№ 400
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000265 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1761 от 20.12.2024 г., постановено по т. д. № 733/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, е: отхвърлен предявения от „Мейк 2018“
ЕООД, ЕИК *********, срещу „Витоша строй“ АД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на
предварителен договор от 27.12.2018 г. за покупко-продажба на недвижими
имоти – ниви, намиращи се в землището на с. Челопечене, е осъдено „Витоша
строй“ АД да заплати на „Мейк 2018“ ЕООД сумата от 487 000 лева по иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД – дадена въз основа на нищожен
предварителен договор от 27.12.2018 г. за покупко-продажба на недвижими
имоти – ниви, намиращи се в землището на с. Челопечене, заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2022 г. до окончателното й
заплащане, като е отхвърлен предявеният от „Мейк 2018“ ЕООД срещу
„Витоша строй“ АД иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 14
339,44 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 487 000 лева за
периода 30.12.2021 г. – 14.04.2022 г.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - „Витоша строй“ АД, действащ чрез процесуалния си
представител в неизгодната за него осъдителна част. Във въззивната жалба се
излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
1
събраните доказателства. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд,
че направеното възражение от „Витоша строй“ АД, че е налице симулативно
уговорена цена в договора за покупко-продажба на два недвижими имота от
21.06.2018 г., както и симулативно уговорен начин на плащане, не е доказано.
Оспорва и прието в мотивите на решението на СГС, че за наличието на
симулация и допустимостта на свидетелските показания относно уговорена
действителна цена и начина на плащане съгласно чл. 165, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК
следва да бъде представено т.нар „начало на писмено доказателство“ -
изходящ от другата страна документ, който да прави вероятно твърдението за
привидност на съгласието относно цената и начина на плащане, или на
„обратно писмо“, което разкрива симулацията. В тази насока се посочва, че от
приетото заключение на съдебно - оценителната експертиза се установява, че
стойността на имотите, предмет на договора от 21.06.2018 г. е 371 986 лева, т.е
цената, на която е изповядана сделката - 81 247 лева, е значително под така
определената пазарна стойност. Оспорва се също така и приетото от СГС по
отношение на извършените СМР на обща стойност от 149 731, 26 лева, че тъй
като стойността на този договор за СМР надхвърля 5 000 лева, то както
сключването, така и изпълнението на договора, не могат да се доказват със
свидетелски показания съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че
платени от ищеца суми в размер на общо 340 000 лева не са по нищожния
предварителен договор от 27.12.2018 г., а са останалата част от дължимата
цена по договора за покупко-продажба на два недвижими имота от 21.06.2018
г. и съответно стойността на извършените от ответника СМР. Поради тези
доводи се заявява, че процесната сума в размер на 340 000 лева не подлежи на
връщане. Въз основа на изложените съображения се моли решението да бъде
отменено в обжалваната част, а предявеният иск на основание чл. 55, ал.1,
предл. 1 ЗЗД да бъде изцяло отхвърлен. Претендира присъждане на сторените
разноски по делото.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - „Мейк 2018“ ЕООД, действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В
него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Моли се решението да бъде изцяло потвърдено в обжалваната част.
Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
2
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Мейк 2018“ ЕООД с
обективно съединени искове при условията на евентуалност срещу „Витоша
строй“ АД – главен конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за
обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти – ниви, намиращи се в землището на с. Челопечене,
сключен на 27.12.2018 г. между „Мейк 2018“ ЕООД и „Витоша строй“ АД, при
условие, че главният иск бъде отхвърлен са предявени евентуални осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
осъждането на ответника да върне на ищеца сумата от 487 000 лева, дадена
въз основа на нищожен предварителен договор от 27.12.2018 г. и за
осъждането му да заплати сумата от 14 339,44 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 487 000 лева за периода 30.12.2021 г. – 14.04.2022 г.
Предмет на въззивното производство е само уваженият осъдителен иск
на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, с който „Витоша строй“ АД е осъдено
да заплати на „Мейк 2018“ ЕООД сумата от 487 000 лева, която е дадена въз
основа на нищожен предварителен договор от 27.12.2018 г. за покупко-
продажба на недвижими имоти – ниви, намиращи се в землището на с.
Челопечене, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2022 г.
до окончателното й заплащане. Не са предмет на въззивното производство
отхвърлените искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
доколкото относно тях липсва жалба от ищеца срещу първоинстанционното
решение, поради което по тези искове същото е влязло в сила.
От приетите в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Видно е от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот (л. 9-12 по делото пред СГС), че продавачът („Витоша Строй“ АД) се
задължава да прехвърли на купувача („Мейк 2018“ ЕООД), а купувачът се
задължава да придобие чрез договор за покупко- продажба в изискващата се
от закона нотариална форма срещу заплащане на обща сума от 487 000 лева,
собствеността върху подробно описани недвижими имоти – ниви, находящи се
в гр. София, в землището на Челопечене, община Кремиковци, както следва:
1. имот с № 161011 в землището на Челопечене с ЕКАТТЕ 99137, общ.
Столична, р-н Кремиковци, с площ 20.433 дка, с начин на трайно ползване
нива, пета категория, находяща се в местността „Магерица“; 2. имот с №
157082 в землището на Челопечене с ЕКАТТЕ 99137, общ. Столична, р-н
Кремиковци, с площ 9.100 дка, с начин на трайно ползване нива, пета
категория, находяща се в местността „Магерица“; 3. имот с № 309004 в
землището на Челопечене с ЕКАТТЕ 99137, общ. Столична, р-н Кремиковци, с
площ 8.824 дка, с начин на трайно ползване нива, пета категория, находяща се
в местността „Гладно поле“. Съгласно Раздел II от договора - Права и
задължения и начин на плащане, т. 2.1 продавачът се задължава да прехвърли
3
правото на собственост по предвидения в закона ред на описаните в т. 1.1. от
договора недвижими имоти на купувача в срок до 29.12.2021 г. В случай, че
нотариален акт не бъде сключен по-рано, страните се задължават да се явят в
кантората на нотариус М. Е. Г. с рег. № *** на НК, с район на действие СРС,
находящ се на адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ № 46, ет. 2 на 29.12.2021 г. в
10:00 часа. Владението на имотите се предава в деня на подписване на
нотариалния акт за прехвърляне на собствеността. Съгласно Раздел II Права и
задължения и начин на плащане, т. 2.5 купувачът се задължава в деня на
подписване на настоящия предварителен договор да заплати на продавача
сума в размер на 5 000 лева, представляваща част от продажната цена на
имотите, платима по банкова сметка на продавача c IBAN: ******** при
„Интернешънъл Асет Банк“. Съгласно Раздел II Права и задължения и начин
на плащане, т. 2.6 купувачът се задължава да изплати в срок от три години от
подписване на настоящия договор остатъка от предвидената в т. 1, раздел I от
договора сума от 482 000 лева на продавача, както следва: сумата от 100 000
лева в периода 01.01.-31.12.2019 г.; сумата от 150 000 лева в периода 01.01.-
31.12.2020 г.; остатъкът от сумата в размер на 232 000 лева в периода 01.01-
15.12.2021 година. Съгласно Раздел II Права и задължения и начин на
плащане, т. 2.7 продавачът се задължава да представи на купувача в срок до
15.12.2021 г. копия от всички документи от имотите, а именно: документи за
собственост, скици и други необходими документи за изповядване на
окончателния договор за покупко- продажба на продаваемите имоти по т. 1.1
от договора. Видно от представения по делото пред СГС предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот с продавач „Витоша Строй“
АД и купувач „Мейк 2018“ ЕООД, за цитираните по – горе имоти, липсват
положени подписи както за продавач, така и за купувач.
От преводно нареждане за кредитен превод (л. 13 от делото пред СГС)
се установява, че на 27.12.2018 г. „Мейк 2018“ ЕООД е наредило сумата от
5000 лева в полза на „Витоша строй“ АД по банкова сметка на получателя с
IBAN: ******** при Юробанк България Клон София – Централен.
Основанието за плащане е „предварителен договор за имот“. В
първоинстанционното производство са приети като доказателство и още 47
платежни нареждания за заплатени суми, като във всички като основание е
посочено “предварителен договор за имот“, със заплатени суми от 5000 лева
до 30 000 лева. Заплатени са по две банкови сметка - банкова сметка на
получателя с IBAN: ******** при Юробанк България Клон София –
Централен и банкова сметка с IBAN ******** при „Интернешънъл асет банк“.
Приложени са и фактури с доставчик „Витоша Строй“ АД и получател „Мейк
2018“ ЕООД за сумите за всяко преводно нареждане, с посочване на основание
– авансова вноска по договор (л. 61-108 от делото пред СГС). Тук е мястото да
се изтъкне, че между страните липсва спор, че „Витоша Строй“ АД е
получило от „Мейк 2018“ ЕООД сумата от общо 487 000 лева. Спорът касае
основанието за получаването на тази сума.
С нотариална покана (л. 119 – 120 от делото пред СГС), връчена чрез
4
нотариус С. М., рег. № *** на НО с р-н на действие СРС, „Мейк 2018“ ЕООД
уведомява „Витоша Строй“ АД, че във връзка с предварителен договор от
27.12.2018 г. за покупко - продажба на недвижими имоти – ниви (имот №
161011, имот № 157082 и имот № 309004), находящи се в гр. София, в
землището на с. Челопечене, община Кремиковци, подробно описани в
договора, и заплатена изцяло от „Мейк 2018“ ЕООД, договорена покупна цена
в размер на 487 000 лева, при условия и срокове посочени в договора, че
продавачът „Витоша Строй“ АД следва да се яви за сключване на окончателен
договор с фиксирана дата 10.02.2021 г. в кантората на цитирания нотариус,
указвайки че срокът за сключване на окончателен договор за покупко -
продажба на имотите е изтекъл на 29.12.2021 г. Посочено е, че „Витоша строй“
ЕАД в 7-дневен срок от получаване на поканата следва да представи всички
необходими документи за подписване на нотариалния акт за покупко–
продажба на имотите, предмет на предварителния договор. Поканата е
представена от изпращача – „Мейк 2018“ ЕООД чрез П. П. П. – управител, и е
отбелязано, че е връчена на адресата на „Витоша строй“ АД чрез залепване на
уведомление на основание чл. 47, ал.1 и ал. 2 ГПК на адрес:гр. София, ул.
Ангел Каралийчев 10. Отбелязано е, че не е намерен управителя на
дружеството Н. Г., както и друго лице, на което да се връчи поканата.
Уведомлението е залепено на 28.01.2022 г. и в срок до 11.02.2022 г. не се е
явило лице да я получи.
За установяване правото на собственост на ответника „Витоша строй“
ЕАД върху процесните имоти - ниви (имот № 161011, имот № 157082 и имот
№ 309004), находящи се в гр. София, в землището на с. Челопечене, община
Кремиковци, както и тяхната индивидуализация, в първоинстанционното
производство са приети писмени доказателства и заключения на назначени
съдебно-технически експертизи, които въззивният съд не намира за
необходимо да обсъжда. Причината за това е, че първоинстанционното
решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният
конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и обстоятелствата,
касаещи основателността на този иск не са предмет на въззивното
производство.
За установяване твърденията на въззивника „Витоша Строй“ АД, че
плащанията, извършени от „Мейк 2018“ ЕООД в негова полза, в периода м.
12.2018 г. – м. 09.2021 г., са извършени по други договорни отношения – на
основание закупуване на други имоти от „Мейк 2018“ ЕООД, като купувач, от
две физически лица - Г. Г. и М. Г., като подавачи, през 2018 г. и договор за
цесия, с които тези две физически лица прехвърлят вземанията си за
продажната цена по договора за продажба от 2018 г., и съответно, че част от
сумите, получени от ответника, са цена на изпълнени от ответника СМР, в
първоинстанционното производство са приети писмени доказателства,
заключения на съдебно счетоводни и технически експертизи, както и са
събрани гласни доказателства.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 22, том II, рег. №
5
8442, дело № 186/2015 г. на нотариус В. Я., с район на действие СРС, (л. 257-
260 от делото пред СГС), се установява, че на 17.12.2015 г. А. Д., роден на
******** г. в гр. ***, гражданин на Р. Австрия, продава на Г. Н. Г., ЕГН:
**********, купувач, поземлен имот с идентификатор 68134.1892.1045 с
адрес на имота: гр. София, р-н Витоша, ул. „***“ № 16, площ 810 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м.), стар идентификатор 68134.1892.869, №
по предходен план 292, кв. 74, парцел XI-7, заедно със сграда с идентификатор
68134.1892.1044.2, с адрес на имота: град София, р-н Витоша, кв. „Княжево“,
ул. „***“ № 19, която е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1892.1044, застроена площ: 52 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
жилищна сграда- еднофамилна, стар идентификатор: 68134.1892.869.2, № по
предходен план: няма.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 69, том I, рег. №
2901, дело № 58/2018 г. на нотариус Е. Б. (л. 212 от делото пред СГС), се
установява, че на 21.06.2018 г. П. Г. П., ЕГН: **********, като пълномощник
на Г. Н. Г. и на М. К. Г., продава на „Мейк 2018“ ЕООД, представлявано от
едноличния собственик на капитала и управител П. Г. П., поземлен имот с
идентификатор 68134.1892.1085 с адрес на имота: гр. София, р-н Витоша, ул.
„***“ № 16, площ 794 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с адрес
на имота: град София, р-н Витоша, кв. „Княжево", ул. „***" № 19, стар
идентификатор 68134.1892.869, № по предходен план 292, кв. 74, парцел X,
заедно със сграда с идентификатор 68134.1892.1044.2, с адрес: гр. София, р-н
Витоша, кв. „Княжево“, ул. „***“ № 19, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1892.1044, застроена площ: 52 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор:
68134.1892.869.2, № по предходен план: няма. Общият размер на уговорената
цена е 81 247 лева, като в нотариалния акт е вписано, че продавачите са
заявили, че тя е получена от купувача съгласно техните квоти, напълно и по
банков път, преди подписване на нотариалния акт.
Видно е от пълномощни (л. 215-218 от делото пред СГС), издадени
съответно от Г. Н. Г. на 17.12.2015 г. и от М. К. Г. на 08.06.2018 г., че същите
упълномощават П. Г. П. да ги представлява пред нотариус, пред трети
физически лица, вкл. и с право да се договаря сам със себе си, да получи
цената в брой или по банкова сметка, вкл. и по своя банкова сметка по повод
продажбата на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор
68134.1892.1044 и поземлен имот с идентификатор 68134.1892.1045. И двете
пълномощни са с нотариална заверка на подписите на упълномощителите.
С договор за цесия от 20.12.2018 г. (л. 219 от делото пред СГС), Г. Н. Г. и
М. К. Г., като цеденти, прехвърлят на „Витоша Строй“ АД – цесионер,
възмездно под формата на заем на цесионера вземането си към „Мейк 2018“
ЕООД, придобито на основание продажба на недвижими имоти с нотариален
акт № 69, том I, рег. № 2901, н. дело № 58/2018г. на нотариус Е. Б.. Общият
6
размер на прехвърленото вземане е 340 000 лева, който следвало да бъде
изплатен на части на цесионера за срок от 3 години от датата на подписване на
договора – 20.12.2018 г. Прехвърленото вземане преминава в заем на
цесионера, за което е уговорена лихва в полза на цедента в размер на 3%
годишно при постъпване на вземането в пълен размер. По делото не са
представени писмени доказателства относно уведомяване на „Мейк 2018“
ЕООД за договора за цесия.
От постановление за възлагане на недвижим имот, издадено на
15.03.2019 г. от ЧСИ Р. М., рег. № ***, район на действие СГС, се установява
че по изпълнително дело № 20137900401722, с взискателя „Банка ДСК“ ЕАД,
е проведена публична продан за периода от 28.01.2019 г. до 28.02.2019 г. на
следните недвижими имоти, собственост на С. К. С.: урегулиран поземлен
ХIII-310, в квартал № 74 по плана на град София, местност "Княжево", улица
„***“ № 18А, с идентификатор 68134,1892.1198, като видно о т комбинирана
скица за пълна или частична идентичност съдържа изцяло поземлен имот с
предишен идентификатор 68134.1892.1083, поземлен имот с предишен
идентификатор 68134.1892.1086 и част от поземлен имот с идентификатор
68134.1892.1085 - адрес на поземления имот: гр. София, р-н Витоша, ул. „***“
№ 16, площ от 794 кв. м. С протокол от 01.03.2019 г. за купувач на основание
чл. 492 ГПК е обявен „Аякс-90“ ООД, ЕИК *********.
От нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 110, том
I, рег. № 2908, дело № 100/2022 г. на нотариус И. Ж., с район на действие СРС,
се установява, че на 29.03.2022 г. Аякс-90“ ООД, действащо чрез Н. Г. Г. –
управител, продава на купувача Г. Н. Г., поземлен имот с идентификатор:
68134.1892.1198, с площ от 641 кв. м., за който имот е отреден и представлява
УПИ XIII - 310, кв. 74, по плана на град София, местността „Княжево", ул.
„***" 18 А, целия с площ от 645 кв.м.
От съдебно-техническа експертиза с вх. № 24078/29.02.2024 г.,
изготвена от вещо лице И. А. Ш., неоспорена от страните, се установява, че за
поземлени имоти с идентификатори 68134.8465.11 (имот № 161011, с площ
20.433дка, нива, пета категория, в местност „Магерица“), 68134.8456.4 (имот
№ 309004, с площ 8.824 дка, нива, пета категория, в местност „Гладно поле“) и
68134.8456.11 (част от който е имот № 157082, с площ 9.100 дка, нива, пета
категория, в местност „Магерица“) няма изработен подробен устройствен
план. Поземлените имоти представляват ниви в земеделска територия.
Поземлени имоти с идентификатор 68134.1892.1085 (794 кв.м., в гр. София,
Столична община, р-н Витоша, ул. „***“ № 16, стар идентификатор
68134.1892.1045, № по предходен план 292, квартал 74, парцел XI) и
68134.1892.1044 (540 кв.м., в гр. София, Столична община, р-н Витоша, кв.
„Княжево“, ул. „***“ № 19), попадат в обхвата на подробен устройствен план -
план за регулация и застрояване на местност „Княжево“, р-н Витоша, които са
отредени за жилищно строителство.
От съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. А. С. -
7
З., неоспорена от страните, след запознаването на в. л. с приложените по
делото пред СГС документи (л. 232-235 от него), се установява, че посочената
продажна цена на недвижимите имоти по нотариален акт № 69, том I, рег. №
2901, дело № 58/2018 г. на нотариус Е. Б. в размер на 81 247 лева е платена
изцяло с 4 броя превода през м. декември 2018 г. Съответно на 07, 10 и 11 - по
20 000 лева, а на 12.12.2018 г. е преведена сумата от 21 247 лева, като
преводите са наредени от ищцовото дружество от сметка с IBAN: ******** по
сметка Г. Н. Г. с IBAN: ******** с основание „покупка на недвижим имот от
21.06.2018 г.“. Вписаната в поле „основание за превода-още пояснения“ дата -
21.06.2018 г., съвпада с датата на този нотариален акт. Преводите са
осчетоводени от „Мейк 2018“ ЕООД, като е дебитирана сметка 4011/3, в
резултат на което е закрито задължение към Г. и М. Г. с общ размер 81 247
лева и е кредитирана сметка 503 с общо 81 247 лева, с което е намалена
наличността по разплащателната сметка. Закупените имоти са осчетоводени
като дълготраен актив по дебитна сметка 203 „Сгради и консумативи“ срещу
кредитиране на сметка 4011/3 „Доставчици- Г. и М. Г.“. Съгласно 48 бр.
преводни нареждания в периода от 27.12.2018 г. до 20.09.2021 г. от сметката на
„Мейк 2018“ ЕООД с IBAN ******** били преведени 25 000 лева по сметка с
IBAN ******** и 462 000 лева по сметка с IBAN ********, като и двете
сметки били на „Витоша Строй“ АД. Като основание в платежните документи
било вписано „предварителен договор за имот“, „покупка на земя“, „по
предварителен договор за закупуване на имот“, но не бил вписан номер, дата
на договор или индивидуализация на съответния имот/земя. Относно това на
кои дати и в какъв размер били извършени плащанията на продажната цена за
процесните имоти и начинът на осчетоводяване, вещото лице след извършена
проверка в счетоводството на „Мейк 2018“ ЕООД констатира осчетоводяване
на извършените преводи, като наличността по разплащателната сметка била
намалена с общо 487 000 лева чрез кредитиране на сметка 503 „Разплащателна
сметка в левове“ и погасяване на задължения към „Витоша Строй“ АД“ в
същия размер, чрез дебитиране на сметка 4011 (10) „Доставчици/Витоша
строй-АД“. След извършена проверка на начислените задължения към
„Витоша Строй“ АД въз основа на приложените по делото фактури, издадени
от ответника, в счетоводството на ищеца са начислени задължения по кредита
на 4011 (10) с общ размер на 487 000 лева, като същите били изцяло погасени
с представените банкови преводи. От дневници за покупките на „Мейк 2018“
ЕООД, в който са включени 48 бр. от процесните фактури, за три от
процесните фактури: №176/04.10.2019 г. за сумата от 5 000 лв.,
№189/16.12.2019 г. за сумата от 5 000 лв. и № 229/20.09.2021 г. за сумата от 13
000,00 лева, не били предоставени дневниците за покупките към датата на
изготвяне на заключението. В съдебно заседание вещото лице дава
разяснения, че се установява, че всички фактури са надлежно осчетоводени и
при двете дружества, в рамките на законовите възможности купувачът да
отрази фактурите и по-късно. След извършена проверка в счетоводството на
„Витоша Строй“ АД, вещото лице констатира осчетоводяване на извършените
8
преводи, като наличностите по разплащателните сметки била увеличена с
общо 487 000 лева чрез дебитиране на сметки 503/10 „Разплащателна сметка -
Юробанк България“ и 503/3 „Разплащателна сметка - Интернешънъл Асет
Банк“ и закриване на вземания срещу „Мейк 2018“ ЕООД в същия размер,
чрез кредитиране на сметка 411 „Клиенти“, партида „Мейк 2018“. Извършена
била и проверка на начислените вземания срещу „Мейк 2018“ ЕООД въз
основа на приложените по делото фактури, издадени от ответника, като в
счетоводството му били начислени вземания по дебита на сметка 411
„Клиенти“, по партида „Мейк 2018“ с общ размер 487 000 лева, които били
изцяло погасени с описаните банкови преводи.
От съдебно-счетоводна експертиза, вх. № 57638/21.05.2024 г. по
поставени допълнителни въпроси, изготвена от същото в. л., неоспорена от
страните, се установява, че получените суми в размер на 487 000 лева са
осчетоводени в периода м. 12.2018 г. – м. 09.2021 г. от „Витоша Строй“ АД
като постъпление от разплащателната сметка чрез дебитиране на сметка 503/3
„Разплащателни сметки в лева“ срещу кредитиране на сметка 411 „Клиенти“,
партида „Мейк 2018“ със същата сума, от тях 5 000 лева, платени през 2018 г.,
100 000 лева платени през 2019 г., 165 000 лева, платени през 2020 г. и 217 000
лева платени през 2021 г. За получените по банков път суми са издадени 48 бр.
фактури от „Витоша Строй“ АД на обща стойност 487 000 лева, въз основа на
които били начислени вземания по дебита на сметка 411 „Клиенти“, по
партида „Мейк 2018“ с общ размер 487 000 лева. Начислените вземания по
сметка 411 „Клиенти“ на името на “Мейк 2018” ЕООД са закрити текущо с
получените плащания в периода 2018 г. – 2021 г., вследствие на което към
31.12 на съответната година не се водели несъбрани вземания срещу това
дружество. Начислените задължения по сметка 499 „Други кредитори“ са
закрити частично за 2022 г. с вземане срещу „Мейк 2018“ ЕООД, произтичащо
от договор за цесия от 20.12.2018 г., в резултат на което към 31.12 на
съответната година се водели непогасени задължения срещу „Мейк 2018“
ЕООД: 5 000 лева към 31.12.2018 г., 105 000 лева към 31.12.2019 г., 270 000
лева към 31.12.2020 г., 487 000 лева към 31.12.2021 г., 147 000 лева към
31.12.2022 г. (487 000,00 лв. - 340 000,00 лв.) и 147 000 лева към 31.12.2022 г.
Непогасените задължения към „Мейк 2018“ ЕООД в края на всяка от
анализираните години били отразени в пасива на баланса за съответната
година, раздел В „Задължения“. Договорът за цесия от 20.12.2018 г. е
осчетоводен на 31.01.2022 г., като било начислено вземаме срещу „Мейк
2018“ в размер на 340 000 лева, чрез дебитиране на сметка 498 „Други
дебитори във валута“, както и задължения към Г. и М. Г. с общ размер на 340
000 лева чрез кредитиране на сметка 159/1 „Други заеми и дългове в лева“ с по
170 000 лева. Начисленото вземане срещу „Мейк 2018“ ЕООД по сметка 498
„Други дебитори във валута“ било закрито изцяло през 2022 г. с част от
водените задължения към „Мейк 2018“ ЕООД по сметка 499 „Други
кредитори“. През 2022 г. и 2023 г. не се установило връщане на заета сума,
осчетоводена по сметка 159/1 „Други заеми и дългове в лева“, вследствие на
9
което към 31.12 на съответната година се водели непогасени задължения към
Г. и М. Г. - 340 000 лева към 31.12.2022 г. и 340 000 лева към 31.12.2023 г.
Непогасените задължения към Г. и М. Г. в края на 2022 г. и 2023 г. са отразени
в пасива на баланса за съответната година, раздел В„Задължения“. За
получените в заем средства от Г. и М. Г. през 2022 г. са начислени задължения
към заемодателите по кредита на сметка 495 „Разчети за лихви“ с общ размер
13 600,00 лева, от които 6 800,00 лева задължения за лихва към Г. Г., за
периода от 03.09.2021 г. до 31.12.2022 г. (вкл.); 6 800,00 лева задължения за
лихва към М. Г., за периода от 03.09.2021 г. до 31.12.2022 г. (вкл.).
Начислените задължения по сметка 495 „Разчети за лихви“ били платени
изяло в брой на 31.01.2023 г., в резултат на което към 31.12.2022 г. се водели
непогасени задължени към Г. и М. Г. с общ размер 13 600 лева и същите били
отразени в пасива на баланса към 31.12.2022 г., раздел В „Задължения“.
Съгласно предоставени годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 ЗДДФЛ,
Приложение №6 „Доходи от други източници по чл.35 от ЗДДФЛ“ към ГДД,
декларираните доходи от Г. Н. Г. получени от „Витоша Строй“ АД в периода
2018 г. - 2023 г. били 19 539,36 лева доход от лихви, получени през 2020 г., 6
800,00 лева - доход от лихви получени през 2023 година. Сумата кореспондира
с размера на начислените лихви на основание на договор за цесия от
20.12.2018 г. Съгласно предоставени годишни данъчни декларации /ГДД/ по
чл. 50 ЗДДФЛ, Приложение № 6 „Доходи от други източници по чл. 35
ЗДДФЛ“ към ГДД, декларираните доходи от М. К. Г. получени от „Витоша
Строй“ АД в периода 2020 г. - 2023 г. са: 6 800,00 лева доход от лихви,
получени през 2023 г. Сумата кореспондира с размера на начислените лихви
на основание на договор за цесия от 20.12.2018 г. Вещото лице, след
извършена проверка в счетоводството на „Мейк 2018“ ЕООД сочи, че не било
констатирало осчетоводени задължения към „Витоша Строй“ АД,
произтичащи от договора за цесия от 20.12.2018 г. От проверката на
подадените ГДД от Г. Г. била установена декларирана продажба на недвижимо
имущество през 2018 г. с продажна цена 81 247 лева. Същата кореспондирала
с цената на продаденото имущество съгласно нотариален акт от 21.06.2018 г. с
№ 69, том I, рег. № 2901, н. дело № 58 от 2018 г. на нотариус Е. Б., както и
декларирани непогасени остатъци по предоставен заем в полза на „Витоша
Строй“ АД към 31.12.2022 г. в размер на 178 500 лева, с вписана година на
предоставяне 2022 г. и към 31.12.2023 г. в размер на 180 500 лева, с вписана
година на предоставяне 2022 г. При проверката на подадените ГДД от М. Г.
установила декларирани непогасени остатъци по предоставен заем в полза на
„Витоша строй“ АД към 31.12.2022 г. в размер на 170 000 лева, предоставен
през 2022 г., съгласно подадено приложение към ГДД и към 31.12.2023 г. в
размер на 170 000 лева, предоставен през 2023 г., съгласно подадено
приложение към ГДД.
От съдебно-техническата експертиза с вх. № 48524/25.04.2024г.,
изготвена от вещото лице Б. И. Т., неоспорена от страните, се установява, към
21.06.2018 г. пазарната цена на имотите, описани в нотариален акт № 69, том I,
10
рег. № 2901, дело № 58/2018г. на нотариус Е. Б., за поземлен имот с
идентификатор 68134.1892.1085, находящ се в гр. София, кв. Княжево, ул.
„***“ № 16 с площ 794 кв. м., била 221 407 лева, а за поземлен имот с
идентификатор 68134.1892.1044 и сграда с идентификатор 68134.1892.1044.2,
ЗП 52 кв.м., с площ 540 кв. м., е 150 579 лева, или в общ размер на 371 986
лева. При извършения анализ на описаните за изпълнени СМР, вещото лице
направил и проверка за наличието на описаната в имота сграда, която била
разрушена през 2019 г. За остойностяването на извършените СМР ползвал
данни за единични цени от направено пазарно проучване между фирми,
извършващи такъв вид строителна дейност с публикувани ценови листи в
интернет сайтовете си, както и на база публикувани цени в списание
„Справочник на цените в строителството“, издание на „Стройконсулт СЕК”
ООД, брой 3/2019 г., брой 3/2020 г. и брой 3/2021 г. С оглед установените на
място изпълнени СМР, вещото лице е посочило, че през 2019 г. са изпълнени
СМР на стойност 49 998,45 лева – свързани с премахване на сграда,
заравняване и обезопасяване терена, през 2020 г. – 17 141,63 лева без ДДС –
заравняване на терен, изграждане на ограда, вертикална планировка, през
2021 г. – изграждане на вертикална планировка, ограда , както и изграждане
на басейн, и СМР по изградена пристройка към басейна, като вещото лице е
установило, че по-голямата част от тези СМР са изградени в съседен имот,
като обща стойност са 25 148 лева без ДДС. В съдебното заседание, проведено
на 28.05.2024 г. пред СГС, при приемане на заключението, вещото лице е
посочило, че при изготвяне на оценката на изпълнените СМР, на място е
извършено замерване, като датирането на отделните видове СМР е направено
според заявеното в молбата от ответника. Посочено е, че няма технически
способ, за да се установи през коя година кои точно дейности са извършени.
Използвана е таблицата за изпълнени СМР, представена от ответното
дружество, за да има съпоставимост между твърдените СМР и наличните на
място изпълнени СМР. Посочените машино-смени и човеко-смени са
определени от вещото лице, съобразно необходимото количество труд, за да се
изпълнят съответните СМР и нормите на изпълнение. Вещото лице е
посочило, че в заключението като изпълнител на СМР е посочено
дружеството „Витоша Строй“ АД, тъй като се изхожда от молбата му.
Въззивният съд кредитира обсъдените експертизи, тъй като те са
изготвени след преценка на всички относими документи, като са отговорили
подробно на всички поставени релевантни въпроси.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите С. Н.
Н., П. И. О., В. Г. В. и И. Х. И..
От свидетелките показания на С. Н. Н. се установява, че същата е
познавала дейността и на двете дружества – страни по делото, както и на
техните собственици. С П. Г. П., който починал през м. септември 2021 г.,
били семейни приятели от 2010 г., били много близки, поради което била
запозната с неговите лични, търговски и служебни дела. Относно имотите в
кв. Княжево, заявява че Г. Г. бил посредник по сделката, и купил имотите от
11
някой друг през 2015 година. П. занесъл парите на Г., тъй като срещу П. имало
дело с Комисията за незаконно придобито имущество, и нямало възможност
да придобива имоти на негово име, поради това и живеел под наем в къщата,
собственост на Г.. По спомени на свидетелката П. платил имотите на Г. през
2015 г., които били два имота, около къщата, собственост на Г., защото искал
да си направи своя къща. Заявява, че П. от 2010 г. до 2018 г. не е сключил
предварителни договори за тези имоти, както на негово име, така и на
дружеството, поради воденото дело от Комисията. След приключване на
делото срещу П. от Комисията през 2018 г. П. регистрирал „Майк 2018“
ЕООД, от която започнали плащания по банков път до неговата смърт.
Уговорката с Г. била, че в момента, в който могат да се прехвърлят имотите,
ще си ги прехвърли, тъй като П. имал пълномощно от Г. и жена му.
Свидетелката заявява, че Г. и жена му били направили и на нея пълномощно,
за да помогне с ваденето на скици и други документи за прехвърлянето. След
това П. си прехвърлил имота, както била уговорката и заплатил уговорената
цена, която била данъчната оценка. От 2010 г. П. живеел в къща на Г., която се
намирала до тези имоти в Княжево, като наемът бил плащано от неговото
дружество Мейк 98. Имотите представлявали гола поляна, като върху една от
поляните имало полусъборена къща, около 50 кв. метра, която П. бутнал, и
оградил имотите. Искал за закупи и едно парче, което било при ЧСИ Р. М.,
което било до тези два имота, за да ги направи цял имот, но не успял, защото
Г. Г. му казал, че води преговорите и ще му го подаде по-късно, както станало
и с двата други имота. На това парче, което не било негово, П. си поставил и
преместваем басейн. Той сложил и поцинкована ограда около имотите си.
Тази ограда била направена през 2018 г., когато вече била съборена къщата.
Свидетелката заявява, че знае защо плащането по договора за имотите в
Княжево било на части – защото П. П. дълго време бил със запори по сметките
и за да има законни средства за закупуване на имота, си разпределял
дивиденти като собственик на друга фирма – Мейк 98. Относно имотите в
Челопечение, свидетелката заявява, че когато се запознала с П. през 2010 г.
преговорите за придобиването им вече били в ход, имало и платена сума.
Действително уговорената цена била 3 милиона лева. П. платил част от цената
и периодично носел пари на Г. да си плаща имота. Свидетелката заявява, че е
присъствала на даване на пари за заплащане на части от цената на имотите в
Чепеларе – по 20 000 лева, по 30 000 лева. Имало и банкови плащания, които
започнали след регистрирането на „Мейк 2018“ и продължавали до смъртта на
П. П. през 2021 година. В деня преди смъртта на П. имала разговор с дъщерята
на Г., собственик на „Витоша Строй“ АД, относно оформяне на документи и
подписване на договор относно прехвърляне на процесните имоти. Уговорката
била за деня, в който е починал П. или предходния, поради което срещата не се
състояла. След това Н. се опитала да съдейства на наследниците на П., като се
свърже с Н. Г., дъщеря на Г. Г., за да прехвърлят имотите, но Н. Г. се държала
арогантно. Адвокатите на П. също направили опит да се свържат с Г., но и те
били нападнати арогантно. Заявява, че не знае за ремонти дейности,
12
извършвани чрез дружеството „Витоша Строй“ АД в имоти на П. П.. Не е
чувала на цесия за заплащане на имотите в Княжево. Заявява, че през
последните 4-5 години от живота на П. П. е присъствала на всички срещи
провеждани между Г. Г. и П. П..
От свидетелките показания на П. И. О. се установява, че познава П. П. и
Г. Г. от 2010 г. - 2011 г. от хотел „Аякс“, където живял заедно с П. и децата му
няколко години, а Г. бил собственик на хотела. Впоследствие с П. и децата му
се преместили в кв. Княжево в къщата, собственост на Г.. Свидетелят О. се
грижел за трите големи деца на П. П. – П., Б. и В., а една година с тях живеела
и В. – последния партньор на П., когато бил роден и М.. След смъртта на П. П.
на 29.09 2020 или 2021 г. (свидетелят О. не е сигурен) продължил да живее в
къщата в Княжево, наета от П. още една година. Продължавал да се грижи и за
децата Б. и В. и те идвали в къщата. Да свидетелства го помолила Н. Г. –
дъщеря на Г. Г.. Свидетелят О. заявява, че е знаел, че съседните имоти на
къщата, където живеели под наем с П. и децата, били закупени от Г., през 2016
г. по спомени на свидетеля. По спомени на свидетеля имотите били купени с
цел инвестиция, но тъй като П. и децата живеели в съседния имот, П.
предложил на Г. да му помогне с имотите, с идеята да ги купи по-късно. Още
от закупуването на имотите в Княжево, Г. Г. упълномощил П. да се
разпорежда с тях от неговото име. Г. търсел клиенти за този имоти, но
помолил и П., тъй като имал повече контакти. Тъй като нямало потенциални
клиенти, след няколко години, П. решил да купи имотите и се разбрали.
Според свидетеля ставало дума за някаква голяма сума – около 400 000 лева,
но П. не искал да заплаща толкова пари и свидетелят О. присъствал на
разговори за намаляване на цената. Г. упълномощил П. да се разпорежда с
имота, който в последствие решил да го закупи. Знаел, че Г. искал сумата от
400 000 лева, но присъствал на разговори, в които П. искал от Г. да му намали
цената. Свидетелят не знае за каква цена ставало дума.
От свидетелките показания на В. Г. В. се установява, че познава Г. Г. от
20 години, а П. П. от дете. През 1997 г. П. регистрирал „Мейк 98“, като бил от
първите служители в склада и оттогава били постоянно заедно. Свидетелят
знаел, че имотът в кв. Княжево е закупен от П. П. чрез „Мейк 2018“ от Г..
Събирали се да играят карти в хотел „Аякс“, в офиса на Г., като някъде около
Коледа на 22, 23, преди да започнат да играят Г. попитал П. кога ще започне да
му плаща имота. Разбрали се П. да заплаща по сметката на „Витоша Строй“
АД, защото Г. и съпругата му направили някакъв договор с тази фирма.
Свидетелят В. заявява, че в началото на месеца имало някакви въртения на
пари, 20 000 лева ги въртели 3-4 пъти, като водил Н. Г. до банка „Асет Банк“
по молба на П..
От свидетелките показания на И. Х. И. се установява, че познава П. П.
от 2009 г., а Г. Г. от 15 години, като Г. му е и работодател. Познава имота в кв.
Княжево, тъй като е работел по имота по заръка на Н. Г.. Присъствал е на
разговори с П. П. за извършване на СМР. П. възложил работа на Г., а тя на
него. Основно работата била да се събори къщата в мястото, да се почисти
13
имотът, да се изравни, и да се подготви за нови неща, които в последствие П.
щял да прави. Работели там от 2019 г. до 2021 г. През 2019 г. започнали
цялостното разрушаване, почистване, терасиране, изливане на нови основи за
ограда и нейната подмяна. През 2020 г. се направили нови терасирания,
дренажи, циментова ограда, фундаменти за басейн, като по преценка на
свидетеля не се касае за истински басейн, а за малко басейнче, и сглобяема
къща, която има обслужваща функция спрямо басейна, и цименти в новия
имот. Имали и довършителни работи в самата къща като боядисвания, плочки,
ВиК и електро. Задачите си получавали след неформален разговор между П.
П. и Н. Г.. Заявява, че е присъствал само на разговорите, които го касаели
технически работите през трите години. Не знаел името на възрастния човек,
който бил собственик на имота преди това, но го е виждал многократно на
мястото. Тъй като свидетелят бил технически ръководител Н. Г. му възлагала
задачите, като той не знаел на кого са имотите, не бил наясно с
документалните подробности. Заявява, че басейнът и фундаментът за
сглобяемата къща, които направили били непосредствено пред старата къща, в
която живеел П. П., собственост на Г. Г.. Къщата, по която работили и
извършвали различни дейности била готова конструкция, по преценка на
свидетеля около 40 кв. метра. За последен път видял П. юли-август 2021 г., в
Княжево, където свидетелят отишъл да довърши някакви работи. Не е ходил
нагости на П., тъй като нямал взаимоотношения с него. Поддържал и къщата,
където живеел П.. Свидетелят И. заявява, че всички фирми, в които е работил
са били собственост на Г. Г..
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
субективните им възприятия за посочените от тях обстоятелства са
непосредствени. Обсъдените свидетелски показания обаче не доказват факти
и обстоятелства от предмета на доказване по процесния осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД и направените срещу неговата
основателност възражение. Ето защо същите следва да приемат за
неотносими. Доводи в тази насока ще бъдат изложени също в частта от
мотивите на съдебното решение, касаеща правните изводи.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
В случая дадената правна квалификация на предявения евентуален иск –
чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е правилна, тъй като се претендира връщане на
платени суми по несключен предварителен договор (дадено без основание).
14
Безспорно се установява, че процесният предварителен договор е останал
неподписан от страните (липсва постигнато съгласие за неговото сключване),
поради което е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 2 ЗЗД.
По делото е доказано по категоричен начин, че ищецът „Мейк 2018“
ЕООД е заплатил по сметка на посочения в несключения предварителен
договор продавач – „Витоша Строй“ АД, сумата от 487 000 лева. В тази
насока са заключенията на приетите в първоинстанционното производство
съдебно – счетоводни експертизи, изготвени след справки в счетоводствата и
на двете дружества в спора, преводни нареждания по предварителен договор и
др. За това са издадени и 48 броя фактури, като посочените основания за
заплащане в тях на сумите са „по предварителен договор“, без идентификация
на договора.
Ответникът не възразява, че е получил тези суми в общ размер на 487
000 лева, но твърди че са налице основания за това. Първото от твърденията
на ответника е, че част от сумата – 340 000 лева е заплатена цена от ищцовото
дружество „Мейк 2018“ ЕООД като купувач за закупени през 2018 г.
недвижими имоти, намиращи се в кв. Княжево от Г. Г. и М. Г.. Второто от
твърденията на „Витоша Строй“ АД е, че другата част от сумата - 149 731, 26
лева е заплатена цена на СМР, поръчани и заплащани на части от „Мейк 2018“
ЕООД.
В разглеждания случай не са доказани по делото твърденията на
„Витоша Строй“ АД за симулация на договора от 21.06.2018 г. в частта на
уговорката за цената (не вписаната цена от 81 247 лева, а 340 000 лева) и
относно начина на плащане (не е заплатена сумата от 81 247 лева преди
изповядване на сделката, а е имало уговорка за разсрочено плащане в
продължение на три години на цената). Безспорно е за съдебната практика и
теорията, че тежестта за доказване на твърденията за симулацията е за
страната, която черпи права от тези твърдения, а именно – ответникът и
настоящ въззивник по делото. Същият, като цесионер, твърди, че е придобил
вземане в размер на 340 000 лева, представляващо дължимата продажна цена
по договора от 21.06.20218 г.
Разкриването на симулацията може да се осъществи с всички
доказателствени средства, като ограничението на чл. 164 и чл. 165 от ГПК
засяга само свидетелските показания като допустими доказателствени
средства за разкриване на симулацията. В конкретния случай, доколкото
цената е част от уговорките по договора за прехвърляне на недвижим имот,
сключен във форма на нотариален акт, в каквато форма е изповядана сделката
за прехвърляне на собствеността на имотите и тъй като се твърди наличието
на симулация, то съгласно чл. 165, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК допустимостта на
свидетелските показания относно уговорена действителна цена и начина на
плащане е обосновано от наличието на т. нар „начало на писмено
доказателство“ – изходящ от другата страна документ, който прави вероятно
твърдението за привидност на съгласието относно цената и начина на
15
плащане, или на „обратно писмо“, което разкрива симулацията. Това
ограничение не засяга хипотезата на разкриване на симулация от лице, което
не е страна по договора. Ответникът „Витоша Строй“ АД не е страна по
сделката за прехвърляне на недвижими имоти от 21.06.2018 г. Същият обаче,
както бе посочено, твърди, че е частен правоприемник на продавачите по
договора от 21.06.2018 г. относно вземането им за цената по договора. Поради
това и за него, както и за страните по договора от 21.06.2018 г. се отнасят
ограниченията по чл. 165, ал. 2 ГПК относно недопустимостта на
свидетелските показания за разкриване на симулацията. В тази насока е
съдебната практика на ВКС, обективирана например в решение № 50052 от
12.05.2023 г. по гр. д. № 2802/2022 г., І г. о. на ВКС.
От съдържанието на нотариален акт за продажба на недвижим имот №
69, том I, рег. № 2901, дело № 58/2018 г. на нотариус Е. Б. (л. 212 от делото
пред СГС), става ясно, че продажната цена на описаните имоти в кв. Княжево
възлиза на 81 247 лева, които са платени преди изповядване на сделката.
Тежестта за доказване на твърденията на „Витоша Строй“ АД за наличие на
друга действителна уговорка относно цената - за привидност на тази уговорка
за цената, пада изцяло върху това дружество. За разкриване на симулацията
относно уговорката за цената въззивникът се на договора за цесия от
20.12.2018 г. като писмен документ. Този договор обаче не е документ,
изхождащ от другата страна по договора за прехвърляне на недвижим имот от
21.06.2018 г. – „Мейк 2018“ ЕООД. Поради това и не може да се разглежда
като „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК,
установяващо предпоставките за допустимост на свидетелските показания за
установяване на твърдяната симулация. Дори да приемем, че свидетелски
показания биха били допустими, то в случая от събраните такива не се
установява симулативно уговорена продажна цена в договора. Например в
показанията си свидетелят В. не споменава конкретна сума, за която да знае,
че е била договорена за цената за имотите в кв. Княжево, а свидетелят О.
споменава, че е чул, че се говори за „някаква голяма сума, около 400 хиляди
лева, но П. не искаше за такива суми….“. Може да се заключи, че събраните
свидетелски показания в тази насока не са конкретни, последователни и ясни,
за да се направи категоричен извод, че е била уговорена действително
продажна цена по договора от 21.06.2018 г. в размер на 340 000 лева. Също
така от събраните свидетелски показания не се установява и че „Мейк 2018“
ЕООД, чрез своя управител П. П., е уведомено за цесията през декември 2018
г., макар че безспорно относно датата за уведомяване на длъжника, че е
сключен договор за цесия, свидетелски показания да са допустими.
По делото се установи, че при сключване на договора от 21.06.2018 г.
продавачите Г. Г. и М. Г. са били представлявани по силата на изрично
пълномощно от П. П., който в този момент е бил и управител на дружеството
– купувач „Мейк 2018“ ЕООД, вкл. и с правото да определи цената и да
договаря сам със себе си. С оглед дългогодишните, установени по делото
приятелски отношения между Г. Г. и П. П., посочената цена от 81 247 лева
16
действително не може да се изключи да е резултат на допълнителни уговорки
между страните. Твърденията за симулация на уговорената цена в договора от
21.06.2018 г. не може обаче да бъдат установени единствено от
обстоятелството, че пазарната стойност на имотите, предмет на договора от
21.06.2018 г. е 371 986 лева, т. е цената, на която е изповядана сделката - 81
247 лева, е под така определената пазарна стойност. Доказването на характера
и вида действителните уговорки по договора от 21.06.2018 г., сключен във
формата на нотариален акт, включително и твърденията за симулативност на
част от тях, е в тежест на страната, която ги твърди – настоящият въззивник, за
което пълно и главно доказване не е проведено по делото. Поради това не
може да се приеме, че е доказано, че платените от „Мейк 2018“ ЕООД суми в
размер на общо 340 000 лева са във връзка с договора за покупко-продажба от
21.06.2018 г., както твърди „Витоша Строй“ АД.
С оглед неустановяване на симулацията относно уговорената цена в
договора от 21.06.2018 г., ирелевантна за спора се явява датата на договора за
цесия, оспорена от ищцовото дружество. За пълнота на изложението обаче
следва да се изтъкне, че липсват по делото доказателства, че договорът за
цесия е съставен по-рано от 31.01.2022 г. – датата на счетоводно отразяване
при цесионера - „Витоша Строй“ АД. В случая договорът за цесия е
обективиран в частен диспозитивен документ. Формалната доказателствена
сила на този документ не обхваща мястото и дата на съставянето му, понеже
оспорващият датата ищец „Мейк 2018“ ЕООД не е страна по договора за
цесия, той има качеството на трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК.
Съответно „Витоша Строй“ АД носи доказателствената тежест за
установяване, че договорът за цесия е сключен на посочената в него дата. При
анализа на събраните по делото доказателства, включително подадените
годишни данъчни декларации от Г. Г. и М. Г., заключенията на съдебно -
счетоводната експертиза, се установява, че договорът за цесия, с посочена
дата в същия 20.12.2018 г. е отразен в счетоводството на цесионера „Витоша
Строй“ на 31.01.2022 г., когато са начислени задължения към Г. Г. и М. Г. за
получен заем във връзка с договора за цесия от 20.12.2018 г. На тази дата –
31.01.2022 г. е закрито и задължението към „Мейк 2018“ ЕООД. Преди това, в
периода 2018 – 2021 г. са отчитани задължения към „Мейк 2018“ ЕООД по
фактури, с основание „авансова вноска по договора“ и продажба на
земеделска земя. Следователно, преди 31.01.2022 г. няма никакви данни за
счетоводно отчитане на посочения договор за цесия в счетоводството на
цесионера, съответно не е посочено вземането по този договор от цедентите в
подаваните от тях годишни данъчни декларации. Счетоводното отразяване
към 31.01.2022 г. може да се отнесе към датата на получаване на нотариалната
покана за сключване на окончателен договор - 28.01.2022 г. Изложените
доводи налагат извода, че договорът за цесия е с достоверна дата - 31.01.2022 г.
Поради това договорът за цесия няма как да се приеме за основание за
получаване на процесните суми от „Витоша Строй“ АД в периода от
27.12.2018 г. до 20.09.2021 г.
17
Въззивният съд намира за недоказано и твърдението, че сумата от 81
247 лева не е била реално платена, т. е твърденията за симулация относно
начина на плащане на цената по договора от 21.06.2018 г. Напротив, от
заключенията на съдебно-счетоводните експертизи се установява, че сумата,
посочена в договора от 21.06.2018 г. - 81 247 лева е заплатена от ищцовото
дружество по сметка на единия продавач Г. Г. на четири вноски, наредени по
банков път от сметки на ищцовото дружество.
От събраните доказателства може с категоричност да се заключи, че не
са доказани и твърденията на „Витоша Строй“ АД, че това дружество е
изпълнило възложени от ищеца СМР на стойност 149 731, 26 лева, която сума
да представляват част от сумите по съставените 48 броя фактури общо на
стойност 487 000 лева.
Въззивникът „Витоша Строй“ АД твърди, че „Мейк 2018“ ЕООД,
представлявано от П. П., му е възлагало да извършва СМР в имотите в кв.
Княжево, закупени през месец декември 2018 г. Поддържа се, че се касае за
отделни видове възлагания, на описаните отделни дейности, на стойност до 5
000 лева, тъй като П. П. не искал да се натрупват по-големи суми за плащане.
По тези твърдения, че сумата от 149 731, 26 лева представлява
възнаграждение за изпълнени СМР по смисъла на чл. 266 ЗЗД, в тежест на
въззивника и ответник в първоинстанционното производство е да докаже, че
посочените СМР действително са възложени от „Мейк 2018“ ЕООД,
изпълнени са от „Витоша Строй“ АД, като изпълнител и посочена сума от 149
731, 26 лева е била заплатена като уговорено възнаграждение.
Установява се по делото от приетата съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице и след оглед на място, че са изпълнени по вид и
характеристики съответни СМР - дейности по разчистване, ограждане на
двата съседни имота в кв. Княжево със стабилна метална ограда,
облагородяване, изграждане на малък басейн и обслужваща сграда.
Обосновано първоинстанционният съд е заключил на база вида и характера на
извършените СМР, че същите предполагат сключването на един цялостен
договор, включващ като отделни елементи съответните СМР. В случая
несъстоятелни са твърденията на въззивника, че става въпрос за отделни
дейности, напр. отделни ремонти или строителни дейности, във връзка с
констатирани проблеми, възниквали спорадично в рамките на периода 2018-
2021 г., и при тяхното възникване – възлагането му на тяхното извършване.
След като стойността на този договор за СМР надхвърля 5 000 лева
(стойността на СМР възлиза на над 100 000 лева, а отделните групи дейности
– напр. разрушаване на стара къща, облагородяване на имотите, изграждане на
ограда, и съответно на басейн също надхвърлят 5 000 лева), както
сключването, така и изпълнението на договора не могат да се доказват със
свидетелски показания съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Дори и да приемем
показанията на свидетеля И. за допустими, от тях се установява единствено, че
той като работник е участвал в извършване на съответни СМР. Не се
установява например кой е възложил изпълнението на СМР. По делото няма
18
приложени никакви строителни книжа за периода на строителството, а
съдебно-техническата експертиза препраща към описаните за изпълнени от
„Витоша Строй“ АД, по негови твърдения СМР. Не са приложени фактури за
строителни материали, за разрешения за изграждане на огради от ДНСК и пр.,
от които да е видно, че именно служители на въззивника са изпълнили
описаните дейности. А дори и да се приеме, че са изпълнени от служители на
това дружество, и доколкото се установяват в имоти на „Мейк 2018“ ЕООД, то
недоказано остана основанието за изпълнението им – че между двете
дружества е бил сключен договор за изработка. Освен това предвид
обстоятелството, че част от СМР, които са довели до облагородяване и
оформяне и на трети съседен имот в цялостна композиция, който е
собственост на дружество, свързано с „Витоша Строй“ АД, е възможно да е
налице съвсем друго основание за изпълнение на СМР.
Поради всички гореизложени доводи въззивният съд заключва, че не са
доказани твърдените от ответника и въззивник в настоящото производство
основания да получи процесната сума в размер на 487 000 лева.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е основателен. Тъй като правният извод, до който настоящата
съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а в обжалваната част решението да бъде потвърдена.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата страна се
дължат разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ведно с
доказателства за извършено плащане, в полза на въззиваемото дружество се
иска присъждане на общо сумата от 30 000 лв. с ДДС – платено адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във
въззивната инстанция. Основателно е възражението на въззивника за
прекомерност на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от 30 000
лв. по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Заплатеното от въззиваемото дружество
възнаграждение от 30 000 лв. (с включен ДДС) следва да бъде намалено под
минималния размер съгласно действащата към момента на извършеното
плащане редакция на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, съгласно даденото разрешение в решението по
дело С-438/22 от 25.01.2024 г., а именно на сумата от 5000 лв. с ДДС. В тази
насока въззивният съд съобразява не високата фактическа и правна сложност
на делото, липсата на събирани доказателства във въззивното производство и
конкретно положените от процесуалния представител на „Мейк 2018“ ЕООД
усилия за неговата защита в хода на въззивното производство.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
19
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваната от „Витоша строй“ АД, ЕИК *********,
осъдителна част решение № 1761 от 20.12.2024 г., постановено по т. д. №
733/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с която е осъдено „Витоша
строй“ АД да заплати на „Мейк 2018“ ЕООД сумата от 487 000 лева на
основание чл. 55, ал.1, пред. 1 ЗЗД – дадена въз основа на несключен
предварителен договор от 27.12.2018 г. за покупко-продажба на недвижими
имоти – ниви, намиращи се в землището на с. Челопечене, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2022 г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК
„Витоша строй“ АД, ЕИК *********, да заплати на „Мейк 2018“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 5000 лв. с включен ДДС, сторени разноски във
въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20