РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000502008 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 04.02.2021 г., постановено по гр. д. № 16932/2017 г. на
СГС, ГО, 6 състав, ответното застрахователно АД „Асет Иншурънс“ е
осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищците Д. Д. Г., Д. Г.
М. и М. Г. М. суми от по 150`000 лева на всеки от тях, представляващи
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им –
съпруг и баща Г. М. Г., настъпила при ПТП на 23.11.2016 г., ведно с лихвата
за забава от 20.09.2017 г. до окончателното плащане. Със същото решение
исковите претенции за разликата до пълните им предявени размери от по
200`000 лева за всеки, са отхвърлени.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
Застрахователна компания „Асет Иншурънс“ ЗАД обжалва частично
решението в осъдителната му част като поддържа, че съдът неправилно е
1
присъдил твърде завишени размери на обезщетенията за претърпените от
ищците неимуществени вреди и моли въззивната инстанция да редуцира
същите до суми от по 50 000 лева за всеки. Излага съображения, че съдът
неправилно е отрекъл съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като не е обсъдил изцяло доказателствата по делото и по-
конкретно – заключенията на комплексната и допълнителната авто-
техническа експертизи, които установяват наличие на такова, предвид
мястото на произшествието (т.е. пътната лента, в която е настъпило
съприкосновението) и несъобразената скорост от 101 км/ч, с която се е
движел пострадалият. Съдът също така игнорирал становището на вещите
лица, че ако пострадалият бе управлявал товарния автомобил с допустимата
за пътния участък скорост от 50 к/ч и ако бе съобразил техническите му
характеристики със задължението си по чл.15 от ЗДвП да се движи възможно
най-вдясно, ударът би бил предотвратим. Моли решението на първата
инстанция да се ревизира и в частта, в която претенцията за законна лихва е
уважена от 20.09.2017 г., а не съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ –
от изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, или в случая - от 20.12.2017 г.
Ищците Д.Г., Д.М. и М.М. с насрещната си въззивна жалба обжалват
решението в отхвърлителните му части, в които предявените им искове са
отхвърлени за разликата от по 50`000 лева на всеки от тях, до пълно
претендираните размери от по 200 000 лв., с оплаквания за неправилност.
Според жалбоподателите първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна
степен близката връзка на обич и разбирателство, взаимната грижа между
пострадалия и ищците, както и това, че са живеели заедно в едно домакинство
и не са се разделяли никога. По този начин съдът се е отклонил от
задължителни указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., относно критериите при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, произтичащи от
деликт, както и от останалата практика на съдилищата, отчитаща по-високите
лимити на отговорността на застрахователите, и така не могъл да определи
точния размер на дължимите се обезщетения. Ищците намират за неправилен
и извода за недължимост на законната лихва в периода от 01.12.2016 г. до
19.09.2017 г., поради съществени процесуални нарушения, допуснати от
първата инстанция при изясняване на въпроса за уведомяването на
застрахователя за настъпилото събитие.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
2
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са активно субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от
Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М. против ЗАД „Асет Иншурънс“, с предмет –
присъждане на обезщетения в размер на по 200 000 лв. за неимуществените
вреди от смъртта на наследодателя им Г. М. Г., настъпила при ПТП на
23.11.2016 г., ведно с лихвата за забава от 01.12.2016 г. до окончателното
изплащане.
Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени
за сумите от по 50`000 лв. за всеки от ищците, като необжалвано от страните,
е влязло в сила. Поради основателност на предявените искове и липсата на
жалба от ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното
решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат
вземането при квалификацията по чл.432, ал. 1 от КЗ, а именно, че на
23.11.2016 г. около 6:55 часа на второкласен път II-48, гр. Котел - гр.Омуртаг,
на км 12+600, в близост до ресторант „Демта“ - с. Зелена Морава, при
управление на товарен автомобил „Скания“ с рег. № ***, с прикачено
полуремарке с рег. № СН 7390 ЕЕ, собственост на „Стефел Транс“ ЕООД,
водачът П. А. П. нарушил правилата за движение - чл.16, ал.1, т.1 и чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като управлявал товарния автомобил със скорост от 60 км/ч,
която е била над разрешената за пътния участък, и след съприкосновение с
насрещно движещия се товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ***
по непредпазливост причинил смъртта на Г. М. Г., който управлявал
последното МПС. За така извършеното деяние водачът на т.а. „Скания“ П. П.
е признат за виновен с влязла в сила присъда от 08.02.2019 г., постановена по
н.о.х.д.№ 209/2017 г. на Окръжен съд – Търговище.
От заключенията на приетите пред първоинстанционния съд
комплексна медико-автотехническа и допълнителната авто-техническа
експертизи се установява, че товарният автомобил „Ситроен Джъмпер“,
3
управляван от пострадалия, се е движел със скорост от около 101 км/ч.
Поради движението си със скорост над критичната (при която не би могло да
настъпи странично плъзгане), водачът на т. а. „Ситроен“ Г. Г. е направил опит
да увеличи радиуса на завоя, минавайки плътно вдясно на платното за
движение, но заради високата скорост автомобилът вследствие на
центробежната сила е започнал да напуска платното за движение вдясно.
Последвали действия на наследодателя на ищците за овладяване на
превозното средство и опит да го върне на платното за движение, чрез
завъртане на волана наляво, при което управляваното от него моторно
превозно средство започнало движение с едновременно търкаляне и плъзгане
на колелата, навлязло в насрещната лента за движение, където същевременно
се движел т. а. „Скания“, и се ударило с предната си част в левия борд на
полуремаркето му. Според вещите лица, от техническа гледна точка причина
за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на т. а.
„Ситроен Джъмпер“, който при движение в лява за него хоризонтална крива
със скорост, надвишаваща критичната, загубва управление на автомобила и
навлиза в лентата за насрещно движение. Товарен автомобил „Скания“ не е
навлязъл в насрещната лента на движение. Експертите приемат, че от
техническа гледна точка при конкретните пътни условия - мокър асфалт и
намалена видимост до 50 м., водачът на т. а. „Ситроен Джъмпер“ при
движение със скорост от 50 км/ч е имал техническата възможност да
предотврати произшествието, като по този начин е щял да запази
управлението над автомобила и двете превозни средства щяха да се разминат
безпрепятствено.
За претърпените неимуществени вреди от ищците в производството са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. П. Н. и В. Й. В.,
от чиито показания се установява, че пострадалият и съпругата му живеели от
около 30 години заедно, били задружни, грижовни един към друг. Имали две
деца, като момичето било глухонямо. Пострадалият бил всеотдаен и грижовен
съпруг и баща. Грижил се за благосъстоянието на всички у дома. Ищците все
още не са преодолели загубата на Г..
При тези данни настоящият въззивен състав намира от правна страна
възраженията срещу определените от първоинстанционния съд размери на
обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта
на техния съпруг и баща за неоснователни. Меродавно за установяване на
4
справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищците
неимуществени вреди, който би репарирал в най-пълна степен болките и
страданията им, в случая на първо място са възрастта на пострадалия в
момента на ПТП – 55 години, установените близки отношения на любов и
разбирателство между пострадалия и ищците, които правят още по-тежка
невъзвратимата загуба. С оглед принципа за пълна обезвреда, залегнал в чл.
51, ал. 1 от ЗЗД, изискващ поправяне на всички вреди от непозволеното
увреждане, на преценка подлежат още характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищците болки и страдания, при това
както към момента на деликта, така и понастоящем, а така също и естеството
на взаимоотношенията, създадени между тях и увредения, ролята на мъжа
като съпруг и баща в семейството, душевното и здравословното състояние на
ищците след произшествието. Въз основа на показанията на разпитаните
свидетели, от които се установява, че отношенията в семейството били топли
и хармонични, както и че преждевременната смърт на Г. Г. е причинила на
ищците тежка загуба, изхождайки от обхвата на неимуществените вреди, в
които се включват всички онези претърпени болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но и създаващи емоционален дискомфорт за
продължителен период от време, както и от разбирането, че критерият за
справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактен, а
всякога детерминиран от конкретните факти, при зачитане съществуващата в
страната икономическа конюнктура, настоящият съдебен състав намира, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на Г. Г.
следва да бъде определено в размер на сумата от по 150 000 лв. за всеки един
от ищците. Ето защо, развитите във въззивните жалби доводи и от двете
страни не могат да бъдат споделени.
Основателно, обаче, се явява възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от самия пострадал. Правилно първоинстанционният
съд при съпоставяне на приетия в наказателния процес механизъм на
произшествието и установения по настоящото дело такъв е констатирал, че
между същите е налице очевидно противоречие. Неправилно, обаче,
Градският съд е счел, че влязлата в сила присъда не позволява да приеме
нищо различно от приетото в наказателното производство. Настоящият
въззивен състав споделя становището, че фактът на съпричиняване подлежи
5
на самостоятелно доказване в гражданското производство и за този факт
гражданският съд не може да гради изводите си въз основа на събраните от
наказателния съд доказателства в наказателното производство, нито въз
основа на интерпретацията им от наказателния съд в присъдата относно
деянието, в причинна връзка с която се претендира обезщетение за вреди и
спрямо вредоносния резултат от което се противопоставя възражение за
съпричиняване (в този смисъл Решение № 36/21.04.2012 г. по т. д. № 319/
2011 г. на ВКС, II т.о., Решение № 163/26.10.2011 г. по т. д. № 1025/2010 г. на
ВКС, II т.о. и др.). Присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици на деянието,
единствено относно това, дали деянието е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат
отношение към вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно
със съответните доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело (така Решение № 43/16.04.2009 г. по т. д.
№ 648/2008 г. на ВКС, II т.о.). В настоящия случай от обсъдените по-горе
заключения на приетите пред първата съдебна инстанция експертизи се
установява, че със субективните си действия при управление на т.а. Ситроен
Джъмпер, пострадалият Г. несъмнено е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, като при движение в лявата за него хоризонтална
крива със скорост от 101 км/ч, много над позволената от 50 км/ч и
надвишаваща критичната, след като е загубил управлението над автомобила,
който в следствие на центробежната сила е започнал да напуска платното за
движение в дясно, е предприел последващи действия за овладяване на
превозното средство и опит да го върне в платното за движение чрез
завъртане на волана на ляво, при което превозното средство е започнало
движение с едновременно търкаляне и плъзгане на колелата и е навлязло в
лентата за движение на т.а. Скания, като се е ударило в левия борд на
полурамаркето. Тези факти, заедно със заключението на експертите, че ако
при управлението на т.а. Ситроен Джъмпер водачът Г. е спазвал
ограничителната за пътя скорост от 50 км/ч, то той е имал техническа
възможност да предотврати произшествието и двете превозни средства биха
се разминали спокойно, налагат да се приеме, че поведението на
наследодателя на ищците се намира в пряка причинна връзка с настъпилите
вредоносни последици. Това е така, защото в цялата поредица от факти,
6
именно извършените от него действия се явяват част от онова решаващо,
вътрешно необходимо (а не случайно) условие, на което резултатът –
настъпилата смърт, се явява неизбежно следствие. При съпоставянето на
действията на пострадалия и тези на водача на другото превозно средство
(който също е нарушил правилата за движение, управлявайки т.а. с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост) е очевидно, че превес
има поведението на самия пострадал. Това обуславя съпричиняването на
вредоносния резултат да бъде определено в съотношение на 2/3 към 1/3.
С оглед изложеното, обезщетенията на ищците следва да бъдат
съответно намалени, като предявените от тях искове, като основателни до
сумата от 150 000 лв., бъдат уважени до размер на сумата от по 50 000 лева за
всеки от тях. Горното налага решението на първата инстанция да бъде
отменено в частта, в която исковите претенции са уважени за разликата над
50`000 лева до сумите от по 150`000 лева. В останалата обжалвана част
решението подлежи на потвърждаване.
Досежно възражението на въззивника-ответник за началната дата, от
която се дължи лихвата за забава, настоящият състав приема, че
правоотношението се регулира от КЗ от 2016 г., който в чл. 429, ал. 3, изр. 2
изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение лихви за
забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2
от КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Ищците са предявили претенциите си към
застрахователя на 20.09.2017 г. След предявяване на претенцията по чл. 498
от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне
по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в
забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят
следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от
7
увреденото лице, т. е. от 20.09.2017 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал.
1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Горното дава основание да се
приеме, че решението в тази му част подлежи на потвърждаване.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК на
процесуалния представител на ищците адв. П. К. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 5 436 лева с ДДС, а на въззивника-ответник - 3000 лв. разноски за
въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 04.02.2021 г., постановено по гр. д. № 16932/2017
г. на СГС, ГО, 6 състав, В ЧАСТТА, в която ЗАД „Асет Иншурънс“ е осъдено
на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М.,
суми от по 100`000 лева на всеки от тях, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им – съпруг и баща Г. М.
Г., настъпила при ПТП на 23.11.2016 г., ведно с лихвата за забава от
20.09.2017 г. до окончателното плащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М. против ЗАД
„Асет Иншурънс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумите
над 50 000 лева за всеки от тях до присъдените суми от по 150 000 лева,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на
наследодателя им – съпруг и баща Г. М. Г., настъпила при ПТП на 23.11.2016
г., ведно с лихвата за забава от 20.09.2017 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Асет Иншурънс“ АД с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 81-83, да
заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. П. К. сумата от 5 436 лева с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Д. Г. с ЕГН:**********, Д. Г. М. с ЕГН:********** и М.
Г. М., с ЕГН:**********, и тримата с адрес: гр. ***, ул. «***» № 33, вх.Б,
8
ет.7, ап.21, да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Асет Иншурънс“
АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Тодор Александров“ №81-8, сумата от 3000 лева, разноски за въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9