Определение по дело №2452/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1721
Дата: 5 август 2020 г.
Съдия: Зорница Хайдукова
Дело: 20201000502452
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 172104.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 04.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно гражданско дело №
20201000502452 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274 ГПКчл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответниците М. Х. К. и И. Х. К. срещу
определение № 9357 от 18.06.2020г. по гр.д. 11238/2019г. по описа на СГС, I
4 състав, с което е постановено спиране производството по гр.д. 11238/2019г.
по описа на СГС, I – 4 състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до
приключване на производството по гр.д. 861/2020г. по описа на ВКС, III ГО,
образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение № 1420/16.03.2011г.
по гр.д. 6039/2009г. по описа на СГС. Жалбоподателите поддържат
обжалваното определение да е неправилно като оспорват да е налице
преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между делото за
отмяна на влязлото в сила решение по разваляне на договор за издръжка и
гледане и настоящия спор. Излагат доводи решението по предявения иск за
разваляне на договор за издръжка и гледане да е непротивопоставимо на
ответниците, предвид на което и решението по последния спор да не е от
значение за правилното решаване на сезиралите съда искове. По изложените
доводи молят обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за
продължаване на процесуалните действия по исковата им молба.
Ответникът по жалбата, Е. Х. Б. , оспорва частната жалба като
неоснователна. Излага обжалваното определение на съда да е правилно и
обосновано по изложените в него мотиви, както и по подробните доводи на
страната по отговора, по които доводи моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
С обжалваното определение СГС е уважил депозирана от ищеца Е. Х. Б.
молба и като приел да е налице обусловеност между правилното решаване на
сезиралия го спор и решението по гр.д. 6039/2009г. по описа на СГС е
постановил да спира производството по делото до приключване с решение на
производството по депозирана молба по чл. 303 ГПК за отмяна на влязлото в
сила решение по горното дело.
Определението е неправилно като постановено в противоречие на
утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК в
смисъл, че висящо производство по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила
решение не е обуславящо по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и не може да
бъде основание за спиране на производството по граждански съдебен спор. В
последния смисъл са определение № 88 от 20.02.2017г. по ч.гр.д. 3886/2016г.,
ГК, IV ГО на ВКС, определение № 152 от 15.04.2020г. по ч.гр.д. 528/2020г.,
ГК, III ГО на ВКС и разясненията по ТР 1/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Съобразно нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира
производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на съдебния
спор. Целта на спирането по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е да бъде зачетена силата
на пресъдено нещо на решението по другото дело по отношение на едно
правоотношение или факти, които предпоставят съществуването на
субективното право или задължение, предмет на разглеждания от съда правен
спор.
Производството по чл. 303 ГПК е извънреден способ за защита, със
същия не се установяват или отричат субективни материални права, а
единствено се преценява наличието на изложените от молителя основания за
отмяна и при положително решение се възстановява висящността на съдебен
спор, приключил с влязло в сила решение. Самото подаване на молбата за
отмяна, обаче не възстановява висящността на съдебния спор, по който е
постановено влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска, предвид
на което и самото производство по чл. 303 ГПК и депозирана молба за отмяна
на влязло в сила решение не може да бъде основание за спиране на съдебно
производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Видно от извършена служебна справка производството по депозираната
молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. . 861/2020г. по описа на
ВКС, III ГО, е висящо. Липсва положително решение по същата, предвид на
което и не са налице основания да се приеме, че има висящ правен спор,
решението по който е от значение за правилното решаване на сезиралия
първоинстанционния съд спор и обжалваното определение, с което
производството по делото е спряно, без да са налице предпоставките по чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъде отменено като неправилно.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 9357 от 18.06.2020г. по гр.д. 11238/2019г. по
описа на СГС, I – 4 състав, с което е постановено спиране производството по
гр.д. 11238/2019г. по описа на СГС, I – 4 състав, на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК до приключване на производството по гр.д. 861/2020г. по описа на
ВКС, III ГО, образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение №
1420/16.03.2011г. по гр.д. 6039/2009г. по описа на СГС.
Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________