РЕШЕНИЕ
№ 1365
гр. Пловдив, 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330207477 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 000279/03.08.2021г. на
Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към към АПИ гр.София,
с което на М. С. М., с ЕГН **********, адрес за призоваване гр.П., бул.Д. ** е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лв. за
нарушение по чл.139, ал.6, вр. с чл.179, ал.3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Жалбоподателят М. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени
в жалбата.
Въззиваемата страна – АПИ София, намира жалбата за неоснователна.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
На 25.03.2021г. жалб.М. управлявал лек автомобил марка Шкода Рапид
1
с рег.№ ***** по път І-8. Около 10.35ч при км 193+500метра била спряна за
проверка от служители на АПИ, сред които и свид. Е. Б. М.. В хода на
проверката било установено, че на 19.03.21г. около 08.52ч същия автомобил е
преминал през посочения пътен участък като не била заплатена винетна такса
по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. За горното свид.М. съставил срещу жалб.М. АУАН
№ 000279 от същата дата, а въз основа на него било издадено и процесното
НП. Всъщност жалбоподателката М. ползвала винетка издавана от Дирекция
Социално подпомагане, тъй като синът й бил лице с 85 % ТНР, съгласно
Решение от ТЕЛК № 4319 ат 151/16.09.2019г. За 2021г. обаче подала
заявление за издаване на такава винетка едва на 18.03.2021г. и такава била
издадена на 24.03.2021г.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на свид.Е. Б. М. разпитан пред настоящия състав на
съда, както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН,
кореспонденция с Дирекция Социално подпомагане, Телково решение,
заповеди, които Съдът възприема и кредитира като безпротиворечиви. По
същество тези факти не се спорят от жалбоподателя. Същия заема становище,
че незаконосъобразно му е наложено наказание, тъй като случая би следвало
да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 б.“а“ ЗАНН / към
момента на деянието/.
При тези установени факти Съдът констатира, че възражението е
основателно. При правилно установени факти, наказващият орган неправилно
е приложил материалния закон. Няма съмнение, че към датата на вмененото
деяние – 19.03.21г., жалбоподателя не е разполагал с валидна винетка, а
такава е била изискуема за движение на посоченото време и място.
Същевременно обаче се установява още в хода на производството пред
наказващия орган, че на предния ден е било подадено заявление за издаване
на винетка от Дирекция Социално подпомагане, а макар след датата на
нарушението, такава е била издадена. Всичко това сочи, че макар към датата
на деянието – 19.03.21г., да е извършено административно нарушение, то
неговата обществена опасност е значително по-ниска от други нарушения от
същия вид. Това е така, защото макар винетката да се отпуска след преценка
на определени обстоятелства, а не считано от датата на заявлението, то при
наличие на все пак издадена винетка, макар на по-късна дата, то същите са
били налице и към датата на заявлението. В процесния казус действително се
2
касае за пропуск от страна на правоимащото лице да подаде своевременно
заявлението си и да се снабди с винетка по облекчен ред, на което принципно
има право. Докато няма такава винетка не би следвало да управлява
автомобила по пътищата от републиканската пътна мрежа, за които се
изисква такава, и точно поради това формално е осъществен състава на
чл.139, ал.6 ЗДвП, който изисква водачът на пътно превозно средство преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да е заплатил
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство. Следва да се има
предвид, че към момента на съставяне на АУАН / в който е допусната и
грешка при посочване на датата на съставяне 19.03.21г., вместо
действителната 25.03.21г./ вече е било ясно, че има издадена винетка по реда
на Наредба №Н 19/02.12.2008г., но въпреки това наказващия орган не е отчел
това обстоятелство. При липса на изрична уредба за понятието маловажен
случай в ЗАНН, то е следвало да се ползва нормата на чл.93, т.9 от НК. В
процесния казус се установява, че включително към дата на съставяне на
АУАН вече е ясно, че нарушителя има право на винетка издавана по особен
ред поради наличие на член на домакинството на лице с ТНР над 50%. Това
обстоятелство е било налице и към момента на нарушението и следователно
вредните последици от деянието осъществено на 19.03.21г. са незначителни, а
предвид целите за които се издава винетката, а именно по-лесната интеграция
на лице с намалена работоспособност, то е видно, че обществената опасност
на деянието е по-ниска от типичните нарушения от този вид. Като не е
дооценил горното, наказващия орган неправилно е приложил материалния
закон и е издал процесното НП, вместо да предупреди дееца по реда на чл.28
б.а ЗАНН, че при друг подобен случай ще бъде санкциониран. С оглед
нормата на чл.3, ал.2 ЗАНН това следва да стори съда в настоящия казус.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 000279/03.08.2021г. на Началник
Отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към към АПИ гр.София, с което на
М. С. М., с ЕГН **********, адрес за призоваване гр.П., бул.Д. ** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / триста / лв. за
3
нарушение по чл.139, ал.6, вр. с чл.179, ал.3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.28, б.“а“, вр с чл.3, ал.2, вр с чл.63,
ал.2, т.2 от ЗАНН жалб.М. С. М., с ЕГН **********, гр.П., бул.Д. 6** че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4