Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2023г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХVІІІ състав,
в публично заседание на втори февруари 2023г.,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Веселка Крумова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2748/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК
вр. чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на М.М.А., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора Варна, чрез пълномощник –
адв. Вл. Й., против Заповед № Л-5036/25.11.2022г. на Заместник главния директор
на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която на осн. чл. 58 от ЗИНЗС е наредено лишеният
от свобода да бъде настанен в Затвора гр. Белене за доизтърпяване на наложеното
наказание.
Жалбоподателят твърди, че
заповедта е незаконосъобразна,
като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при
неправилно приложение на материалния закон, а именно: не са отчетени всички
обстоятелства по случая; не е уведомен за започване на административното
производство; не са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1 ЗИНЗС. Допълнително
се излага, че близки и роднини на жалбоподателя – жена му, сестра му, дъщеря му
и майка му, живеят и работят в Германия и при посещенията си при него ползват
Летище Варна, което им е по-близко по местоположение. Сочи, че близки и роднини
на лицето, във връзка с което изтърпява наказанието си лишаване от свобода, са
отправяли заплахи към него и роднините му, които могат да бъдат реализирани при
преместването му в Затвора Белене. На изложените основания, подробно развити в
жалбата, претендира за отмяна на заповедта. В съдебно заседание и по съществото
на спора, чрез пълномощника си – адв.Й., поддържа жалбата и моли същата да се
уважи.
Ответникът - Заместник главен директор
на ГД „Изпълнение наказания“, в депозиран чрез
процесуален представител – ст.ю.к.Св.С., писмен отговор, оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Твърди, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила
и материалния закон, при спазване изискванията на последния и в изпълнение на
Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния Директор на ГДИН, доколкото към момента
на влизането на присъда №22/04.12.2019г. по НОХД №314/2018г. – 31.10.2022г., жалбоподателят
е с постоянен адрес ***.
След преценка възраженията
и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и
приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта:
Жалбата, по която е
образувано настоящото дело, като подадена пред надлежния съд, от легитимирано
лице при наличието на правен интерес и в законоустановения
срок, се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
С процесната
Заповед № Л-5036/25.11.2022г. Зам.главният директор на ГД „Изпълнение на наказанията“
е разпоредил жалбоподателя М.М.А. да бъде преместен в Затвора - гр. Белене за
доизтърпяване на наложеното наказание „доживотен затвор“ по НОХД № 314/2019г.
по описа на Окръжен съд – Силистра. Според заповедта към момента на издаването
й жалбоподателят изтърпява наказанието си в Затвора Варна, където е постъпил на
24.09.2018г., но предвид обстоятелството, че е с постоянен адрес ***, следва да
се приведе в Затвора – гр. Белене, в изпълнение разпоредбата на чл.58 от ЗИНС и
на основание т. 4.1 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН
и писмо от Заместник-началника на Затвора – гр. Варна с вх. №18845/16.11.2022г.
по описа на ГДИН. От Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния Директор на ГДИН се
установява, че е издадена във връзка с разпределение на лишените от свобода по
затвори, поправителни домове и затворнически общежития, като съобразно т.4.1
осъдените, лишени от свобода лица от областите Русе, Разград, Добрич и Силистра,
се настаняват в Затвора – гр. Белене.
От представените
от жалбоподателя писмени доказателства - удостоверения за адресна регистрация, се
установява, че съпругата, майката, дъщерята, сестрата и племенницата на
жалбоподателя са с адресна регистрация в Германия. По делото са приети и 2 бр.
декларации с.д. № 1192/25.01.2023 г. и с.д. № 1195/25.01.2023 г. от лишени от
свобода Затвора Варна - от лицата В.С.Д., Х.М.Х., Н.Х.С. и молба от К.К., с искане жалбоподателят да бъде оставен
в Затвора Варна, където се чувства добре.
В изпълнение на
съдебно разпореждане, в хода на съдебното производство от ответника са
представени Заповед № Л-5036/25.11.2022 г. на Заместник-главния директор на
ГДИН, Заповед № Л-4743#2/08.11.2022 г. и Заповед № Л-919/1/08.03.2017 г. на Главния
директор на ГДИН, Писмо рег. № 331/188/05.01.2023 г. от Началника на Затвора
Варна, постановление на осн. чл. 244, ал. 1 ЗИНЗС от 23.09.2018 г.
От
гореописаните документи се установява, че лишения от свобода М.М.А. е с постоянен
адрес ***.
С
Определение от 16.03.2017г. на Окръжен съд-Силистра му е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № 259/2017г. по описа на РУ-Дулово и
е настанен в Сектор „Арести“-Силистра.
С
Постановление от 23.09.2018г. на Окръжна прокуратура-Силистра на осн. чл.244,
ал.1 от ЗИНЗС е разпоредено обвиняемия М.М.А. да бъде приведен от Сектор
„Арести“ при ОС „ИН“-Силистра в Затвора-Варна за продължаване на мярката за
неотклонение „задържане под стража“.
С
Присъда №22/04.12.2019г. по НОХД №314/2018 на Окръжен съд - Силистра, е
наложено на лишения от свобода М.А. наказание „доживотен затвор“ в сила от
31.10.2022г.
Предвид
гореустановената фактическа обстановка и след извършената служебна проверка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган - Заместник главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, оправомощен със Заповед №Л-4743/2 от 08.11.2022
г. на Главния директор на ГДИН по т. 6, и съобразно чл. 58 от ЗИНЗС, в
установената от закона писмена форма по чл. 59 от АПК, поради което не страда от пороци водещи до нейната
нищожност.
Същата е постановена при липсата
на допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът намира за неоснователно
възражението, направено в жалбата относно липсата на уведомяване на
заинтересованата страна по чл. 62 от ЗИНЗС. В случая производството по
издаването на оспорената Заповед се развива по реда на чл.58 от ЗИНЗС, който ред
е различен от този по чл. 62 от ЗИНЗС. В първия случай става въпрос за първоначално
настаняване на лишения от свобода съобразно Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на
главния директор на ГДИН, а във втория случай производството се инициира от
лишеният от свобода и/или негови близки, които са променили постоянните си
адреси и с които той поддържа контакти, и който ред следва първоначалното
настаняване, конкретни мотиви за което съдът ще изложи по-долу.
Оспорената Заповед е издадена
и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По силата на чл. 57 от ЗИНЗС
съдът с осъдителния акт определя първоначалния режим за изтърпяване на
наложеното наказание.
Като правно основание за
издаване на заповедта е посочена нормата на чл.58 от ЗИНЗС. Съгласно същата осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода
по ред, определен от главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“
съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си
адрес. Анализът на така цитираната разпоредба налага извода, че същата не се
отнася до преместване от един затвор в друг, а под „разпределяне“ се има
предвид първоначално настаняване на осъдените на лишаване от свобода, какъвто
именно е и настоящия случай.
Със заповед №
Л-919/08.03.2017 г. е определен териториалния принцип, въз основа на който се
разпределят осъдените за изтърпяване на наложеното наказание – лишаване от
свобода. Нормата на чл. 58 от ЗИНЗС и териториалното разпределение заложено в
заповед №Л-919/08.03.2017г. имат за цел равномерното разпределение на осъдените
лица за изтърпяване на наложеното им наказание в затворите в страната, както и
запазване на връзките на лишения от свобода и неговите близки, поради което
същите следва да бъдат разпределени в затвор, близък до постоянния им адрес.
Това е общо правило на ЗИНЗС и касае първоначалното разпределение и настаняване
на лишените от свобода в пенитенциарните заведения.
Следователно посочената
правна норма на чл.58 от ЗИНЗС предоставя компетентност за административния орган
в условията на оперативна самостоятелност да организира общото разпределение в
местата за лишаване от свобода, при съобразяване на две обстоятелства: 1)
близост до постоянния адрес на лицето и 2) обективна възможност за осигуряване
на минимална жилищна площ. В случая нормата е приложена, като компетентният
административен орган със Заповед № Л-919/08.03.2017 г. е определил критериите
за разпределяне, според които жалбоподателят като адресно регистриран в област Силистра
следва да бъде настанен в Затвора в гр. Белене. Следователно налице са
фактическите и правни основания, обосноваващи законосъобразността на оспорения
в настоящото производство административен акт.
Жалбоподателят не
заявява релевантни промени във фактическата обстановка, които да налагат различен
изход на производството, съобразно релевантните за спора обстоятелства. До
момента на издаване на заповедта, жалбоподателят не е представил доказателства
за промяна на постоянния си адрес или този на семейството му на територията на
област Варна, поради което съдът приема, че заповедта е в съответствие с целта
на закона – лишените от свобода да са настанени в места за лишаване от свобода,
най – близко до постоянния си адрес, за да им се създаде удобство да са в
близост до обичайното си място на живеене. В тази връзка следва да се посочи,
че адресната регистрация на членове на семейството на жалбоподателя, за която
са представени доказателства, би имала значение само в случай, че същата е
променена на територията на област Варна.
Възраженията на
оспорващия за поставянето му в неблагоприятни условия в Затвора в гр. Белене, с
оглед възможността на близките му за свиждане биха били относими в хипотезата
на чл.62 от ЗИНЗС, което не е в обхвата на настоящия съдебен контрол.
Възражението
относно съществуващи заплахи срещу жалбоподателя от страна на близки на
пострадалата в Затвора в гр. Белене не е основание да не се допусне настаняването
му в последния. Посоченият проблем е хипотетичен и в случай на вероятно
извършване следва да е предмет на разглеждане и разрешаване от страна на
администрацията на затвора, в който е наредено първоначалното настаняване.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че при наличието на промяна на
обстоятелства, които създават трудности при изтърпяване на наказанието е допустимо
да се извърши преместване, но при доказване на предпоставките по чл.62, ал.1,
т.1-5 от ЗИНЗС, като за жалбоподателя съществува възможност да отправи искане
за преместване от един затвор в друг, при наличие на предвидените предпоставки
и представяне на доказателства в тази връзка.
Предвид гореизложеното съдът
приема, че оспорената заповед, като постановена от компетентен административен
орган, при спазване на административно-производствените правила и в
съответствие с приложимия материален закон, както и с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Не са налице сочените от жалбоподателя основания за
отмяната й, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора неоснователно се
явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по опис. Ответната
страна не е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.М.А., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора Варна, против Заповед №
Л-5036/25.11.2022г. на Заместник главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“, с която на осн. чл. 58 от ЗИНЗС е наредено да бъде настанен в
Затвора гр. Белене за доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: