РЕШЕНИЕ № 260743/26.7.2021г.
гр.
в., 26.07.2021 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На тридесет
и първи май Година две хиляди двадесета и първа
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 371 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „Х.Р.2“ЕООД, представлявано от
Г.И. – управител, против НП № 542353-F568435/16.10.2020
г. на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- в.
в ЦУ на НАП,
с което на дружеството е наложено
административно
наказание "Имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от
ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на
финансите
В депозираната жалба се сочи, че установената разлика между фактическа и
касова наличност се дължи на неопитността на служителя на смяна и допуснатата
от същия грешка при работа със софтуера като не са въведени от същия
първоначалните оборотни 50 лева, съотв. разликата от 1,97
лева е от грешка при връщане на ресто. Твърди се, че разликата в касовата
наличност не се дължи на продажба, а е формално допусната грешка, без намерение
за осъществяване на прикрита печалба чрез невъвеждане на вече налични средства.
Сочи се, че дружеството е добросъвестно към изпълнение на задълженията си по
смисъла на данъчното законодателства, поради което и предвид причините за
извършване на нарушението, се иска съдът да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН,
като квалифицира деянието като малозначително по смисъла на посочената
разпоредба и да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована
изпраща представител – юрисконсулт а., която в съдебно
заседание оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление
като законосъобразно и обосновано. Излага становище, че в случая е неприложима
нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност
от другите нарушения от същия вид, съотв. е
съобразено, че нарушението е извършено за първи път като е наложена
административна санкция в минимален размер. Иска се присъждане в полза на АНО
на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят –М.Д. и и свидетелят по акта –Н.Д.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:
На 30.08.2020 г. , в 17.07ч. г. служители при ТД на НАП –в. – св. М.Д. и
св. Н.Д. – инспектори по приходите в ЦУ на НАП извършили проверка в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – бистро „Hashtag studio“, находящ се в гр.
в., ул. . № *, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката е изведен междинен отчет № 0004627/30.08.2020
г. от монтираното в обекта фискално устройство модел „DATECS DP 150“ с инд.№ на ФУ DT821980 , съгласно който
разчетената касова наличност е в размер на 164,97 лева. Извършено е преброяване
на фактическата касова наличност в размер на 213 лева и е изготвен опис на
същата, като в описа са включени наличните парични средства от двете фискални
устройства в обекта, обособени като обща каса. Установена е разлика между фактическа и касова
наличност в размер на 48,03 лева, както и липса на отразяване на служебно
въведени и изведени суми във фискалното устройство, каквато функция фискалното
устройство е установено, че притежава. Резултатите от проверката били
обективирани в ПИП № сер.АА0360739/30.08.2020 г.
Въз основа на установените факти, св. М.Д. съставила на
дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което
на основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника като му е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/
лева.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно
постановление №
542353-F568435/16.10.2020 г. е издадено от компетентен орган видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.на Изпълнителния директор на НАП.
В
хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и
са посочени нарушените
материално правни норми.
Съдът счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства
безспорно се установява отразената в АУАН и НП фактическа обстановка. По
несъмнен начин се констатира, че към момента на проверката е съществувала
разлика между наличните в касата парични средства и сумата, разчетена от ФУ, с
което юридическото лице е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № 18
от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, доколкото нормата предвижда
задължение, извън случаите на продажби
всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Правилно е посочена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, а именно
разпоредбата на чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.
След като органът се позовава на чл. 33, ал.1 от Наредбата, той е приел, че
не се касае за неотчетени продажби, съответно не е налице неотчитане на приходи
поради което е приложима нормата на чл. 185 ал.1 от ЗДДС като правно основание
за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател.
Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивиника
за наличие на субективни причини, свързани с поведението на служител,
предпоставило неизпълнението на задължението по чл. 33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Отговорността
на едноличните търговци и юридическите лица е обективна такава, доколкото
същите са нормативно задължени да организират дейността си по начин, който
гарантира спазването на задължителните разпоредби на закона, съотв. ирелевантни за тази отговорност са субективните
причини, възпрепятствали конкретните служители
обслужващи тази дейност да реализират поведение в съответствие с нормите
на закона. Още повече, че визираните в жалбата причини не сочат наличието на
обективна невъзможност да спазване разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ.
Не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае
за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се застрашават
обществените отношения, които е призвана да пази нарушената правна норма, с
оглед на което санкционираното деяние не се отличава с малозначителност
по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, във вр. с чл. 28 от ЗАНН. Извършеното
нарушение е свързано с обществените отношения, предмет на регулация от ЗДДС и
Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите. Целта на тези норми
е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху продажбите, извършвани в
търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон)
или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), в това число и осигуряване на
пълно съответствие между наличните парични средства у търговеца и отразеното по
фискалното устройство, с което разполага той, които обществени отношения в
случая са засегнати.
Като взе предвид, че административната санкция е наложена в минималния,
предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същата.
Поради изложените съображения, съдът намери, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивниваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в
което юрисконсулта е взел участие съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100 /сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 542353-F568435/16.10.2020 г.
на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- в. в ЦУ на НАП, с което на
„ХАШТАГ РРЕГИОН 2“ЕООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1
от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на
финансите.
ОСЪЖДА „ХАШТАГ РРЕГИОН 2“ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТД на НАП -в. сумата
от 100 /сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд - в..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: