Решение по дело №165/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 96
Дата: 1 септември 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20214310200165
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Ловеч , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200165 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия Г, № 0025428 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
„Б.К.“ ЕООД – гр.Б., област В., представлявано от управителя Б. В. Б., административно
наказание на основание чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от
КЗ – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Недоволни от електронния фиш останали от дружеството, които чрез управителя Б.Б.
са го обжалвали. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на електронния фиш. Сочи, че в електронния фиш липсва пълно,
точно и конкретно описание на нарушението, липсва описание на фактите, които обуславят
отговорността на юридическото лице за несключена застраховка „гражданска отговорност“.
Изтъкнато е също така, че в ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кого може да се
обжалва.Моли обжалваният ЕФ да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен.
В съдебното заседание, редовно призовани чрез управителя Б., дружеството-
жалбоподател не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Единствено в съпроводителното писмо са навели възражение за
прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, в случай, че жалбата бъде уважена и се
присъдят разноски на жалбоподателя.
1
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 18.12.2020 г. в 13:52:20 часа, на първокласен път І-4, при км 33+950, системата за
контрол на скоростта засякла и заснела движещо се със скорост от 74 км/ч МПС. На
контролирания от системата участък от пътя било въведено с пътен знак В26 ограничение на
скоростта от 60 км/ч, на какъвто скоростен лимит била настроена и системата, видно от
вещественото доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0137723 /л.9/.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0137723 /л.9/ установили, че засечената в 13:52:20 часа на 18.12.2020 г. скорост от
49 км/час била от лек автомобил „К.С.” с рег.№ ** **** **
След справка в централната база данни на КАТ /л.14/ било установено, че собственик
на автомобила е „Б.К.“ ЕООД, със седалище в гр.Б., област В.. Установено било и че за
автомобила собственост на дружеството не е имало сключен валиден договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Въз основа на така заснетото от АТС, на 11.01.2021 г. /справка на л.10 от делото/ бил
издаден електронен фиш серия Г, № 0025428 /л.8/ срещу „Б.К.“ ЕООД, със седалище в гр.Б.,
област В., представлявано от Б. В. Б., в качеството на собственик на автомобила. В
обстоятелствената част на фиша наказващият орган приел, че на 18.12.2020 г., в 13:52, на
първокласен път І-4, при км 33+950, АТСС ARH CAM S1 е установило и заснело движещо
се в посока гр.София МПС – лек автомобил марка „К.С.“ с рег.№ ** **** ** собственост на
юридическото лице, което МПС е регистрирано на територията на Р България, не е спряно
от движение за него няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Посочен е и номера на АТСС - 11743с0. Наказващият орган квалифицирал
тези обстоятелства като нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и наложил на
дружеството имуществена санкция на основание чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.2 и
чл.461, т.1 от КЗ, в размер на 2000 лева.
От справката на л.10 от делото и известие за доставяне на л.11 става ясно, че фиша е
2
бил връчен на дружеството на 22.01.2021 година.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на дружеството-жалбоподател и от пощенското клеймо върху плика, с който жалбата
е била изпратена до ОД на МВР Ловеч /л.6/, то съдът приема, че същата е подадена в срока
по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2, изр.2-ро от ЗАНН. Подадена е
също така от надлежна страна, доколкото именно „Б.К.“ ЕООД е посоченото като
нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
В обжалвания електронен фиш изчерпателно и точно са описани нарушението, датата
и мястото му на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовата
разпоредба, която е била нарушена. Посочени са ЕИК и адрес на дружеството -
жалбоподател. Изчерпателно е индивидуализиран и автомобила, който е бил заснет от
техническото средство. Повече от това няма какво да се добави, като се има предвид и че
процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид
нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН. В този смисъл, не могат да бъдат споделени
възраженията, че обжалваният ЕФ не съдържа словесно описание на нарушението. Ясно е
посочено във фиша, че вмененото нарушение се изразява в управление на лекия автомобил,
който е регистриран на територията на Република България, не е спрян от движение и за
него собственика не е сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, т.е.
посочени са както изпълнителното деяние, изразяващо се в управлението на автомобил –
чл.638, ал.4 от КЗ, така и останалите съставомерни признаци на нарушението, а именно :
регистрирано на територията на Р България МПС, което не е спряно от движение.
Конкретно е отразено и че превозното средство е собственост на юридическо лице, като по-
надолу същото ясно е индивидуализирано с име, седалище, ЕИК и представляващия го. По
никакъв начин не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, в
частност да е узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват. Ясно също така е бил
индивидуализиран и пътят, на който е било заснето нарушението – първокласен път I-4, с
конкретния километър от него.
Неоснователно е и наведеното в жалбата възражение касаещо непосочването във
фиша на това пред кого и срока, в който може да се обжалва.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който текст субсидиарно се
3
прилага и в случаите на установени по реда на чл.638, ал.4 от КЗ нарушения, липсват
посочен като задължителен такъв реквизит на ЕФ. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от
ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става
чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура
изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на
МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата
административнонаказателна преписка.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно
които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В
тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно срока и
пред кого може да се обжалва са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена
единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189,
ал.8 от ЗДвП.
Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е една от
задължителните застраховки, които българското застрахователно право предвижда – чл.461,
т.1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл.483, ал.1 от КЗ посочва субектите, които имат това
законово задължение, т.е. тези, които трябва да сключат такава застраховка, като в т.1 са
собствениците на МПС - всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Р България и не е било спряно от движение. От ангажираните по делото
доказателства съдът намира за безспорно установен факта, че за заснетия от техническото
средство при управлението му автомобил, собственост на дружеството- жалбоподател, към
датата на заснемане – 18.12.2020 г. е нямало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Този факт се установява от изисканата и
представена от Гаранционен фонд гр.София справка /л.30-31/, от която става ясно, че към
4
дата 18.12.2020 г. за автомобилът с рег.№ ** **** **е нямало активна застраховка ГО.
Такава е имало сключена със полица № BG/22/120002150357 от 03.08.2020 г., издадена от
ЗК „ЛевИнс“ АД, с начало на застрахователното покритие от 00:00 часа на 09.08.2020 г. и
край в 23:59 часа на 08.08.2021 г., но считано от 00:00 часа на 25.11.2020 г. полицата е била
прекратена по причина „Невнесена вноска“, както е посочено най-отдолу в справката на л.30
от делото. Следваща сключена за автомобила застрахователна полица за ГО е тази с №
BG/22/120003542577 от 29.12.2020 г., издадена от ЗК „ЛевИнс“ АД, с начало на
застрахователното покритие от 17:35 часа на 29.12.2020 г. и край в 23:59 часа на 29.12.2021
година. Т.е., във времето между 25.11.2020 г. до 29.12.2020 г. за автомобила е нямало
сключена и активно действаща полица за задължителната застраховка ГО. А и самият
жалбоподател не оспорва този факт, нито пък е ангажирал доказателства, които да
установяват противното.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 11743С0/0137723 /л.9/, заснет от системата за видеоконтрол на
скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. Същият установява по безспорен начин
факта, че на 18.12.2020 г. автомобилът на жалбоподателя е бил управляван.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
„Б.К.“ ЕООД, тъй като, както се посочи по-горе, дружеството е собственик на автомобила и
като такъв върху него тежи задължението да сключи задължителната застраховка ГО.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно наказващият орган е
преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно „Б.К.“
ЕООД, като юридическо лице следва да понесе административнонаказателната отговорност
за нарушението на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията
на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на
жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.638, ал.1, т.2 от КЗ – имуществена санкция в размер на 2000 лева, който размер е точно
5
определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляването му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия Г, № 0025428 на
ОД на МВР Ловеч, с който на „Б.К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
област В., ул.„И.С.“ № 5, ЕИК ********, представлявано от управителя Б. В. Б., му е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева, на
основание чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.2 и чл.461, т.1 от КЗ, за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.



Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6