Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

НОМЕР   80 ; 24.02.2020 г., гр.Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                        Районен съд- Търговище, седми състав в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ПЕТРОВА

                                                            СЕКРЕТАР: Михаил Пенчев

 

                        След като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 865/19 по описа на Търговищкия районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.   с чл.415 от ГПК.

                        Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата имат договор за доставка на ВиК услуги. За периода 01.07.2014 г. до 02.01.2019 г., ответницата не е заплатила консумираната от нея питейна вода, на стойност 2 451.71 лв., за което дължи и лихва за забава, в размер на 611.87 лв. Ищецът е поискал и в негова полза е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 2 751.71 лв. главница и лихва в размер на 611.87 лв. Тази заповед е била възразена от ответницата, поради което е предявен и иск за установяване съществуване на вземането. С оглед на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае съществуване на вземането му към ответницата в размер на 2 751.71 лв., главница и лихва за забава в размер на 611.87 лв. Претендира заплащане на разноските в заповедното и в настоящото производство.

                        Ответницата упражни правото си на отговор. С отговора си възразява, че не е потребител на ВиК услуги за посочения партиден номер. Въвежда и правопогасяващото възражение за изтекла давност, по отношение на претенцията за периода 01.07.2014 г. до 01.07.2017 година. В съдебно заседание, след представяне на писмените доказателства от страна на ищеца, ответницата поддържа само възражението за изтекла погасителна давност.

                        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

                        Видно от приложеното ч.гр.д.№ 281/19 по описа на Районен съд- Търговище, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 2 751.71 лв., за консумирана питейна вода за периода 01.07.2014 година до 02.01.2019 година, сумата от 611.87 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.07.2014 г. до 02.01.2019 година, законната лихва върху главницата от 12.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 67.27 лв., разноски по делото и 50 лв. юристконсултско възнаграждение. Заповедта е издадена по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок, ответницата е възразила против издадената заповед, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

                        Видно от представения нотариален акт на л.68 от делото, ответницата е закупила на 29.08.2006 година имот, находящ се в гр.Търговище, ул.“Бенковска“, № 7, вх.Г, ап.14, ет.5, като не се спори, че партидата на този имот е № 701119. След представяне на тези доказателства, от страна на ищеца, ответницата заяви, че не поддържа възражението си, че не е потребител на ВиК услуги. Поради което, съдът приема за безспорно, че за претендирания период 01.07.2014 година до 02.01.2019 година, ответницата е потребител на доставени от ищеца ВиК услуги за имота, находящ се в гр.Търговище, ул.“Г.Бенковски“, № 7, вх.Г, ап.14, ет.5.

                        От приетата и неоспорена от страните съдебно икономическа експертиза, се установява, че за периода 01.07.2014 до 02.01.2019 година задълженията за предоставените услуги възлизат на стойност 2 751.17 лв., а задължението за лихва за забава за същия период възлиза на 595.06 лв. За периода 01.07.2017 г. до 02.01.2019 година съответно размерът на задълженията е 1 006.40 лв., главница и 66.62 лв., лихва.

                        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявения иск е частично основателен. По предявен иск за установяване на вземане, в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответницата е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга -доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период в твърдяното количество. Във връзка с признанието на този факт от страна на ответницата, съдът приема, че за претендирания период последната е била потребител на тази услуга, както и че между страните съществува облигационното правоотношение по повод предоставяне на тази услуга.

                        С оглед на това следва да бъде разгледано правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност за определен период. Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Търговище. Не се спори, че ответницата е собственик на процесния имот, който имот е водоснабден и като собственик на водоснабден имот, същата се явява "потребител" на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба N 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата N 4/2004/ и пар.1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. В случай, че имотът е отдаден под наем, наемателят на водоснабден имот може да заплаща услугите на ВиК, от името на наемодателя, като в случай, че наемателят не изпълнява тези свои задължения, то отговорен за тях е наемодателят, в случая ответницата. Доколкото по делото са налице данни, че имота се обитава от наемател /констативен протокол № 000121 от 09.12.2019 г., неоспорен от ответницата/ , то очевидно наемателят е бил длъжен да заплаща стойността на ползваните услуги, но при неизпълнение от негова страна, отговорен остава наемодателя- ответницата. Предвид обстоятелството, че съдът намира, че процесните суми са дължими от страна на ответницата, следва да бъде разгледано възражението на последната за изтекла погасителна давност на вземането за процесния период. Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало изискуемо, давността започва да тече. Съгласно Общите условия, достъпни на интернет страницата на ищцовото дружество, чл. 33, ал.1 ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал.2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Видно от приложените по делото фактури за всяко едно от вземанията по тях е настъпила изискуемостта. За периода от 12.02.2019 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до три години преди тази дата, от когато исковата молба се счита предявена, а давностният срок прекъснат, задълженията за заплащане на главницата са погасени по давност, а именно това са вземанията за периода 01.07.2014 г. до 01.02.2016 г., не както твърди ответницата 01.07.2014 г. до 01.07.2017 година. По делото липсват доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването на същата за периода от 01.02.2016 г. до 02.01.2019 година, поради което задължението е валидно и съществува, за този период. По отношение на дължимите лихви за забава, то както и главницата, те са дължими за периода 01.02.2016 г. до 02.01.2019 година. Видно от заключението за този период размерът на дължимата главница за използвани от ответницата ВиК услуги, възлиза на 1 837.96 лв., а размерът на дължимата лихва за забава, възлиза на 251.09 лв.

                        По изложените съображение, следва да бъде прието за установено в отношенията между страните, че вземането на ищеца от ответницата съществува за сумата от 1 837.96 лв., представляваща стойността на консумирани ВиК услуги за периода 01.02.2016 година до 02.01.2019 година, за сумата от 251.09 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.02.2016 г. до 02.01.2019 година, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 174 от 13.02.2019 година по ч.гр.д.№ 281/19 по описа на РСТ, на основание чл.422 от ГПК във вр.   с чл.415 от ГПК.

                        По разноските: Всяка една от страните претендира такива. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 117.27 лв.Съобразно уважената част от претенцията, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по ч.гр.д.№ 281/19 по описа на РСТ, в размер на 72.83 лв.. В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса, вещи лице, в размер на 295.76 лв. и 325.45 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо разноски, в размер на 621.21 лв. Ответницата е сторила разноски в размер на 300 лв. Съразмерно на ищеца се дължат разноски в размер на 385.82 лв., а на ответницата разноски, в размер на 113.68 лв. След извършено прихващане, ответницата следва да заплати на ищеца разноски в това производство, в размер на 272.14 лв.

                        Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че вземането на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Търговище, бул.”29–ти януари”, № 3, ЕИК ********* от В.Д.К. ***, ЕГН **********, за сумата от 1 837.96 лв., представляваща стойността на консумирани ВиК услуги за периода 01.02.2016 година до 02.01.2019 година, ведно със законната лихва от 12.02.2019 година, за сумата от 251.09 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.02.2016 г. до 02.01.2019 година, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 174 от 13.02.2019 година по ч.гр.д.№ 281/19 по описа на РСТ, на основание чл.422 от ГПК във вр.   с чл.415 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА .

                        ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Търговище, бул.”29–ти януари”, № 3, ЕИК ********* против В.Д.К. ***, ЕГН **********, искове за установяване на вземането за главница за разликата от 1 837.96 лв., до пълния размер от 2 751.71 лв. и лихва за разликата от 251.09 лв. до размер на 611.87 лв., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 174 от 13.02.2019 година по ч.гр.д.№ 281/19 по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

                        ОСЪЖДА В.Д.К. ***, ЕГН ********** да заплати на от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Търговище, бул.”29–ти януари”, № 3, ЕИК *********, направените по ч.гр.д.№ 281/19 разноски в размер на 72.83 лв.

                        ОСЪЖДА В.Д.К. ***, ЕГН ********** да заплати на от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Търговище, бул.”29–ти януари”, № 3, ЕИК *********, направените в настоящото производство разноски, по компенсация, в размер на 272.14 лв.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Търговище.

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: