Р Е Ш Е Н И Е
№……… ./
.12.2017 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при секретар М.И., като разгледа докладваното от
съдия Бажлекова въззивно гражданско дело № 1679 по описа
за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото
производство е образувано по въззивна жалба на К.И.К.
срещу решение № 2166 от 26.05.2017 г., постановено по гражданско дело № 8424 по
описа за 2016 г. на 43-ти състав на Районен съд – Варна, с което упражняването
на родителските права по отношение на детето М.Н., ЕГН ********** е
предоставено на бащата М.Н., определено е местоживеене на детето на адреса на
бащата, като е определен режим на лични отношения на детето с майката, както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в
неделя, един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск,
през коледните празници на всяка четна календарна година от 10 на 24.12. до 10
ч. на 26.12 и през новогодишните празници на всяка нечетна календарна година от
10 часа на 31.12. до 10 часа на 02.01; за великденските празници на всяка
нечетна година от 10 часа на Великден до 17 часа на втория ден на Великден; въззивницата К. е осъдена да заплаща издръжка в полза на
детето в размер на 115лв.
В
жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и в противоречие с материалния закон. Въззивницата
счита, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимна връзка. Изводите на съда не се потвърждават от
установените по делото факти и събраните доказателства. Сочи, че необоснован и
в разрез с доказателствата са изводите на съда, че бащата е по- подходящ
родител да упражнява родителските права, като се посочва, че родителите не са
изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК и съдът не е чул и взел предвид техните
съображения относно най –добрия интерес на детето. Не са спазени дадените в
Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС задължителни указания за
извършване на комплексна преценка на всички обстоятелства, от значение за
определяне на кой от родителите следва да се предоставят за упражняване
родителските права. Не е извършена преценка на доказателствата по делото,
установяващи възпитателските качества и морала на бащата и не са обсъдени
доказателствата, които сочат на агресивно поведение от негова страна спрямо въззивницата. Съдът не е обсъдил възрастта и пола на
детето, като не е отчетено и обстоятелството, че детето е трето по ред за
бащата и първо и единствено за майката, за което тя държи да се грижи лично, с
помощ от страна на майка си. Не е взета предвид и голямата възрастова разлика
между детето и бащата, който предвид работата си и служебните си ангажименти
няма възможност да взема детето от училище и да оказва помощ при подготовката
му за следващия ден. Излага се, че след постановяване на обжалваното решение са
настъпили нови факти: в почивни дни, в които не се осъществява режим на лични
отношения с майката, бащата води детето при бабата по бащина линия, където
остава с преспиване и детето прекарва повече време с нея отколкото с бащата;
след узнаване на постановеното решение, детето е разстроено; майката е обособила
детска стая в жилището си.
Иска
се отмяна на решението и постановяване на ново, с което упражняването на
родителските права да се предостави на майката, да се определи местоживеене на
детето при майката, като бащата бъде съден да заплаща месечна издръжка в полза
на детето в подходящ размер.
В
срока по чл.263, ал. 1 от ГПК М.И.Н. е подал отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на
така постановеното решение от ВРС. Не се оспорва твърдението на въззивницата, че е обособила детска стая в дома си. Твърди,
че след приключване на устните състезания по делото пред първа инстанция са
настъпили нови факти и обстоятелства – след пребиваване на детето при майката в
режима на лични отношения, то се прибира с травми и наранявания; майката е
подарила на детето ховърборд и му е разрешила да го
управлява без да ползва протектори, като след падане детето е било с разранено
и отекло коляно. Твърди се, че нараняването на ръцете на детето, което учи в
НУИ“Добри Христов“ и свири на пиано би довело до непълноценно представяне на
годишните изпити и концерти; през м. юли 2017г.
детето е необезопасен с детско столче пътник в колата на майката и
претърпява ПТП, като бащата не е уведомен; през м. юли 2017г., в периода,
когато за нея се е грижила майката М. е преустановило упражненията по пиано; въззивницата отклонява предложението на бащата да вижда и
взема детето при режима определен с постановеното по делото решение, който е
по-благоприятен от привременния.
Варненският
окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и
със събрания доказателствен материал, намери за
установено следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от М.И.Н. срещу К.И.К., иск с правно
основание чл.127, ал.2 от СК. Претендира се родителските права по отношение на
детето М. М.Н., ЕГН ********** да бъдат предоставени за упражняване на бащата,
при когото да бъде определено и местоживеенето на детето, като бъде определен
режим на лични контакти между майката и детето, и същата да бъде осъдена да
заплаща издръжка в полза на детето в размер на 105 лева месечно, считано от
датата на влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства за
изменението или прекратяване на задължението за издръжка.
Ищецът
излага, че от съвместното си съжителство с ответницата имат родено едно дете – М.,
р. на 27.11.2008г. След раздялата на страните от 31.05.2016г., грижи за детето
полага основно ищецът, с помощта на майка си. Страните не са постигнали
съгласие по въпросите относно упражняването на родителските права,
местоживеенето на детето, режима на личен контакт на детето с родителя, който
не упражнява родителските парва и издръжката. Твърди, че ответницата манипулира
желанието на детето да живее с двамата си родители, като го заблуждава относно
възможността те да съхранят партньорските си отношения и го подтиква да увещава
баща си да запази семейството. Съзнателно и целенасочено прави детето очевидец
на сцени, които да провокират страх у детето от възможна раздяла с родителя,
внушава му негативно отношение към бащата. Ищецът счита , че притежава по-добри
възпитателски качества, проявява търпение и разбиране в отношенията си с детето
и е в състояние е да полага и полага по-добри непосредствени грижи за него,
полага усилия за материалното му обезпечаване. Излага, че детето е еднакво
привързано към двамата родители, но счита, че той има социално обкръжение,
което ще въздейства по-благоприятно при развитието на детето. Осигурил е
отлични жилищно –битови условия, които удовлетворяват всички потребности на
детето и може да разчита на помощ от страна на своята майка при полагането на
ежедневните грижи за детето.
В
срока по чл. 131 ГПК К.И.К. е оспорила предявените искове като неоснователни.
Към производството по гр.д. № 8424/2016г. е присъединено производството по
гр.№10714/2016г., образувано по подадена от К.И.К. срещу М.И.Н. искова молба, с
правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне на родителските права по
отношение на детето М. за упражняване на майката, определяне на местоживеене на
детето при майката, като бащата бъде осъден да заплаща издръжка в полза на
детето в размер на 1000лв., както и определяне на режим на лични контакти на
детето с бащата. Излага, че до раздялата на страните тя като майка е полагала
преимуществено ежедневните грижи за детето Бащата системно е закъснявал след
работа и не се е прибирал в продължение на дни.
С
писмен отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК, М.Н. е оспорил предявените от К.К. искове като неоснователни. Оспорва твърденията изложени
от К.К., че не е полагал грижи за детето, системно е
закъснявал след работа и не се прибирал в дома си в продължение на дни.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, наМ. за установено от фактическа страна
следното:
Видно
от удостоверение за раждане № 84193, издадено въз основа на акт за раждане №
II-1056 /01.12.2008г.страните са родители на детето М. М.Н., с ЕГН **********,
родена на ***г.
Не
е спорно, а и от приетите по делото доказателства се установява, че след
раздялата на страните през месец юни 2016г., детето живее с бащата, който
полага и непосредствените грижи за него.
Детето
е било ученичка във 2б клас през учебната 2016/2017г., в „Национално училище по
изкуствата Д.Христов“, гр.Варна, видно от представеното заварено копие от
ученическа книжка на М.Н..
От
представените по делото трудови договори, справки от НАП, копия на подаване от
страните данъчни декларации и трудови книжки,
се установява, че М.Н. работи по служебно правоотношение и получава
месечно възнаграждение в размер над средната за страната работна заплата, а К.К. работи по трудово правоотношение, от което получава
доход в размер на около средната за страната работна заплата.
В
представения пред първоинстанционния съд социален доклад,
изготвен от социален работник при
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна след посещение в домовете на страните,
разговор с детето М. и класния й ръководител
е посочено, че към момента на извършване на проучването преки и
непосредствени грижи за детето полага бащата, като се случва в грижите да се
включва и бабата на детето по бащина линия М.Л./ вземане от училище, надзор,
придружаване, хранене/. Личен контакт на детето с майката се осъществява
съгласно определение № 11737/01.11.2016г. по гр.д. № 10714г. /2016г. на ВРС, с
което са определени привременни мерки относно упражняването на родителските
права, режим на личен контакт и издръжката на детето. Контактите на детето с
майка му, извън регламентирания режим са редки. Детето живее в триетажна къща, заедно
с баща си. Къщата, находяща се в гр.Варна,
ул.“Арх.Марин Маринов“ №2 е собственост на бащата М.Н.. На първия етаж от
жилището има всекидневна с дневен тракт, кухня, спалня и санитарни помещения, а
на втория – две детски стаи, спалня и кухненски бокс; в дома са налице всички
необходими мебели и уреди за съвременното домакинство; жилищно-битовите и
хигиенни условия са на високо ниво; детето разполага със самостоятелна стая и
обособена стая за игри; във всекидневната има пиано.
Майката
К.К. живее в собствен апартамент, находящ
се в гр.Варна, ул.“Арх.Жечко Чолаков“ №1, състоящ се от хол с кухненски бокс,
детска стая, спалня, килер и санитарни помещения. В апартамента са налице добри
условия за отглеждането на детето.
Подкрепяща
среда за отглеждане на детето е установена единствено по бащина линия, в лицето
на бабата на детето М.Л..
От
приетия от въззивната инстанция социален доклад,
изготвен от ДСП Варна се установява, че детето се среща с майката в рамките на
определения от съда режим, като се е случвало М. да прекарва време с майка си и
извън определените дни. Потребностите на детето, свързани със задоволяване на
физическите му нужди и развитие на интелектуалните му способности са
задоволени. По данни на личния лекар на детето, същото е в добро общо
здравословно състояние, като към момента на извършване на проучването – м.
октомври 2017г. се провежда лечение с медикаменти във връзка с „остър синуит. Неуточнен“. По мнение на детски лекар алерголог детето има алергия към котка, а по данни от
бащата, майката на детето е отглеждала котка в жилището си. Детето е ученичка в
трети клас на НУИ“Добри Христов“ и има изграден режим на отглеждане, съобразен
с възрастта и потребностите му. При грижите за М., бащата разчита на подкрепа
от страна на майка си, която посещава дома им, приготвя храна за М., а в някои
дни я води на уроци, помага й при изграждане на хигиенни навици. Детето има
изграден приятелски кръг от деца от учебното заведение и занималнята, както и
от деца, от района, в който живее.
В
доклада е посочено, че майката К.К. проявява
изключителна заинтересованост към детето във времето, в което е с нея и се
старае да участва в грижите за него. Променила е обстановката в жилището си,
като е обособила детска стая, интересува се от здравословното състояние на
детето, храненето му и образователното му развитие. Детето прекарва време и с
баба си по майчина линия, която през м.януари 2017г. се е завърнала в България
от Испания, където е живяла от 2000г.
При
проведения от социалния работник разговор с детето, то е заявило, че желае да
контактува редовно с майка си и да прекарва повече време с нея.
В
заключение в доклада е посочено, че М. има изградена емоционална връзка с
двамата си родители и близки и роднини по бащина и майчина линия. Детето се е
адаптирало към условията, в които расте и се развива. Въпроси, свързани с със
споровете между родителите и неуредените отношения будят у него напрежение и
тревожност. Постановения с решение №2166/26.05.2017г. режим за упражняване на
родителските права и контакти на детето М. с майката е подходящ и не следва да
се променя.
От
заключението на приетата пред първоинстанционния съд
СПЕ се установява, че са налице разлики в начините на подход към детето и методите
на възпитание при родителите, но и
двамата разполагат с необходимия родителски капацитет за отглеждането му.
Детето е привързано към двамата родители, но е емоционално натоварено от
конфликта между тях. То страда от раздялата на родителите си. Приема за верни и
истински доводите на баща си за раздялата му с майка й и не ги подлага на
съмнение, като от друга страна съзнава, че майката страда като поставена в
по-слаба позиция и изразява готовност да й помогне.
Пред
първоинстанционния съд е прието заключение на СМЕ, от
което се установява, че бабата на детето по бащина линия – М.Л. страда от
хронични заболявания, които са медикаментозно контролирани, не намаляват
нормалната за възрастта й двигателната активност, не ограничават възможностите
й за комуникация, преценка за околната действителност и вземане на решения.
Според заключението не е налице пречка бабата на детето да изпълнява
ежедневните си задължения и да се грижи както за себе си, така и за детето,
доколкото тези грижи не включват тежка физическа активност или емоционално
напрежение.
От показанията на изслушаните по делото
свидетели С.М.Т., Е.В.К.а, Р.
В.П.-Д., Л.Р.М./ разпитани пред първоинстанционния
съд/, Д.Д., Д.К. и К.К./разпитани пред въззивната
инстанция/, се
установява, че докато родителите са живеели заедно и двамата са полагали грижи
за детето. По-често майката вземала детето от детската градина, а на родителски
срещи и двамата ходели еднакво често.
Свидетелката Л.
М.
е заявила в показанията си, че страните по делото са й разказвали различни
неща, оплаквали се един от друг за осъществяване на физически насилие, но тя не
е била очевидец на такива случки. След раздялата на страните, детето живее при
бащата, който полага и ежедневните грижи за него. Води го и го взема от
училище. Според свидетелите детето е спретнато и чисто облечено и в добро настроение.
Свидетелите Е.К.а и Д.К., които имат преки и непосредствени впечатления от
ежедневието на детето са заявили, че бащата води сутрин М. на училище, вечер се
прибират заедно около 18 часа; често пазарували в магазина на свидетелите, като
бащата подбирал много внимателно какво ще вечерят. През лятото детето
посещавало лятна занималня и езиков лагер. От есента на 2017г. М. записал М. на
школа по математика и я води там всяка събота. Свид. Д.К.
заявява в показанията си, че е станал очевидец на пътен инцидент през лятото на
2017г. с управляван от К.К. автомобил. М. седяла на
задната седалка на колата без обезопасително столче. Същият
свидетел споделя впечатление, че поведението на М. се е променило, откакто тя
живее само с баща си и той полага ежедневните грижи за възпитанието й – станала
е по-спокойна. В показанията си свидетелката Д.заявява, че преди две години К.К. й е споделила, че М. е упражнил физическо насилие спрямо
нея в присъствието на детето. Детето споделило в разговор със свидетелката, че
желае да е с майка си и, че тя много й липсва. Според свидетелката детето
страда от раздялата с майката и е много щастливо, когато е с нея. В показанията
и свидетелката посочва също, че често е вижда детето, придружавано на връщане
от училище от баба си по бащина линия. Заявява също, че при К. живее и нейната
майка, която е болна.
Свид. К., която заявява, че има
връзка с М.Н. от месец август 2017г., но не живее с него в общо домакинство
посочва, че тя и нейните родители са били търсени и притеснявани от К., чрез
отправяне на обиди и заплахи. Според свидетелката майката настройва детето
срещу бащата.
При
въззивното разглеждане на делото са приети:
амбулаторен лист от извършен преглед на детето М. от 25.10.2017г., при който е
поставена диагноза „остър вулвит“ и е препоръчан
консулт с нефролог и провеждане на ежедневни хигиенни
мероприятия; резултати то микробиологично изследване от 26.10.2017г.; резултата
от лабораторно изследване от 12.09.2017г.; медицинско направление от
21.10.2017г.; медицинско направление от 21.10.2017г.; амбулаторен лист от
27.10.2017г. с диагноза остър синуит; резултати от
лабораторно изследване от 28.09.207г..
Родителите
са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.
При
така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
59, ал.4 СК съдът преценява на кого от родителите да предостави
упражняването на родителските права с оглед всички обстоятелства и интересите
на детето, отчитайки: възпитателски качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността
на детето към родителите, пол и възраст на детето, възможността за помощ от
трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности. Преценката
по всяко дело е конкретна. Дефиниция на понятието "упражняване на
родителски права" е дадена в т. І на Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по
гр. д. № 3/1974 Г., Пленум на ВС, съобразно която: "Под упражнение на
родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и
действията по закрилата, защитата и представителството на децата." Изрично
е подчертано, че се предоставя само упражнението на правата, защото задълженията
на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се
запазват. Съдебната практика трайно приема, че указанията в постановлението
запазват силата си и тълкуването на материалния закон с това Постановление
следва да бъде зачитано и при действащия СК-2009г. Част от критериите, от които
следва да се ръководи съдът при решаването на спор за упражняване на родителски
права са нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, но изброяването
е примерно. Не е изчерпателно и изброяването на критериите в ППВС №1/1974г.,
като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него
обстоятелства. Изброените в постановлението обстоятелства обаче са минимумът,
който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрият интерес на детето
и съдът дължи обсъждането им. В Семейния кодекс, приет през 2009г. е предвидена
и възможност родителите да постигнат споразумение, като сами по общо съгласие
да решат въпросите относно отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца.
Споразумение, с което страните са постигнали съгласие за съвместно упражняване
на родителските права и алтернативно местоживеене на детето при режим удобен за родителите и отчитащ
интересите на детето подлежи на одобрение от съда. При липса на съгласие между
родителите, съдът следва да постанови решение, като предостави упражняването на
родителските права на единия от родителите и определи местоживеене на детето,
като обсъди обстоятелствата, посочени в чл.59, ал.4 СК и Постановлението и
вземе предвид най-добрия интерес на детето.
В
случая не е постигнато съгласие и споразумение между страните по делото относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични
контакти на детето с родителите. От изложените, твърдения, искания и събраните
по делото доказателства се установява, че и двамата родители желаят да им бъде
предоставено упражняването на родителските права. Двамата желаят да отглеждат и
се грижат за детето, имат изградена емоционална връзка с него, обичат го и
разполагат с подходящи условия и възможности за отглеждането му. И двамата
заявяват, че детето следва да осъществява пълноценни контакти с родителя, който
няма да упражнява родителските права.
От
събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че основните грижи за отглеждането и възпитанието на
детето след раздялата на родителите се полагат от бащата, с помощта на бабата
по бащина линия, която оказва подкрепа и съдействие. След раздялата на
страните, детето е останало да живее при бащата в дом, в който е живяло
дотогава с двамата родители. В жилището има осигурени отлични битови условия.
Майката К.К. се е установила да живее в друго жилище,
което е нейна собственост, като от м. януари 2017г., там живее и нейната майка
– баба на детето. По делото има данни, че последната е с влошено здравословно
състояние. В жилището има много добри битови условия. К.К. работи по
трудов договор и получава основно месечно възнаграждение в размер на 600лв.
Бащата
работи по служебно правоотношение и получава възнаграждение в размер над
средната за страната заплата, като е в състояние да осигурява нормална издръжка
за семейството си. Не се установява от доказателства по делото, че работата и
на двамата родители налага отсъствия от града или страната поради командироване
или други причини.
При
изслушването на бащата същият е заявил, че при нужда за грижите за детето може
да разчита на помощ от майка си. Счита, че детето следва да има контакти с
майка си и той не ги е ограничавал, но желае те да са урегулирани предвид
установения режим и график за занимания на детето.
От
доказателствата по делото не се установява бащата или негови близки да са
създавали пречки за осъществяване на контактите на детето с майката.
При
изслушване на майката същата заявява пред съда, че желае да й се предостави
упражняването на родителските права защото има силна емоционална връзка с
детето и то иска да живее с нея. Счита, че предвид пола на детето, тя е
по-подходящия родител за упражняването на ежедневните грижи за него. Излага
притеснения от това, че бащата запознава детето и води в дома си жени, с които
има връзки.
От
всички доказателства по делото се установява, че детето, обича и е привързано и
към двамата родители и има силна емоционална връзка с всеки един от тях. Пред социалния работник е заявило, че желае
да има по-чести контакти с майка си. Детето М. посещава училище и през учебната
2017/2018г. е в трети клас. Според проведеното социално проучване М. има
изграден приятелски кръг сред децата в училище и района, в който живее. Според
класния ръководител на М., тя е отлична ученичка и е адаптирана в училищната
среда. Пристига в училище в добър и спретнат вид. На родителски срещи ходят и
двамата родители.
От
събраните по доказателства, включително и посоченото в приетия социален доклад,
се установява, че и двамата родители разполагат с подходящи битови условия, при
които детето да живее.
Относно
социална среда, при която се отглежда детето, съдът наМ.,
че по делото не се установява детето да се отглежда в рискова среда. Доказа се
по делото, че майката на бащата го подпомага при отглеждането и възпитанието на
детето. От ангажираните по делото доказателства не се установяват наведените в
жалбата твърдения, че обективно бащата не е в състояние да полага ежедневните
грижи за детето, както и, че те се полагат преимуществено от бабата по бащина
линия, при когото то е оставяно често с преспиване.
От
данните по делото безспорно се установява, че М. е привързана и към двамата
родители, които имат нужния родителски капацитет да я отглеждат и възпитават.
Двамата родители са полагали грижи за детето, като освен заявеното желание,
имат и обективна възможност да полагат грижи за детето. В тази връзка, съдът наМ., че от данните по делото не се установяват твърденията
на майката, че бащата не полага достатъчно грижи за здравословното
състояние и хигиената на детето.
Напротив от представените медицински документи се установява, че той е
предприел адекватни действия и е положил необходимите грижи, като са взети
мерки за преодоляване на възникнали здравословни проблеми на детето.
Обстоятелството,
че детето е от женски пол само по себе си
не може да обоснове извод, че бащата не е в състояние или е по-малко
подходящ да полага грижи за неговото отглеждането и възпитание. В случая от събраните по делото доказателства
се установява, че бащата е осигурил много добри битови условия за отглеждането
на детето и полага необходимите непосредствени и ежедневни грижи за възпитанието му, подпомаган от майка си. Не се
установяват отсъствия на бащата от дома за кратки или продължителни периоди от
време по каквито и да е причини. Установява се той се интересува от развитието
и поведението на детето в училище и полага адекватни грижа и контрол за
подготовката му с учебния материал.
Майката
живее в собствено жилище, работи на пълен работен ден. От началото на 2017г.
при нея се е установила и нейната майка, за която по делото има данни, че е с
влошено здравословно състояние и не би следвало да се очаква да оказва помощ
при обгрижването на детето.
От
събраните по делото доказателства се установява, че бащата разполага с
по-високи материални възможности, като по този критерий има предимство пред
майката.
По
критериите наличие на възпитателски качества, морален облик, грижи и отношение
на родителите към детето, желание на родителите да отглеждат и възпитават
детето, пол и възраст на детето,
привързаност на детето ищцата и ответника имат равен потенциал.
Бащата
има предимство пред майката при преценката за най-добрия интерес на детето, кой
от двамата родители да упражнява родителските права от гледна точка на
възможност да разчита на помощ от близки при отглеждане на детето и изградените
емоционални връзки между детето и тези близки и приятелска среда. Съдът взема
предвид и обстоятелството, че детето се отглежда в дома, в който се е родило, в
позната обстановка, където има изградена среда и установени приятелски
отношения. Промяната в битовата и социална обстановка биха създали дискомфорт и риск за емоционалното състояние на детето.
Извършвайки
преценката, съдът взема предвид обективния факт, че след раздялата на
родителите преди повече от година, детето е живяло с бащата, който е полагал и
ежедневните грижи за него. Установи се, че детето се чувства добре и сигурно в
настоящото си обкръжение, като е
изградило и приятелски кръг сред децата
в квартала и училище.
Съвкупното
обсъждане на посочените условия налага извод, че интересът на детето ще се
охрани най-добре, ако се определи местоживеене на детето при бащата, на който
се предостави и упражняването на родителските права. Предвид изложеното
решението в тези части е правилно и следва да се потвърди.
Следва
да се регламентира разширен режим на лични отношения с майката, за да не бъде
изгубена емоционалната връзка на детето с този родител. Настоящият състав на
съда наМ., че определения от първоинстанционния
съд режим на лични контакти на детето с майката не осигурява в достатъчна
степен интереса на детето с оглед съхраняване на емоционалната близост. Съдът наМ., че
подходящ и отговарящ на интересите на детето е следния режим с майката К.К.: майката да има право да вижда и взема детето М. при
себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч. в петък до
18ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск, по споразумение с
майката, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли
всяка година; на рождения ден на майката
– двадесет и трети март от 10 часа до 18 часа;
всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с
Коледа и през месец май, дните, които са обявени за официални празници,
неучебни и почивни от 18 часа на деня предхождащ първия неучебен ден до 16 часа
на последния неучебен ден, първите пет дни от коледната и великденска ваканция;
всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година
и Великден от 18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на
последния, последните пет дни от коледната и великденската ваканции.
С
оглед установените възможности на родителите да осигуряват материално и
социално-битово детето и размера на получаването от тях доходи, съдът приема,
че нужната му обща месечна издръжка е в размер на 200лв. Бащата следва да поеме
по-малката част – 85лв., предвид обстоятелството, че ще полага преките и
непосредствени грижи за детето. Майката следва да бъде осъдена да заплаща
месечна издръжка в размер на 115лв. Първоинстанционното
решение в частта относно определената
издръжка, дължима от майката следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Предвид
изхода от спора, въззивницата К. К. следва да заплати
на въззиваемия и сторените в настоящото производство
разноски в размер на 1505лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2166/26.05.2017г.,
постановено по гр.д. № 8424/2016г., по описа на ВРС, в частта, с която е
определен режим за осъществяване на лични контакти между майката К.И.К., ЕГН **********
и детето М. М.Н., р. на 27.11.2008г., с ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от 18:00 ч. на петъчния ден до 18:00 часа в
неделя(с преспиване в петък и събота), един месец през лятото, когато бащата не
е в платен годишен отпуск, през Коледните празници -на всяка четна календарна
година за времето от 10,00 часа на 24.12. до 10,00 часа на 26.12. и през
Новогодишните празници - на всяка нечетна календарна година за времето от 10:00
ч. на 31.12. до 10:00 часа на 02.01., за Великденските празници - на всяка
нечетна година за времето от 10:00 часа на Великден (неделя), до 17:00 часа на
втория ден на Великден(понеделник)
И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между майката К.И.К., ЕГН ********** и детето М. М.Н.,
р. на 27.11.2008г., с ЕГН **********, както следва: майката К.И.К. има право да
вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за
времето от 18ч. в петък до 18ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото,
когато бащата не е в платен годишен отпуск,
по споразумение с бащата, а ако такова не бъде постигнато – от първи до
тридесет и първи юли всяка година; всяка
година на рождения ден на майката – двадесет и трети март /23.03./ от 10 часа
до 18 часа; всяка нечетна година –
дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните,
които са обявени за неучебни и почивни от 18 часа на деня предхождащ първия
неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от коледната
и великденска ваканция; всяка четна
година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и
Великден от 18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на
последния почивен/неучебен ден; последните пет дни от коледната и великденската
ваканции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2166/26.05.2017г., постановено по
гр.д. № 8424/2016г., по описа на ВРС, в частите, с които е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето М. М.Н., р. на
27.11.2008г., с ЕГН ********** на бащата М.И.Н., ЕГН **********; определено е
местоживеене на детето М. М.Н. на адреса на бащата М.Н. *** и К.И.К. е осъдена
да заплаща в полза на детето М. М.Н., чрез неговия баща и законен представител М.Н.
месечна издръжка в размер на 115лв., считано от влизане в сила на решението до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, дължима на всяко
пето число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
К.И.К., ЕГН ********** да заплати на М.И.Н., ЕГН ********** сумата от 1505лв.,
представляваща разноски във въззивното производство
на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС,в месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :