Решение по дело №2899/2025 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 1001 |
| Дата: | 15 август 2025 г. |
| Съдия: | Димо Цолов |
| Дело: | 20253110202899 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 16 юли 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към Решение №1001 от 15.08.2025 г. по АНД №2899/2025 г. по опис на РС Варна
С Постановление №9813/2025 от 14.07.2025 г. на РП Варна, на основание
чл.375 НПК, вр. чл.78а НК, е внесено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание на К.Н.Г., ЕГН **********,, за
престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК, за това че:
На 06.07.2025 г. в гр. Варна, при условията на маловажен случай, без надлежно
разрешително държал високорискови наркотични вещества на обща стойност 11.60 лв, от
които 0.37 гр нетно тегло марихуана със съдържание на активен компонент 22.26 %
тетрахидроканабинол и 0.06 гр нетно тегло метамфетамин, със съдържание на активен
компонент 69.81 % метамфетамин.
Обвиняемият К. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява.
РП Варна, редовно уведомена, не се представлява и не представя становище.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 06.07.2025 г. около 14.10 ч. в гр. Варна, по ул. “Сергей Румянцев” в кв.
“Аспарухово”, свидетелите Я.Н. и Н.К., спрели за проверка обв. К. Г. при която, на въпрос,
дали държи в себе си забранени предмети, той показал държани в едната му ръка
алуминиево фолио, а в другата полиетиленов плик, за които заявил, че съдържат наркотични
вещества. Съответните вещи той предал доброволно, за което бил съставен протокол.
Изготвена физико-химическа експертиза установила, че държаните от обв. К Г.
вещества представляват 0.37 гр нетно тегло марихуана със съдържание на активен
компонент 22.26 % тетрахидроканабинол и 0.06 гр нетно тегло метамфетамин, със
съдържание на активен компонент 69.81 % метамфетамин като извършената оценка
съобразно Приложение №2 от Постановление на МС №23 от 29.01.1998 г. сочи обща
стойност на веществата 11.60 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приобщените документи по БП №322/2025 г. по опис на Четвърто РУ, ОД МВР
Варна - протокол за разпит на обвиняем от 06.07.2025 г.; справка за съдимост на К. Г.;
протокол за доброволно предаване от 06.07.2025 г., физико-химическа експертиза №585 от
08.07.2025 г.; протокол за оценка на наркотични вещества от 09.07.2025 г.; справка с
характеристични данни за К. Г., протоколи за разпит на свидетелите Я. Н. и Н. К., чиито
показания съдът кредитира като безпристрастно дадени в резултат от непосредствени лични
възприятия, непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Изтъкнатите несъмнени фактически констатации налагат извод, че обв. К. Г. е
осъществил признаците от фактическия състав на престъплението по възведеното
обвинение доколкото на инкриминираната дата без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества на обща стойност 11.60 лв, от които 0.37 гр нетно тегло
марихуана със съдържание на активен компонент 22.26 % тетрахидроканабинол и 0.06 гр
нетно тегло метамфетамин, със съдържание на активен компонент 69.81 % метамфетамин,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Обвиняемият К. Г. е
съзнавал, че веществата, които държи са наркотични такива и че същият упражнява
фактическа власт върху тях в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества
1
и прекурсорите.
Но, в разпоредбата на чл.9, ал.2 НК законодателят изрично е посочил
предпоставките, при които едно деяние, макар и формално да осъществява признаците на
дадено престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Като критерий, който обуславя
малозначителността на едно деяние, е визиран един от обективните признаци на
престъплението, а именно – обществената му опасност, като в първия случай – тя изобщо
липсва (обществените отношения не се засягат), а във втория – същата е явно незначителна
(обществените отношения се засягат в такава степен, при която използването на наказателна
репресия е неоправдано).
Обществената опасност на престъпното деяние отразява неговото обективно
противоречие с интересите на обществото и неговото развитие, с установените в страната
обществени отношения от всякакъв вид в тяхната съвкупност. Разпоредбата на чл.10 НК
отразява това обективно противоречие, като посочва и основните негови проявни форми –
деяние, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността,
установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси,
защитени от правото. Не всяко общественоопасно деяние обаче е престъпление, а само това,
което съдържа това обективно качество, съобразно критериите на чл.9, ал.1 НК и по
аргумент за противното - от разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Характера на обществената
опасност се определя от характера на обществените отношения, върху които се посяга,
спецификата на последиците и степента на засягане на обекта в качествено и количествено
отношение. Степента на обществената опасност се определя от стойността на предмета,
последиците от деянието, характерът на действието или бездействието, начините и
средствата, използвани от дееца за осъществяване на деянието, условията на време, място и
обстановка, при които е осъществено конкретното деяние, особеностите на субекта на
престъплението, особеностите на субективната страна на престъплението. Степента на
обществена опасност подлежи на оценка от съда и при решаване на въпроса за приложение
на чл.9, ал.2 НК.
При преценка на обществената опасност на конкретното деяние и конкретния
деец, съдът отечете следните обстоятелства: 1) пренебрежимо минималистични количества
наркотични вещества, държани от обв. К. Г. – 0.37 гр марихуана и 0.06 гр метамфетамин 2)
пренебрежимо минималистична стойност на съответните наркотични вещества – 11.60 лв; 3)
обстоятелството, че процесните наркотични вещества са били предназначени за лична
употреба; 4) чистото съдебно минало на подс. М. Петков; 5) доброто процесуално поведение,
изразяващо се в незабавно доброволно предаване на инкриминираната вещ и съгласие за
даване на обяснения, съдържащи пълно признание за осъществено държане на съответното
количество наркотично вещество; 6) изразеното критично отношение към стореното и
готовността му да понесе съответната отговорност както в приобщения разпит от
досъдебното производство, така и в приложените към преписката писмени обяснения; 7)
младата и трудоспособна възраст на обв. К. Г.; 8) липсата на други регистрирани
противообществени прояви от обв. К. Г. извън данните за прекратено през м. май 2025 г.
поради малозначителност по чл.9, ал.2 НК предходно образувано наказателно производство
за деяние от същия вид; 9) затрудненото материално състояние на подсъдимия.
Действително, наличието на прекратено от РП Варна поради малозначителност
по чл.9, ал.2 НК предходно образувано наказателно производство за деяние от същия вид,
може да се третира като негативни характеристични данни, явяващи се отегчаващо
отговорността обстоятелство, но, това единствено отегчаващо отговорността обстоятелство,
съпоставено спрямо изтъкнатите смекчаващи отговорността обстоятелства, не се откроява с
такава степен на тежест, която да променя извода за малозначителност на конкретното
деяние.
2
В своята съвкупност, всички изтъкнати обстоятелства водят настоящия
съдебен състав до категоричен извод за явна малозначителна степен на реализираната с
процесното деяние обществена опасност, при което са налице критериите на първата
хипотеза на чл.9, ал.2 НК.
Доколкото в случая е повдигнато обвинение по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 НК, касаещо маловажност на случая, съдът намира за необходимо да посочи разликата
между разпоредбата на чл.9, ал.2 НК и съдържанието на понятието „маловажен случай“,
изяснено в разпоредбата на чл.93, т.9 НК.
Маловажността на случая, регламентирана в чл.93, т.9 НК е елемент от състава
на различни престъпни деяния, посочени в някои от разпоредбите на особената част на НК,
които деяния остават престъпни, въпреки наличието на обстоятелствата по чл.93, т.9 НК.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 НК се прилага за всички престъпни състави, дори и
квалифицирани като маловажни случаи по смисъла чл.93, т.9 НК.
Следва да се посочи още, че реализирането на наказателната, съответно
реализирането на административно-наказателната отговорност, не е самоцел на закона, тъй
като справедливо е предвидена възможност за оценка на обществената опасност на
конкретното деяние през призмата на неговата малозначителност и предоставянето на
възможност на конкретното лице да се поправи и превъзпита. Реализирането на
наказателната репресия в случай като този, би означавало, да не се даде възможност на един
човек в млада възраст да се развива без обременености в житейския си път като пълноценен
член на обществото, като в същото време не са предприети адекватни мерки за преследване
на тези негови членове, които разпространяват наркотичните вещества сред младежите и
реализират огромни доходи от мащабна и с особено висока степен на обществена опасност
престъпна дейност.
В този смисъл са и Решение №870 от 17.10.2005 г. на ВКС по н.д. №242/2005
г., Решение №557 от 13.01.2009 г. на ВКС по н.д. №609/2008 г., Решение №414 от 26.10.2009
г. на ВКС по н.д. №429/2009 г., Решение №123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н.д. №744/2009 г.,
НК, Решение №148 от 18.06.2013 г. на ВКС по н.д. №370/2013г., Решение №382 от
28.11.2014 г. на ВКС по н.д. №1107/2014 г., Решение №68 от 25.02.2015 г. на ВКС по н.д.
№2000/2014 г. и др.).
Същото разбиране е застъпено и в мотивите на ОС Варна към решения по
ВНАХД №1620/2015 г., ВНАХД №365/2016 г., ВНОХД №639/2016 г., ВНАХД №873/2016 г.,
ВНАХД №333/2016 г., ВНАХД №913/2016 г., ВНАХД №231/2018 г., ВНАХД №468/2018г.,
ВНАХД №777/2018 г., ВНАХД №560/2019 г., ВАНХД №709/2019 г., ВАНХД №165/2020 г.,
ВНОХД №1076/2020 г., ВНАХД №1199/2020 г. и др.
Предвид гореизложеното съдът прецени, че деянието, извършено от обв. К. Г.,
само формално осъществява признаците на престъпление по смисъла на чл.354а, ал.5, вр.
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК, но тъй като степента на неговата обществена опасност е
малозначителна, съобразно чл.9, ал.2 НК деянието не е престъпно, поради което и на
основание чл.304 НПК, съдът призна обв. К. Г. за невиновен.
При този изход на делото и съобразно чл.190, ал.1 НПК сторените в
производството разноски остават за сметка на държавата.
Водим от гореизложеното, съдът постанови решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3