РЕШЕНИЕ
№1136 дата 14 юни 2016
год. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в
публично заседание на 30 май 2016 год.,
в
следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: К.Л.
Прокурор: …………………….
разгледа
адм. дело № 531 по описа за 2016 год.
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на оспорване
е Ревизионен акт № Р-02000215003860-091-001/07.12.2015г., издаден от началник
сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден
с Решение № 45/18.02.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който, в тежест на
търговското дружество „Нико Дан 76“ ЕООД, с.Просеник, община Руен, област
Бургас, ул.“А.С.Пушкин“ № 19, са установени допълнителни задължения за вноски
за фонд ДОО, вноски за НЗОК и вноски за фонд ДЗПО, в общ размер от 58679,82лв.,
в т.ч. главница и лихви
Жалбоподателят „Нико
Дан 76“ ЕООД оспорва ревизионния акт, като счита за неправилно позоваването на
органа по приходите на хипотезата на чл.121, ал.3 от КТ, респ.чл.6а от КСО.
Възразява, че наетите при него работници винаги са били командировани за срок
по-малък от 30 дни, поради което счита за приложима нормата на чл.121, ал.1 от КТ, респ. чл.6, ал.3 от КСО, като съдържащите се там изисквания са били
изпълнени от него. Позовава се също така
и на чл.12, ал.1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, като счита, че регламентът
позволява работникът да може да бъде изпратен да извършва трудова дейност в държава-членка всеки календарен месец за
период от 21-26 дни. Иска се отмяна на ревизионния акт.
В съдебно заседание
жалбоподателят не изпраща представител.
Ответникът – директор
на Дирекция „ОДОП“ Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва
основателността на жалбата и поддържа становището за правилно приложение на
материалния закон в хипотезата на чл.6а от КСО и определените въз основа на
него допълнителни задължения към фондовете на общественото, здравното и
допълнителното задължително осигуряване.
Жалбата е процесуално
допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от
закона срок.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Със Заповед №
Р-02000215003860-020-001/29.05.2015г. на началник сектор “Ревизии” в ТД на НАП
– Бургас, е възложено извършването на ревизия на „Нико Дан 76” ЕООД,
с.Просеник, община Руен, за установяване на публични задължения за ДОО – за
осигурители, за професионален пенсионен фонд, вноски за здравно осигуряване –
за осигурители, вноски за УПФ – за осигурители, както и задължения за данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения. За всички
задължения ревизираният период е от 19.07.2012г. до 30.04.2015г.
Резултатите от
ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02000215003860-020-001/09.11.2015г..,
като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният
Ревизионен акт № Р-02000215003860-020-001/07.12.2015г., издаден от началник
сектор „Ревизии” в ТД на НАП Бургас и главен инспектор по приходите в ТД на НАП
Бургас, с който, в тежест на ревизираното дружество „Нико Дан 76“ ЕООД, са
установени допълнителни задължения, както следва: вноски за фонд ДОО – за
осигурители за м.08 2012г. в размер на 402,93лв. и лихва 144,77лв., за м.09.2012г. в размер на 2 254,31лв. и лихва 774,82лв., за м.10.2012г. в размер на
2 178,07лв. и лихва 713,47лв., за м.11.2012г. в
размер на 1 657,44лв. и лихва506,95 лв., за м.12.2012г. в размер на 976,43 лв. и
лихва 286,36лв., за м.01.2013г. в
размер на 1 539,14лв. и лихва 437,49лв.,
за м.02.2013г. в размер на 1 257,26лв. и лихва
346,91лв., за м.04.2014г. в
размер на 1 077,14лв. и лихва 168,19лв.,
за м.05.2014г. в размер на 1 137,12лв. и лихва
167,75лв., за м.06.2014г. в размер
на 1 136,74л в. и лихва 158,97лв., за
м.07.2014г.в размер на 1 136,37лв. и
лихва 149,53лв., за м.08.2014г. в размер
на 414,91лв. и лихва 51,09лв., за м.09.2014г.в размер на 1 894,07лв.
и лихва 215,03лв., за м.10.2014г. в размер на 2 363,59лв. и лихва 247,93лв., за м.11.2014г. в размер на
2 273,11лв. и лихва 219,44лв., за м.12.2014г. в размер на
1515,03лв. и лихва 134,87лв., за м.01.2015г. в размер на 1 510,90лв. и
лихва 119,80лв., за м.02.2015г.в размер
на 1 500,25лв. и лихва 107,27лв., за
м.03.2015г. в размер на 1 499,85лв. и лихва
94,31лв. и за м.04.2015г. в
размер на 1 499,85лв. и лихва 81,80лв.
Установени са и допълнителни задължения за вноски за НЗОК за осигурители, както следва: за м.08 2012г. в размер на 177,11лв. и лихва 58,30лв., за м.09.2012г. в размер на 990,90лв. и лихва 318,35лв., за
м.10.2012г. в размер на 957,39лв. и лихва
299,75лв., за м.11.2012г. в размер на 728,55лв. и лихва 220,08лв., за м.12.2012г. в размер на 429,20лв.и лихва 125,90лв., за м.01.2013г. в размер на 676,54лв. и лихва 191,14лв., за м.02.2013г. в размер на 552,64лв. и лихва 151,83лв., за
м.04.2014г. в размер на
468,32лв. и лихва 73,13лв., за м.05.2014г.в
размер на 494,40лв. и лихва 72,93лв., за
м.06.2014г. в размер на 494,24лв. и лихва 69,12лв., за м.07.2014г. в размер на
494,07лв. и лихва 65.01лв., за
м.08.2014г. в размер на 180,40лв.и лихва
22,50лв., за м.09.2014г. в
размер на 823,51лв. и лихва 93,49лв., за м.10.2014г. в размер на 1 027,65лв. и лихва 107,79лв., за м.11.2014г. в
размер на 988,31 лв. и лихва 95,41лв.,
за м.12.2014г. в размер на 658,71лв. и
лихва 58,64лв., за м.01.2015г. в размер
на 656,91лв. и лихва 52,09лв., за
м.02.2015г.в размер на 652,28лв. и лихва 46,64лв., за м.03.2015г.в размер на
652,11 лв. и лихва 41,01лв., за м.04.2015г. в размер на
652,11лв. и лихва 35,60лв. Установени са също и задължения за
вноски за фонд ДЗПО - за осигурители, както следва - за м.08.2012г. в размер на
110,70лв.и лихва 39,77лв., за м.09.2012г. в
размер на 619,32лв. и лихва 212,86лв., за м.10.2012г. в размер на 598,37лв. и
лихва 196,01лв., за м.11.2012г.в размер на 455,34 лв. и лихва 139,27лв., за м.12.2012г. в
размер на 268,25лв. и лихва 78,67лв.,
за м.01.2013г. в размер на
422,84лв. и лихва 120,19лв., за м.02.2013г.
в размер на 345,40 лв. и лихва 95,30лв.,
за м.04.2014г. в размер на 292,70лв. и лихва
45,70лв., за м.05.2014г.в размер на 309,00лв. и лихва 45,58лв., за м.06.2014г. в размер
на 308,90лв. и лихва 43,20лв., за
м.07.2014г. в размер на 308,80лв. и лихва 40,63лв., за м.08.2014г. в
размер на 112,75лв. и лихва 13,88лв., за м.09.2014г. в размер на 514,69лв. и лихва 58,43лв., за м.10.2014г. в размер на 642,28лв. и
лихва 67,19лв., за м.11.2014г. в размер на 617,69лв. и лихва 59,63лв., за
м.12.2014г. в размер на 411,69лв. и
лихва 36,65лв., за м.01.2015г. в размер
на 410,57лв. и лихва 32,55лв., за
м.02.2015г. в размер на 407,68лв. и лихва 29,15лв., за м.03.2015г. в размер
на 407,57лв.и лихва 25,40лв., за м.04.2015г. в
размер на 407,57лв. и лихва 22,23лв. При оспорването по административен ред
ревизионният акт е изцяло потвърден от горестоящия орган с Решение №
45/18.02.2016г. на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас.
Установено е в хода
на ревизията, че в дружеството „Нико Дан 76“ ЕООД има наети лица по трудови
правоотношения през 2012г. – 12 работници, през 2013г. – 8 работници, през
2014г. – 9 работници и през 2015г. – 5 работници. Органът по приходите е
проверил съставената при работодателя документация, свързана с начислените и
изплатени трудови възнаграждения на работниците, за които са подавани
уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ, както и декларации образец № 1 и декларации
образец № 6 по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица. Установил е, че през всяка от ревизираните години, дружеството е
командировало част от наетите при него работници за извършване на строителни
работи във Франция. За да установи дали тези лица не е следвало да бъдат
осигурявани по реда на чл.6а от КСО, от ревизираното лице е било поискано да представи копия от сключените
с френските дружества „Sarl Paysagistes d´Europe“, „Sarl Pelin Construction“
и „Sarl Ak
Constuctions“ договори, допълнителни споразумения
към сключените трудови договори, заповедите за командировка на работниците,
хронология на сметка „Подотчетни лица“, „Каса“ и „Банка“ и главните книги за
всяка от ревизираните години. Исканите документи са били представени, както и
управителят на дружеството е депозирал писмени обяснения, в които е посочил кои
лица са работили по сключените договори и на обектите на кои френски
контрагенти, както и естеството на извършваната работа - полагане на подови
облицовки, зидане на подпорни стени, пренасяне на строителни материали и
почистване на обектите. Представени са били и издадените 120 броя заповеди за
командировки на лица – общо за 23 работници през ревизирания период
2012г.-2015г. Органът по приходите е установил, че във всички заповеди
продължителността на командировката е по-малко от 30 календарни дни, като е
констатирал също, че част от работниците – 13 на брой, след кратки прекъсвания
от 3 до 10 дни, отново са били командировани във Франция, също за период
по-малък от 30 дни. Предвид установеното, че едни и същи лица, последователно,
след кратки прекъсвания, са били командировани в една и съща европейска
държава, органът по приходите е приел, че в случая е налице фактическия състав
на чл.121, ал.3 от КТ, както и е се е позовал на регламентираното в нормата на
чл.12, ал.1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. и е приел, че дружеството е трябвало
да поиска да му бъдат издадени формуляр А1 от съответната компетентна дирекция
на НАП, като след извършената служебна справка е констатирал, че в полза на
дружеството-работодател не са били издавани такива удостоверения. При тези
основания е приел, че осигурителният
доход на тези 13 командировани лица е следвало да бъде определен по реда на
чл.6а от КСО, поради което е пристъпил към
събиране на информация относно размера на минималните ставки за
заплащане на труда във Франция. Въз основа на получената информация е приел, че
осигурителният доход, върху който е следвало да се осигуряват тази част от
работниците, е максималният месечен осигурителен доход за съответната година,
тъй като минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава Франция
са по-високи. За непълните месеци на командировка изчислението е направено
пропорционално на дните, за които съответното лице е било командировано, като
размерът на задълженията за вноските към фондовете е установен като разлика
между начислените от дружеството и установените от ревизията като дължими
вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО, в резултат на което е установил задълженията в
размерите, посочени по-горе, както и е начислил съответните лихви.
Ревизионният акт е
законосъобразен.
Спорът по делото е по
приложението на материалния закон и в частност как следва да се тълкува режимът
на командироване на работниците, за да се прецени приложима ли е хипотезата на
чл.6а от КСО, на което правно основание са определени процесните публични
задължения.
Съгласно
нормата на чл.6а от КСО осигурителните вноски за работниците и
служителите, командировани по реда на чл.121, ал.3 и ал.4 от КТ, се дължат
върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни
възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи
от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от
минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците
и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални
ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3 и върху
не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл.6, ал.2,
т.1; като осигурителните вноски за лицата по ал.1 се дължат в размерите по
чл.6, ал.1 и се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6,
ал. 3. Приложението
на нормата е обвързано със съответния ред на командироване – този по чл.121,
ал.3 и ал.4 от КТ, съгласно които Когато
срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава -
членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг
от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите
минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които
страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския
съвет. (4) В случаите на командироване на работници и служители, изпратени от
предприятие, което осигурява временна работа, в рамките на предоставяне на
услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация
Швейцария, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални
условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Тезата на
жалбоподателя е, че неговите работници са били командировани за срок по-кратък
от 30 дни, поради което хипотезата на чл.121, ал.3 от КТ не е налице, а
приложение следва да намери общия случай на чл.121, ал.1 от КТ, съгласно който Когато нуждите на предприятието налагат,
работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на
трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от
30 календарни дни без прекъсване. Съдът не споделя това становище.
Командироването на работниците за извършване на трудова
дейност във Франция е в изпълнение на договорености с френски контрагенти,
които договорености нямат характер на нужди на предприятието по смисъла на
алинея 1 на чл.121 от КТ, когато
решението се взема едностранно от работодателя, като в този случай, за определения
период от време се променя договореното място на работа, а на работника се
дължат обезщетенията по чл.215 от КТ - пътни, дневни и квартирни пари.
Командироването на служители и работници в хипотезата на чл. 121, ал.3 и ал.4 от КТ не е типичният
случай на командироване по чл. 121, ал.1, защото в тези
две хипотези настъпва изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, мястото на
работа да бъде в страна от ЕС, в друга държава - страна по Споразумението за
европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария - § 1,
т.16 от ДР на КТ. Именно и поради тази причина алинея 5 на чл.121 сочи, че в
този случай не се включва заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по
българското законодателство. В
разглеждания случай работодателят е оформил работата на 13 негови работници във
Франция като командировки по смисъла на чл.121, ал.1 от КТ, но предвид
обстоятелството, че лицата са били многократно командировани, без да превишават
нормативния 30-дневен срок, с прекъсвания между командировките от порядъка на 3
до 10 дни, това по същество сочи на устойчивост за определен период от време –
сумарно над 30дни работниците да изпълняват трудовите си функции в друга
държава. Освен това, жалбоподателят не е представил изисканите доказателства –
автобусни билети, че работниците действително са се прибирали в България след
изтичане на срока на командировката и след това отново са заминавали. Оформил
по този начин техните командировки, работодателят всъщност заобикаля трудовото
законодателство и формално придава на командироването характер по смисъла на
чл.121, ал.1 от КТ, но предвид неколкократните, следващи една след друга
командировки, формално разделени, за да не превишат срока по чл.121, ал.1 от КТ, по същество командироването на работниците във Франция следва да се счита
като попадащо в хипотезата на чл.121, ал.3, ал.4 от КТ, като работодателят от
една страна е следвало да пристъпи към промяна на трудовото правоотношение със
съгласието на работника, касаещо съществен елемент от трудовото правоотношение
– промяна на мястото на работа, а от друга страна е следвало и да коригира и
размера на осигурителните вноски, съобразно регламентираното в чл.6а от КСО,
приложим в хипотезата на командироване по чл.121, ал.3 и ал.4 от КТ. В този
смисъл съдът приема, че правилно органът по приходите е определил допълнителни
задължения за вноските, дължими към фондовете на общественото осигуряване за
ДОО, ЗО и ДЗПО, които е определил на база ставките на заплащане на труда във
Франция, които съответстват на максималния осигурителен доход в България,
приспадайки начислените от дружеството вноски.
Жалбата,
като неоснователна, следва да се отхвърли, като с оглед този изход на процеса в
полза на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски в
размер на 2290,39лв., представляващо минималното възнаграждение за
юрисконсултско процесуално представителство.
Така
мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас,
ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Нико Дан 76“ ЕООД, с.Просеник, община Руен, област Бургас, ул.“А.С.Пушкин“ №
19 против Ревизионен акт № Р-02000215003860-091-001/07.12.2015г., издаден от
началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас,
потвърден с Решение № 45/18.02.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Бургас.
ОСЪЖДА „Нико Дан 76“
ЕООД, с.Просеник, община Руен, област Бургас, ул.“А.С.Пушкин“ № 19, с ЕИК
********* да заплати на Дирекция „ОДОП“
Бургас при ЦУ на НАП сумата от 2290,39лв. разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: