Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр. Враца, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
публично заседание на 26.01.2023 г. /
двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и трета година/ в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря Даниела Монова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело №652 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Д.Р.П. ***, против ЗППАМ № 21-0288-000059/11.05.2021
г., издадена от Началник
група към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй
с която е приложена ПАМ по
чл.171, т.2а, б.„е“ от ЗДвП „Временно отнемане на СУМПС на водач“ до
предоставяне на сключена валидна застраховка ГО. В жалбата се твърди, че
въпросния автомобил Форд КА с рег.№ ******** още през есента на 2021г. сериозно е аварирал и предаден за скрап и поради това
не е възможно към момента да се сключи валидна застраховка гражданска
отговорност. Въз основа на тези доводи се
прави искане за отмяна на
заповедта.
В с.з. жалбоподателят
поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта. Твърди се, че няма как да
представи гражданска отговорност, тъй като автомобила не съществува. Същият не
е негова собственост и собственика няма никакви данни.
Ответникът – Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй не
ангажира становище по жалбата.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната приписка писмени
доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от
разписката върху заповедта, същата е
получена от адресата на 10.10.2022 г., а жалбата против заповедта е депозирана
на 20.10.2022г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 11.05.2021г.
около 11:35ч. в *** жалбоподателя е
управлявал л.а. „Форд Ка“ с рег.№ ********, собственост на Д.Ц.Е. от ***, без
сключена застраховка ГО на автомобилистите
в нарушение на чл.638,ал.3 от КЗ.
Съставен му е АУАН Серия GA№357214/11.05.2021г.
и надлежно връчен на същата дата, за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, приложен като
доказателство по делото.
На същата дата 11.05.2021 г. Началник група, РУ – Козлодуй при ОДМВР – Враца е издал оспорената в
настоящото производство ЗППАМ № 21-0288-000059/11.05.2021г.,
с която на жалбоподателя Д.П. е
наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. „е“ от ЗДвП „Временно отнемане на СУМПС на
водач до предоставяне на сключена валидна застраховка ГО“. Органът е приел, че оспорващият
виновно е нарушил чл.638, ал.3 от ЗДвП
Правомощието на
Началник група, РУ към ОДМВР - Враца да
издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП произтича от Заповед рег. №
369з-108/17.01. 2020г. на Директора на ОД на МВР – Враца, приложена към делото.
Приложена е и справка за нарушител/водач, относно лицето Д.П., както и заповед
за прилагане на ПАМ по отношение на Д.Е. и справка за нарушител/водач за същото
лице.
От съда е изискана и
справка от ответника, относно собствеността на автомобила и такава е
представена по делото с писмо от 14.12.2022г. От същата е видно, че собственик
на въпросния автомобил „Форд Ка“ е Д.Е., както и че автомобила е със статус - в
движение.
По преписката е
приложено и издадено въз основа на съставения
АУАН, НП № 21-0288-000143/
03.06.2021г., връчено на П. на дата 10.10.2022г.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал.2 на
същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките
на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172,ал.1 от ЗДвП,
ПАМ по чл.171,
т.1,б.“е“
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че
оспорената заповед е издадена от Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР - Враца,
чиято компетентност е установена от приложената по делото заповед № 369з-108/17.01.2020г.
на Директора на ОДМВР-Враца. Следователно оспореният акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган, с оглед
на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.
Заповед за прилагане на ПАМ №21-0288-000059/11.05.2021г.
на Началник група, РУ – Козлодуй към ОДМВР - Враца е издадена
в писмена форма и е подписана от своя издател, посочен е адресата, има ясна
разпоредителна част, като съдържа указания пред кой орган и в какъв срок може
да се обжалва. Фактическите основания, посочени в оспорвания акт и довели до
прилагане на принудителната мярка е управление на МПС без сключена застраховка
гражданска отговорност в нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ. Като фактическо основание за издаване на заповедта е
посочен АУАН № GA№357214/11.05.2021г.
и същата се
позовава на него, поради което съдът приема, че оспорения акт е мотивиран и притежава
необходимото съдържание, разписано в чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.1
от ЗДвП. В
случая с оглед на изложеното не са налице нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са съществени и да водят до
ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Липсва
основание за отмяна на акта по чл.146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и при правилно приложение на материалния закон. С нормата на чл.171,
т. 1, б.“е“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения е предвидено налагането на
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач“, който управлява моторно
превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка. От събраните
в рамките на производството писмени доказателства по безспорен начин се
установи,че на дата 11.05.2021г. Д.П. е
управлявал моторно превозно средство, без сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност, валидна към момента на проверката. В закона не е поставено
изискване МПС да е лично на жалбоподателя, като и съставения
АУАН е подписан от него без възражение. Т.е налице са всички изискуеми
от закона предпоставки за издаването на заповедта за ПАМ. Свидетелството за
правоуправление е отнето до отпадане на
основанието, т.е. до представяне на доказателства за сключена застраховка
"Гражданска отговорност" за управляваното моторно превозно средство и
е без значение дали задължителната застраховка ще бъде заплатена от собственика
или от ползващото го лице. В случая
доказателства за това не са
представени. Заповедта е издадена и в
съответствие с целта на закона-осигуряване безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения, а принудителната
административна мярка има превантивен характер и цели осуетяването на
възможността дееца да извърши други подобни нарушения.
Възраженията на
жалбоподателя, че въпросното МПС още
през есента на 2021г. е предадено за
скрап и поради това не е възможно към момента да сключи валидна застраховка
гражданска отговорност са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по
делото. Въпреки дадената от съда възможност на жалбоподателя с определение
от 08.12.2022г. да представи
доказателства за това, такива не бяха представени, твърденията на жалбоподателя
в тази насока не бяха подкрепени с доказателства. В с.з. жалбоподателя изрично
заявява, че не може да представи доказателства за това. От приложена от ответника справка за въпросния
автомобил е видно, че същия е със статус - в движение. Няма доказателства по делото за
сключена ГО, като възражението, че въпросната заповед е връчена на доста
по-късен етап след година и половина не води до извод за незаконосъобразност на
заповедта. Същото е свързано със срока за обжалване на заповедта, което е и сторено от жалбоподателя с подадената от
него жалба.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение, а оспорената с нея заповед следва да бъде потвърдена, като законосъобразна.
От страните не са
претендирани разноски по делото.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.П. ***, против ЗППАМ № 21-0288-000059/11.05.2021 г., издадена от
Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Козлодуй.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ.СЪДИЯ: