№ 122
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД -.. СОФИЯ, 3-..ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Величка Борилова
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело №
20221001000368 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Кам 04“ ООД, с която
обжалва решение № 260 079 от 28.01.2022 г., постановено по т.д .№ 2 737/19 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав, с което съдът е отхвърлил
предявените от „Кам 04“ ООД срещу „Юнисофт инженеринг“ ЕООД искове с правно
основание чл.55 ал.1, предл.3-..то ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата от 55 244.40 лв. -
.. платена по договор от 12.10.2017 г., и за сумата от 138.12 лв. -.. обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 10.12.2019 г. -.. 18.12.2019 г. и е осъдил „Кам 04“ ООД
да заплати на „Юнисофт инженеринг“ ЕООД съдебни разноски от 2950 лв.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
постановено при наличието на сериозни нарушения на процесуалните правила, вкл. и явна
пристрастност на съда, довела до явно изопачаване на изложените от нас факти, нарушаване
на състезателното начало и явна фаворизация на ответната страна. В подкрепа на така
изложеното твърдение излага следните аргументи:
Излага фактическа обстановка относно развитието на отношенията между
страните, като твърди безспорни факти и прави обобщение, че ответникът е следвало да
предаде и инсталира продукта на сървър на ищеца до 12.06.2018 г., като през 2019 г.
подписва 20 протокола, с които признава 199 броя недостатъци, като към края на 2019 г. -..
28.11.2019 г. тези недостатъци не са отстранени. Твърди, че ищецът е развалил договора
поради пълно неизпълнение и забава от година и половина, като твърди, че вече няма нужда
от такъв продукт, тъй като вече е заместен с друг такъв. Оспорва твърденията на ответника
относно изпълнението на 12.06.29018 г. и изпращането на два протокола, като твърди, че
такива няма двустранно подписани, а втория изобщо не е получаван. Твърди, че е невярна
тезата на ответника, че това са допълнителни функционалности, тъй като същите 199 броя
са отразени като недостатъци. Твърди, че дори да се приеме, че е имал онлайн достъп до
системата, то това не е изпълнение на договора, тъй като същият изисква инсталация на
сървър на ищеца, както и че такъв е бил наличен. Оспорва изводите на съдебно-
..техническите експертизи, като твърди, че същите са извършили проверка на ответника,
поради което твърди, че същият е могъл да изменя и нагласява програмата си така, че се
установява изпълнение. По отношение на процесуалните нарушения твърди, че съдът
служебно е изменил предмета на спора, като е определил, че следва да се установи доколко
1
процесния софтуер може да се използва и дали неотстранените забележки били съществени,
като по този начин решението се базира на този променен предмет. Твърди, че предмет на
договора е ответникът да пригоди изцяло въпросния съществуващ продукт до изискванията
на ищеца и да му го предаде и инсталира. Твърди, че ясно е заявил противопоставяне срещу
подкрепата на съда, тъй като ответникът не е навел такива твърдения. Твърди, че с оглед
изопачените и нагласени факти от съда, същият е приел неизпълнението за незначително и
причината за неизпълнение на задължението за предаване е непредоставянето на сървър.
Цитира практика на ВКС относно случаите на кредиторова забава, като твърди че
ответникът не го е канил да предостави сървър, а и подчертава необходимостта относно
фирмената сигурност да бъде сървър, контролиран от него. Твърди, че пред октомври 2018
г. е уведомил ответника относно готовността със сървър и е представил фактура за закупен
такъв, като по този начин оспорва извода относно наличието на негова забава. Твърди, че
това е защитна версия на ответника релевирана едва в хода на процеса, тъй като липсват
доказателства за отправено такова искане. Оспорва и изводите, че е ползвал продукта като
твърди, че на него му е предоставена само тестова версия. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови
ново, с което да уважи претенциите, като претендира и разноски и прави възражение за
прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Ответника по тази въззивна жалба „Юнисофт инженеринг“ ЕООД редовно
уведомен оспорва жалбата. Твърди, че същата е допустима, но неоснователна. Твърди, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно, а твърденията за безпристрастност на
съда са безпочвени, тъй като отказа на съдията да се даде отвод не може да бъде приемано
като факт, установяващ пристрастност на същия. Твърди, че от посочените като безспорно
установени обстоятелства във въззивната жалба единственото вярно и безспорно е, че
изработеният продукт не е инсталирана на негов сървър. По отношение на останалите
наведени твърдения твърди, че е изпълнил поетите задължения с изключение на
инсталацията, като това изпълнение е установено в процеса и му е предоставил достъп.
Твърди, че неизпълнението за инсталиране се дължи единствено и само на поведението на
ищеца. По отношение на твърдението, че една година по-..късно е подписал 20 броя
протоколи за установяване на 199 грешки е неправилно интерпретирано от въззивника, тъй
като това не представляват забележки по изпълнението, а следва да се разбира като желание
за бъдещо партньорство, тъй като в предвидения в договора едномесечен срок ищецът не е
представил забележки, както и че тези забележки са посочени след извършването на
обучение и не могат да се възприемат като забележки относно качеството на изпълнението.
Твърди, че уведомлението за отстраняването на тези забележки е изпратено чрез куриер и
чрез нотариална покана, а обстоятелството, че ищецът е отказал получаването на
протоколите за изпълнение не е по вина на ответника и не може да бъде противопоставено
на извършената работа. Оспорва и твърдението относно развалянето на договора поради
пълно неизпълнение и забава от година и половина, като твърди, че такова пълно не е
налице, а е налице само частично неизпълнение. Твърди, че от събраните пред
първоинстанционния съд доказателства се установява, че три дни след подписването на
договора ищецът е подписал протокол за инсталиране на софтуера и на същия е предоставен
пълен и неограничен отдалечен достъп до продукта, както и че ищецът с писмо е потвърдил
достъпа си до този софтуер и е потвърдил получаването на протокола за внедрени
функционалности, чрез който се отчита 60% от изпълнението на поетите с договора
задължения. Твърди, че липсата на възражения срещу инсталираният модел в предвидения в
договора срок по същество представлява одобрение, ч„е изработеното съответства на
договора и е прието от възложителя. Твърди, че на 27.06.2018 г. е изпратил втори протокол
за внедрени функционалности, по който също не са постъпили забележки от възложителя в
установените с договора срокове и чрез който са изпълнени 100 % от договорените
дейности. Твърди, че на среща през м.февруари 2019 г. е постигнато съгласие за
2
финализиране на договора, изразяващо се в започването на обучение, както твърди, че
причината за забава на започването на обучението е поведението и липсата на готовност у
ищеца. Позовава се на практика на ВКС относно приемането на работата с конклудентни
действия, като в тази връзка оспорва твърденията относно неполучаването на втория
протокол. Оспорва и твърдението относно основанието за прекратяване на договора, като се
позовава на установеното в процеса, че ищецът е въвеждал свой клиенти и доставчици в
системата, достъпът до системата е бил непрекъснат и същата се е позовала от негови
служители. , както и че от експертизите се установява, че ответникът не е влизал в системата
след 14.11.2019 г. Оспорва и твърдението за липса на покана за предоставяне на сървър, като
твърди, че от договора не се установява такова задължение за покана, както и че липсват
доказателства, установяващи по безспорен начин, че представената едва след отговора на
допълнителната искова молба фактура за закупуването на конфигурация е относими към
изпълнение на задължението по процесния договор. Прави тълкуване на представените и
приети по делото мейли като твърди, че от същите се установяват два факта –
неизпълнението на задължението на възложителя да закупи сървър три месеца след крайния
срок по договора и 54изпълнението на задължението на изпълнителя да изработи
възложеното. Оспорва и твърденията за преиначаване на предмета на спора от съда, като
посочва предпоставките за основателност на претенцията по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и
твърди, че съдът правилно е установил и приел, че същите не са налице. Позовава се на
практика на ВКС относно възможността за разваляне на договор за изработка, както и на
липсата на установяване в процеса на такова пълно неизпълнение на поетите с договора
задължения. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното
като претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от
въззивника адвокатско възнаграждение.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260 079
от 28.01.2022 г., постановено по т.д .№ 2 737/19 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 4 състав, че съдът е отхвърлил предявените от „Кам 04“ ООД срещу
„Юнисофт инженеринг“ ЕООД искове с правно основание чл.55 ал.1, предл. 3-..то ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата от 55 244.40 лв. -.. платена по договор от 12.10.2017 г., и
за сумата от 138.12 лв. -.. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
10.12.2019 г. -.. 18.12.2019 г. и е осъдил „Кам 04“ ООД да заплати на „Юнисофт
инженеринг“ ЕООД съдебни разноски от 2950 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от представения договор от
12.10.2017 г., че между същите е възникнало облигационно правоотношение по силата, на
което ответникът е поел задължението да инсталира програмен продукт „UniVersum ERP”
на сървър в офис на ищеца, да внедри системата, както и да извършва гаранционна
поддръжка, съгласно възлагането на ищеца, а последния е поел задължението да плати
възнаграждение в размер на 143 000 лв. без ДДС и аванс от 23 400 лв. с ДДС. Не се спори, а
се установява и от доказателствата по делото, че в приложение 1 от договора страните са
уговорили и са посочели функционалните характеристики на програмния продукт, предмет
на договора.
Не се с пори, а се установява и от представеното електронно писмо от 15.11.2019
г., че ответникът е направил волеизявление, че е готов с преобладаващата част от
направените от ищеца забележки.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с нотариална
покана от 25.11.2019 г., ищецът е отправил волеизявление, че поради изтичане на срока на
3
договора на 12.06.2018 г. и поради неизпълнение от страна на ответника на възложената по
него работа е развалил договора. В същата е отправено искане за връщане на сумата от
55 244.40 лв., заплатена по договора.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът чрез
потвърждения за плащане от 30.06.2017 г., 23.10.2017 г., 18.03.2018 г., 11.04.2018 г.,
08.05.2018 г., 14.08.2018 г., 11.09.2018 г. 08.10.2018 г., 08.11.2018 г., е потвърдил извършени
от ищеца плащания на сумите от 1 800 лв. и 23 400 лв. -.. аванс, както и сумите от 4 549.20
лв., 4 549.20 лв., 2 749.20 лв., 4 549.20 лв., 4 549.20 лв., 4 549.20 лв. и 4 549.20 лв.,
последните като месечни вноски по процесния договор.
От представения протокол за инсталиране на софтуер от 15.10.2017 г. се
установява, че ответникът е инсталирал на временно предоставен от него сървър начален,
базов вариант на продукта.
От представените протокол № 1 от 14.06.2018 г. за внедрени и приети
функционалности и протокол N 2 от 27.06.2018 г. за внедрени и приети функционалности,
неподписани от възложителя, както и от разменената електронна кореспонденция се
установява, че изпълнителят е изготвил и предоставил на възложителя протоколи за
приемане и предаване на част от изработеното.
Не се спори, а се установява и от представените протоколи за проведено
първоначално обучение по функционалности с номера № 1/14.06.2018 г., № 2/27.06.2018 г.,
№ 3/01.03.2019 г., № 4/16.03.2019 г., № 5/07.04.2019 г., № 6/18.03.2019 г., № 7/07.04.2019 г.,
№ 8/07.04.2019 г., № 9/14.04.2019 г., № 10/14.04.2019 г., № 11/ 24.09.2019 г., № 12/
02.08.2019 г., № 13/ 14.07.2019 г., № 14/16.07.2019 г., № 15/09.07.2019 г., № 16/04.09.2019 г.,
№ 17/ 09.07.2019 г., № 18/27.08.2019 г., № 19/04.09.2019 г. и № 20/24.09.2019 г., че е
проведено първоначално обучение за работа с програмата, както и че в същите са отразени
констатирани при обучението проблеми, свързани с работата на системата.
Не се спори, а се установява и от представената нотариална покана от 14.11.2019
г., че ответникът е уведомил ищеца за извършените от него корекции по забележките,
отразени в протоколи N 1 до N 20. Видно от отбелязванията върху същата, нотариуса е
направил отбелязване относно връчването на поканата чрез залепване на уведомление по
чл.50 ал.4 ГПК.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо изх. №
15/31.01.2019 г., ищецът е поканил ответника в срок от 11.02.2019 г. до 13.02.2019 г. да се
проведе среща, на която да се уточни график за внедряване и изготвяне на списък с
участници във внедряване на продукта, а в приложение към писмото са изброени
неизпълнените от ответника функционалности. Не се спори, а се установява и от
доказателствата, че в отговор на ответника по писмото на ищеца, същият е посочил, че
отразените забележки са отстранени.
От заключението на единичната СТЕ се установява, че ответникът е предоставил
на ищеца отдалечен достъп до процесния програмен продукт на 09.11.2017 г., когато е
извършена първа клиентска инсталация и логване в системата, а първото използване от
ищеца на продукта е с въвеждане на потребители на 09.11.2017 г. Вещото лице твърди, че на
10.11.2017 г. са били въведени първият контрагент, артикул и документ. Сървърът, с който
разполага ищецът към момента, отговаря на изискванията за инсталиране на процесния
продукт. Вещото лице е констатирало, че ответникът е конфигурирал операционната
система и базата данни на ищеца, както и че ищецът е възможно да инсталира неограничен
брой работни места от продукта, ако има компютър с инсталиран „Java” версия и онлайн
връзка. Вещото лице е констатирало, че ищецът използва заместващ софтуер с
наименование „Супто SelMatic Plus”, както и че софтуерът е бил надграждан от ответника,
като този извод е направен въз основа на имплементирани нови версии на продукта и
4
отстранявани неточности, както и е конфигурирал и настроил програмен продукт
„UniVersumERP” за нуждите на ищеца. Вещото лице твърди, че инсталацията на този
програмен продукт е извършена на виртуален сървър в офиса на ответника, който се ползва
за реална работа на голям брой потребители включително и на ищеца. В заключение вещото
лице твърди, че процесният програмен продукт е завършен и са изпълнен всички модули и
функционалности, а на ищеца е предоставен достъп, тъй като в една от базите данни са
въведени 2 626 артикула (номенклатури). Извършило е констатация, че в системата са
налични данни за артикули, предлагани от ищеца, поради което извежда извод, че не би
следвало да има затруднения при работа с продукта. Вещото лице твърди, че фактът, че
продуктът е инсталиран на сървър на ответника не ограничава ползването на неговите
функционалности от ищеца. Забележките на ищеца по 20-..те протокола за обучение са
отстранени от ответника. Вещото лице твърди, че в електронната кореспонденция между
страните се съдържат електронни писма от 08.04.2019 г. и 11.04.2019 г. с искания на ищеца
за модули и функционалности, които са извън предмета на договора, както и че за да бъде
извършена инсталация на продукта на сървър на ищеца е необходимо съдействие от страна
на ищеца, изразяващо се в предоставяне на достъп на ответника до самия сървър, както и че
електронно писмо от 27.06.2018 г. е изпратено от ответника до ищеца.
От заключението на допълнителната СТЕ се установява, че ответникът е
предложил 26 версии на продукта, както и че има промяна в последната версия от
14.11.2019 г. Всички забележки на ищеца по покана от 31.01.2019 г. са отстранени от
ответника, с изключение на функционалност по т.2.9. Последната инсталирана версия на
продукта е от 14.11.2019 г., а забележките по 20-..те протокола са отстранени. Въз основа на
извършения анализ на доказателствата вещото лице твърди, че забележките на ищеца са
отстраними и нямат съществено значение за функционирането на процесния продукт, а
неотстраняването им не води до пълна негодност на продукта по предназначение. В
обясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание на 18.06.2021 г. същото твърди,
че изработеното от ответника представлява готов продукт, който може да се ползва по
предназначение от всеки клиент и в зависимост от изискванията му продуктът може да се
надгражда.
В заключението на тройна СТЕ се потвърждават направените в заключението на
единичната СТЕ констатации и изводи. Вещите лица са констатирали, че единствената част
от възложеното, която не е изпълнена, е интеграция на процесната система със системите на
куриерски фирми, а за изпълнението на тази част е необходимо ищецът да е сключил
договор с куриер и да предостави дадените от куриера ключове. Вещите лица твърдят, че за
инсталирането на даден софтуер е необходимо изпълнителят да има достъп до сървъра, а
забележките на ищеца са от такова естество, че дори и да не са отстранени, това не би
повлияло върху годността да се ползва продуктът. В обясненията си дадени в съдебното
заседание на 03.12.2021 г. твърдят, че поради неосигурен от ищеца достъп до негов сървър
ответникът е изработил продукта на своя сървър, а от техническа гледна точка е необходимо
единствено ищецът да предостави на ответника достъп до своя сървър, за да се счита
изработката за финализирана, както и че ищецът е получил от ответника отдалечен достъп
до сървъра, на който е инсталирана системата, в която служители на ищеца са попълвали
данни.
В показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели на ищеца М. В.
В. и В. П. Г., служителки на ищеца твърдят, че са участвали в проекта като координатори по
внедряването, но са констатирани забележки при работата с тестовата версия. Твърдят, че са
имали отдалечен достъп както всички служители на ищеца, както и че е била предоставена
за работа/тестване само версия 12. Твърдят, че системата, изработена от ответника никога не
е работила, както и че към момента на взимане на решение за прекратяването на договора
самите ответници са твърдели, че имат още няколко неща за отстраняване, както и че
системата никога не е била въвеждане в експлоатация. Твърдят, че основния проблем е с
5
складово стопанство, т.е. свързани с т.нар. устройства, с които се чекират стоките, които не
са тръгнали. Твърдят, че тестването е извършено поетапно като са написани 20 протокола, в
които са отразени пречките за работа. Не оспорват, че са имали отдалечен достъп до
системата, като чрез него са стигали до тестовата програма. Свидетелката Г. твърди, че
когато имат писмо за отстранен проблем са влизали в системата и са проверявали дами
проблемът е отстранен, но не може да посочи конкретен проблем за които са направени
възражения и които не са отстранени. В показанията си посочва проблем със създаването на
номенклатурата на артикулите, като дава обяснения, че това е специфично за тяхната фирма,
както и че изпълнителят не знае колко квадратчета за такива еднородни артикули са
необходими. Описва проблема като невъзможност при наличието на един артикул, но с
различни разфасовки (брои на индивидуалните стоки), програмата не е могла да ги разчита.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца
уточнения същият е предявил обективно съединени, при условията на кумулативното
обективно съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
С атакуваното решение № 260 079 от 28.01.2022 г., постановено по т.д .№ 2 737/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав, че съдът е отхвърлил
предявените от „Кам 04“ ООД срещу „Юнисофт инженеринг“ ЕООД искове с правно
основание чл.55 ал.1, предл.З-..то ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата от 55 244.40 лв. -
.. платена по договор от 12.10.2017 г., и за сумата от 138.12 лв. -.. обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 10.12.2019 г. -.. 18.12.2019 г. и е осъдил „Кам 04“ ООД
да заплати на „Юнисофт инженеринг“ ЕООД съдебни разноски от 2950 лв.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от
ищеца:
По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е
процесуално допустима, като подадена от легитимирани лица, в установените срокове и
срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Във въззивната жалба на ответника са наведени твърдения за допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в служебното преиначаване на предмета на спора и
явна подмяна на релевантни за делото факти, недопустима подкрепа от страна на съда на
ответника. Развити са доводи и относно неправилната преценка на събраните по делото
доказателства, както и необсъждането на всички въведени от страните възражения относно
изпълнението/неизпълнението на поетите с договора задължения, предпоставките за
изпадане на кредитора в забава, както и изводите на съда по отношение използването на
продукта. Така наведените доводи в отговора на исковата молба, съдът в настоящия си
състав намира за неоснователни по следните съображения:
Източниците на облигационни отношения, като белег на основно разграничение за
възникване на задълженията се делят на няколко групи, еманиращи институти на
облигационното право, които поради различната си правна природа следва да бъдат
възприемани като самостоятелни и съответно изрично обособени като правен регламент.
Основният източник на облигационни задължения е договорът, като неговото съдържание е
изведено от възможността гражданско правните субекти да регулират автономно
отношенията си по начин, който те определят като най -.. добър за тях. Друг основен
източник на задължения е деликтът, който като институт регламентира защитата на вече
придобитите права срещу противоправни посегателства, като обхватът на тази защита на
плоскостта на гражданското право съставлява преразпределение на неблагоприятните
6
последици в тежест на правния субект, отговорен за настъпването им. Третият основен
източник на задълженията е неоснователното обогатяване. Самостоятелната и различна
правна природа на тези институти, както вече бе отбелязано, изисква и различна и
самостоятелна правна уредба. Както съдебната практика, така и доктрината последователно
и еднозначно поставят неоснователното обогатяване в групата на извъндоговорните
отношения, с оглед разгледания по-..горе основен критерий на делението, обусловен от
източника на облигаторното отношение. Съгласно задължителните указания дадени с ППВС
№1 от 28.05.1979 г. в разпоредбата на чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически
състава на неоснователното обогатяване.
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба
ищецът е предявил иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. При така предявен
иск по правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК и съобразно
с релевантните за спора факти на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.
55, ал. 1, пр.3 ЗЗД според ППВС № 1/28.05.79 г., при отпадане на основанието -.. ищецът
следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно плащането, като
е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на получаването на
престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на
основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на
полученото. С оглед на така посоченото с определението си от 09.06.2020 г., по чл.374 от
ГПК, след като е извършил квалификация на предявеният главен иск съдът е разпределил
доказателствената тежест като е указал, че в тежест на ищеца е да установи, че е сключил
договор с ответника на 12.10.2017 г., по които е възложил на ответника да инсталира
процесния програмен продукт в срок от 10 дни от авансовото плащане на сървър в офис на
ищеца, да внедри системата, както и че е извършил плащане по този договор на сумата от
55 244.40 лв., да установи, че е осигурил възможност на ответника да изпълнил, както и че с
едностранно волеизявление е развалил сключеният договор поради неизпълнение. Със
същото определение съдът е указал, че тежестта на доказване на ответника включва
установяването, че е изпълнил възложената работа, както и че изпълнението е било прието
от ответника.
Като неоснователно следва да се възприеме наведеното във въззивната жалба
твърдение за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в служебно преиначаване на
предмета на спора и явна подмяна на релевантните за делото факти. В тази връзка
твърдението е, че в проведеното съдебно заседание на 18.06.21 г. съдът служебно е изменил
предмета на спора, като е определил, че следва да се установи доколко процесния софтуер
може да се ползва и дали неотстранените забележки са съществени и водещи до пълна
неработоспособност. Липсва спор в доктрината и константната съдебна практика, че
предмета на делото е спорното материално правоотношение. Предмета на делото може да се
определи като твърдяно или отричано от ищеца право, чието правно естество обективно
следва от основанието и петитума на иска въз основа на правна норма. Съобразно
диспозитивното начало на граждански процес безспорно предмета на делото се определя от
ищеца. С отговора на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба
ответникът е въвел твърдения, изключващи твърдените в исковата молба права на ищеца.
Видно от отговорите ответникът оспорва факта на неизпълнението на задълженията, даващо
основание за преустановяване на договорната връзка, както е навел твърдения, че е
изпълнил задълженията си по договора, без да оспорва изпълнението на задължението да
качи програмата на предоставен от възложителя сървър, както и е въвел твърдение, че
неизпълнението на задължението да инсталира (качи) програмата на сървър на ищеца е
непредоставянето от негова страна на сървър. С оглед на това следва да се приеме, че
същият е релевирал правоизключващи възражения, осуетяващи възникването на правото на
ищеца да развали договора и да претендира връщането на даденото на отпаднало основание.
Така въведените твърдения и факти подлежат на установяване, като при разпределението на
7
доказателствената тежест, същата е за ответника. С оглед на така заявените възражения от
страна на ответника първоинстанционния съд е разпределил доказателствената тежест на
страните в процеса. Липсва спор, а се установява и от съдържанието на подадената въззивна
жалба, че ищецът твърди неизпълнение на процесния договор, което неизпълнение се дължи
на виновно поведение от страна на ответника, изпълнител по сключения между страните
договор за изработка, за което обстоятелство не се спори по делото. Съобразявайки вида и
характера на сключения договор, както и твърдяното от ищеца неизпълнение на договора,
даващо основание на възложителя да преустанови договорната връзка, първоинстанционния
съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 265, ал.2 от ЗЗД. По отношение на неизпълнението,
видно от отправената нотариална покана, в която ищецът е отправил волеизявление, че
ответникът „въобще не е в състояние да изработи, инсталира на сървър и внедри поръчаният
софтуер“, правилни са изводите на съда, че изявлението за прекратяване на договорната
връзка (разваляне на договора) е с оглед виновното и пълно неизпълнение на задълженията
от страна изпълнителя. Съобразявайки се с тези твърдения на страните съдът не е подменил
предмета на спора, така както се твърди от въззивника в жалбата, а е събрал доказателства
по въведените в процеса твърдения и възражения на страните, с оглед твърдяното от ищеца
право да получи даденото в изпълнение на развален договор (отпаднало основание).
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение за
незаконосъобразност на изводите на съда относно приложението на разпоредбата на чл.95
от ЗЗД, както и по отношение наличието на предпоставките за разваляне на сключения
договор, представляващи част от основанието за претенцията за връщане на даденото.
Задължението за реституция на полученото във всички хипотези на неоснователно
обогатяване, вкл. по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, е извъндоговорно. В същото време,
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД урежда отношения между двете страни, възникнали
по повод изпълнение на задължение, което е имало основание, но чийто правопораждащ
факт е заличен с обратна сила. Тогава, освен даване и получаване, включва се и наличие на
основание към момента на получаването и настъпване на последващ юридически факт,
обуславящ извод за заличаване на последиците от основанието. Всичко това налага, при
твърдение, че се дължи връщане на дадено по развален договор, съдът да прецени наличието
на договорна връзка между страните, нейното съдържание, настъпили ли са основания за
разваляне на договора и това сторено ли е. Ако страните са постигнали уговорка за
последиците при евентуално разваляне на облигационната връзка, имащи отношение към
даденото до тогава по договора, съдът трябва да вземе предвид това. Правилата за
изпълнение и неизпълнение на задълженията са диспозитивни (общите в чл. 93-..98 ЗЗД,
доколкото няма нарочна уредба). Страните могат да се отклонят от тях, като уредят режима
на реституционното задължение било преди, било след възникването му, относно времето,
мястото, разноските, начина на изпълнение, страните. В този см. решение № 81 от
21.07.2017 г., постановено по т.д. № 60 144/16 г., по описа на Г.К., ІV Г.О. на ВКС.
Съобразявайки се с така цитираната практика първоинстанционния съд правилно е
извършил преценка за наличието на договорна връзка между страните, нейното съдържание,
настъпили ли са основания за разваляне на договора и това сторено ли е, като въз основа на
събраните по делото доказателства е направил обоснован извод относно липсата на
основание за развалянето на сключеният между страните договор за изработка. Като
неоснователен следва да се възприеме и довода, че за да е налице неоказване на съдействие
от страна на кредитора е следвало изпълнителят да е поканил възложителя да предостави
такъв сървър. За възложителя съществува договорно задължение да предостави такъв,
съгласно разпоредбите на чл.4.2.5, 5.1 и чл.5.5 от договора, поради което е правно
необосновано да се твърди, че изпълнението на това задължение се предпоставя от покана.
В останалата част следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд като
правилни и законосъобразни. Въведените с въззивната жалба твърдения за липса на
безпристрастност, както и едностранчиво тълкуване на събраните по делото доказателства и
8
необсъждане на всички събрани по делото доказателства съдът в настоящия си състав
намира за неоснователни. Изводите относно изпълнението на задълженията от страна на
изпълнителя направени от първоинстанционния съд се основават на безпротиворечивите
показания на единичната и тройната съдебно технически експертизи. Събраните пред
настоящата инстанция гласни доказателства не опровергават тези изводи. Същите следва да
бъдат преценяни при условията на чл.172 от ГПК, с оглед съществуването на трудово-
..правни отношения между ищеца и свидетелите. От друга страна същите не се подкрепят от
другите събрани по делото доказателства, Не на последно място показанията на
свидетелката Г. относно съществуващите проблеми със системата, изразяващи се в различен
брой стоките от един артикул не могат да обоснован различен извод от този, че е налице
изпълнение на поетите с договора задължения, поради което същите следва да се кредитират
в тази част.
По изложените съображения съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължи сумата от 3 700 лв.,
представляваща възнаграждение за адвокатска защита пред въззивната инстанция. По
отношение на въведените възражения за прекомерност, съдът намира, че същите са
неоснователни. Обстоятелството дали заплатеното възнаграждение е с начислен ДДС не
може да обоснове прекомерност на претендираното възнаграждение.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 079 от 28.01.2022 г., постановено по т.д .№ 2 737/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Кам 04“ ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Брезовско шосе“ N 176 да
заплати на „Юнисофт инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, ж.к.“Младост 1“,
бл.35, вх.“А“, ет.7, ап.29 сумата от 3 700 (три хиляди и седемстотин) лв., на основание чл. 78
от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при
наличието на основанията по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9