Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 23.07.2021 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На първи юли две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Гергана Бабикова
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №1204 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.45, ал.1, вр. с чл.53 ЗЗД, предявен от С.А.М., ЕГН: ********** и И.Б.М.,
ЕГН: **********,***, представлявани от адв. Г.Г., против Д.П.М., ЕГН: **********,
М.П.М., ЕГН:********** и М.С. Г. /преди развода Д./, ЕГН:**********, всички с
адрес: ***.
Ищците твърдят, че съгласно
нотариален акт №***, том V, дело №631/1977 г. по описа на РС - К., заверен от
съдия С.К., те били собственици на следния недвижим имот: апартамент №*, на
втори жилищен етаж, с квадратура 111,03 кв. м., част от ЖСК „М.“, намиращ се
гр. К., ул. „Г.“ №*.
Твърдят, че съгласно
кадастралната карта на гр. К., одобрена със Заповед № РД - 18-52/16.11.2011 г.,
имотът им е построен в ЖСК „М.“ с ид. № *******, застоена площ 663 кв. м.
Апартамент на ищците бил част от нея, с идентификационен № *******.10, с площ
111,03 кв. м., като административния му адрес бил: гр. К., ул. „Г.“ №**, вх.*,
ет.* /втори жилищен/.
Ищците твърдят, че апартаментът
над техния – на трети жилищен етаж в същата сграда, бил собственост на ответниците
Д.П.М. и М.П.М., като се ползвал от ответницата М.С.Д..
Проблемите на ищците с
ответниците били още от 2004 г. Тогава се появил теч по тавана на банята,
тоалетната и кухнята в апартамента на ищците. Те многократно молили ответниците
да отстранят повредата, тъй като течът все повече се увеличавал и се появил
мухъл. Същите отказали категорично, като заявявали, че проблемът не е в тях, а
от друг съсед. Ищците предложили дори за своя сметка да отстранят проблема, но
им бил необходим достъп до апартамента на ответниците, но отново получили
отказ. Със свои средства ищците отстранили доколкото им било възможно теча, но
само частично. След няколко месеца течът отново наводнил апартамента им и това
ги принудило на 12.07.2006 г. да изпратят нотариална покана до ответниците, с
молба да бъде посетен апартамента им от майстор, който да констатира проблема и
да го отстрани. Ищците предложили да заплатят всички разходи, дори дали
възможност на ответниците сами да изберат майстор, но отново без резултат.
В безсилието си ищците уведомили
дори Районна прокуратура – гр. Карлово за така създадената ситуация. Била
заведена преписка, която била прекратена от РП-К. с Постановление от 29.06.2006
г.
През 2017 г., ответниците
заминали за Г., където работили. Течовете спрели, ищците направили цялостен
ремонт и всичко било наред. През 2019 г. ответниците са върнали от чужбина и
заживели отново в апартамента. Проблемите не закъснели, отново започнали течове
и мухъл по стените. Собствеността на ищците била отново засегната, като при
това наводнение най-много били щетите по санитарния възел – цялата мазилка била
напукана, всичко се ронело, появил се и мухъл.
Ищците своевременно са известили
ответниците за случилото се, като поискали да платят причинените щети. Повикали
специалист по строителството, който оглед на място определил стойността на
ремонта за отстраняване на същите в размер на около 276,48 лв. Стойността на
ремонта била определена на база подадена оферта от „Т.“ ООД от 01.09.2020 г., с
описани в нея подробно дейности и суми, относно отстраняване на щетите.
Ответниците обаче заявили, че
няма да поемат разходите по ремонта, тъй като щетите не били причинени от тях.
Поради факта, че на ищците бил
отказан достъп до апартамента на ответниците, то нямало как да знаят каква е
причината за периодичните наводнения на апартамента им – дали същата е поради
недобросъвестно експлоатиране на имота на ответниците или поради някаква
повреда.
Предвид гореизложеното, за ищците
бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищците молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да им заплатят солидарно сумата от общо
276.48 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
собствения им недвижим имот – апартамент с ид. № *******.10, с квадратура 111,03
кв. м., с административен адрес: гр. К., ул. „Г.“ №**, вх.*, ет.* /втори
жилищен/ част от ЖСК „М.“ с ид. № *******, причинен от теч в жилище,
собственост на Д.П.М. и М.П.М. и ползвано от М.С. Г., находящо се в гр. К., ул.
„Г.“ №**, вх.*, ет.* /трети жилищен/, ведно със законна лихва, считано от
датата на констатиране на щетата – 01.09.2020 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
Претендират се и направените по
настоящото дело разноски.
Отговор на исковата молба е
депозиран от ответниците Д.П.М. и М.С. Г., които оспорват иска. Твърдят, че
живеят в апартамент №* в ЖСК „М.“ и потвърждават, че апартаментът на ищците се
намира под техния. Твърдят, че още от настаняването си в този имот през 1977
г., ищците имали лошо отношение към тях. Въпреки опитите да бъдат учтиви и
любезни, ищците се държала грубо и агресивно и често предизвиквала скандали. С.М.
непрекъснато си въобразявал някакви течове и влизал в апартамента им да
проверява чешмата и водопровода. Въпреки, че не откривал никакви повреди, не
спирал да ги обвинява, че са причинили щети по неговия апартамент. Всъщност той
самият изкъртил тавана си и извършил ремонти, с които нарушил целостта на
сградата. Изградил в близост голям гълъбарник, който бил източник на неприятни
миризми и мръсотия. Ответниците отричат да имат нещо общо с течовете в апартамента
на ищците и молят съда да отхвърли иска като неоснователен.
Ответницата М.П.М. не представя
отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и се
установява от представените писмени доказателства – Нотариален акт № ***, том II, дело №629/1977 г. по описа на
РС – К., Нотариален акт №***, том V, дело №631/1977год. по описа на РС – К.,
Нотариален акт за дарение № ***, том 4, дело 1316/1993 г., схема
№15-875540-25.09.2020 г. на самостоятелен обект в сграда и скица на сграда
№15-875541-25.09.2020 г., че ищците и ответниците обитават една жилищна сграда
– ЖСК „М.“, находяща се на ул. „Г.“ в гр.
К., с идентификационен № ******* по кадастралната карта на гр. К., одобрена със
Заповед № РД - 18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Не се спори, че ищците са
собственици на апартамент с ид. № *******.10,
с административен адрес: гр. К., ул. „Г.“ №**, вх.*, ет.* /втори
жилищен/. Ответниците Д.П.М. и М.П.М. са
собственици на апартамента над тях – на адрес: ул. „Г.“ №24, вх.Б, ет.4 /трети
жилищен/, като са го придобили чрез дарение от своята майка –ответницата М.С. Г.,
която е запазила право на живеене и ползване, безвъзмездно, до края на живота
си.
Не е спорно също, че отношенията
между страните по делото са обтегнати, като през годините периодично е имало
оплаквания от ищците, че поради течове от апартамента на ответниците, са
причинявани материални щети в тяхното жилище. В тази връзка като доказателства
са представени Постановление на РП К. от 29.06.2006 г. за отказ да се образува досъдебно
производство и Нотариална покана от 12.07.2006 г. за уреждане на отношенията,
адресирана от С.М. до Д.М. и М.М..
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане с правно
основание чл.45 от ЗЗД. Искът е допустим, тъй като е подаден от надлежна
страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство. Разгледан по
същество искът е основателен, поради следните съображения:
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Отговорност за за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или
бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между
противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат
имуществени и неимуществени, като в настоящото производство ищците са
претендирали само имуществени вреди.
За доказване на претенцията си
ищците представят в заверен препис оферта от „Т.“ ООД, съгласно която за ремонт
на санитарното помещение в апартамента им следва да се заплати сума в размер на
276.48 лева. Уважено е доказателственото им искане за назначаване на
съдебно-техническа експертиза, която да установи нанесени ли са твърдените от
тях материални щети, в какъв размер и каква е причината за настъпването им.
Съдебно-техническата експертиза не е изготвена, тъй като при неколкократните
опити на вещото лице М.К. да посети имота на ответниците, същите не са го
допуснали да извърши необходимия оглед. Вещото лице е отразило в представените
пред съда молби (л.92, л.93 и л.100), че за изпълнение на поставените задачи
следва да посети и имота на ответниците, но достъп му е бил отказан.
Съгласно установената съдебна
практика (Решение №90/21.01.2020 по дело №1919/2018 на ВКС, ТК, I т.о., Решение
№111/12.07.2018г. по т.д. №1892/2017г. на ВКС, ТК, І т.о, Определение
№363/29.03.2017 по дело №3510/2016 на ВКС, ГК, IV г.о. и др.), последиците на
чл. 161 от ГПК могат да бъдат приложени по отношение на страна в производството
само когато е налице нейно поведение, което създава пречки за допуснати
доказателства. Касае се до санкция за несъобразено със закона поведение на
страната, поради което се изисква то да е съзнателно. Последното предполага
страната да е била уведомена за допускането на доказателството от съда, но да
създава пречки за събирането му, а такива пречки са налице и при неоказване на
съдействие на вещите лица от допусната по делото експертиза. Условие за
приложение разпоредбите на чл.161 от ГПК е уведомяването на страната за
фактите, които съдът ще приеме за доказани в случай, че страната създава пречки
за проверката им.
С протоколно Определение от
27.05.2021 г. съдът изрично е уведомил ответниците по делото, че ако при
следващо посещение на процесния имот от вещото лице М.А.К. не го допуснат в него
и препятстват извършване на назначената съдебно-техническа експертиза, ще
приеме за доказани следните факти и обстоятелства: че в имота на ищците са
нанесени материални; че стойността на нанесените щети и сумата, необходима за
отстраняването им, е в размера, който се претендира с исковата молба; че
причината за материалните щети нанесени на ищците е виновното поведение
–действия и бездействия, на ответниците.
С молба вх. №264067/25.06.2021 г.
вещото лице М.К. посочва, че на 21.06.2021 г. е направил пореден опит да
извърши оглед в имота на ответниците, но не му е било отворено.
С оглед изложеното и на основание
чл.161 ГПК съдът приема за доказани фактите, относно които ответната страна е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно: че в имота на
ищците са нанесени материални; че стойността на нанесените щети и сумата,
необходима за отстраняването им, е в размера, който се претендира с исковата
молба; че причината за материалните щети нанесени на ищците е виновното
поведение – действия и бездействия, на ответниците.
При тези данни съдът приема, че
имуществените вреди на ищците са причинени от поведението на тримата ответници
и съгласно чл.53 ЗЗД те са солидарно отговорни за заплащането на обезщетението,
претендирано с исковата молба, тъй като е налице причинно-следствена връзка
между увреждащи действия/бездействия на ответниците и причинените вреди и няма
друга релевантна причина за настъпването им.
Горното налага извод за
основателност на иска, който следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
разноските по делото в размер на общо 350 лева – 50 лева за внесена държавна
такса и 30 лева за адвокатски хонорар.
Внесеният от ищците депозит за
съдебно-техническа експертиза от 200 лева, която не беше изготвена, следва да
им бъде върнат по банковата сметка, от която е преведен.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.П.М., ЕГН: **********, М.П.М.,
ЕГН:********** и М.С. Г. /преди развода Д./, ЕГН:**********, всички с адрес: *** да заплатят СОЛИДАРНО на С.А.М.,
ЕГН: ********** и И.Б.М., ЕГН: **********,***
сумата от общо 276.48 лв. (двеста седемдесет и шест лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
собствения им недвижим имот – апартамент с ид. № *******.10, с квадратура 111,03
кв. м., с административен адрес: гр. К., ул. „Г.“ №**, вх.*, ет.* /втори
жилищен/ част от ЖСК „М.“ с ид. № *******, причинен от теч в жилище,
собственост на Д.П.М. и М.П.М. и ползвано от М.С. Г., находящо се в гр. К., ул.
„Г.“ №**, вх.*, ет.* /трети жилищен/, ведно със законна лихва, считано от
датата на констатиране на щетата – 01.09.2020 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА Д.П.М., ЕГН: **********, М.П.М.,
ЕГН:********** и М.С. Г. /преди развода Д./, ЕГН:**********, всички с адрес: *** да заплатят СОЛИДАРНО на С.А.М.,
ЕГН: ********** и И.Б.М., ЕГН: **********,***
сумата от сумата от 350.00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски
по делото.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат
заплатени по следната банкова сметка ***: IBAN: ***,
BIC: *** – „***“ АД.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на съобщението до страните.
След
влизане на решението в сила, внесеният от ищците депозит за вещо лице в размер
на 200 лева ДА СЕ ВЪРНЕ по банковата сметка, от която е бил извършен превода.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ