Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Сава Шишенков
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №10200 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 04.04.2016год., СРС, 76-ти състав,
постановено по гр.дело №68057/2015год. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.П., с ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** N
23Б, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 149 ЗЕ сумата от 1335,67лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2012г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2015г. до окончателното
плащане, както и сумата от 250,80лв.-мораторна лихва за периода 30.11.2012год. до
12.06.2015год. Осъден е С.И.П. да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК:******** сумата от
331,73лв.-разноски в заповедното производство и сумата от 412,05лв.- разноски
за исковото производство.
Решението в
уважените части е обжалвано от ответника
С.И.П. чрез адв.И., пълномощник по делото, с основни доводи, че решението е неправилно и необосновано и моли
да се отмени и постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове.
Посочва, че първоинстанционният съд не е
взел в предвид възраженията, че ответникът не е ползвал топлинна енергия в
жилището за процесния период, поради което и не дължи заплащането на
претендираните от него суми. Също така посочва, че не е съобразено, че е
уведомил ищеца за обстоятелствата кой ползва имота и топлинната енергия в него
и това, че трето лице владее и ползва имота и за което е поискано събиране на
доказателства. Пред въззивния съд изрично пълномощника на въззиваемия ответник
е уточнил, че не се оспорва, че именно
ответникът е собственик на имота, но не е въведен във владението му и не го
ползва. Претендира за присъждане на разноските по делото за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД
не е подала писмен отговор на
въззивната жалба.
Третото лице
помагач „Т.С.“ООД не е подало писмено
възражение по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с
чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД излага в исковата си
молба, че ответникът е собственик на
недвижим имот, представляващ апартамент №7 с адрес: София, ул.“А.Ф.*******, вх.А и клиент по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Посочва, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ и
съобразно доставената ТЕ в имота ответникът дължи сумата от 1329,55лв.-главница, представляваща стойност
на незаплатена ТЕ за периода от м.10.2012год. до м.04.2014год., сумата от
249,66лв. законна лихва за забава за периода от 30.11.2012год. до
12.06.2015год., както и сумата от 6,12лв., представляваща сума за разпределение
и 1,14лв.-лихва за забава върху тази главница за периода от 30.11.2012год. до
12.06.2015год., която не е заплатил.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените срещу него
искове по основание и по размер, като заявява, че е собственик на имота,
подробно описан в нот. акт №16, том.І, н.дело №15/2006год., но не ползва същия,
като не е въведен във владение в имота и той се ползва от трето лице, поради
което не е и клиент на ТЕ и не дължи заплащане на претендираните от него суми.
Третото лице помагач „Т.С.“ООД не е взело становище по делото.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел за
установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ЕАД сумата от 1335,67лв., главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.10.2012г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2015г.
до окончателното плащане, както и сумата от 250,80лв.-мораторна лихва за
периода 30.11.2012год. до 12.06.2015год. Съдът е приел, че страните са в
облигационни отношения, след като не се спори
че сградата в която се намира имотът на ответника, който го е придобил с
нот. акт за покупко-продажба от 2006год. е топлофицирана след като ответницата е титуляр на правото на
собственост върху топлоснабдения имот през процесния период и като потребител
по силата на закона-чл.153, ал.1 ЗЕ, в който изрично е посочено кои са
потребители на топлинна енергия е възникнало
договорно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, поради което
следва да заплати доставената и
незаплатената топлинна енергия за същия период. Прието е също така, че
обстоятелството дали за прецесния период
ответникът е упражнявал фактическата власт върху имота е ирелевантно за
възникването и съществуването на облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия между страните по делото за топлоснабдения имот.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, при изложените оплаквания и събраните пред въззивния съд
доказателства е и частично неправилно по следните съображения:
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения иск, че
ответникът дължи процесната сума, търсена от ищеца като стойност на доставена
топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е
потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника има
монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Между страните не се спори, че през
исковия период процесната сграда, в която се е намирал апартамент №7, находящ
се в гр. София, ул.“А.Ф.*******, вх.А е била
топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата
определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
От приложения
по делото нотариален акт №16, том.І, н.дело №15/2006год., се установява, че ответникът е придобил
собствеността върху процесния апартамент №7, ЖК“*******, гр.София, с разгърната застроена
площ от 76,62кв.м. и това обстоятелство не е оспорвано от ответника, че е
собственик на процесния имот, поради което първоинстанционният съд правилно е
приел, че след като ответникът е собственик, има качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице
облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно
пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/ потребител е физическо или юридическо лице,
което получава електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и
ги ползва за собствени нужди. Съгласно чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право
на ползване за топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 153, ал.1 и пар.1, т.42 от
ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Съгласно
чл.153, ал.1 ЗЕ/ изм. ДВ бр.54/2012год., в сила от 17.07.2012год./ и приложим
за процесния период всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 и по смисъла на пар.2а от ДР на ЗЕ битов клиент
е клиент който купува топлинна енергия за собствени нужди. В смисъла на горните легални определения,
ответникът, като собственик на имота, има качеството на потребител на топлинна
енергия за имота/ или клиент на топлинна енергия/ по презумпция на закона,
поради което е неоснователно възражението, че не е материалноправно легитимирана
да отговаря по предявения иск, поради това, че не е ползвал имота за процесния
период. С оглед на чл.153, ал.1 от ЗЕ именно собственикът на имота, а не
неговия фактически ползвател има качеството на потребител на енергия за битови
нужди. Също така ищецът по делото „Т.С.“ЕАД не е страна по посоченото гр.дело №7227/2005год.
по описа на СРС, 39-ти състав между праводателя на ответника и трето лице, за
да е обвързан от силата на пресъдено нещо по иска с правно основание чл.108 ЗС,
както и това, че ответникът не е ползвал имота за процесния период с оглед на
свидетелските показания по делото не променят
качеството му на потребител или клиент на топлинна енергия за имота. Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника право на собственост
върху топлоснабдения имот и установеното наличие на облигационно договорно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия за имота, е достатъчно основание за
доказване на иска по основание. В тази връзка неоснователно е възражението на
въззивника, че независимо, че е собственик на процесния имот, не е налице договорно отношение между него и
ищеца, тъй като с оглед на чл. 153, ал.1 от ЗЕ след като има качеството на
собственик на процесния имот има и
качеството на потребител на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ дължи
да заплаща месечните дължими суми за
доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за
който се отнасят. В тази връзка е
и трайната и непротиворечива практика
на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на
ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV
Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О.
на ВКС, в които е прието, че
облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на
закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на
обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване
върху имота.
Следва да се има в предвид и, че разпоредбите
на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават
правата на потребителите за ползване на топлинна енергия и сградната
инсталация за топлоснобдяване на
сградата е обща част, и всички собственици и носители на вещни права следва да
се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата
на общата вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в сграда,
присъединена към централното топлоснабдяване, собствениците и титулярите на вещни права знаят, че следва
да се включат в общото управлението на общите части, в това число сградните
инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в режим на
етажна собственост. В какъвто смисъл е
решение №5 от 22.04.2010год. на КС на РБ по к.д.№15/2009год.
В случая също така ищецът е поканил
ответникът като собственик на имота да подаде молба декларация за смяна на
партидата с оглед на промяната на собствеността и с оглед на чл.61, ал.1 от ОУ и след като не го е сторил в предвидения за
това тридесет дневен срок, в последствие
служебно и с оглед на чл.61, ал.3 от ОУ е открил партида на негово име въз
основа на приложения нот. акт за собственост от 2006год.
От заключението на приетата СТЕ пред
въззивния съд, която не е и оспорена и
която е обоснована и компетентно изготвена се установява, че в конкретния
случай дяловото разпределение е извършено съобразно нормативните изисквания
като този извод е направен въз основа на
отчетите на уредите в имота-индивидуален топломер и водомер, след като изрично
в техническата експертиза е посочено, че е налице осигуряван достъп в имота и отчет на
уредите, като в случая в имота има пет демонтирани отоплителни тела-4 радиатора
и лира в банята, поради което вещото лице е посочило, че за процесния период в
имота не е имало потребление на ТЕ за отопление на имота, а само ТЕ за ВГВ по
отчет на водомера за топла вода и за сградна инсталация. Заключението по СТЕ е
дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката
топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и
категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и
настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК
намира, че следва изцяло да го кредитира и предявения иск за сумата от 1 135,24лв.-стойността
на доставена и незаплатена топлинна енергия в процесния имот за периода от м.10.2012год.-м.04.2014год.,
като основателен следва да бъде уважен. Сумата е изчислена като от
фактурираната сума за ТЕ по прогнозен дял е приспадната сумата от 314,65лв. в
резултат на изравнителните сметки за периода. Предявения иск за разликата до
пълния претендиран размер по исковата молба и до който е уважен от СРС за
1335,67лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.В случай на заплащане
на сумата на доставчика на ТЕ в имота и при твърденията, че за процесния период
имотът е ползван от трето лице без
основание, включително и доставената ТЕ освен обезщетение за лишаване на
собственика от възможността да ползва имота няма пречки да се претендират и
заплатената сума за ТЕ от това трето лице.
След като
ответникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация, е изпаднал в забава и
дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху отделните незаплатени месечни вноски. В чл. 33, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася и предявения иск за заплащане на обезщетение за забава за
процесния период 30.11.2012год. до 12.06.2015год. върху отделните месечни
сметки и съобразно лихвения процент за законната лихва, определено при
условията на чл.162 ГПК се явява основателно за сумата от 213,16лв., като в
останалата част до пълния претендиран размер като неоснователен следва да се
отхвърли.
С оглед на гореизложеното при несъвпадане
на крайните изводи на първоинстанционния съд, следва да бъде отменено решението
в частите, в които са уважени предявените искове за разликата над
1135,24лв.-главница и за лихва над 213,16лв. до уважените размери и по исковата
молба и за тези разлики следва да се отхвърлят исковете, като в останалата част
следва да се потвърди първоинстанционното решение.
С оглед изхода
на спора, съобразно уважената част на предявените кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските при направени за
заповедното производство от 81,73лв./от които 31,73лв.-държавна такса и
50лв.-определено юрисконсултско възнаграждение от съда, съобразно извършеното
за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/,
такива в размер на 69,463лв. и при направени разноски за първоинстанционното
производство от общо 171,70лв./от които 71,70лв.-държавна такса и
100лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда с оглед осъщественото
представителство по делото/ се дължат, такива в размер на 145,93лв., както и за
въззивното производство от направените разноски за 200лв.-за депозит за вещо
лице се дължи 169,98лв. или общо с оглед
на уважената част от исковете се дължат 385,37лв.-разноски. С оглед на
отхвърлената част от исковете и при направено искане за присъждане на разноски
следва да се присъдят и в полза на ответника разноски за първоинстанционното
производство от 350лв. с оглед на отхвърлената част разноски от 52,52лв., както
и от разноските за въззивна инстанция от 401,71лв._държавна такса от 51,71лв. и
350лв.-заплатено адвокатско възнаграждение/ се дължат 60,28лв. или общо от 112,80лв.
С оглед на цената на иска въззивното решение
не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 04.04.2016г., постановено по
гр.д.№68057/2015г. на СРС, 76-ти състав, в частта, в която е признато за установено, че С.И.П. дължи на
„Т.С.“ЕАД сума над 1 135,24лв. до уважения размер от
1 335,67лв.-главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода м.10.2012год. до м.04.2014год. за имот с адрес: София, ул.“*******,
ведно със законната лихва върху разликата от 24.06.2015год., както и сумата над
213,16лв. до уважения размер от 250,80лв.-лихва за забава за периода
30.11.2012год. до 12.06.2015год. и в осъдителната част за разноските по делото,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че С.И.П. дължи на „Т.С.“ЕАД
разликата над 1 135,24лв. до уважения и претендиран размер от 1335,67лв.- главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.10.2012год. до м.04.2014год. както и за разликата над 213,16лв. до уважения
размер от 250,80лв.-лихва за забава за периода 30.11.2012год. до 12.06.2015год.
ПОТВЪРЖДАВА решение
в останалата уважена част.
ОСЪЖДА
С.И.П., с ЕГН**********, с адрес:С*** да заплати на „Т.С.“ЕАД, ЕИК:******** сумата от 385,37лв.-разноски по делото,
включително и за заповедното производство.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ЕАД, ЕИК:******** да заплати на С.И.П. с ЕГН**********,
с адрес:С*** с сумата от 112,80лв.-разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ООД,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.