Р Е Ш Е Н И Е
№
…… 11.05.2012 година град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД Х
ГРАЖДАНСКИ състав
На втори май 2012 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА К.
Секретар: М.К.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА К.
гр.дело № 7367 по описа за 2011
година и за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове за сумата от 12 221,10
лв., с правно основание чл.266 ал.1 във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.288 от ТЗ и за обезщетение за забавено плащане на възнаграждението
по договора за изработка в размер на 1 300 лева с правно основание чл.86 ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба
на „ПЪТ КОНСУЛТ„ ООД, представлявано от П. БОНЧЕВ СИМЕОНОВ против „ПЪТСТРОЙ” ООД, представлявано от САШО
ПЕТКОВ ЖЕЛЯЗКОВ. Ищецът твърди, че представляваното от него дружество
предоставило на ответника услуги- СМР, на стойност 12 221,10 лева, които
не били заплатени, независимо, че издадената от тях Фактура №
**********/11.11.2010г. била получена от ответника, при приемане на работата. Тъй
като той не е сторил това дължал и лихва
за периода от подписване на фактурата, до предявяване на претенцията по съдебен
ред. Твърди, че въпреки многократните покани ответника отказвал доброволно да
заплати претендираната сума. Ето защо, за него бил налице правен интерес да заведе настоящото дело.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
„ПЪТСТРОЙ”ООД, да им заплати сумата от 12 221,10 лева по горецитираната
фактура, както и сумата от 1 300,00 лева представляваща обезщетение за
забава върху горепосочената сума за периода от 12.11.2010г., до датата на
настоящото дело, ведно със законната лихва върху главницата, до окончателното
изплащане на сумата както и направените по делото разноски.
Ответникът „ПЪТСТРОЙ” ООД, представлявано от САШО ПЕТКОВ ЖЕЛЯЗКОВ в законоустановения срок представя постъпил писмен отговор, в който твърди, че
не е сключвал неформален договор за изработка с ищеца, не бил
упълномощавал трети лица да сторят това и да го представляват. Твърди, че
представената по делото фактура не била получена от него в качеството му на
представител на ответника за да приемел съда, че е възложил на ищеца описаната
в исковата молба работа. Лицето посочено като получател във Фактурата- Е.
Личев, не било служител на ответника. Оспорвал представените с исковата молба
протокол образец №19 №2/ 11.11.2010г. и Количествено- стойностни сметки от
08.11.2010г. и 10.11.2010г., относно тяхната истинност. Лицето подписало като
възложител- Румен Ангелов, също не било служител на ответника. Освен това
лицето Красимира Митева подписала се на молба
била на длъжност „счетоводител” без право да прави валидни волеизявления от името и за сметка на
дружеството ответник.
Моли
съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани и да му присъди
направените по делото разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 11.11.2010г. между
ищеца и ответника е сключен договор за изработка, видно от представената по
делото данъчна фактура № **********/11.11.2010г., в която е
материализиран. Този договор представлява търговска сделка (чл. 286, ал. 1 и 3
от ТЗ). По силата му ищецът, като изпълнител се задължил на свой риск да изпълни
СМР – хоризонтална пътна маркировка съгласно поръчката на ответника, а
последният да му заплати възнаграждение в размер от 12 221,10 лева с
ДДС, видно от същата фактура (чл. 258 от ЗЗД).
На
11.11.2010г. ищецът
е изпълнил договорното си задължение по чл. 261, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
288 от ТЗ, като доставил и поставил хоризонтална пътна маркировка с
материали на възложителя, което се установява от приетия като доказателство по
делото протокол обр.19 от 11.11.2010г., подписан от Румен Ангелов от името на
възложителя.
От заключението
на съдебно – икономическата експертиза се установява, че
издадената от ищеца фактура е осчетоводена и от ответника в неговото счетоводство
в месеца на съставянето й (ноември 2010г.), като
задължение към ищеца за плащане на уговореното в нея възнаграждение от 12 221,10 лева с
ДДС. Същата фактура ответникът
е вписал и в дневника си за покупки за м. ноември
Според разпоредбата на чл.301 от ТЗ,
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. Предвид събраните доказателства, следва да се направи извода,
че представителя на ответния търговец не се е противопоставил на издаването на
процесната фактура в момента на узнаването, тъй като същата е осчетоводена от
ответника в неговото счетоводство, както и не се е противопоставил на
приемането на възложената работа.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за
установено, че ищецът е изпълнил изцяло съгласно уговореното между страните в
договора за изработка поръчани му от ответника работи по фактура №
**********/11.11.2010г., а
последният е прегледал и приел без възражения работата на датата
на съставянето на фактурата, с която се е задължил да му заплати уговореното в
нея възнаграждение от 12 221,10 лева за тази приета работа,
каквото е изискването на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 и 3 от ЗЗД (В този смисъл е константната практика на ВКС - Решение № 427от
03.07.2007г. на ВКС по т.д. № 190/2007г. на I о. на
ТК на
ВКС, Решение
№
69
Следва
да се вземе под внимание основния счетоводен принцип по чл.4, ал.1,
т.1 от ЗСч – за текущо начисляване, според който счетоводството се осъществява
и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на ЗСч и при
съобразяване със същия принцип, според който приходите и разходите произтичащи
от сделки и събития се начисляват към момента на тяхното възникване (а не впоследствие
или със задна дата), независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети
за периода, за който се отнасят.
Ето защо, след
съвкупна преценка на всички горепосочени доказателства, съдът
намери за установено, че след като ответният търговец е осчетоводил редовно процесната фактура в
неговите счетоводни книги през същия месец на издаването й, като задължение към
ищеца за стойността й, включил е същата и в дневника си за покупките през м. ноември 2010г., и в
справката си декларация по ЗДДС на 14.12.2010г., то с тези
си действия ответникът несъмнено е потвърдил сключването с тази фактура на
договора за изработка с ищеца, и преглеждането и приемането на поръчаната с нея
работа. С тези си действия ответникът е потвърдил, че е сключил с ищеца с тази
фактура договор за изработка, че ищецът е изпълнил изцяло съгласно уговореното
между страните в него поръчаните му по тази фактура от ответника изработка,
доставка и монтаж на алуминиева дограма, а последният е
прегледал и приел без възражения тази работа на датата на съставяне на същата
фактура, с която се е задължил да заплати на ищеца и уговореното в нея
възнаграждение за тази приета работа от 12 221,10 лева
с ДДС.
При тези
установени по делото обстоятелства съдът намери, че предявения от ищеца иск по
чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 288 от ТЗ за осъждането на
ответника да му заплати сумата от 12 221,10 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за приета работа по фактура № **********/11.11.2010г., е основателен. Следва
да се уважи и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху тази искова сума от подаване
на исковата молба в съда до изплащането й.
Основателен се явява и
иска за заплащане на мораторна лихва по отношение на главницата
от 12 221,10 лева, тъй като съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи парично
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В конкретния случай
задължението за плащане по издадената
данъчна фактура е станало изискуемо и ликвидно на следващия ден, следващ датата
на издаванетой, а именно - 12.11.2010г. Видно
от заключението на съдебно - икономическата експертиза, размера на мораторната
лихва за периода от датата на забавата до датата на постъпване на исковата
молба в съда възлиза на 1 380,46 лева. Ето защо, съдът
счита, че искът се явява доказан и следва да го уважи
в пълен размер, а именно 1 300 лева.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 2 740,84 лева, представляващи заплатени държавна такса,
възнаграждение за адвокат и за вещо лице.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И
:
ОСЪЖДА
„ПЪТСТРОЙ” ООД, представлявано
от САШО ПЕТКОВ ЖЕЛЯЗКОВ, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, зона Голеш, с ЕИК ********* да заплати на „ПЪТ
КОНСУЛТ”
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.Княз
Борис І № 120, с ЕИК 116044896,
представлявано от П. БОНЧЕВ СИМЕОНОВ, сумата от 12 221,10 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за приета работа по договор за изработка,
сключен с данъчна
фактура № **********/11.11.2010г., заедно
със законната лихва върху тази сума считано от 16.12.2011г. до
изплащането й, сумата
от 1 300 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, както и сумата от 2 740,84 лева, представляваща
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд гр.Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: