РЕШЕНИЕ
№ 1582
гр. Пловдив, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300502825 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Т. Л. против Решение № 402/30.08.2023г.,
пост. по гр.д.№ 2526/2022, ПРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя
против К. Е. П., Ф. Р. П., Р. Е. П. и З. К. Н., иск за признаване за установено в
отношенията помежду им, че е собственик на масивна жилищна сграда със ЗП от
83кв.м., представляваща тристайно жилище съдържащо дневна, кухня, две спални
баня с тоалетна и тераса, находяща се в УПИ 1-348 в кв 43 по ПУП на с Б., общ. С. с
площ на УПИ 780кв. м., при граници за УПИ: от двете страни улици , УПИ 1-349, УПИ
8-354 с административен адрес с. Б., *** и да бъде отменен по реда на чл. 537 ал.2 на
ГПК НА № ***том ***, д. ***/***г. на нотариус Н..
Жалбоподателката Д. Л. поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като съдът превратно е тълкувал събраните доказателства. Счита,
че от свидетелските показания се налага противоположен на направения от съда извод
относно принадлежността на правото на собственост. Счита , че чрез гласните
доказателства се установява, че процесната сграда е построена със съвместен труд и
средства на ищцата и съжителя й. Твърди, че на осн. чл.77 от ЗС са станали
съсобственици при равни права, а след смъртта му е установила давностно владение
върху неговата част от имота. Твърди, че от всички доказателства по делото се
1
установява, че никой не е оспорвал собствеността й, като за всички е било явно, че тя е
собственик на този имот. Поддържа, че ответниците не могат да релевират две правни
основания за собственост – по наследство и на основание давностно владение. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което уважи предявения
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна К. П. е подал отговор на въззивната жалба, в който
поддържа че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че
доводите на жалбоподателката, че е участвала с труд и средства при построяването на
сградата не се подкрепят от доказателствата по делото. Счита, че нормата на чл.77 от
ЗС е неприложима. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Въззиваемите страни Р. П., Ф. П. и З. Н. не са подали отговор на въззивната
жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. Л. за признаване за
установено между нея и ответниците, че тя е индивидуален собственик на процесния
недвижим имот – масивна жилищна сграда със ЗП от 83кв.м., представляваща
тристайно жилище съдържащо дневна, кухня, две спални баня с тоалетна и тераса,
находяща се в УПИ 1-348 в кв 43 по ПУП на с Б., общ. С., на основание давностно
владение, установено от нея още от момента на построяването й. Предявен е
положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот.
Правният интерес от водене на този установителен иск Л. установява с
приложения документ за собственост на ответниците – НА №***, т.***, д.№***/***г.
на нотариус В. Н., вписана под №758 НКРБ, съставен по обстоятелствена проверка.
Ищцата твърди, че тя е във владение на имота, поради което и има правен интерес от
установяване на правото й на собственост спрямо ответниците, които притежават
документ за собственост върху имота.
С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен, като е прието, че ищцата
не установява твърдението си да е владяла имота себе си.
От фактическа страна по делото се установява следното : Видно от АДС / номер и
дата не се четат, находящ се на л. 39 от първоинстанционното дело/ имот № I-348,
кв.43 в с. Б. е актуван като държавен, като е записано, че е предоставен за ползване на
С. и Е. П.. Приложена е виза за строеж на жилищна сграда от ***г. на името на С. П..
По делото е приложено УН на С. П., от което се установява, че той е починал на
2
***г., като е оставил за свои наследници З. Н./сестра/, Х. П./по право на заместване на
починалия преди него негов брат М./, Ф. П./ по право на заместване на починалия
преди него негов брат Р./, Р. П. и К. П. / по право на заместване на починалия преди
него негов брак Е./.
Приложена е и нотариалната преписка по съставяне на нотариалния акт по
обстоятелствена проверка. В нея са приложени и удостоверения от общ. С., от които
се установява, че сградата е записана в разписната книга на наследници на С. П. и Е.
П., че сградата е построена през ***г. и е в режим на търпимост. Приложена е и
извадка от данъчните регистри за имота, от която се установява, че партидата е
записана на името на С. П.. Приложено е и копие от разписната книга към дворищно-
реулационния план на с. Б., от който се установява, че имот 347 е записан като
държавен, а наследници на К. П. – С. и Е. - с право на строеж. Приложени са и извадки
от строителната документация –л.102-117, 129, 134 /, от които се установява, че
разрешеното строителство е в полза на С. П..
За установяване на твърденията на страните по делото са събирани и гласни
доказателства. Свидетелите на ищцата Д. Л. – К.К., неин брат , Д.И., С. Б. твърдят, че
знаят имота и как е строен. Свидетелят К. твърди , че лично е участвал в строежа.
Епизодично му помагали брата на С. / К./. Твърди, че като брат на Д. не е търсил
заплащане за работата си. Твърди, че само С. и Д. си живеели в имота , а след смъртта
на С. в имота останала само сестра му. Твърди, че сестра му не е казвала на С., че
къщата е само нейна.
Свидетелят И. твърди, че Д. е строила къщата в с. Б.. Той лично събирал камъни
за градежа. След смъртта на С. тя останала да живее в имота, обработвала и двора.
Според свидетеля всички в селото знаели, че къщата е на Д., дори и преди смъртта на
С. също се знаело, че къщата е нейна. Твърди, че те заедно строили къщата, като
хората , които им помагали – събирали камъни , извършвали това и за двамата.
Свидетелят Б. твърди, че помни строежа на къщата – извършен бил от брата на
Д.. До смъртта си С. живеел в къщата , а след неговата смърт Д. останала да живее.
Според свидетеля докато бил жив С. , той си бил собственик на къщата.
Свидетелите на ответниците М.М. и Й.М. твърдят, че познават Д. и С., знаят, че
тя му е била приятелка и са живели заедно. Твърдят, че С. си построил къщата.
Свидетелят М. твърди, че по време на съвместното им съжителство имало периоди, в
които С. и Д. са се карали, при което Д. напускала къщата и де завръщала след известно
време. И двамата свидетели не знаят Д. да е казвала на С., че къщата е нейна. Те
твърдят, че къщата си е на С.. С. теглил заем, за да я построи. Помагали му и роднини –
брат му Е., който живеел в съседство.
При така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи :
Съгласно задължителната практика, обективирана в ТР№ 11/2013г., по т. д. № 11/2012
3
г., ОСГК, ВКС, констативният нотариален акт относно принадлежността на правото на
собственост по обстоятелствена проверка има обвързваща за третите лица и за съда
сила, т.к. същият се издава при провеждане на специално производство за признаване
на правото на собственост. Изводът на нотариуса относно принадлежността на това
право има легитимиращо действие за признатия собственик. При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна, като тя може да противопостави своите права или само да оспори правата на
признатия собственик. Ако оспорването бъде успешно, то на осн. чл. 537, ал. 2, пр. 3
ГПК нотариалният акт се отменя , т.к. по исков път ще бъде доказана неверността на
извършеното удостоверяване на правото на собственост.
Следователно при наличието на констативен нотариален акт за собственост,
призната по обстоятелствена проверка, оспорващата страна, при условията на пълно и
главно доказване, следва да отрече правата на признатия собственик. Това в настоящия
случай следва да стори ищцата, която трябва да докаже твърденията си, че е
установила владение върху спорния имот и е отблъснала владението на праводателя на
ответниците, а след смъртта му и тяхното владение.
По настоящето дело е приложена нотариалната преписка по издаване на
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който ответниците, в
качеството си на наследници на С. П. са признати за собственици на процесния имот. В
същата се съдържат множество писмени данни – копие от разписен лист към КЗП на с.
Б., одобрени проекти и разрешение за строеж, АДС , от които се установява, че строеж
на сградата е започнал след законно одобрение от компетентните органи в полза на С.
П.. С изграждането му той е станал собственик на основание осъществения строеж. По
делото е безспорен факта, че към момента на строежа, а и в последствие С. П. и Д. Л.
не са се намирали в брак. Тя твърди строежът да е осъществен от нея и в нейна полза,
но доказателства за това твърдение се съдържат единствено в показанията на
свидетелят И.. Те не се подкрепят дори от показанията на останалите двама свидетели,
водени от ищцата - К.К., който е неин брат и Б.. Всъщност свидетелят К. установява
единствено, че е строил къщата и не е търсил заплащане. Той твърди и че сестра му не
е казвала приживе на С., че къщата е нейна. Свидетелят Б. пък твърди, че докато си бил
жив С., той си бил собственик на къщата. Твърденията на последните двама свидетели
не подкрепят тезата на ищцата да е установила давностно владение за себе си. В тази
насока са и показанията на свидетелите на ответниците – М. и М., които твърдят, че С.
е построил същата си, като е теглил заем и е получавал помощ от роднини при
строежа.
Предвид изложеното – като се съпоставят писмените доказателства и
свидетелските показания, съдът намира, че твърдението Д. Л. да е установявала
давностно владение върху построената къща остава недоказано. Напротив от тези
4
доказателства се налага извод, че С. П. е изградил сградата, с помощта на свои близки
и чрез теглене на заем за финансиране на строежа и я е придобил чрез осъществяване
на строежа и установяване на давностно владение върху нея. Дори свидетелите на
ищцата са разединени в твърденията си Д. Л. да е придобивала собственост върху
имота, като само един от тях излага подобни твърдения, като тези показания остават
изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото.
Не може да се възприеме и твърдението на ищцата да е установявала давностно
владение за себе си след смъртта на С. П., т.к. от момента на смъртта му – ***г. до
предявяване на иска не е изтекъл предвидения в закона срок за придобиване на
собствеността от 10години. Д. Л. не е наследник на П., поради което би могла да
придобие имота само след изтичане на дългата 10 годишна давност като
недобросъвестен владелец.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установява изобщо, а още
по-малко при условията на пълно и главно доказване, Д. Л. да е установила владение
върху спорния имот за себе си. Като не провежда това доказване, тя не опровергава
обвързващата сила на констативния нотариален акт, който легитимира ответниците
като собственици на основание давностно владение на спорния недвижим имот. Така
предявеният установителен иск за признаване правото на собственост на Д. Л. се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно ще следва да
бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателката ще следва да бъдат осъдена да заплатят
на въззиваемата страна К. П. сумата от 650лв., разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 402/30.08.2023г., пост. по гр.д.№ 2526/2022, ПРС.
ОСЪЖДА Д. Т. Л. , ЕГН **********, да заплати на К. Е. П., ЕГН **********,
сумата от 650лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6