Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/……………………..2021 г., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова и с участието на прокурор Александър Атанасов от Окръжна прокуратура –
Варна, изслуша докладваното от съдията административно дело № 978/2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по исковата молба на Б.А.Ш.
чрез адв.Р.Н., с която са предявени срещу Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи – гр.Варна два иска: 1/ иск за имуществена вреда в размер
на 2600 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка
с производствата по
административно-наказателни дела № 1509/2020г. и №4099/2020г. и двете по описа
на Районен съд – Варна и к.а.н.д. №2039/2020г. по описа на Варненския
административен съд и ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното
изплащане на сумата; 2/ иск за неимуществени вреди в размер на 4500 лева ведно
със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
главницата.
Ищецът претендира, че причинените му вреди
/имуществена и неимуществена/ са пряка и
непосредствена последица от издаденото срещу него наказателно постановление
№19-0819-007401/21.01.2020г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна,
което е било отменено с влязло в сила решение №260431/24.03.2021г. на Варненския
районен съд по н.а.х.д. №4099/2020г. Иска уважаване на двете искови претенции и
присъждане на съдебни разноски в размер на 1600 лева адвокатско възнаграждение
и 10 лева държавна такса.
В писмена защита с вх.№ 15022814.10.2021г.
жалбоподателят отбелязва, че претендираните имуществени и неимуществени вреди
са настъпили в периода от 18.12.2019г. /датата на връчване на АУАН №381042,
съставен на 30.11.2019г./ до
15.04.2021г. /датата, на която е влязло в сила решението по н.а.х.д.
№4099/2020г. на ВРС/. Твърди, че със съдебно-психологическата експертиза и
свидетелските показания на адвокат Д. Б. са доказани неимуществените вреди,
които се изразяват в „завишена ситуативна тревожност към посочения период“,
характеризираща се със субективни преживени емоции – напрежение, безпокойство,
загриженост, тревожност, нервност. Смята, че претърпените имуществени вреди от
2600 лева са разликата от платените адвокатски възнаграждения за адв.Д. Б. в
размер на 3100 лева, от които са
изплатени 500 лева.
Ответникът – ОД на МВР
гр.Варна чрез гл.юрисконсулт Г. Г.оспорва и двата иска като неоснователни с доводи, че имуществения иск касае адвокатски
възнаграждения, които са присъдени в разумен размер от съда в протеклите
съдебни производства и не могат да бъдат претендирани отново. По отношение на
иска за неимуществени вреди, намира същите за недоказани, поради противоречие в
показанията на разпитаната свидетелка и нейната заинтересованост предвид факта,
че е представлявала ищеца като адвокат по административно-наказателните
производства във връзка с обжалваното наказателно постановление. Иска отмяна на
двата иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище за неоснователност на двата иска с
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и иска тяхното отхвърляне. Подчертава, че с
измененията в ЗАНН от 03.12.2019г. е дадена възможност в рамките на самите
производства по обжалване на наказателни постановления да се претендират и
присъждат адвокатски възнаграждения, поради което същите не могат да бъдат
претендирани отново по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Намира за неоснователен и
иска за неимуществени вреди, тъй като ищецът твърди, че те са настъпили в
резултат на действия на служители от КАТ – Добрич по отнемане на шофьорската му
книжка и не са свързани с действия на
служители от ОД на МВР – Варна, което ищецът е потвърдил и пред вещото лице,
извършило приетата по делото
съдебно-психологическа експертиза.
Двете искови претенции
са предявени преди изтичане на погасителната
давност от лице с активна
процесуална легитимация, поради което двата иска са процесуално допустими.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
С наказателно
постановление №19-0819-007401/21.01.2020г., издадено от началника на група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Варна на Б.А.Ш. е наложена глоба от 200
лева на основание чл.179 ал.2 във връзка
с чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на
чл.25 ал.2 от ЗДвП и глоба в размер ан 200 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за един месец на основание чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП за нарушение по чл.123 ал.1 от същия закон.
На 30.03.3020г. Б.А.Ш. чрез адв. Д.
Л. Б. е обжалвал пред Варненския районен съд /ВРС/ наказателно постановление
№19-0819-007401/21.01.2020г., издадено от началника на група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.Варна, като по жалбата му е образувано административно-наказателно дело
№1509/2020г., което е приключило с решение №1102/27.07.2020г., с което
процесното наказателно постановление е
потвърдено. Към въззивната жалба на Б.А.Ш. е приложен договор за правна защита и съдействие
от 20.03.2020г. с адвокат Д. Б., според
който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 800 лева за изготвяне на
жалба срещу наказателно постановление №19-0819-007401/21.01.2020г. В хода на съдебното производство по н.а.х.д.
№1509/2020г. по описа на ВРС е представен още един договор за правна защита и
съдействие от 11.06.2020г. със заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лева за процесуално представителство от адвокат Д. Б.. В писмените бележки на ОД на МВР – Варна,
представени от юрисконсулт Катя Лукова-Атанасова с вх.№35769/10.06.2020г. е
оспорен като прекомерен размера на
претендираното адвокатско възнаграждение.
С решение
№1466/13.10.2020г. по касационно административно-наказателно дело №2039/2020г.
на Варненския административен съд е отменено решение №1102/27.07.2020г. на ВРС
по административно-наказателно дело №1509/2020г. и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на същия
съд. В хода на касационното производство, ответникът - ОД на МВР – Варна е
представил писмени бележки, в които отново е оспорен като прекомерен размера на
претендираното адвокатско възнаграждение.
След връщане на
делото за ново разглеждане е образувано пред ВРС административно-наказателно
дело № 4099/2020г., по което е постановено решение №260431/24.03.2021г., с
което е отменено наказателно постановление №19-0819-007401/21.01.2020г.,
издадено от началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Варна. В хода на съдебното
производство по н.а.х.д. №4099/2020г. по описа на ВРС е представен договор за
правна защита и съдействие за процесуално представителство с адвокат Д. Б.,
според който е платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Със
същото решение, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на
МВР/ гр.Варна е осъдена да заплати на Б.А.Ш. адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева. С писмени бележки вх.№277410/10.03.2021г. ОД на МВР – Варна са
поискали от ВРС да намали до минималния предвиден размер претендираното от Б.А.Ш.
адвокатско възнаграждение, което възражение е обсъдено от съда, който е намалил
размера на адвокатското възнаграждение
от 1000 лева на 500 лева с оглед на правния интерес /глоби в общ размер
от 400 лева/ и фактическата и правна сложност на делото.
Следователно,
сбора от адвокатските възнаграждения по представените от жалбоподателя договори
за правна защита и съдействие с адвокат Д.Б. възлиза на 2500 лева, от които са
му присъдени с влязло в сила съдебно решение – 500 лева /с издаден изпълнителен
лист/. Към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие от
28.07.2020г. с адвокат Д. Б. във връзка с изготвяна на касационна жалба срещу
решение по н.а.х.д.№1509/2020г. на ВРС с платено адвокатско възнаграждение от
600 лева, който липсва, както в кориците на н.а.х.д.№1509/2020г. на ВРС, така и
в кориците на касационно административно-наказателно дело №2039/2020г. на
Варненския административен съд и в кориците на н.а.х.д. №4099/2020г. по описа
на ВРС.
Във връзка с
установяване на неимуществените вреди по настоящото дело беше приета
съдебно-психологическа експертиза с вх.№ 14026/27.09.2021г. Експертното
обсъждане на вещото лице специалист психолог и психотерапевт В.И. сочи, че Б.А.Ш.
е умерено емоционална личност с изявени интроверни нагласи с отчетени тенденции
за депресивни и тревожни нагласи и провокиране на соматични симптоми при
интензивен стрес. Личностовият му профил е ориентиран с изострено чувство за
справедливост и потребност за доказване на правота и желание за реабилитиране
пред себе си и социалното му обкръжение. Предвид интроверната нагласа на
личността на ищеца, вещото лице смята, че възприема събитията с песимистични
нагласи и повишена самокритичност, като отново и отново се връща в мислите си
към дадено травматично събитие и се фокусира върху загубата или вредата. Вещото
лице не е установило данни за психопатологични изменения и трайна дисфункция на
личността в резултат на издаденото наказателно постановление. В беседата с
ищеца, психологът е отчел спад в нивата на тревожност, връщане на
апетита и подобрение на съня.
При изслушване на
експертното заключение в съдебното заседание на шести октомври 2021г.,
психоложката В.И. обяснява, че от проведеното интервю с Б.Ш. е установила, че
изпитаните от отрицателни емоции в резултат на издаденото срещу него процесно наказателно постановление са част от
структурата на личността му, тъй като обичайно той така реагира в подобни
ситуации. Вещото лице уточнява, че стресогенните събития, които са отчетени от
експертното интервю с Б.Ш. са две, едното е процесното наказателно
постановление, а другото е лечението на сестра му и невъзможността да ѝ
бъде изцяло в полза и да я превозва с колата си. Вещото лице подчертава, че
повишената тревожност има връзка с усещането за несправедливост и безпомощност,
които ищеца е изпитал в резултат на наложените административни наказания. Вещото
лице е установила, че подобрението в психическото състояние на ищеца се дължи и
на подобрението на здравословното състояние на сестра му. Експертът В.И.
уточнява, че изпитаните от ищеца отрицателни емоции са по-скоро свързани с
невъзможността да управлява автомобила си в следствие на отнетото право. Вещото лице сочи, че при интензивни стресови
ситуации Б.Ш. е склонен да проявява психосоматика - повишава кръвното си налягане и повишава
тенденцията да бъде песимистичен. Уточнява се, че депресивните епизоди на Б.Ш.
са свързани с усещането за неправомерно съставения акт, а заболяването на
сестра му има пряко отношение към повишаване на тревожността и психоматиката
му. Вещото лице обяснява, че с оглед личността на ищеца, неговата реакция във връзка с издадения АУАН
и НП са очаквани и биха били сходни с
реакциите на хората с подобна личностна
структура и характеристики, попаднали в същата ситуация.
Вещото лице сочи, че издадения АУАН не е довел до трайни изменения в
последващото функциониране на личността и не се е развил посттравматичен стрес,
като психическото му състояние се е върнало в нормалния си вид след активната
фаза на стимула. Емоционалната реакция на ищеца не надхвърля очакваната такава
за подобен вид ситуация.
В хода на
съдебното производство беше разпитана по искане на ищеца като свидетел адвокат Д.
Б., която го е представлявала по делата, във връзка с обжалването на
наказателно постановление №19-0819-007401/21.01.2020г., издадено от началника
на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Варна. Свидетелката заяви,
че не е познавала Б.Ш. преди той да я посети през декември 2019г. във връзка с
изготвения срещу АУАН. Свидетелката обяснява, че при първоначалната
ѝ среща с ищеца, той е бил гневен,
ядосан и много разтревожен. Сочи, че
други нейни клиенти, които са били в подобна ситуация като Б.Ш. и са смятали,
че са несправедливо наказани са имали същото емоционално поведение като него. Добавя,
че неговата реакция е била в по-интензивна от тази на другите нейни клиенти в
неговото положение. Свидетелката сочи, че ищеца е бил притеснен и тревожен
преди съдебните заседания по разглеждане на жалбите му срещу процесното
наказателно постановление. Смята, че при срещите им, психическото му състояние
е било нестабилно и е преминавало от една фаза в друга.
От представената
справка за нарушител е видно, че свидетелството за управление на моторно
превозно средство е било отнето от Б.Ш. на 20.03.2020г. въз основа на НП
№19-0819-007401/21.01.2020г. и върнато
на 30.09.2020г.
Предвид резултата
по н.а.х.д. №1509/2020г. по описа на ВРС, Б.А.Ш. не е имал право на присъждане
на разноски. Касационната инстанция не присъжда съдебни разноски при отмяна на
обжалваното пред нея решение и връщане
на делото за ново разглеждане. Съгласно
чл.294 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК при повторното разглеждане
на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния
касационен съд. Тоест, при връщане на делото от Варненския административен съд като касационната инстанция за повторно
разглеждане от въззивния съд, разноските следва да се присъдят от Варненския
районен съд съобразно изхода на спора. Това е сторено от Варненския районен съд
с решение №260431/24.03.2021г. по
н.а.х.д.№4099/2020г., с което в полза на Б.Ш. е присъдено адвокатско
възнаграждение от 500 лева. Решението в частта на присъдените разноски не е
било оспорено от Б.Ш. е по отношение на него е влязло в законна сила на
15.04.2021г. Този съдебен акт е постановен след появата на чл.63д от Закона за
административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ в Държавен вестник бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Въззивният съд е обсъдил,
че претендирания общ размер от 1800 лева на платени адвокатски възнаграждения
от предходните съдебни инстанция е прекомерен, предвид чл.18 ал.2 във връзка с
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Съдебната
практика на върховните ни съдилища е категорична, че за
едни и същи вреди пострадалият не може
да бъде обезщетен два пъти. Налице е произнасяне по претенцията за присъждане
на адвокатско възнаграждение с влязъл в сила съдебен акт, който се ползва със
сила на присъдено нещо, поради което е недопустимо повторното
преразглеждане по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ на искане за присъждане на разноски в пълен
размер.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице имуществена вреда, която да е
настъпила в периода от 18.12.2019г.
/датата на връчване на АУАН №381042, съставен на 30.10.2019г. до 15.04.2021г.
/датата, на която е влязло в сила решението по н.а.х.д. №4099/2020г. на ВРС/ в
резултат на платени от ищеца Б.Ш. адвокатски възнаграждения в общ размер от
2600 лева, поради което искът му за обезщетение в размер на 2600 лева имуществени вреди е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с искът
на Б.А.Ш. за настъпили неимуществени вреди, съдът изразява следните правни
съображения:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава ХІ от същия кодекс, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Член 1 от
ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Отмененото наказателно
постановление само по себе си не е достатъчно основание за ангажиране на
отговорността на съответния административен орган по чл. 1 от ЗОДОВ. Законът не
презюмира настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на
даден електронен фиш или наказателно постановление. За да възникне правото на
иск за обезщетение, задължително е необходимо кумулативното наличие на няколко
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Неимуществените
/моралните/ вреди представляват засягане на честта, достойнството, доброто име
в обществото и се изразяват в болки и страдания, които лицето е изживяло.
Тоест, неимуществени вреди са всички отрицателни преживявания в резултат на
увреждането. Тяхното доказване трябва да бъде пълно и главно и лежи върху ищеца.
В трайната си практика
Европейския съд по правата на човека изтъква, че претърпените страдания и
унижение трябва да превишават неизбежния елемент на страдание или унижение,
присъщ на определена форма на законосъобразно отнасяне или наказание. Следователно,
за да е налице неимуществена вреда трябва лицето да е подложено на стрес или
затруднения, чиято интензивност превишава неизбежната степен на страдание,
присъщо на дадено действие на държавен
орган (жалба Кудла срещу Полша [Kudła v. Poland [GC], no.
30210/96, §§ 93‑94, ECHR 2000‑XI];
вж. решение по делото Ирландия срещу
Великобритания [Ireland
v. the United Kingdom, judgment of 18 January 1978, Series A no. 25, p.
65, § 162]).
За да се разглежда дадено отношение като увреждане, то
трябва да достигне определен минимум на
сериозност /делото „Г.срещу България” (Жалба № 47823/99)/. Преценката на този минимум е относително понятие и зависи
от общите факти по делото и по-конкретно от естеството и контекста на
отношението, условията на изпълнение на мярката, нейния срок, физически и
психически последици, както и понякога, от пола, възрастта и здравословното
състояние на потърпевшия (Справка ”Валашинас срещу
Литва”, № 44558/98, § 101,
ЕСПЧ 2001‑VIII). Задължението на съда се
ограничава следователно до проучване на личното състояние на ищеца,
претърпял спорното отношение
(Справка ”Аер срещу Белгия”, решение от 30 юли 1998 г., Сборник с решения и
постановления 1998-V, стр. 1958-1959, §§ 34-37).
От изслушаното
заключение по съдебно-психологическата експертиза става ясно, че претърпените
от ищеца отрицателни емоции са свързани не само с конкретната ситуация, но и с
неговите личностни характеристики, заради които той обичайно реагира по същия
начин при стресови и травматични обстоятелства. Не беше установено интензитета
на безспокойствието и притеснението му да надвишава минимума на сериозност,
които биха били изпитани от друго лице в същото положение – съставен срещу него
акт за установяване на административно нарушение.
Освен това,
вещото лице е установило, че отрицателните преживявания са свързани и с
влошеното здравословно състояние на сестрата на ищеца. Според експертизата,
събитиято, което ищеца сочи като увреждане не е нанесло трайни психични
изменения. По делото няма данни за влошаване на здравословното състояние на
ищеца в следствие на съставените срещу него АУАН и НП. С отмененото НП на Б.Ш.
е било налошено лишаване от управление на МПС само за един месец и няма данни в
този период той да е претърпял трайни физически и психически последици, които
да са влошили здравето му.
Включеното в
справката за нарушител отнемане на шофьорската книжка от 20.03.2020г. до
30.09.2020г. не може да бъде вменено като увреждане, нанесено от ОД на МВР –
Варна предвид свидетелските показания на адвокат Д. Б., че служители от КАТ
гр.Добрич са отнели сведителството за управление на МПС на Б.Ш. на друго
основание и в друг период, различни от сочените в иска му за неимуществени вреди.
Свидетелските
показания на адвокат Д. Б. не могат да бъдат ценени като безпристрастни и
непредубедени, предвид факта, че свидетелката е представлявала ищеца като
адвокат по н.а.х.д. №1509/2020г. и н.а.х.д. №4099/2020г. и двете на ВРС, както
и по к.н.а.х.д. № 2039/2020г. на Административен съд гр.Варна и следователно е
заинтересована от изхода на настоящото дело. Освен това, нейните показания не
доказват претърпени болка и страдания, а
единствено гняв и претеснение, за които не се установи да са надвишили неизбежния праг на подобни отрицателни емоции, свързани със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, съответно с
издаване на наказателно постановление.
Следователно,
съдът намира за неоснователен искът за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, тъй като не беше доказано по
безспорен и категоричен начин настъпването на такива.
Предвид изхода
на това дело, ответната страна има право на присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи съгласно чл.37 от Закона за
правната помощ във връзка с чл.24 предл.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, чиято разпоредба определя юрисконсултското възнаграждение по административни дела с материален интерес да бъде от 100 до 360 лв. Предвид фактическата
и правна сложност на разглежданото дело, съдът намира, че в полза на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от
100 лева.
Воден от горното, и на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.143 ал.3
от АПК, Административен съд – Варна, ХІХ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.А.Ш.
предявен срещу Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – гр.Варна за имуществена вреда в размер на
2600 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с производствата по административно-наказателни
дела № 1509/2020г. и №4099/2020г. и двете по описа на Районен съд – Варна и касационно
административно-наказателно дело №2039/2020г. по описа на Варненския
административен съд и ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в
сила на решението до окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.А.Ш.
предявен срещу Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – гр.Варна за претърпени неимуществени
вреди в периода от 18.12.2019г. /датата на връчване на акт за установяване на
административно нарушение №381042,
съставен на 30.11.2019г./ до
15.04.2021г. /датата, на която е влязло в сила решението по н.а.х.д.
№4099/2020г. на ВРС/ в резултат на съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №381042/30.11.2019г., за които се претендира обезщетение
в размер на 4500 лева.
ОСЪЖДА Б.А.Ш. да заплати
на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр.Варна
юрисконсултско възнагражедние в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на
Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: