въззивен състав, в публичното съдебно заседание, проведено на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав :                                                           

        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Иванова                                                                                            

                  ЧЛЕНОВЕ : Златка Чолева

                                                                                  Розалина Ботева

при участието на секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 16 026 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК  .

Обжалва се решение под № 196325 от 20.08.2019г., постановено по гр.дело № 6344/2018г. на СРС, 70 състав, с което  са отхвърлени предявените от „Бул инс“ АД срещу И. С.И. обективно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание  чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ - за сумата от 5 051,40лв. , претендирана като изплатено от ищцовото застрахователно дружество обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15лв. за вреди , причинени на л.а. „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ ВР****АК в резултат на ПТП настъпило на 22.02.2013г. в с.Търнава, ведно със законната лихва от 29.01.2018г.- до окончателното изплащане и 2/иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 1 537,56лв.- мораторна лихва върху горепосочената главница , натрупана за периода 29.01.2015г.- 29.01.2018г.  Решението се обжалва и  в частта , с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 60лв. и на процесуалния представител на ответника възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ в размер на 659,45лв.

Срещу решението  е подадена жалба от ищеца „Бул инс“ АД.

 Въззивникът поддържа доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на процесуалните правила, както и съображения за неправилност, произтичаща от неправилната преценка на събраните по делото доказателства от страна на първоинстанционния съд. Въззивникът-ищец заявява искане за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него- постановяването на друг, с който предявените искове да бъдат уважени като основателни с присъждане на направените по делото разноски..  Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемият  ответник  И. С.И. оспорва жалбата  като неоснователна . Счита, че първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на закона и правилна преценка на събраните по делото доказателства, поради което и следва да бъде потвърдено. Възразява, че от ищеца в съответствие с носената доказателствена тежест не е доказано наличието на законоустановените предпоставки , визирани от нормата на чл.213,ал.1 от КТ /отм./  поради пасивно процесуално поведение. Подробни съображения в подкрепа на заявеното становище развива в депозирания по делото писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски за въззивната  инстанция.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.213,ал.1, предл.1 от КЗ /отм./  , обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД. Исковите претенции са отхвърлени с обжалваното решение като недоказани.

         Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявения иск, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка,  ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият състав приема следното:

Разпоредбата на чл.213,ал.1, предл.1 от КЗ/отм., но приложим към релевантния момент на настъпване на застрахователното събитие- ПТП/  регламентира правната възможност  застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредата и да иска възстановяване на платеното обезщетение, както и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

При така заявената претенция по чл.213, ал.1, предл.1 от КЗ /отм./ ,  в доказателствена тежест на ищеца, съгласно нормата на чл.154,ал.1 от ГПК, е установяване наличието на следните елементи от фактическия състав, закрепени в цитираните норми: настъпилото пътно-транспортното произшествие, в резултат на което да са причинени имуществени вреди на застрахования в ищцовото дружество лек автомобил,  виновното и противоправно поведение на ответника за настъпване на ПТП, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения лек автомобил и изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на третото застраховано лице - за вредите, нанесени в резултат на ПТП.

Настоящият съдебен състав приема, че от  събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието само на част от елементите на горепосочения фактически състав. А именно- доказано е настъпването на процесното ПТП, в резултат, на което на застрахования при ищеца по застраховка „Каско“ / със застрахователен договор с рег.№ ОП-73-Д-179/ 14.11.2012г./ автомобил са причинени имуществени вреди, както  и изплащането на застрахователното обезщетение в размер на исковата сума и направени от ищеца ликвидационни разноски в размер на 15,00лв. От представената справка от Гаранционен фонд /л.44 от делото на СРС/ е видно, че управляваният от ответника автомобил при настъпването на ПТП няма сключена валидна „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на произшествието.

Правният спор между страните е относно  наличието или липсата на противоправно поведение , което да е реализирано от ответника и  причинно – следствена връзка между това поведение на ответника и причинените щети на имуществото на застрахованото лице.

Настоящият съдебен състав приема, че от ищеца в съответствие с носената от него доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, /правилно разпределена от първата инстанция с доклада по делото/ не е установен   механизмът на настъпване на процесното ПТП и в частност- не е доказан правно-релевантния факт, че причината за настъпване на ПТП е противоправното поведение на ответника. Твърдението на ищеца, че настъпването на застрахователното събитие /ПТП/ е в резултат на противоправното поведение на ответника не е установено както с ангажираните от ищеца доказателства в рамките на първоинстанционното производство, така и с тези, които са му допуснати от въззивната инстанция по реда на чл.266,ал.3 от ГПК, но не са събрани, поради неговото /на ищеца/ пасивно процесуално поведение. В рамките на първоинстанционното производство по делото е представен Констативен протокол за пострадали  лица с рег.№ 5589 от 25.02.2013г., съставен от органите на РПУ-Бяла Слатина след посещение на място на място. От този документ се установява единствено фактът, че в ПТП са участвали 4 автомобила, между които и застрахования при ищеца и  управляваният от ответника, за който е отразено, че е неправоспособен водач. В Констативният протокол е отбелязано, че причините за настъпване на ПТП са в процес на изясняване. Т.е., от това ангажирано от ищца доказателство по никакъв начин не може да се направи извод ,  че процесното ПТП е реализирано в резултат на противоправното поведение на ответника като един от четиримата участника в него. Нещо повече, дори в уведомителното писмо, изходящо от застрахованото при ищеца трето лице- ОД-МВР- Враца, не е посочено именно ответникът с противоправно поведение да е реализирал ПТП. В уведомлението /л.8 от делото на СРС/, отново е описано само участието на 4-те автомобила, посочени в Констативния протокол, без по никакъв начин да е уточнено водачът на кой от тях и с какви действия и/или бездействия е причинил процесното ПТП.

На последно място, допуснатото на ищеца гласно доказателство в рамките на въззивното производство по реда на чл.266,ал.3 от ГПК , / след като  е  прието за основателно твърдението на въззивника за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, свързано с непроизнасянето по искането за събиране на това доказателство своевременно заявено от ищеца с ИМ/, с което ищецът цели установяване на механизма на ПТП, не е събрано единствено поради неговото пасивно процесуално нарушение. Свидетелят е поискан от ищеца с исковата молба при режим на призоваване , като това искане е уважено от въззивния съд. Доказателството не е събрано поради невнесен от ищеца депозит за призоваване на свидетеля.

С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че от ищеца не е доказан правно – релевантният факт – противоправно поведение на ответника, което да е в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП, поради което правилно с обжалваното решение предявеният иск по чл.213,ал.1,предл.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен като недоказан и като последица от това е отхвърлена като неоснователна и обусловената претенция за акцесорното вземане за мораторна лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Поради пълно съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба- оставена без уважение, като неоснователна.

 При този  изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК  въззивникът- ищец дължи на въззиваемата страна- ответник направените от нея разноски във въззивното производство. Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 60,00лв., но доказателства за заплатено такова във въззивното производство /договор за правна помощ/ не са представени. Ето защо, съдът приема, че на ответника не се следват разноски за настоящата инстанция.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

                                        Р  Е Ш И   :

ПОТВЪРЖДАВА решение под № 196325 от 20.08.2019г., постановено по гр.дело № 6344/2018г. на СРС, 70 състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от съобщаването му на страните при наличието на предпоставките  по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                              2.